Николай Лилиев
И твоя ден сред черен труд отлита…

И твоя ден сред черен труд отлита,

и твоя ден връхлита и руши

надеждите на младостта разбита,

надеждите — но ти не се плаши!

 

Не се плаши, тревожно се не питай,

каква любов ще утре утеши

бездомната печал, която сплита

за скръбен танц две сиротни души.

 

Виж есента, смирена, златна есен

прелива се и гасне в заник тих,

като безбрежна, като нежна песен.

 

Пред нея спира всеки бързей лих,

небесний свод усмихва се унесен,

и коленичи твоят ведър стих.