Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Полковник Рейс изруга бързо.

— Тази проклета история все повече се заплита. Сигурен ли сте, че не грешите? — Той взе перлите. — Изглеждат съвсем истински.

— Това е много добра имитация.

— Е, и какво значи това? Може би Линет Дойл е поръчала фалшива огърлица, за да я вземе със себе си на кораба от съображения за сигурност? Много жени правят така.

— Ако беше така, съпругът й щеше да знае.

— Може да не му е казала.

Поаро поклати отрицателно глава.

— Не, не мисля така. Първата вечер на кораба се възхищавах от красотата и блясъка на перлите на мадам Дойл. Сигурен съм, че тогава тя носеше истинската огърлица.

— Тогава има две възможности: първо, мис ван Шойлер е откраднала фалшивата огърлица, а истинската е откраднал някой друг. Второ, цялата клептоманска история е измислица. Или мис Бауърс е извършила кражбата и за да отклони подозрението от себе си, набързо измисли тази история и даде фалшивите перли, или всички са замесени, тоест това е банда от ловки крадци на бижута, които се прикриват като достопочтено американско семейство.

— Да, трудно е да се каже — каза тихо Поаро. — Но имайте пред вид, че да се направи едно толкова съвършено копие с всички подробности, като закопчалка и така нататък, и мадам Дойл да бъде заблудена — за това е необходимо голямо майсторство и много време. Който и да е изработил фалшивата огърлица, е трябвало да има възможност да изследва подробно оригинала.

Рейс се изправи.

— Няма смисъл повече да говорим за това. Да се заемем с работа. Трябва да претърсим всичко много внимателно и да намерим истинските перли.

Те започнаха от каютите на долната палуба. В каютата на синьор Рикети имаше книги по археология на различни езици и две писма — едното от някаква археологическа експедиция в Сирия, а другото очевидно от сестра му в Рим. Всичките му носни кърпички бяха от цветна коприна.

Влязоха в каютата на Фергюсън.

Там имаше много моментални снимки, „Иерихон“ от Семюъл Бътлър и евтино издание на „Дневник“ от Пийпс. Личните му вещи не бяха много. Връхните му дрехи бяха мръсни и извехтели, но бельото му беше действително от много добро качество. Имаше скъпи ленени носни кърпички.

— Интересно несъответствие — измърмори Поаро.

Рейс кимна.

— Доста странно е, че няма никакви лични документи, писма…

— Да, това ни навежда на мисълта, че мосю Фергюсън е странен млад човек.

Поаро повъртя замислено един пръстен с печат между пръстите си и го остави обратно в чекмеджето, откъдето го беше взел.

След това се отправиха към каютата на Луиз Бурже. Камериерката се хранеше след другите пътници, но Рейс бе наредил да обядва с тях. На вратата ги посрещна един стюард.

— Съжалявам, сър — извини се той, — но не можах никъде да намеря мис Бурже. Не знам къде е.

Рейс хвърли поглед в каютата. Тя беше празна.

Изкачиха се на горната палуба и започнаха от дясната страна. Първата каюта беше на Джеймс Фенторп. Тук всичко беше в пълен ред. Мистър Фенторп нямаше много дрехи, но всичко беше от много добро качество.

— Няма писма — каза замислено, Поаро. — Нашият мистър Фенторп е предпазлив — не забравя да унищожи кореспонденцията си.

Съседната каюта беше на Тим Алертън.

Тук се чувствуваше присъствието на англичанин католик — виждаха се чудесен малък триптих и голяма дървена броеница със сложна резба. Освен дрехи имаше полузавършен ръкопис, изпъстрен с бележки и задрасквания, и много книги, повечето от които публикувани неотдавна. В едно чекмедже бяха нахвърлени небрежно много писма. Поаро, който никога не се колебаеше да чете чужда кореспонденция, ги прегледа набързо и отбеляза, че няма нищо от Джоана Саутууд. Той взе едно шишенце със секотин и като го повъртя замислено една-две минути в ръце, каза разсеяно:

— Да вървим.

— Няма евтини кърпички — съобщи Рейс и затвори бързо едно чекмедже.

Следващата каюта беше на мисиз Алертън.

В нея царяха ред и чистота. Във въздуха се носеше слаб, старомоден аромат на лавандула. Двамата мъже бързо приключиха с обиска. Когато излизаха, Рейс каза:

— Симпатична жена.

Съседната каюта на Саймън Дойл. Най-необходимите вещи — пижама, тоалетни принадлежности, бяха в каютата на Беснер, но останалата част от нещата му беше все още тук — два големи кожени куфара и войнишка торба. В гардероба също имаше малко дрехи.

— Трябва да претърсим внимателно тази каюта, приятелю, защото може би крадецът е скрил тук перлите — каза Поаро.

— Мислите ли, че е възможно?

— Но, да, разбира се. Помислете! Крадецът който и да е той или тя, знае, че рано или късно ще претърсим кораба и следователно би било крайно неразумно да скрие огърлицата в неговата или нейната каюта. Той или тя биха били затруднени да направят това в стаите за общо ползуване. Но тази каюта е на човек, който не живее в нея, така че ако намерим перлите тук, нищо няма да разберем.

Но и най-щателното претърсване не донесе резултати.

— Я виж ти — каза си Поаро и отново излязоха на палубата.

Каютата на Линет Дойл беше заключена, след като тялото беше пренесено, но ключът беше в Рейс. Той отключи вратата и двамата мъже влязоха вътре.

Освен тялото нищо не бе докосвано там от сутринта.

— Поаро, ако има нещо тук, то намерете го за бога. Знам, че вие можете да направите това по-добре от всеки друг.

— Сега нямате пред вид перлите, приятелю?

— Да. Най-важното е да открием убиеца. Може да съм пропуснал нещо сутринта.

Поаро започна да търси бързо и ловко. Коленичи и прегледа пода инч по инч. След това изследва леглото и бързо прерови гардероба и шкафа. Претърси пътническия сандък, двата скъпи куфара и хвърли поглед на ценния позлатен несесер. Накрая насочи вниманието си към умивалника. Там имаше различни кремове, пудри и парфюми. Но единственото нещо, което заинтересува Поаро, бяха две шишенца с лак за нокти. Той ги взе и ги постави на тоалетната масичка. В едното, на което пишеше „Нейлекс роуз“, имаше една-две капки на дъното, а другото със същия размер, но с надпис „Нейлекс кардинал“ беше почти пълно.

Поаро отпуши първо празното, после пълното и внимателно ги доближи до носа си. Аромат на есенция изпълни стаята. С лека гримаса той ги запуши отново.

— Намерихте ли нещо?

Поаро отговори с една френска поговорка:

— Мухите не налитат на оцет. — След това каза с въздишка:

— Нямаме щастие, приятелю. Убиецът е бил неучтив. Той не е оставил за нас ръкавел, фас, пепел от пура или ако е била жена — носна кърпичка, червило или фиба.

— Само шишенце с лак за нокти?

Поаро сви рамене.

— Да, трябва да попитам камериерката. Тук има нещо интересно.

— Къде, по дяволите, е отишло това момиче? — каза Рейс.

Излязоха, като заключиха вратата, и се отправиха към каютата на мис ван Шойлер.

И тук видяха белезите на богатството — скъпи дрехи, тоалетни принадлежности, както и няколко документа и писма, всичко в пълен ред.

Следващата беше двойната каюта на Поаро и над нея — тази на Рейс.

— Едва ли ги е скрил тук — каза полковникът.

— Възможно е — възрази Поаро. — Веднъж разследвах убийство в Ориент експрес. Имаше една историйка с червено кимоно. То бе изчезнало, но трябваше да е във влака. И къде мислите, че го намерих? В своя заключен куфар! Това беше истинско нахалство!

— Е, да видим дали сега някой е бил нахален с нас…

Но крадецът на перлите не бе проявил дързост към Еркюл Поаро или полковник Рейс.

След като заобиколиха кърмата, те претърсиха внимателно каютата на мис Бауърс, но не намериха нищо подозрително. Носните й кърпички бяха от обикновен лен с инициали.

В каютата на семейство Отърбърн Поаро отново прояви голямо усърдие, но без резултат.

Следващата каюта беше на Беснер. Саймън Дойл лежеше на леглото. Край него поднос с недокосната храна.

— Нямам апетит — каза той виновно.

Изглеждаше трескав и много по-зле, отколкото по-рано през деня. Поаро разбра тревогата на Беснер да го закара колкото е възможно по-скоро в болница, където да получи подходящо лечение. Дребничкият белгиец обясни за какво са дошли и Саймън кимна одобрително. Беше изумен, когато разбра, че перлите, които мис Бауърс е върнала, се оказали имитация.

— Напълно ли сте сигурен, мосю Дойл, че съпругата ви не е взела на кораба фалшива огърлица вместо истинската?

Саймън поклати решително глава.

— Сигурен съм, че не. Линет обичаше тези перли и ги носеше навсякъде. Те бяха застраховани срещу всякакъв риск и мисля, че беше малко небрежна поради това.

— Тогава трябва да продължим търсенето. Той започна да отваря чекмеджетата. Рейс атакува един куфар.

Саймън ги погледна с изненада.

— Вижте, да не би да мислите, че старият Беснер ги е задигнал?

Поаро сви рамене.

— Може би. В крайна сметка какво знаем за доктор Беснер? Само това, което той ни казва.

— Но той не би могъл да ги скрие тук, без да го видя.

— Не би могъл днес да скрие нещо, без да го видите. Не знаем кога е станала подмяната. Може да е сменил перлите преди няколко дни.

— Да, наистина.

Но търсенето беше безрезултатно.

В каютата на Пенингтън двамата прегледаха внимателно едно куфарче, пълно с правни и делови документи, повечето, от които трябваше да бъдат подписани от Линет.

Поаро поклати унило глава.

— Тук няма нищо нередно и подозрително. Съгласен ли сте?

— Напълно. Очевидно той не е глупак. Ако е имал някакъв компрометиращ документ, като пълномощно или нещо подобно, първото нещо, което би направил, е да го унищожи.

— Да, така е.

Поаро взе един тежък колт от най-горното чекмедже на шкафа, огледа го и го сложи обратно.

— Значи все още има хора, които пътуват с револвери.

— Да, доста интригуващо. Но Линет Дойл не е била застреляна с пистолет от такъв калибър. — Рейс замълча и прибави: — Знаете ли, опитвах се да отговоря на въпроса ви, защо пистолетът е бил хвърлен във водата. Може би убиецът го е оставил в каютата на Линет Дойл и някой друг, някое друго лице го е взело и хвърлило в реката?

— Да, помислих за това. Възможно е. Но тогава възникват редица въпроси. Кое е било това друго лице? Какъв интерес е имало да прикрие Жаклин дьо Белфор, като вземе пистолета? Какво е правело там другото лице? Единственият човек, когото знаем, че е влизал в каютата, е мадмоазел ван Шойлер. Възможно ли е тя да го е взела? Защо ли е искала да прикрие Жаклин дьо Белфор? И освен това каква друга причина е имала, за да вземе пистолета?

— Може би е познала шала си, уплашила се е и е хвърлила всичко във водата — предположи Рейс.

— Е, да, шала, но защо се е отървала и от пистолета? Все пак съгласен съм, че това е някакъв отговор. Но е толкова тромав! И вие още не сте обърнали внимание на един аспект относно шала…

След като излязоха, Поаро предложи Рейс да претърси останалите каюти — на Корнелия, Жаклин и двете празни в края на палубата, а той да поговори със Саймън Дойл. И така детективът закрачи обратно по палубата и влезе отново в каютата на Беснер.

Саймън каза:

— Вижте, абсолютно съм сигурен, че вчера тук бяха истинските перли. Досега мислех за това.

— Защо, мосю Дойл?

— Защото Линет — той трепна, когато произнесе името на жена си — ги държеше в ръце и говореше за тях точно преди вечеря. Тя разбираше от перли. Сигурен съм, че щеше да разбере, ако бяха фалшиви.

— Да, но това е била много добра имитация. Кажете ми, мадам Дойл винаги ли държеше перлите при себе си? Да ги е заемала на някоя приятелка например?

Саймън се изчерви от смущение.

— Виждате ли, мосю Поаро, трудно ми е да кажа… Не… познавах от дълго време Линет.

— А, да, вашата любов е била от пръв поглед.

— Така че наистина не знам — продължи Саймън. — Но Линет беше крайно щедра и може би ги е давала на някого.

— Да ги е давала например… да ги е давала на мадмоазел дьо Белфор? — попита Поаро с равен глас.

— Какво искате да кажете? — лицето на Саймън пламна. Той се опита да се изправи, но като потръпна, падна назад. — За какво намеквате? Че Джеки е откраднала перлите? Кълна се, че не е направила това. Джеки никога нищо не е откраднала. Самата мисъл за това е смешна, абсурдна…

Поаро го погледна развеселен.

— О, ла, ла! Не трябваше да ви питам. Ще ме намразите заради това — каза той неочаквано.

Саймън повтори упорито, без да обръща внимание на шеговития му тон:

— Джеки никога нищо не е откраднала.

Поаро си спомни момичешкия глас в Асуан край Нил: „Обичам Саймън и той ме обича…“

Тогава се бе запитал кой от трите разказа, които бе чул онази вечер, е истинският. Сега му се струваше, че разказът на Жаклин е най-близо до истината.

Вратата се отвори и влезе Рейс.

— Нищо — отсече той. — Е, не очаквахме това. Както виждам, идват стюардите. Сега ще разберем резултата от претърсването на пътниците.

Един стюард и една стюардеса се появиха на входа.

— Нищо, сър — каза стюардът.

— Някой от джентълмените възрази ли?

Само италианецът, сър. Беше много разпален. Каза, че това е безчестие или нещо такова. Носеше в себе си пистолет.

— Какъв?

— Автоматичен маузер, двадесет и два калибрен, сър.

— Италианците са много избухливи — каза Саймън. — Рикети изпадна в ярост във Вади Халфа само заради една грешка с една телеграма. Беше ужасно груб с Линет.

Рейс погледна въпросително към стюардесата. Тя беше хубава, висока жена.

— Нищо не намерих при дамите, сър. Всички бяха много възмутени освен мисиз Алертън, която се държа, колкото е възможно по-спокойно. Нямаше никаква следа от перлите. Между другото младата дама мис Розали Отърбърн имаше малък пистолет в чантичката си.

— Какъв?

— Много малък, сър, със седефена дръжка. Нещо като играчка.

Очите на Рейс се разшириха от учудване.

— По дяволите с тази история — избъбра той. — Мислех, че тя е вън от подозрение, а сега… Нима всяко момиче на този проклет кораб разнася пистолети играчки със седефени дръжки?

— Как реагира, когато го намерихте? — запита рязко полковникът.

Жената поклати глава.

— Мисля, че не забеляза. Бях с гръб към нея, докато претърсвах чантичката.

— Да, но сигурно е разбрала, че сте го видели. Както и да е, това променя много неща. А камериерката?

— Преровихме целия гардероб, сър, но никъде не я намерихме.

— За кого говорите? — попита Саймън.

— Камериерката на мисиз Дойл, Луиз Бурже. Изчезнала е.

— Изчезнала?

— Може би тя е откраднала перлите. Тя единствена е имала достатъчно време, за да направи копие — промълви замислено Рейс.

— И когато е разбрала за обиска, се е хвърлила във водата — продължи Саймън.

— Глупости — каза раздразнен Рейс. — Никой не може посред бял ден да се хвърли във водата от кораб като този, без някой да забележи. Тя трябва да е някъде на борда. Кога за последен път е била видяна? — обърна се той отново към стюардесата.

— Около половин час преди звънеца за обяд, сър.

— Все пак ще прегледаме каютата й — каза Рейс. — Може би ще разберем нещо.

Той се отправи към долната палуба. Поаро го последва.

Отключиха вратата и влязоха в каютата. Луиз Бурже, чието задължение бе да държи в ред вещите на другите, бе оставила в безредие своите. Върху шкафа имаше най-различни дреболии, куфарът беше натъпкан с дрехи и не можеше да се затвори, по облегалките на столовете висеше бельо.

Докато Поаро бързо и ловко отваряше чекмеджетата на шкафа, Рейс претърси куфара.

Черните лачени обувки на Луиз бяха при леглото. Едната стоеше в необикновено положение, почти без опора. Това бе толкова странно, че веднага привлече вниманието на Рейс.

Той затвори куфара и се наведе към обувките. След това високо извика.

Поаро рязко се обърна.

— Какво има? Рейс каза мрачно:

— Не е изчезнала. Тя е тук, под леглото…