Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 84 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ДЕВЕТА ГЛАВА

Параходът пристигна рано на другата сутрин в Ез-Себуа.

Сияещата Корнелия Робсън с голяма широкопола шапка беше една от първите, които слязоха на брега. Корнелия не можеше да се държи студено с хората. Беше сърдечна и се отнасяше приятелски със себеподобните си.

Видът на Еркюл Поаро в бял костюм, розова риза, широка черна връзка и бял тропически шлем не я накара да потрепери, както сигурно би потреперала аристократичната мис ван Шойлер. Когато се озоваха на една алея със сфинксове, тя с готовност отговори на баналния му въпрос: „Спътничките ви няма ли да слязат да разгледат храма?“

— Виждате ли, леля Мари — това е мис ван Шойлер, — никога не става рано. Тя трябва много да внимава за здравето си. И, разбира се, пожела мис Бауърс, медицинската й сестра, да остане да я наглежда. Освен това според нея този не е от най-красивите храмове, но беше ужасно мила и каза, че няма нищо против аз да го разгледам.

— Била е много любезна — вметна сухо Поаро.

Наивната Корнелия се съгласи, без да подозира нищо.

— О, тя е толкова добра. Чудесно беше, че ме взе на тази екскурзия. Наистина съм много щастлива. Не можах да повярвам, когато предложи на мама да дойда с нея.

— Интересно ли ви е?

— О, прекрасно е! Видях Венеция, Падуа и Пиза — след това Кайро, само че леля Мари не беше много добре в Кайро и не можах да разгледам всичко, а сега сме на това възхитително пътешествие до Вади Халфа и обратно.

— Вие се радвате на всичко, мадмоазел — каза с усмивка Поаро и след това погледна замислено мълчаливата, намръщена Розали, която вървеше сама наред тях.

— Много е привлекателна, нали? — каза Корнелия, като проследи погледа му. — Само че гледа малко отвисоко, типична англичанка, разбира се. Но не е така хубава като мисиз Дойл. Мисиз Дойл е най-красивата и най-елегантната жена, която някога съм виждала! А съпругът й просто обожава земята под краката й, нали? Мисля, че жената със сивите коси е много изискана. Тя, изглежда, е братовчедка на граф. Говореше за него съвсем близо до нас миналата вечер. Но в същност тя няма титла, нали?

Тя бъбреше така, докато дежурният екскурзовод не ги помоли да спрат и започна да припява:

— Този храм е посветен на египетския бог Амон и на бога на слънцето Ре-Характе, чийто символ е глава на сокол… — И продължи монотонно в този дух.

Доктор Беснер със справочника на Бедекер в ръка си мърмореше нещо на немски. Той явно предпочиташе печатаното слово.

Тим Алертън не беше с групата. Майка му разчупваше леда с резервирания мистър Фенторп. Андру Пенингтън, хванал Линет подръка, слушаше внимателно, привидно много заинтересуван от цифрите, декламирани от екскурзовода.

— Шестдесет и пет фута височина, така ли? Изглежда ми малко по-малко. Голям строител е бил този Рамзес. Гордост за Египет, човек на делото.

— И голям бизнесмен, чичо Андру.

Андру Пенингтън я погледна с одобрение.

— Добре изглеждаш тази сутрин, Линет. Малко се тревожех за теб напоследък. Струваше ми се отслабнала.

Бъбрейки помежду си, туристите се завърнаха на кораба. Още един път „Карнак“ се плъзна по реката. Гледката сега не беше толкова мрачна, защото наоколо имаше палми и ниви. С промяната на пейзажа пътниците като че ли се бяха отърсили от някакъв гнет. Тим Алертън бе превъзмогнал лошото си настроение. Розали не беше толкова намусена, а Линет изглеждаше почти безгрижна.

— Неделикатно е да се говори за бизнес на младоженка на сватбено пътешествие, но има едно-две неща… — каза Пенингтън.

— Но защо, разбира се, чичо Андру. Женитбата ми сигурно е променила доста работи — Линет внезапно бе станала делова.

— Точно така. Ще те помоля някой път да подпишеш два-три документа.

— Защо не сега?

Андру Пенингтън се огледа. Ъгълът на панорамния салон, където се намираха, беше съвсем безлюден. Повечето от пасажерите бяха отвън, на палубата между салона и каютите. Единствените хора в помещението бяха мистър Фергюсън, който, изпружил крака в мръсните си спортни панталони, пиеше бира на малка маса в средата и си свиркаше между глътките, мосю Поаро и мис ван Шойлер, която беше в един ъгъл с книга за Египет в ръка.

— Добре — каза Пенингтън и излезе.

Линет и Саймън се гледаха няколко секунди, преди бавно да се усмихнат един на друг.

— Как си, любима? — попита той.

— Добре все още… Чудно защо повече не се терзая.

— Ти си прекрасна — промълви страстно Саймън.

Пенингтън се върна и донесе куп ситно изписани документи.

— Милост! — извика Линет. — Всичко това ли трябва да подпиша?

— Знам, че ти е досадно, но искам да сложа в ред работите ти. Преди всичко наемният договор за недвижимата собственост на Пето авеню, след това концесиите за западните земи. — И той продължи да говори, като подреждаше и шумолеше с книжата. Саймън се прозя.

Вратата откъм палубата се отвори и влезе мистър Фенторп. Той погледна безцелно наоколо, отправи се бавно напред и като застана до Поаро, се загледа в прозрачната синя вода и обкръжаващите я пясъци.

— … ето тук се подпиши — заключи Пенингтън, като разгъна един документ и посочи мястото.

Линет го взе и прочете внимателно. Обърна още веднъж първата страница, взе писалката, която Пенингтън беше оставил до нея, и написа името си: Линет Дойл.

Той прибра документа и извади друг.

Фенторп пристъпи бавно към тях, като погледна през прозореца брега, край който минаваха, където, изглежда, нещо го беше заинтересувало.

— Това е документ за прехвърляне — каза Пенингтън. — Няма нужда да го четеш.

Но Линет му хвърли бърз поглед. Той извади трети документ и Линет отново го прочете съсредоточено.

— Всички са съвсем ясни. Няма нищо интересно. Само правна фразеология — обясни той.

Саймън се прозя отново.

— Скъпо мое момиче, нима ще ги четеш всичките? Няма да ти стигне времето до обяд.

— Винаги прочитам всичко внимателно. Баща ми така ме е учил. Казваше, че може да има грешка при преписването.

Пенингтън се изсмя дрезгаво.

— Ти си истински бизнесмен, Линет.

— Много по-съвестна е от мен — каза през смях Саймън. — Никога не съм чел правен документ през живота си. Подписвам се на празното място, където ми покажат, и това е всичко.

— Това е ужасно небрежно — каза неодобрително Линет.

— Не съм делови човек — заяви весело той. — Никога не съм бил. Ако някой приятел ми каже да подпиша, подписвам. Така е много по-просто.

Андру Пенингтън го погледна замислено и каза сухо, като поглаждаше горната си устна:

— Не е ли рисковано понякога, Дойл?

— Глупости. Не съм от тези, които мислят, че всички искат да ги измамят. Доверчив съм и съм възнаграден за това. Досега почти никой не ме е лъгал.

Внезапно за изненада на всички мълчаливият мистър Фенторп се обърна и заговори Линет.

— Надявам се, че не ви досаждам, но трябва да ми позволите да изкажа възхищението си от деловите ви способности. За съжаление в професията си, аз съм адвокат, съм срещал само непрактични жени. Никога да не подписвате документ, преди да сте го прочели внимателно — това наистина е удивително!

Той леко се поклони и, доста зачервен, отново загледа бреговете на Нил. Линет каза несигурно:

— Е, благодаря ви… — И прехапа устни, за да подтисне смеха си. Младият мъж бе изрекъл всичко това изключително надуто и тържествено.

Андру Пенингтън изглеждаше много смутен. Саймън Дойл се чудеше дали да се ядоса, или да се засмее.

Ушите на мистър Фенторп бяха аленочервени.

— Следващият, моля — каза Линет с усмивка към Пенингтън.

Но той несъмнено изглеждаше много объркан.

— Може би друг път ще бъде по-добре — каза той сковано. — Както каза Дойл, ще стоим тук чак до обяд, ако трябва да четеш всички документи. Не трябва да пропускаме пейзажа. В същност първите два документа бяха най-спешни. По-късно ще се занимаем с делови въпроси.

— Тук е страшно горещо — каза Линет. — Да излезем навън.

И тримата излязоха през двукрилата врата. Еркюл Поаро обърна глава. Очите му се спряха замислено на гърба на мистър Фенторп, след това се преместиха към изтегнатата фигура на мистър Фергюсън, който, отметнал глава, все още тихо си подсвиркваше.

Накрая Поаро погледна в ъгъла към изправения силует на мис ван Шойлер, която хвърляше гневни погледи към мистър Фергюсън.

Двукрилата врата се отвори и вътре се втурна Корнелия Робсън.

— Много закъсня — сряза я старата дама. — Къде беше?

— Много съжалявам, лельо Мари. Преждата не беше там, където казахте, а в съвсем друг куфар.

— Скъпо дете, ти си напълно безпомощна, когато трябва да намериш нещо. Зная, — че имаш желание, скъпа, но опитай се да бъдеш малко по-умна и по-бърза. Нужна е само концентрация.

— Съжалявам, лельо Мари. Боя се, че съм много глупава.

— Никой няма да бъде глупав, ако се потруди малко. Взех те със себе си на това пътешествие и очаквам малко внимание в замяна.

Корнелия се изчерви.

— Много съжалявам, лельо Мари.

— А къде е мис Бауърс? Трябваше да взема капките си преди десет минути. Моля ти се, веднага я намери. Докторът каза, че най-важно е…

Но в този момент мис Бауърс влезе с шишенце с лекарство в ръка.

— Капките ви, мис ван Шойлер.

— Трябваше да ги взема в единайсет — смъмра я тя. — Ако има нещо, което ме отвращава, това, е неточността.

— Правилно — каза мис Бауърс и погледна часовника си. — Сега е точно единайсет и, половин минута.

— Но по моя часовник е единайсет и десет.

— Мисля, че моят часовник е верен. Истински хронометър е. Никога не изостава, нито избързва — отговори най-невъзмутимо мис Бауърс.

Мис ван Шойлер изпи съдържанието на шишенцето.

— Чувствувам се определено зле — отсече тя.

— Съжалявам да чуя това, мис ван Шойлер — каза без съжаление в гласа мис Бауърс. Тя изглеждаше напълно незаинтересувана и явно търсеше правилния отговор механично.

— Тук е много горещо. Намерете ми стол на палубата, мис Бауърс. Корнелия, донеси ми плетката и внимавай да не я изпуснеш. След това искам да навиете малко прежда — даде заповедите си мис ван Шойлер.

Процесията излезе навън. Мистър Фергюсън въздъхна, протегна крака и каза, без да се обръща към никого:

— Ей, богу, бих искал да извия врата на тази жена.

Поаро попита с интерес:

— Тя е от тези, които не харесвате, а?

— Не харесвам? Да, така е. Да е била някога полезна някому или с нещо? Никога не е работила и винаги е живяла на чужд гръб. Тя е паразит, един проклет, противен паразит. Светът може да мине без много от хората на този кораб.

— Така ли?

— Да. Това момиче, което току-що подписваше акции и си придаваше важност. Стотици и хиляди, нещастни работници робуват за жалки грошове, за да може тя да носи копринени чорапи и да тъне в безсмислен лукс. Някой ми каза, че била най-богатата жена в Англия, и сигурен съм, че никога не си е мръднала пръста.

— Кой ви каза, че е най-богатата жена в Англия?

Мистър Фергюсън го погледна враждебно.

— Човек, с когото не бихте говорили! Човек, който работи със собствените си ръце и не се срамува от това! Не като вашите натруфени, накъдрени контета.

И очите му се спряха с неодобрение на връзката и розовата риза.

— Колкото до мен, аз работя с мозъка си и не се срамувам от това — каза Поаро и на свой ред го изгледа.

Мистър Фергюсън изсумтя и заяви:

— Трябва да бъдат разстреляни… Цялата тази сбирщина!

— Скъпи млади човече, каква страст имате към насилието!

Назовете ми едно добро дело, което може да бъде извършено без насилие. За да строиш, първо трябва да събаряш и рушиш.

— Така положително е много по-лесно, много по-шумно и много по-ефектно.

— Какво работите, за да си изкарвате хляба? Обзалагам се, че нищо. Сигурно се определяте като човек от средната класа.

— Не съм човек от средната класа, а високопоставен човек — заяви надменно Поаро.

— Какъв сте?

— Аз съм детектив — отговори с такъв вид Поаро като че ли каза „Аз съм крал“.

— Господи! — искрено се изненада младият мъж. — Искате да кажете, че онова момиче е наело частен детектив да я пази? Толкова ли се страхува за скъпоценната си кожа?

— Нямам нищо общо с мадам и мосю Дойл — каза твърдо Поаро. — В отпуска съм.

— В отпуска, a?

— А вие? Не сте на почивка, нали?

— Почивка — изсумтя мистър Фергюсън и прибави загадъчно: — Изучавам условията.

— Много интересно — измърмори Поаро и се измъкна тихо на палубата.

Мис ван Шойлер се беше настанила на най-хубавото място. Корнелия, коленичила пред нея, държеше гранка сива прежда в протегнатите си ръце. Мис Бауърс, изпъната в стола си, четеше „Сатърдей ивнинг пост“.

Поаро се отправи с леки стъпки към дясната страна на кораба. Когато минаваше край кърмата, едва не се сблъска с една жена, облечена в спретната черна рокля, която говореше с едър плещест мъж в униформа, може би един от механиците. Тя погледна уплашено Поаро — мургаво, вулгарно, страстно лице. И двамата имаха странно изражение на вина и уплаха. Поаро се запита за какво ли са си говорили.

Той заобиколи кърмата и продължи по лявата страна на кораба. Вратата на една кабина се отвори и мисиз Отърбърн се появи на прага, като за малко не падна в обятията му. Беше облечена в аленочервен пеньоар от сатен.

— Съжалявам — каза тя. — Извинете ме, драги мосю Поаро. Всичко е от движението, нали знаете, движението. Никога не съм понасяла водата. Ако можеше корабът да застане на едно място. — Тя го сграбчи за ръката. — Люлеенето ми играе по нервите. Никога не съм обичала морето… Часове наред стоя сама. А тази моя дъщеря не разбира, не проявява съчувствие към майка си, която е направила всичко за нея… — Мисиз Отърбърн се разплака. — Робувах за нея, душа, душа не ми остана от работа, всичко пожертвувах… И никой не го е грижа! Но ще кажа на всички, сега ще им кажа как ме пренебрегва, колко е безсърдечна… накара ме да дойда на тази екскурзия… Отегчих се до смърт… Сега ще им кажа…

И тя се втурна напред, Поаро внимателно я спря.

— Ще я изпратя при вас, мадам. Влезте в каютата си, така с най-добре…

— Не, на всички… на всички искам да разкажа.

— Опасно е, мадам. Водата е много бурна. Може да паднете през борда.

Мисиз Отърбърн го изгледа недоверчиво.

— Така ли? Наистина ли така мислите?

— Да.

Успя да я убеди. Тя се поколеба, залитна и се прибра в каютата си.

Ноздрите на Поаро потрепнаха, той поклати глава и се отправи, към Розали Отърбърн, която седеше между мисиз Алертън и Тим.

— Майка ви ви търси, мадмоазел.

Тя весело се смееше, но сега лицето й внезапно се помрачи. Стрелна го с мигновен, подозрителен поглед и забърза по палубата.

— Не мога да разбера това дете — каза мисиз Алертън. — Толкова е променлива. Веднъж е сърдечна, след това определено груба.

— Съвсем е разглезена и има много лош характер — обади се Тим.

Майка му поклати глава.

— Не, не е така. Мисля, че е нещастна.

Тим сви рамене.

— Е, може би. Всички си имаме лични проблеми.

Гласът му прозвуча студено и рязко. Чу се вой на сирена.

— Обяд — извика радостно мисиз Алертън. — Умирам от глад.

Същата вечер Поаро забеляза, че мнсиз Алертън разговаря с мис ван Шойлер. Когато мина край тях, тя му смигна, докато казваше:

— Разбира се, в замъка Калфриз… скъпият херцог.

Корнелия, освободена от задължения, беше на палубата и слушаше с дълбоко внимание доктор Беснер, който монотонно й преподаваше египтология от бедекера.

Тим Алертън се облегна на перилото и каза:

— Както и да е, това е един прогнил свят…

Розали Отърбърн отговори:

— Някои хора имат всичко. Несправедливо е.

Поаро въздъхна. Доволен беше, че вече не е млад.