Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (17)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Death on the Nile, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Агата Кристи. Смърт край нил

Роман

Библиотека „Лъч“, № 67

Разузнавачески и приключенски романи и повести

 

Преведе от английски Огнян Дъскарев

Редактор Анна Сталева

Художник Стоян Христов

Художествен редактор Александър Стефанов

Технически редактор Маргарита Воденичарова

Коректор Янка Андонова

 

I издание. Литературна група VI.

Тематичен № 23 9536622411/5557—16—83

Дадена за набор на 21. XII. 1983 година. Подписана за печат на 20. III. 1983 година. Излязла от печат на 13. V. 1983 година. Поръчка № 3. Формат 84×108/32. Печатни коли 18. Издателски коли 15,12. Усл. изд. коли 13,19. Цена на книжното тяло 1,45 лева. Цена 1,55 лева.

 

Издателство „Народна младеж“

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1983 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Смърт край Нил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
„Смърт край Нил“
Death on the Nile
АвторАгата Кристи
Първо издание1937 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаБезмълвният свидетел
СледващаСреща със смъртта
„Смърт край Нил“ в Общомедия

„Смърт край Нил“ (на английски: Death on the Nile) е книга на английската писателка Агата Кристи, издадена за първи път през 1937 г. във Великобритания. Книгата е от поредицата с Еркюл Поаро. Действието се развива в Египет, главно по река Нил.

Съдържание

Докато е на вечеря Еркюл Поаро вижда млада жена, Жаклин дьо Белфор (Джаки), да вечеря и да танцува с годеника си, Саймън Дойл. Той забелязва също, че Джаки е страстно влюбена в Саймън, дори прекалено много. Бащата на Джаки е бил френски граф, граф дьо Белфор, а майка ѝ е била американка. Баща ѝ е имал любовница, с която е избягал. Майка ѝ загубва цялото си състояние на Уолстрийт, оставяйки Джаки без пукната пара. На следващия ден, Жаклин води Саймън при най-добрата си приятелка, богатата наследница Линет Риджуей, с надеждата, че Линет ще предложи работа на Саймън. Три месеца по-късно Саймън прекратява годежа си с Жаклин и вместо за нея се жени за Линет.
Случва се така, че Поаро среща двойката по време на медения им месец в Египет, където той самият е на ваканция. Поаро е свидетел на среща между Дойл и Жаклин, при която Дойл изглежда на ръба. По-късно, Линет се приближава към Поаро и му признава, че Жаклин ги следи от сватбата им и ги притеснява. Докато Саймън е бил с Жаклин, той се влюбва в Линет. Животът на Линет и Саймън е подложен на стрес, и те искат Жаклин да ги остави на мира. Поаро се опитва да вразуми Жаклин, настоявайки да се отдели от Саймън и „да не отваря сърцето си за злото“. Тя отказва да го послуша, заявявайки, че Линет е откраднала Саймън от нея, омайвайки го с богатството си. Жаклин споделя, че си представя как убива Линет и дори носи малък пистолет в чантичката си.
В опит да се изплъзнат от Жаклин, Дойл плануват да останат за по-дълго в Кайро, като тайно резервират пътуване по река Нил, както между другото прави и Поаро. Корабът се казва Карнак. Те пътуват с влак и с още два кораба, но въпреки това Жаклин успява да хване дирите им и се появява на борда заедно с тях. Другите пътници са:

  • Писателката Саломе Отърбърн и дъщеря ѝ Розали
  • Мисис Алъртън и сина ѝ Тим
  • Американският попечител на Линет Андрю Пенингтън, който се натъкнал на нея в Египет
  • Френската прислужница на Линет – Луис Борже
  • Американката Мари ван Шойлер и младата ѝ братовчедка Корнилия Робсън
  • Мед. сестра на мис ван Шойлер – Мис Бауърс
  • Младеж на име Фъргюсън, отявлен комунист
  • Италиански археолог, Гуидо Рикети
  • Млад адвокат на име Джим Фенторп
  • доктор Беснер

Докато правят обиколка на някои древни руини, голям скален блок пада и почти уцелва Линет и Саймън. В първия момент те заподозират Жаклин, но откриват, че през цялото време е била на кораба и следователно няма как да го е извършила.
Поаро среща приятеля си Полковник Рейс, който се присъединява към останалите след пътешествие. Рейс казва на Поаро, че един от пътниците е престъпник, който е извършил няколко убийства, но все още не му е известен кой е той.
Същата нощ Жаклин влиза в салона, където Саймън и Линет играят бридж с други пътници. Жаклин започва да си поръчва питиета и ги изпива доста бързо. Линет и повечето от другите напускат; остават само Жаклин, Саймън, Корнелия Робсън и г-н Фанторп. Пияната Жаклин разказва на Корнелия как Саймън я е изоставил заради Линет. Саймън се опитва да я успокои, но неуспешно. Тя изважда пистолета си и го застрелва в крака, след това изпада в нервна криза и в истерично състояние на угризение, заплашва да отнеме живота си. По настояване на Саймън, Корелния и г-н Фанторп помагат на Жаклин да се върне в каютата, след което отиват да извикат доктор Беснер да прегледа Саймън. Мед. сестра Бауърс остава в каютата на Жаклин през цялата нощ. По-късно Фанторп казва на Беснер, че пистолетът липсва.

Престъплението

На следващия ден откриват Линет застреляна в главата. Рейс взима ситуацията под контрол и моли Поаро да му помага в разследването. Има няколко инкриминиращи улики – например „Ж“ написано с кръв на стената над главата на Линет. Мис Бауърс, обаче, уверява Поаро, че Жаклин е била през цялото време в каютата си, под влиянието на успокоителни хапчета. Доктор Беснер обяснява, че Линет не е можела да напише нищо, тъй като пистолетът я е убил моментално. Раната на Саймън е толкова сериозна, че не му е позволявала да се движи, дори и да е искал.
Рейс и Поаро решават, че Линет има някой враг измежду пътниците, който се е възползвал от сцената в салона. Непознатият е откраднал пистолета след като всички са напуснали, застрелва Линет и оставя улика, която да уличи Жаклин. Поаро забелязва, че перлената огърлица на Линет липсва от стаята ѝ.
Когато го разпитват, Саймън разкрива, че бащата на Линет се е оженил за момиче, на име Ана Харц, дъщерята на мултимилионера Леополд Харц. Риджуей е съсипал финансово няколко души, в стремежа си да натрупа богатство. Измежду пътниците има някой, чийто баща е един от тези, изгубили всичко.
След това Поаро разпитва пасажерите. Няколко от тях са чули звук, който описват като отваряне на шампанско. Други са чули шум от цопване малко след полунощ. Мис ван Шойлер твърди, че е погледнала през прозореца и е видяла Розали Отърбърн на перилата, да хвърля нещо в морето. Розали отрича да е напускала каютата си. Малко след това, оръжието на убийството е открито в Нил – пистолетът на Жаклин, увит в липсващия шал на мис ван Шойлер. Според Поаро това няма никакъв смисъл. Ако някой е искал да уличи Жаклин, е било по-логично да остави пистолета на местопрестъплението.
Прислужницата на Линет -Луис Бурже е разпитана в каютата на доктор Беснер, докато той самият се грижи за Саймън. Тя заявява, че не е видяла нищо в нощта на убийството, но би могла да види, „ако“ беше напуснала каютата си. Луис разкрива, че предшественицата ѝ Мари е искала да се омъжи за инженер на кораб, на име Флийтууд, но Линет открила, че е женен с три деца, и настояла Мари да прекъсне връзката. Флитууд се заканил, че ще убие Линет.
Жаклин моли Поаро да я пусне за малко при Саймън за да му се извини. Въпреки всичко, което се е случило, тя все още е много влюбена в него. Поаро ги оставя сами.
Когато Рейс обявява, че каютите ще бъдат претърсени за липсващите перли, мис Бауърс им ги връща, признавайки, че мис ван Шойлер ги е взела, тъй като е клептоманка. Поаро изследва огърлицата и открива, че е фалшива, което значи, че истинските перли са откраднати по-рано.
Поаро разбира, че Саломе Отърнърн е алкохоличка и това, което Розали е хвърлила зад борда са тайните запаси от алкохол на майка ѝ. Розали признава това, но твърдо настоява, че не е видяла никой да напуска каютата на Линет в нощта на убийството.
Луис е намерена мъртва в каютата си, намушкана до смърт. Тя стискала част от банкнота с висока стойност. Рейс и Поаро заключават, че тя трябва да е видяла убиеца да напуска кабината на Линет и се е опитала да го изнуди. Тъй като оръжието на убийството липсва, раната на Луис е могла да бъде причинена от тънко острие, подобно на скалпел. Доктор Беснер се сепва при предположението, че един от инструментите му е бил използван за извършване на убийството.
Поаро и Рейс влизат в каютата на Беснер за да кажат на него и Саймън какво се е случило. Саломе Озбърн влиза и заявява, че знае кой е убил Линет и Луис, защото е видяла човека да влиза и излиза от каютата на Луис. Саймън ѝ изкрещява веднага да каже. Но преди да успее да разкаже историята, е произведен изстрел отвън, който я уцелва. Преди Поаро и Рейс да успеят да реагират, стрелецът изчезва, изпускайки пистолет, който Поаро разпознава като пистолета на Андрю Пенингтън.
След като използва малките сиви клетки, Поаро обявява, че е решил случая; според него най-важните улики са:

  • Фактът, че Поаро пие само вино по време на вечеря, докато двамата му обичайни сътрапезници, сем. Алертън, пият нещо друго.
  • Две шишенца лак за нокти в каютата на Линет, едната с етикет „Кардинал“ (много тъмно червено), а другото с етикет „Роуз“ (светло розово), но съдържанието и на двете било с червен цвят.
  • Фактът, че пистолетът на Жаклин бил хвърлен зад борда и
  • Обстоятелствата покрай смъртта на Луис и Мисис Отърбърн.

Решението на загадката

Преди да обясни как е било извършено престъплението, Поаро решава да изясни някои по-малки мистерии, като задава въпроси на някои от пасажерите:

  • Андрю Пенингтън признава, че е спекулирал нелегално с авоарите на Линет; той се е надявал да възстанови средствата преди тя да навърши пълнолетие, но заради брака си тя получава пълен контрол над имуществото. Научавайки за брака ѝ, Пенингтън се запътва към Египет, за да се опита да накара Линет да подпише документи, чрез които да не бъде подвеждан под отговорност; той се отказва от плана си, когато открива, че Линет е интелигентна жена, която чете всичко, преди да подпише; в отчаянието си, той се опитва да я убие като блъска част от скалата върху нея, но се кълне че не я е застрелвал.
  • Фанторп разкрива, че е упълномощен от адвоката на Линет да я проследи до Египет, за да шпионира Пенингтън
  • Оказва се, че Тим Алъртън е крадец на бижута, работещ заедно с братовчед си. Тим откраднал перлите от каютата на Линет и ги заменил с фалшиви, но и той се кълне, че не я е убивал; той не знае дали Линет е била вече мъртва, когато е влязъл; Розали разкрива, че е видяла Тим да влиза и да излиза от каютата на Линет, но тъй като е влюбена в него, се опитва да го предпази; Поаро оневинява Тим за убийството и се съгласява да не съобщава за кражбата на полицията; Тим обещава да се поправи и моли Розали да се ожени за него, за радост на майка му.
  • След като Рейс чува за телеграма, която получава Рикети, в която е използван код, който Рейс разпознава, той разбира, че Рикети е престъпникът, който преследва.

Най-накрая Поаро обяснява пред Рейс, мис Робсън и доктор Беснер как и кой е извършил убийството. Първоначалната им идея, че убиецът се е възползвам от разправията в салона е била погрешна; всъщност убийството е планирано месеци преди това – от Жаклин и Саймън.
Преди убийството, един от двамата слага упойващо вещество в бутилката вино на Поаро.
Жаклин използва Корнелия Робсън за свидетел и се преструва, че застрелва Саймън в крака. В действителност, тя пропуска целта, а Саймън разлива червено мастило (което е сложил в шишенцето за лак за нокти) върху крака си, за да изглежда все едно е ранен. Докато Корнелия излиза заедно с Фанторп и Жаклин и отива да повика доктора, Саймън напуска салона. Той взима пистолета, изтичва до каютата на Линет, по дясната част на кораба, докато останалите са в лявата. Саймън застрелва Линет и написва „Ж“ на стената с кръв, връща се в салона и се застрелва в крака. Той използва шала на мис ван Шойлер за заглушител. Слага два куршума в пистолета, за да изглезда, че е стреляно само веднъж, увива го в шала и го хвърля през прозореца в Нил. Доктор Беснер го преглежда и установява, че е зле ранен и не може да се движи, давайки му перфектното алиби.
За нещастие, Луис вижда Саймън да влиза и излиза от каютата на Линет. Тя се опитва да го изнуди. Саймън го казва на Жаклин, докато Поаро ги е оставил насаме. Жаклин открадва скалпел от доктора и влиза в каютата на Луис под претекст, че ще ѝ даде парите и я пробожда. От своя страна, Мисис Отърбърн вижда Жаклин да влиза в каютата на прислужницата. Мисис Отърбърн изтичва да съобщи на Поаро какво е видяла. Саймън, извиква на Мисис Отърбърн достатъчно силно за да може Жаклин да чуе, че планът им е изложен на риск. Жаклин бързо изтичва до съседната каюта на Пенингтън, взима пистолета му и застрелва Мисис Отърбърн.
Поаро обяснява, че подозренията му се повяили, когато Луис говорила хипотетично, казвайки, че ако била излязла навън е щяла да види убиеца. Детективът заключава, че единствената причина да се изрази така, е че убиецът е в каютата и тя се е надявала да спечели пари чрез изнудване. Освен Поаро и Рейс, единствените други хора в каютата били доктор Беснер и Саймън. Тъй като е можела да говори с Беснер по всяко време, той стига до извода, че тя трябва да е говорила на Саймън, тъй като той е под наблюдение и не се знае дали е щяла да може да говори отново пред него.
Подозренията на Поаро назрели и от факта, че шалът на Мис ван Шойлер има, дупка, което значело, че е използван за да се заглуши изстрел. Това било странно, защото около раната на Линет имало обгаряне, което значи, че пистолетът е държан непосредствено до главата. Тъй като има свидетели, които твърдят, че при застрелването на Саймън не е имало шал, значи трябва да е бил произведен трети изстрел, за който никой нищо не знае.
Упояването на Поаро също говори за преднамереност, а не за импулсивно убийство.
Накрая Саймън и Жаклин признават. Жаклин казва, че винаги са се обичали със Саймън и него никога не го е било грижа за Линет. Всичко е било театър, за да може Саймън да наследи парите ѝ. След период на траур, Саймън и Жаклин са щели да се сдобрят и оженят. Жаклин казва, че идеята за убийството е на Саймън, но че тя го е планирала, тъй като Саймън не е достатъчно умен да го направи сам. Преди това той се е опитал няколко пъти да открадне пари от работодателите си, но е бил хванат и уволнен. Жаклин била човек на идеите, а Саймън – на действията. Заедно, те планирали почти перфектното убийство. Жаклин твърди, че Линет наистина се опитала да открадне Саймън от нея, така че не съжалява за плана, въпреки че се радва, че не тя е трябвало да дръпне спусъка.
Докато пътниците слизат от кораба, Жаклин разкрива, че има втори пистолет, който е скрила в каютата на Розали Отърборн, докато са претърсвали кораба. Тя застрелва Саймън и себе си, за да се спаси от по-ужасна и унизителна смърт. Поаро признава, че е знаел за втория пистолет, и е искал да даде шанс на Жаклин да избере по-хуманния изход.
В добавка на Тим и Розали, се оказва, че има и втора неочаквана връзка: Корнелия Робсън приема предложението на доктор Беснер, пред изумения Фъргюсън, който я е ухажвал, по неговия си непохватен начин, по време на цялото пътуване. Става ясно също и че Фъргюсън е псевдоним, и че всъщност той е аристократ, който е започнал да се интересува от комунизъм, докато е учил в Оксфорд.

Връзки с други творби

  • В глава 12, мис ван Шойлер споменава на Поаро, че имат общ познат, г-н Руфъс ван Алдин, който е познат от Мистерията в синия експрес.
  • Във втората част, глава 21, Поаро споменава, че е открил червено кимоно в багажа си. Прави се връзка с Убийство в Ориент Експрес.
  • Когато Поаро среща Рейс, Кристи пише: Еркюл Поаро се бе срещнал с полковник Рейс една година по-рано в Лондон. Те били гости на много странна вечеря – вечеря, която завършила със смъртта на странен мъж, техния домакин.” Става дума за Карти на масата.

Адаптации

Смърт край Нил

Агата Кристи адаптира романа за пиеса, чиято премиера е на 17 януари 1944 г. под името Скрит хоризонт, през 1946 г. започва да се играе в Уест Енд под името Убийство край Нил, и на Бродуей по-късно същата година под същото име.

Крафт Телевижън Тиътър

Телевизионна версия на живо на романа под името Убийство край Нил е представена на 12 юли 1950 г. в Америка като едночасова пиеса, част от поредицата Крафт Телевижън Тиътър. Участват Гай Спол и Патриша Уийл.

Смърт край Нил 1978 г.

Романът е адаптиран в изключително успешен филм, излъчен през 1978 г., с участието на Питър Устинов за първото му от шестте появявания в ролята на Поаро. Участват още плеяда от звезди като: Бети Дейвис (Мисис ван Шойлер), Мия Фароу (Жаклин дьо Белфор), Маги Смит (Мис Бауърс), Луис Чилс (Линет Дойл), Саймън МакКоркиндейл (Саймън Дойл), Джон Финч (Фъргюсън), Оливия Хъси (Розали Отърборн), Анджела Лансбъри (Мисис Отърборн), Джейн Бъркин (Луис), Джордж Кенеди (Пенингтън), Джак Уордън (Беснер), Дейвид Нивън (полковник Рейс). Направени са леки промени: премахване на някои от героите – Корнелия Робсън, Рикети, Алъртън, Фанторп. Романтичният интерес, който проявява Тим Алертън в романа, във филма е прехвърлен на Фъргюсън.

Радио 4 на Би Би Си

Романът е адапиран като поредица от пет части за радио 4 на Би Би Си през 1997 г. С ролята на Поаро се нагърбва Джон Мофат. Поредицата се излъчва веднъж на седмица – от четвъртък 2 януари до четвъртък 30 януари.

Случаите на Поаро

Смърт край Нил, телевизионна адаптация, излъчена 2004 г., като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с участието на Дейвид Сушей. Тази версия остава вярна на романа. Все пак има някои различия: някои от героите са изпуснати, като Мис Бауърс, Фанторп и Рикети; значително различие има накрая на романса между Тим и Розали: вместо да завърши с щастлива любов, Тим внимателно отказва на Розали и има намек за това, че или Тим е хомосексуален или има връзка с жената, която може и да е, а може и да не е неговата майка. Друга разлика: тялото на Луис Бурже е открито в гардероба, а не под леглото ѝ.
Кастът включва: Емили Блънт (Линет), Джей Джей Фийлд (Саймън), Емма Грифитс Малин (Жаклин), Джеймс Фокс (полковник Рейс), Франсис де ла Тур (Мадам Отърбърн), Зо Телфърд (Розали Отърбърн) и Дейвид Соул (Пенингтън).

Компютърни игри

Смърт край Нил се превръща в компютърна игра тип „скрити предмети“. Играчът е в ролята на Поаро в търсене на улики и разпитване на заподозрените на основата на информацията, която открива.

Графичен роман

Смърт край Нил е адаптиран за графична новела през 2007 г. от Франсоа Ривие.

Международни заглавия

  • арабски: جريمة في وادي النيل (Смърт край Нил)
  • китайски: 尼罗河上的惨案 (Трагедия по Нил)
  • чешки: Smrt na Nilu (Смърт край Нил)
  • хърватски: Smrt na Nilu Смърт край Нил)
  • датски: Døden på Nilen (Смърт край Нил)
  • нидерландски: Moord op de Nijl (Смърт край Нил)
  • естонски: Surm Niilusel (Смърт край Нил)
  • фински: "Kuolema Niilillä" (Смърт край Нил)
  • френски: Mort sur le Nil (Смърт край Нил)
  • немски: Der Tod auf dem Nil (Смърт край Нил)
  • гръцки: Έγκλημα στο Νείλο (Престъпление по Нил)
  • унгарски: Poirot kéjutazáson (Поаро на приятно пътешествие), Halál a Níluson (Смърт край Нил)
  • индонезийски: Pembunuhan di Sungai Nil (Смърт край Нил)
  • италиански: Poirot sul Nilo (Смърт край Нил)
  • японски: ナイルに死す (Смърт край Нил)
  • норвежки: "Hun fulgte etter" (Тя ги преследва), по-късно преименувано на "Mord på Nilen" (Смърт край Нил)
  • полски: Śmierć na Nilu (Смърт край Нил)
  • португалски: Morte no Nilo (Смърт край Нил)
  • румънски: Moarte pe Nil (Смърт край Нил)
  • руски: "Убийство на пароходе <<Карнак>>" (Убийство на кораба Карнак), „Смерть на Ниле“ (Смърт край Нил)
  • сръбски: Смрт на Нилу (Смърт край Нил)
  • испански: Muerte en el Nilo (Смърт край Нил) и Poirot en Egipto (Поаро в Египет)
  • шведски: Döden på Nilen (Смърт край Нил)
  • тайландски: ฆาตกรรมแม่น้ำไนล์ (Смърт край Нил)
  • турски: Nil'de Ölüm (Смърт край Нил)

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Death on the Nile в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

СЕДМА ГЛАВА

Саймън и Линет Дойл — заминаха на екскурзията до Филе в около единадесет часа на другата сутрин. От балкона на хотела Жаклин дьо Белфор ги наблюдаваше как отплуват в живописната платноходка. Това, което не видя, беше една кола, натоварена с багаж, в която седеше невзрачна прислужница. Тази кола замина от предната врата на хотела и зави надясно към Шелал.

Еркюл Поаро реши да прекара двата часа до обяда на остров Елефантина, разположен точно срещу хотела.

Когато слезе на кея, той видя двама мъже, които се качваха в една от хотелските лодки, и се присъедини към тях. Те очевидно се познаваха. По-младият беше пристигнал с влака предишния ден. Беше висок тъмнокос млад мъж с тясно лице и заядливо издадена брадичка. Беше облечен с много мръсен сив спортен костюм и поло с висока яка, съвсем неподходящо за климата. Другият, малко пълничък мъж на средна възраст, веднага заговори Поаро на изразителен, но леко завален английски. Без да проявява никакво желание да вземе участие в разговора, по-младият ги изгледа намръщено и като им обърна демонстративно гръб, започна да наблюдава с възхищение сръчния нубийски лодкар, който направляваше лодката с пръстите на краката си и придърпваше платното с ръце.

Водата беше много спокойна, големите, гладки, черни скали се плъзгаха край тях и мекият бриз галеше лицата им. Не след дълго пристигнаха на Елефантина и като слязоха на брега, Поаро и бъбривият му познат се отправиха веднага към музея. Той извади от джоба си визитна картичка и я подаде с лек поклон на Поаро. На нея пишеше: „Синьор Рикети, археолог“.

За да не остане назад, Поаро му върна поклона и му даде своята визитна картичка. След като приключиха с формалностите, двамата влязоха заедно в сградата, като ерудираният италианец изля поток от информация. Сега говореха на френски. Младият мъж със спортен костюм обходи равнодушно музея, прозявайки се от време на време, и след малко се измъкна навън.

Поаро и синьор Рикети излязоха дълго време след него. Италианецът започна въодушевено да разглежда развалините, но скоро след това Поаро забеляза зелен раиран слънчобран долу на скалите край реката и се отправи бързо натам.

Мисиз Алертън седеше на една голяма скала, със скицник до нея, а на коленете й имаше книга.

Поаро повдигна учтиво шапка и тя веднага го заговори.

— Добро утро. Много е трудно да се отървеш от тези непоносими деца.

Група малки, черни, хилещи се фигурки я заобикаляше. Като се кривеха и протягаха умолително ръце, те фъфлеха от време на време с надежда: „Бакшиш“.

— Помислих, че ще се откажат — каза тъжно мисиз Алертън. — Наблюдават ме повече от два часа и постепенно ме обкръжават; когато извикам „имши“ и им се заканя със слънчобрана си, те се разпръскват за една-две минути. След това се връщат и ме гледат втренчено, а очите и носовете им са просто ужасни и не мога да повярвам, че наистина обичам деца. Поне да бяха малко измити и да имаха някакви следи от възпитание.

Тя се засмя печално.

Поаро галантно се опита да разпръсне тълпата, но без успех. Те се разбягваха, после се връщаха и отново ги обграждаха.

— Повече щях да харесам Египет, ако само за малко ме бяха оставили на мира. Но никъде не можеш да останеш сам. Някой постоянно ти досажда с молби за пари, предлага ти разходка с магаре или мъниста, излет до туземни села или лов на патици.

— Много е неприятно — съгласи се Поаро. Той постла внимателно кърпичката си на скалата и седна някак страхливо.

— Синът ви не е ли с вас тази сутрин?

— Не, Тим трябваше да изпрати няколко писма, преди да заминем на екскурзия до Втория водопад. Отиваме там на екскурзия.

— Аз също.

— Много се радвам. Искам да ви кажа, че съм много развълнувана, че се запознах с вас. Когато бяхме в Майорка, една позната, мисиз Лийч, ми разказваше удивителни неща за вас. Беше си загубила рубинения пръстен и много съжаляваше, че не сте там, за да го намерите.

— Бога ми, да не съм тюлен от цирково шоу!

И двамата се засмяха.

Мисиз Алертън продължи:

— Видях ви от прозореца си със Саймън Дойл по алеята тази сутрин. Кажете ми, какво мислите за него? Всички толкова се интересуваме от този човек.

— Така ли?

— Да. Бракът му с Линет Риджуей беше най-голямата изненада. Тя трябваше да се омъжи за лорд Уиндълшъм и после внезапно се сгоди за този мъж, за когото никой нищо не беше чувал.

— Познавате я добре, мадам?

— Аз не, но една моя братовчедка, Джоана Саутууд, е една от най-добрите й приятелки.

— А, да, срещал съм това име във вестниците. — Той замълча за миг, после каза: — Много се говори за тази млада дама, Джоана Саутууд.

— О, тя отлично знае как да се рекламира — отсече мисиз Алертън.

— Вие като че ли не я обичате?

— Това беше доста злобна забележка от моя страна — разкая се тя. — Виждате ли, аз съм старомодна. Не я обичам много. Но тя и Тим са близки приятели.

— Разбирам — каза Поаро. Събеседницата му го стрелна с очи и смени темата.

— Колко малко млади хора има тук! Онова хубаво тъмнокосо момиче с ужасната майка с тюрбана е като че ли единственото младо същество наоколо. Забелязах, че често говорите с нея. Това дете ме интересува.

— Защо, мадам?

— Изпитвам съжаление към нея. Толкова много можеш да страдаш, когато си млад и чувствителен. Мисля, че е нещастна.

— Да, не е много щастлива, бедната.

— Тим и аз я наричаме „нацупеното момиче“. Опитах се да я заговоря един-два пъти, но тя винаги се държеше студено. Но, надявам се, че ще дойде на тази екскурзия по Нил и може би ще се сприятелим, нали?

— Твърде е възможно, мадам.

— Наистина съм много общителна, най-различни хора толкова много ме интересуват. — Като замълча за миг, тя подхвърли: — Тим ми каза, че мургавото момиче, името й е дьо Белфор, е било сгодено за Саймън Доял. Сигурно им е много неприятна да се срещнат отново.

— Да, неприятно е — съгласи се Поаро.

Мисиз Алертън го погледна бързо.

— Може да ви прозвучи глупаво, но тя почти ме плаши. Изглежда толкова екзалтирана.

Поаро кимна бавно с глава.

— Не сте далеч от истината. Големият вихър на чувствата винаги плаши.

— И вас ли ви интересуват хората, мосю Поаро? Или се интересувате само от потенциални престъпници?

— Малко хора са извън тази категория.

Тя го погледна малко учудено.

— Наистина ли мислите така?

— Ако има определена подбуда, искам да кажа.

— Която е различна при различните хора?

— Естествено.

Мисиз Алертън се поколеба, лека усмивка заигра по устните й.

— Дори и аз може би?

— Майките са особено безмилостни, когато децата им са в опасност.

— Мисля, че сте съвсем прав — каза тя сериозно и след малко прибави усмихнато: — Опитвам се да измисля мотиви за престъпление за всеки в хотела. Много е забавно. Саймън Дойл например.

Поаро се засмя.

— Най-обикновено престъпление, по най-прекия път до целта. Без никаква интелигентност.

— — И следователно много лесно ще бъде разкрито?

— Да, той не би бил изобретателен.

— А Линет?

— Това би било като „Алиса в страната на чудесата“. С главата напред.

— Разбира се. Свещеният кралски приоритет!

— А фаталното момиче, Жаклин дьо Белфор, би ли могла тя да извърши убийство?

Поаро се поколеба минута-две и каза несигурно:

— Да, мисля, че би могла.

— Но не сте сигурен.

— Не, това момиче ме озадачава.

— Не вярвам, че мистър Пенингтън би убил, нали? Той е толкова изпит и болнав, без кръв в жилите си.

— Но сигурно има силен инстинкт за самосъхранение.

— Може би. А бедната мисиз Отърбърн с нейния тюрбан?

— Не забравяйте суетата.

— Като мотив за убийство? — попита със съмнение мисиз Алертън.

— Мотивите за убийство понякога са много банални.

— Кои са обичайните мотиви, мосю Поаро?

— Най-често парите. Така да се каже, изгодата в най-различните й форми. След това отмъщението, любовта, страхът, обикновената омраза, благотворителността…

— Мосю Поаро!

— О, да, зная един случай, когато, да кажем, Б премахва А с единствената цел да облагодетелства В. Политическите убийства често влизат в тази категория. Считат някого за опасен за цивилизацията и поради тази причина го ликвидират. Някои хора забравят, че животът и смъртта зависят от добрия бог.

Всичко това той изрече много сериозно.

— Радвам се да чуя това от вас. Все пак бог сам избира оръдията си — прошепна тя.

— Тази мисъл е опасна, мадам.

— Е, след този разговор чудя се дали ще остане някой жив! — каза весело тя и стана. — Трябва да се връщаме. Ще тръгнем веднага след обяд.

Когато слязоха при кея, видяха младият мъж с полото да сяда в лодката. Италианецът беше вече там. След като нубийският лодкар отпусна платното и те потеглиха, Поаро учтиво се обърна към непознатия.

— Има прекрасни неща за разглеждане в Египет, нали?

Младежът извади вонящата лула от устата си и отговори кратко и натъртено — с учудващо възпитан глас:

— Те ме отвращават.

Мисиз Алертън сложи пенснето си и го изгледа със задоволство и интерес.

— Така ли? Защо? — попита Поаро.

— Пирамидите например. Безсмислено дялане на огромни камъни, построени заради егоизма на някой жесток, самодоволен деспот. Помислете за експлоатираните маси, които са се трудели ден и нощ и са умирали, за да ги издигнат. Отвращавам се, като мисля за страданията и мъките, които са вградени в тях.

— На вас не ви трябват нито пирамидите, нито Партенона, нито прекрасни гробници и храмове, напълно достатъчно е хората да се хранят три пъти на ден и да умират в леглата си — обади се весело мисиз Алертън.

Младият човек я изгледа намръщено.

— Мисля, че човешките същества струват повече от камъните.

— Но не са така трайни като тях — отбеляза Поаро.

— По-приятно ми е да видя сит работник, отколкото което и да е така наречено произведение на изкуството. Бъдещето има значение, не миналото.

Това беше твърде много за синьор Рикети, който избухна в порой от страстни, трудно разбираеми думи.

Младият мъж отговаряше остро и много жлъчно, като казваше на всеки какво мисли за капиталистическата система.

Тирадата свърши, когато бяха вече при кея на хотела.

— Добре, добре — промърмори приветливо мисиз Алертън и слезе на брега.

Младежът погледна сърдито след нея.

Във фоайето на хотела Поаро срещна Жаклин дьо Белфор, която беше облечена в костюм за езда.

— Отивам на разходка с магаре. Ще ми препоръчате ли някое туземно село, мосю Поаро? — каза тя с шеговит, лек поклон.

— Това ли е екскурзията ви за днес, мадмоазел? Идете, те са живописни, но не давайте много пари за местни антикварни рядкости.

— Които се доставят тук с кораби от Европа? Не могат толкова лесно да ме измамят.

Като кимна леко, тя излезе навън в ослепителната слънчева светлина.

Поаро много бързо подреди багажа си, тъй като държеше всичките си вещи в пълен ред. После се отправи към трапезарията, за да обядва рано.

След обяда хотелският автобус закара пътниците за Втория водопад на гарата, откъдето щяха да вземат експреса Кайро—Шелал — щяха да пътуват не повече от десет минути.

Пътниците бяха майката и синът Алертън, Поаро, младият мъж в мръсен спортен костюм и италианецът. Мисиз Отърбърн и дъщеря й бяха отишли на екскурзията до Асуанския язовир и Филе и щяха да се качат на парахода в Шелал.

Влакът от Кайро и Луксор закъсня с около двадесет минути. Когато най-после пристигна, настъпи обичайна суматоха. Носачите, изнасящи куфари от влака, се блъскаха с други, които внасяха куфари. Накрая, останал без дъх, Поаро се озова в едно купе със своя багаж, този на Алертън и някакви чужди куфари, докато Тим и майка му с част от техния багаж бяха в друго купе.

Срещу Поаро седеше сбръчкана стара дама с бял копринен шал около врата. Беше обсипана с диаманти и лицето й изразяваше върховно презрение към по-голямата част от човечеството.

Тя изгледа отвисоко Поаро и се скри зад страниците на американско списание. Едра, тромава млада жена на около трийсет години седеше срещу нея. На невчесаната й глава светеха кафяви, покорни като на куче очи и в цялото й същество се чувствуваше безкрайно досадното желание да угоди всекиму. От време на време старата дама поглеждаше иззад списанието си и издаваше някоя кратка заповед.

— Корнелия, сгъни одеялата. Когато пристигнем, погрижи се за куфара ми. В никакъв случай не позволявай друг да ги носи. Не забравяй ножа ми за рязане на хартия.

Те пристигнаха бързо. След десет минути влакът спря до пристана, където ги очакваше „Карнак“. Мисис Отърбърн и дъщеря и бяха вече на борда.

„Карнак“ беше по-малък от параходите при Първия водопад — „Папирус“ и „Лотос“, които бяха твърде големи, за да минат през шлюзовете на Асуанския язовир. Пасажерите се качваха на борда, където им показваха каютите. Тъй като корабът не беше пълен, на повечето от тях дадоха каюти на горната палуба. Цялата предна част на тази палуба беше заета от остъкления панорамен салон, където пътниците можеха да се любуват на реката, която се откриваше пред тях. На долната палуба имаше салон за пушене и малка всекидневна, а на най-долната — трапезария.

След като подреди багажа в каютата си, Поаро излезе отново на палубата, за да наблюдава заминаването на кораба. Той се приближи към Розали Отърбърн, облегната на парапета.

— Заминаваме за Нубия. Радвате ли се?

Момичето си пое дълбоко дъх.

— Да. Чувствувам, че най-после тръгвам по нов път.

Тя направи жест с ръка. Имаше нещо мрачно във водната равнина пред тях, в огромните голи скали, които докосваха брега на реката, тук-там се виждаха следи от разрушени и изоставени поради строежа на язовира къщи. Целият пейзаж имаше меланхоличен, почти зловещ чар.

— Далеч от хората — промълви Розали Отърбърн.

— Освен от самите нас, мадмоазел.

Тя сви рамене и каза:

— Нещо в тази страна ме кара да се чувствувам… грешна. Тук човек напълно разкрива душата си. Всичко е толкова грозно и несправедливо.

— Учудвам се, защото нямате факти, за да докажете това.

— Вижте майките на другите и вижте моята — прошепна тя. — Няма друг бог освен Секса и Саломе Отърбърн е неговият пророк. О, не трябваше да казвам това.

Поаро направи знак на протест.

— Защо да не го кажете на мен? Аз знам много. Ако вие кипите отвътре, е добре, нека нечистата пяна да изскочи на повърхността и тогава човек може да я обере с лъжица, ето така.

И той направи движение, като че ли изхвърляше нещо в Нил.

— Тогава всичко е свършено.

— Какъв необикновен човек сте вие! — Начупените й устни се разтегнаха в усмивка, но внезапно тя се вкамени и възкликна: — А, ето мисиз Дойл и съпругът й. Изобщо не предполагах, че те ще дойдат на тази екскурзия!

Линет току-що бе излязла от една каюта в средата на палубата. Саймън стоеше зад нея. Тя беше толкова сияеща и самоуверена, че Поаро остана изненадан. Определено парадираше с щастието си. Саймън Дойл също беше друг човек. Засмян до уши, той приличаше на весел ученик.

— Чудесно е — каза той, като също се облегна на перилото. — Наистина очаквам с нетърпение тази екскурзия, а ти, Линет? Като че ли не сме туристи, а наистина навлизаме в сърцето на Египет.

— Да, сега всичко е… някак по-вълнуващо — отвърна бързо съпругата му. Ръката й се плъзна по неговата. Той я притисна до себе си и прошепна:

— Тръгнахме, Лин.

Параходът се отдалечаваше от кея. Заминаваха на седемдневна екскурзия до Втория водопад и обратно.

Зад тях се чу звънлив, сребърен смях. Линет се обърна рязко.

Там беше Жаклин дьо Белфор. Тя изрече с усмивка:

— Здравей, Линет! Не очаквах да ви видя тук. Мислех, че ще останете в Асуан още десет дни. Каква изненада!

— Ти… ти не си… — заекна Линет и е мъка се опита да се усмихне безгрижно. — Не очаквах да те видя тук.

— Така ли? — И Жаклин се отдалечи към другата част на кораба.

Линет сграбчи ръката на съпруга си.

— О, Саймън, Саймън…

Цялото добро настроение на Дойл беше изчезнало. Беше разярен, ръцете му конвулсивно се свиваха в юмруци въпреки усилието да се овладее.

Двамата отстъпиха настрана. Без да се обръща, Поаро долови откъслечни думи.

— … да се върнем… невъзможно… можехме… — И след това Саймън проговори е отчаяна решителност: — Не можем винаги да бягаме, Лин. Всичко сега ще се реши…

Изминаха няколко часа. Слънчевият ден гаснеше. Поаро стоеше в остъкления салон и гледаше право пред себе си. „Карнак“ навлизаше в тясна клисура. Диви и мрачни скали обграждаха голямата река, която бързо и плавно се промъкваше между тях. Бяха вече в Нубия.

Той чу шум от стъпки и Линет Дойл застана до него. Никога не беше я виждал в такова състояние. Приличаше на уплашено дете. Тя закърши нервно ръце и каза:

— Страхувам се, мосю Поаро, от всичко се страхувам. Никога не съм се чувствала така преди. Колко пусто и зловещо е наоколо и тези черни, страшни скали край нас… Къде отиваме? Какво ще се случи? Така ме е страх! Всички ме мразят. Никога не съм се чувствала така. Винаги съм била добра с хората… правила съм им услуги… а те ме мразят… толкова много хора ме мразят. Всички около мен са врагове освен Саймън… ужасно е да чувствуваш, че те ненавиждат…

— Но какво става с вас, мадам?

Тя тръсна глава.

— Нервите, предполагам… Чувствувам, че съм обградена с опасности. — Погледна неспокойно назад и каза рязко: — Как ще свърши всичко това? Тук сме хванати в капан! Няма изход. Трябва да продължим, а… не знам къде съм.

Тя се отпусна в един стол. Поаро я погледна загрижено и със съчувствие.

— Откъде би могла тя да знае, че ще пътуваме с този кораб? Как е разбрала?

— Тя не е глупава — отвърна Поаро.

— Като че ли никога няма да избягам от нея.

— Бихте могли да се избавите по един начин. В същност учудвам се защо не сте се досетили? В крайна сметка парите за вас не са проблем. Защо не наехте малко корабче?

Тя безпомощно поклати глава.

— Ако знаехме всичко това тогава… А имаше и други усложнения… — И внезапно избухна: — Да знаете колко ми е трудно. Трябва да бъда много внимателна със Саймън… Той е страшно чувствителен на тема пари. За това, че имам толкова много! Искаше да отида с него на някое тихо място в Испания и той да плати всички разноски за медения месец. Като че ли това имаше някакво значение! Колко са глупави мъжете! Саймън трябва да свикне да живее безгрижно. Самата идея за корабче му беше неприятна… заради излишните разходи. Трябва постепенно да го превъзпитам.

Тя погледна Поаро и прехапа ядосано устни, може би защото разбра, че се е увлякла много в интимни теми.

Изправи се и каза:

— Извинете, мосю Поаро. Трябва да се преоблека. Боя се, че наговорих куп глупости.