Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Юношески романи (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Starship Troopers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 52 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Робърт Хайнлайн. Звездните рейнджъри

Издателство „Офир“, Бургас, 1994

Библиотека „Фантастика“. Войните на бъдещето, № 1

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Редакция от Mandor
  3. — Добавяне
  4. — Допълнителна корекция (thefly)

Статия

По-долу е показана статията за Звездните рейнджъри от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Звездните рейнджъри.

Звездните рейнджъри
Starship Troopers
АвторРобърт Хайнлайн
Първо изданиедекември 1959 г.
САЩ
ИздателствоG. P. Putnam's Sons
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видновела
Звездните рейнджъри в Общомедия

Звездните рейнджъри е научно-фантастичен роман на американския писател фантаст Робърт Хайнлайн, написан през 1959 година.

Романът разказва, от първо лице, историята на младия войник Хуан „Джони“ Рико и службата му в Мобилната пехота, футуристична военна част екипирана с енергийни бронирани костюми. Кариерата му започва като редови войник, по-късно подофицер, а накрая офицер във войната между човечеството и арахнидни същества известни като „Дървениците“. През погледа на героя, Хайнлайн разглежда моралните и философските аспекти на страданието, гражданските добродетели, необходимостта от войната, смъртното наказание и природата на детската престъпност.[1]

„Звездните рейнджъри“ печели награда Хюго за най-добър роман през 1960 г. Книгата поражда дискусии и е критикувана за засегнатите социални и политически теми, и е обвинявана в проповядване на войнолюбие.[2] „Звездните рейнджъри“ е адаптирана в няколко филма и игри, най-известния и критикуван, от които е филма от 1997 г., с режисьор Пол Верховен.

Източници

  1. ROBERT A. HEINLEIN: THE NOVELS // Luna-City.com. Посетен на 25 август 2008.
  2. Scott Rosenberg's critic of the movie from Salon.com, describing a fascist „G.I. Joe“ novel // Архивиран от оригинала на 2009-10-19. Посетен на 25 август 2008.

XIV

„Нима съм пазач на брата си?“

Битие IV.9

„Как ви се струва? Ако някой има

сто овци, и една от тях се заблуди,

не ще ли остави деветдесетте и

девет, и не ще ли иде по планините

да дири заблудената?“

Матей XVIII: 12

„Колко пък човек е по-ценен от овца!“

Матей XII: 12

„В името на Бога, Благодетелят

милостивият… ако спасиш живота

на един, то е като да спасиш живота

на човечеството.“

Коран, Сура V,32

С всяка изминала година везните се накланяха в наша полза. Професията ни изисква да проявяваме мярка.

— Време е, сър — зад открехнатата врата на кабината ми стоеше моят стажант, „трети лейтенант“ Беарпо. Той изглеждаше ужасно млад и също толкова безобиден, колкото са били неговите предци — ловците на скалпове. Едва се сдържах да не се усмихна.

— Добре, Джими. — Вече бях екипиран. Отивахме право в салона за подготовка на скокове. Докато вървяхме, аз го напътствах:

— Ето какво ще ти кажа, Джими. Стой близо до мен, но не ми се мотай в краката. Чувствай се вътрешно свободен и използвай хладнокръвно възможностите на въоръжението си. Ако ме ранят и сдам багажа — ти оставаш шефа. Но ако имаш малко ум в главата си, ще заповядаш на своя взводен сержант да подава сигналите за действие.

— Да, сър.

Щом влязохме вътре, взводният сержант призова за внимание и отдаде чест. Аз отвърнах на поздрава му, казах „Свободно!“ и започнах огледа на първо отделение. На Джими поверих второто. После аз също инспектирах второ отделение, като проверих всичко у всеки. Моят взводен сержант бе много по-стриктен от мен, така че не открих никакви неизправности. По принцип никога не попадам на сериозни нарушения на този етап, но хората ми се чувстват по-сигурни, когато техният Старец внимателно огледа снаряжението им — нали това ми влиза в задълженията.

Отново застанах в средата на корабното помещение.

— Още един лов на Дървеници, момчета. Но този път ще бъде малко по-различно, както вече знаете. Тъй като те продължават да държат в затворите си пленници, ние не можем да използваме планетарни бомби срещу Клендату. Ето защо сега ще се спуснем долу, ще се намърдаме в тунелите им и ще отървем нашите. Помощният модул няма да кацне в края на операцията, за да ни прибере, а за да ни донесе още амуниции и провизии. Ако бъдете пленени — дръжте си езиците зад зъбите и не треперете, защото зад вас стои не само цялата бойна част, но и цялата федерация; ще дойдем да ви измъкнем. И помнете, че същото очакват момчетата от „Блатната Лисица“ и „Монтгомъри“. Тези от тях, които са все още живи, сега разчитат на нас. Те знаят, че няма да ги изоставим, защото сме МП. И ето, ние отиваме да хванем Дървениците за гушите. Ще действаме заедно с мнозина от нашите, които ще ни помагат. Огромни сили са съсредоточени на орбита. Всичко, за което трябва да се погрижим, е да прочистим нашия малък парцел и да свършим успешно една малка част от общата работа. Репетирахме неведнъж и знаем как да го постигнем. Накрая искам да ви кажа още нещо. Точно преди да излетим получих писмо от капитан Джелал. Той пише, че вече е свикнал с новите си крака, които функционират много добре. Поиска да ви предам също, че мисли за вас… и се надява имената ви да се покрият със слава! Същото очаквам и аз. Пет минути за свещеника!

Почувствах за кой ли път, че започвам да треперя. И изпитах истинско облекчение, когато привърших последните наставления и изкомандвах:

— По отделения… отляво и отдясно… готови за скок!

Инспектирах запечатването на капсулите в едната половина на борда, а Джими и взводният сержант се заеха да проверят как се бяха настанили момчетата в останалите капсули. После наместихме Джими в третата поред капсула на централната автоматизирана линия. Когато лицето му се скри, мен отново ме втресе.

Моят взводен сержант постави длан на рамото на скафандъра ми.

— Съвсем като на тренировка, синко.

— Да, татко — и веднага спрях да треперя. — Само дето чакането ме изнервя.

— Зная. Още четири минути. Готов ли сте, сър?

— Да тръгваме, татко.

Прегърнах го силно и наредих на флотския персонал да ни запечата. Треперенето ме напусна окончателно. Докладвах кратко, както винаги:

— „Лудите глави“ на Рико… готови за спускане! Начало на отстрела! Започни!

— Тридесет и една секунди, лейтенант. — Пауза. После тя добави: — Късмет, момчета! Този път ще ги довършим!

— Непременно, капитане.

— Пригответе се. Да ви пусна ли малко музика, докато чакате?

Тя включи записа:

„Вечна слава на пехотата…“