Васил Попович
Един епизод от Мехадия (15)

XV

Изминаха се още три недели в безполезни търсения и постоянно безпокойство. По-голямата част от предишните мехадийски посетители бяха отстъпили мястото си на други нови, а госпожата продължаваше да се разхожда и да личи на площада и по алеите. В последното време тя беше се облекла в черни дрехи, като че жалеше изгубения си мъж. Жалеше ли го тя наистина, или искаше само тъй да лъсне в очите на хората и в тоя цвят, това беше нейно знание; никой психолог не би можал да откаже, или да утвърди едното и другото. Истината си личеше от самото нейно положение и от приноската й в обществото. Тя беше свободна, никой вече не държеше сметка от нея. Като такава сега тя измислюваше разни примки и обикаляше глупавото, болно юношество от Мехадия. Обаче, не знам защо, това юношество отбягваше от нея, като от заразителна чума, поради което речената претърпя не малко яд и насмешки от младите и от старите, които я бяха изучили до кост и под нехтите й. Това отвращение на всякого накара я да погълне злобата си, да задуши в себе си чувствата на неудоволствието, да прибере краищата на покрусеното си сърце, на което никой не щеше да отговори, и да се реши на една добра или зла мярка.

Тя видя, че няма да го бъде така и инак за дълго време, и от злоба почна да прави бани в Елисавет-Бад, впрочем не с просто намерение, а със задна мисъл — да се покаже уж че страда и жертвува за здравето си.

Тъй следува тя една неделя наред. След това, къде края на месец юлия, почти след като се бяха разотишли и най-пресните посетители от Херкулес-Бад, когато и климатът на местността се бе изменил от топъл и сух на хладен и сиростен, а локантите бяха опустели, затворени, тя си тръгна среди един триумф от насмешките на немските войници, болни от разни гнусави болести, и от зевзеклиците на останалите зевзеци и чапкъни, които най-сетне бяха опитали всичката й морал. В тоя случай човек трябваше да види онова безсрамие, с което тя гледаше на тях и заминуваше, като че всичко това да се не отнасяше до нея, а към някого другиго, и това за крайнето учудване на изпроводачите.

Обратното й пътуване от Мехадия в Оршова и от там в Румъния не бе по-малко торжествено. Познаха я навсякъде по пътя и навсякъде я изгледваха съмнително, недоверчиво. В Оршова, гдето трябваше да пренощува, хотелиерите не рачеха да й дадат стая и с голям труд я приеха, и то от съжаление към малките творения — децата й. С една дума, на конец тя замина от Австрия за Влашко напътствуема от насмешките и презрението на хората, оставяйки на всяка стъпка подире си не бляскави, не лестни впечатления, а доказателства, за една развалена натура, неблаговъзпитана и отвратителна жена.