Пейо Яворов
Минзухар

Току-що пролетното слънце

изпрати първичка целувка

        на полето —

и ти прибърза, минзухарче,

да вирнеш хубава главица

        към небето.

 

На младата пролет първа рожбо,

кому е твоята усмивка

        росна, блага?

О, нивга младенец невинен

така благат не е поглеждал

        майка драга!

 

А никаква ли черна мисъл

под грейнало чело не криеш,

        цвете мило?

Че може утре замразено

да клюмнеш мъртво, щом си толкоз

        подранило?

 

Напразно питам. Ти спокойно

и радостно лице подлагаш

        на лъчите,

тъй щедро днеска що разлива

засмяно блесналото слънце

        в синевите.

 

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,

когато щастието грейне

        и го стопли,

не ще да знай бедите бъдни,

че в него място не намират

        горки вопли.