Пейо Яворов
Възход

…Наоколо ми кърваво се плиска

море: люлее ме вълна.

И в бездната ту плаче, ту се киска

на злото демон; — глъбина

под мене се тъмней… Море се плиска.

 

…Това са те, това са те, вълните,

на мътния живот вълни,

обагрени с кръвта ми. Ти в гърдите,

ти най-жестоко ме рани —

и огън-рана зей… Посред вълните.

 

— Посред вълните морски в шемет мудно

проглеждам аз. Вълшебно грей

зора след бурна нощ. В душата чудно

прониква утрен лъч. Немей

и бездната… Море се плиска мудно.

 

…Това си ти, това си ти, огряла —

на туй сърце, на тез гърди

изкъпана в кръвта. Ти, кръв проляла,

ти бе в обагрени води,

в най-чистата стихия… Ти, огряла!

 

…Сияние вълшебно — и слепея.

Ни облак в пламнал небосвод

за миг да те притули. И не смея

пред твоя гордия възход

миг поглед да открия… И слепея.