Пейо Яворов
Благовещение

Прохладен лъх от ангелско крило,

        о ангел, о дете,

зефирен лъх от ангелско крило

сред зной облъхва моето чело;

отпаднал ме лелее нежен сън…

Зора се зазорява вън.

 

Мелодия неземна сред нощта,

        о песен, о дете,

мелодия вълшебна сред нощта

лелее и приспива мисълта:

зора се нова зазорява вън

и празничен се носи звън.

 

Душата ми тъгува и мълчи,

        о сълза, о дете,

душата ми бленува и мълчи —

и тихо капят сълзи от очи:

аз слушам празнично тържествен звън

през утрен сън — уви, през сън…

 

25 март 1906