Димчо Дебелянов
Дишам си (Пиянска трагедия)

Действие I

Седя у „Кирчо“ сам-сами

и пия си на вересия.

Неделна вечер е — шуми

по улиците и площади

вън столичната голотия…

Седя у „Кирчо“ сам-сами.

Уви! Неделните наслади

не са ярем за мойта шия,

която друг ярем сломи…

Седя си, дишам си — и пия.

Действие II

Без път, без цел в Курубаглар

дошъл съм негли да изстрадам

докрай скръбта си. Мраз и жар

избиват ме… и — вик в стомаха:

полей я таз тревица млада! —

О, нов вулкан в Курубаглар!

Въртя се като птица плаха —

их! Невидяло се макар!

Въртя се, дишам си — и падам…

Действие III

До дома някой непознат

по късна презнощ ме довлача —

напипвам празния креват

и лягам морен, несъблечен —

ще спя! Недейте ме закача!

Иди си, братко непознат!

Но ето образа далечен

на мойто минало — във здрача!

Уви! И аз бях горд и млад!

Уви! Пропих се толкоз млад!

Лежа си, дишам си — и плача…