Димчо Дебелянов
Мартенска серенада

Сладичко усмихват се звездите

        в тая тиха полунощ.

Вредом са изгасени свещите,

        сал при тебе свети ощ.

 

Сам-самичък чакам тук край вази —

        мрачината ме прикри,

тя от майка ти ще ме пази —

        сладко либе, отвори!…

 

Аз те чакам, дружке, в тъмнината

        в буен огън във гърди,

с трепет сладък във душата,

        о, по-скоричко дойди!…

 

Нек на буйно-чувствена наслада

        страстна жертва принесем:

в мен докато сила има, ти докат си млада —

        утре може да умрем…

 

Сладичко усмихват се звездите

        в тая тиха полунощ —

рибче, да използваме нощите,

        докато в гърдите има мощ…