Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)
Набиране
Силвия Гогова
Източник
Словото

Когато нощ се спусне над земята

и морний ден в незнаен край замине,

самин кат плаха сянка в тъмнината

заскитвам аз сред тъмните градини.

 

И дълго вслушан с трепет непонятен

в словата на кристалното мълчанье,

аз спомням за деня си невъзвратен

и пролетното слънчево сиянье.

 

Предчувствье смътно болен дух обзима,

избликва кръв из цъфналите рани

и пламва мъката неугасима

зарад искрите, рано разпиляни.

 

Тогава морен спирам край фонтана

и плача с тях — те мойта скръб дозели, —

оголени върби през есен ранна

и кипариси в сън чела навели.

Край
Читателите на „Когато нощ се спусне над земята…“ са прочели и: