Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Лирика в проза
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от Словото)
На народните учители
Благо пролетно слънце пече над село. Всичко живо се е размърдало. В разградения училищен двор, обраснал с бурен и коприва, играят моите немирни ученици. Училището е накривило комин, като ергенин шапката си, и самодоволно се е припекло на слънцето. По тревясалите керемиди на покрива му една селска коза богобоязливо си пасе.
Да ти е мило и драго да гледаш…
Но ето че от незнайно място върху кривия училищен комин кацна и се обади зловеща кукумявка.
— Проклятие!
— Кукумяу! Ку-ку-мя-у!
— Кажи, зловеща птицо нощна, мракът ли те изпрати всред бял ден, злини да ми прокобиш? — извиках възмутен.
— Кукумяу!
— Запустение на бедното училище ли, или моето нещастие вещаеш?
— Кукумяу!
— Мрачна птицо, със зелени, пъклени очи! Що искаш да кажеш? На народната просвета ли се подсмиваш, или на мене, що си заложих младините да гния тук?
— Кукумяу!
Проклета да си ти, кажи, защо си пратена тук? Печална новина ли да ми обадиш, че бъднина ме не чака никаква и че тук, в праха училищен, ще мра полека-лека, забравен, изоставен?
— Кукумяу!
— Иди си, проклета птицо на мрака!
Тя шумно отлетя и ме изгледа презрително със зелените си очи.
— Къде отиваш ти, любителко на тъмнината? — викнах след нея. — нима ще обиколиш моите братя по борба, по идея и по страдания, все таз зловеща песен да им пееш?
— Кукумяу! — отговори тя.