Джеймз М. Бари
Питър Пан (9)

9.
ПТИЦАТА НИВГА

Последните звуци, които Питър чу, преди да остане съвсем сам, бяха гласовете на сирените; те се прибираха една по една в спалните си на дъното на морето. Той беше твърде далеч, за да чуе как се затварят вратите им, но на всяка врата в кораловите пещери, където те живеят, има по една мъничка камбанка, която звъни при отваряне и затваряне, както в най-хубавите къщи на континента, и той чу тези камбанки.

Водата се изкачваше постепенно и непрекъснато и най-после започна да се плиска в краката му. За да мине времето, докато вълните го погълнат, Питър започна да наблюдава единственото нещо, което се движеше в лагуната. Помисли, че това е парче хартия, която плува, може би част от хвърчилото, питаше се, без това особено да го интересува, за колко ли време хартията ще стигне до брега.

След малко той забеляза нещо странно: хартията несъмнено плуваше по лагуната с някаква определена цел, защото тя се бореше с прилива и понякога успяваше да го надвие. И когато тя най-после спечели борбата, Питър, който винаги съчувствуваше на по-слабата страна, не можа да не изръкопляска — толкова храбър беше този къс хартия.

Но в Действителност това не беше хартия, а птицата нивга, която плуваше с гнездото си и правеше отчаяни усилия да стигне до Питър. Размахвайки криле по начин, който тя научи откакто гнездото й падна във водата, тя можеше донякъде да управлява странната си лодка. Когато Питър я разпозна, тя бе вече напълно изтощена. Дошла бе да го спаси, като му даде гнездото си, макар че яйцата й бяха в него. Аз доста се чудя на тази птица, защото макар че Питър обикновено се държеше мило с нея, понякога я бе измъчвал. Мога само да предположа, че и тя, подобно на мисис Дарлинг и другите, се бе разнежила, защото Питър още имаше млечни зъби.

Тя изкрещя, за да му каже за какво е дошла, докато той я питаше какво прави тук. Но нито той разбираше нейния език, нито тя неговия. Във фантастичните приказки хората свободно разговарят с птици и в момента на мене ми, се ще да кажа, че и тази приказка е такава и че Питър е отговорил разумно на птицата нивга; но най-добре е да се каже истината и затова ще ви разправя само това, което действително се случи. Всъщност те не само не можеха да се разберат един-друг, но и забравиха изискванията на учтивостта.

— Искам… да… влезеш… в гнездото — викаше птицата, като произнасяше бавно и ясно всяка дума — и… да се оставиш… на течението… да… те… откара… към брега… но… аз… съм… ужасно… уморена… за да… го… докарам… по-близо… и затова… ти… трябва… да доплуваш… до него.

— Защо крякаш? — отговори Питър. — Защо не оставиш гнездото си да плува, накъдето го духа вятърът.

— Искам… да… влезеш… — почна птицата отново и изкара цялото изречение до края.

Тогава и Питър се опита да говори бавно и ясно.

— Защо… крякаш… Какво… искаш… да… кажеш? — и тем подобни.

Птицата нивга се разсърди; тези птици са много сприхави.

— Защо не правиш каквото ти казвам, глупава сойко? — изпищя тя.

Питър се досети, че тя го нарича с обидни имена и наслуки й отговори разгорещено:

— Ти си такава!

Много странно, но и двамата едновременно креснаха рязко:

— Млъкни!

— Млъкни!

Въпреки всичко птицата беше решена да го спаси, ако може, и с едно последно, мощно усилие тя тласна гнездото към скалата. След това хвръкна нагоре, изоставяйки яйцата си, за да обясни нагледно какво е искала да каже.

Тогава най-после Питър разбра, улови гнездото и размаха ръце в знак на благодарност към птицата, която плясваше с криле над главата му. Но тя се въртеше над него не за да приеме благодарността му, нито за да гледа как ще влезе в гнездото, а за да види какво ще направи с яйцата й.

В гнездото имаше две големи бели яйца! Питър ги взе и започна да разсъждава. Птицата закри очите си с криле, за да не види трагичния им край; но не можеше да не надзърта през перата на крилете си.

Не си спомням дали ви казах, че на скалата имаше един кол, забит преди много-много години от някакви пирати, за да отбележат къде са закопали съкровището си. Момчетата бяха открили лъскавите пари и накити и когато бяха в настроение, хвърляха с шепи португалски жълтици, диаманти, перли и сребърни испански монети на чайките, които се нахвърляха на тях, мислейки, че това е храна и после отлитаха, разярени, че са ги измамили по такъв долен начин. Колът беше още там и на него Старки бе закачил непромокаемата си моряшка шапка. След като постави яйцата в шапката, Питър я сложи внимателно върху водата и тя заплува по лагуната.

Птицата нивга веднага разбра какво е намислил той и изпищя от възхищение; от своя страна Питър изкукурига, за да покаже, че споделя възхищението й. След това той влезе в гнездото, изправи кола като мачта и опъна ризата си като платно. В същия миг птицата запърха с криле, спусна се в шапката и отново легна върху яйцата си. Течението понесе шапката в една посока, а гнездото в друга. Птицата и Питър се разделиха, като си подвикваха насърчително.

Разбира се, когато Питър слезе на брега, той изтегли гнездото на такова място на пясъка, където птицата да може лесно да го намери. Обаче с шапката тя плуваше така добре, че реши да изостави гнездото. То се носеше по водата, докато най-после се разпадна на късове; а Старки често идваше на брега на лагуната и с огорчение гледаше как птицата мъти в шапката му. Тъй като няма да я видим вече, може би заслужава да споменем, че всички птици нивга сега строят гнездата си във форма на шапка с широка периферия, на която малките пиленца се изкачват да подишат чист въздух.

Голяма веселба започна, когато Питър се прибра в подземната къща, почти едновременно с Уенди, която хвърчилото бе дълго носило насам-натам над водата. Всички момчета имаха да разказват приключения; но най-голямото приключение от всички беше това, че те си легнаха няколко часа по-късно от обикновено. Толкова се възгордяха от това, че прибегнаха до разни хитрини, за да си легнат още по-късно, например, искаха да им се сложат превръзки. Обаче Уенди, макар да се радваше безкрайно да ги види всички здрави и читави в къщи, беше възмутена, че толкова късно ще си легнат и извика „В леглото, в леглото!“ с глас, на който те не можеха да не се подчинят. На следния ден обаче тя бе страшно нежна, превърза всички и докато стана време за лягане, те играха на куцане, като държаха ръцете си в превръзка, преметната около врата.