Бари Хюгарт
Мостът на птиците (6)

6.
Обаятелната госпожица

Пътят ни към дома на Прародител ката минаваше през стръмни планини, така че по-голямата част от времето Господаря Ли прекара върху гърба ми. Необятното небе се изпълваше от горски звуци всеки път, когато вятърът повееше през високите дървета. Облаците приличаха на белите платна на кораби, прекосяващи безкраен син океан.

Един ден, след като се спуснахме по последния планински скат, се оказахме в зелена долина. Ли Као ми посочи нисък хълм пред нас.

— От другата страна на този хълм би трябвало да се намира лятното имение на Прародителката. Да ти кажа право, много ми се ще отново да я видя.

Спомни си за нещо, случило се преди петдесет години, и се усмихна.

— Воле, чух, че оттогава тя била надебеляла много. Прародителката обаче беше най-красивата млада жена, която съм срещал през живота си. Можеше да бъде и най-очарователната, когато го пожелаеше. При все това, в нея имаше нещо, което ме караше винаги да бъда нащрек, пък и старият Вен ми бе много симпатичен. Благодарение на историята с Прокопий и другите варвари се радвах на голямо благоразположение в двора. Дори ми бе позволено да се доближавам до трона в посока изток-запад, вместо да се тътря на колене откъм южната му страна. Един ден отидох при императора и с лукава усмивка му казах, че съм уредил скришом да наблюдаваме новобрачна двойка, която е на път да консумира щастливия си съюз. Вен имаше такава слабост, така че с тихи стъпки се отправихме към моите покои. Там дръпнах една малка завеса и му посочих двойката с пръст.

— О, Сине на Небесата — казах му аз, — можеш да забележиш, че женитбата с определен вид самки може да има неприятни странични ефекти.

— Новобрачните бяха двойка богомолки — продължи Господаря Ли. — Докато самецът щастливо се съвкупяваше, свенливата му съпруга изви нежната си шия и го обезглави. Краката на младоженеца продължаваха да се движат, докато младоженката изяждаше главата му, от което можеш сам да прецениш къде точно е бил разположен мозъкът му. След тази сцена императорът се замисли върху истинската стойност на бракосъчетанието. Прародителката обаче успя да му се качи на главата н аз бях заточен в Серендип. С това извадих късмет, защото вече не бях в двореца, когато тя отрови клетия Вен и започна да избива всеки, който се окажеше пред очите й.

Вече бяхме достигнали върха на хълма и погледнах надолу. С ужас установих, че имението приличаше на огромно военно укрепление. Заемаше почти цялата долина и бе обградено от високи двойни успоредни стени. Пространството между тях се обхождаше от стражи и зли кучета. Навсякъде се виждаха войници.

— А пък зимният й дворец наистина си го бивало — каза спокойно Господаря Ли.

— Дали ще успеем да проникнем в нейната съкровищница и да откраднем Корена на силата? — попитах с глас, изтънял от страх.

— Нямам намерение да правя такова нещо — отвърна той. — Ще убедим уважаемата госпожа сама да ни даде корена. За съжаление, това означава, че ще ни се наложи да убием някого. Никога не съм изпитвал удоволствие от мисълта да се прерязват гърлата на невинни хора. Следователно, ще трябва да се молим да открием някого, който напълно си го заслужава.

Започна да се спуска надолу по хълма.

— Разбира се, ако ме познае, погребаните ще бъдем ние. При това тя ще предпочете казана вряло масло пред брадвата — каза.

В последния що-годе значим град, през който минахме, Ли Као направи някои неща. Купи изящна каляска и нае най-голямата стая в странноприемницата. Сетне отиде на градския площад и закова една от жълтиците на Скъперника Шен върху дъската за обяви. Реших, че ще я откраднат веднага, след като се обърнем с гръб към нея. Той обаче изрисува около монетата тайнствени символи, така че гражданите, които се приближиха до дъската, побледняха от страх и бързо се отдалечиха, произнасяйки заклинания, които да ги опазят от злото. Не разбрах какво бе станало.

В същата вечер най-страховитата банда престъпници, конто бях виждал през живота си, се спряха пред дъската за обяви, огледаха монетата и символите и след това започнаха в групи от но двама и по трима да влизат в странноприемницата. Ли Као бе поръчал кани от най-силното вино, което те излочиха като прасета с грухтене и ръмжене, и от време на време ме поглеждаха свирено, присягайки към камите си. Животинските звуци внезапно секнаха, когато Ли Као влезе и се качи на една маса.

Реакцията им бе на хора, на които внезапно нечия ръка бе запушила мръсните усти. Очите им се облещиха и по мазните им лица започна да се стича пот. Главатарят на разбойниците посивя от ужас и в един момент ми се стори, че ще припадне.

Господаря Ли бе облякъл червен халат, покрит с космологически символи. На главата си имаше червена превръзка с пет възела. Десният крачол на панталона му бе навит, а левият — спуснат. На десния си крак имаше обувка, а на левия — сандал. Постави лявата си ръка на гърдите, като малкият и средният му пръст бяха изпънати. Пъхна дясната си ръка в ръкава на халата. Ръкавът започна да трепти със странни движения, докато той мърдаше скритите си пръсти.

Четирима от разбойниците изтикаха главатаря си напред. Ван Мъдорезеца трепереше толкова силно, че едва се държеше на краката си. Съумя обаче да напъха собствената си дясна ръка в ръкава и той също започна да трепти. Ръкавът на Господаря Ли затрептя с по-голяма скорост. Ван Мъдорезеца му отвърна но същия безмълвен начин и трептенето продължи няколко минути. Най-сетне Ли Као извади ръката си от ръкава и даде знак на разбойниците, че могат да си вървят. За мое учудване те, заедно с главатаря си, тихо се измъкнаха на колене, като удариха пода с чела в знак на уважение.

Ли Као се усмихна, взе една кана по-хубаво вино и ме прикани да отида на неговата маса.

— Колкото по-долни са престъпниците, толкова по-силно се впечатляват от детинските ритуали на Тайните дружества — рече доволен от себе си. — Ван Мъдорезеца остана с впечатлението, че аз съм велик гросмайстор на Триадите и съм решил да предоставя на бандата му част от плячката, която ще взема от Прародителката. Що се отнася до последното — каза Господаря Ли — той е напълно прав.

Два дена по-късно няколко аристократични дами, които се завръщаха в имението на Прародителката, попаднаха в засада. Нападателите имаха толкова страховит вид, че телохранителите на дамите се разбягаха и ги оставиха на тяхната собствена участ. Всичко щеше да свърши зле за тях, ако не бяха им се притекли на помощ двама благородни конници.

— На колене, кучета, защото пред вас е Господаря Ли от Као! — изкрещя Господаря Ли.

— Треперете от ужас, слуги, за да не предизвикате гнева на Господаря Лю от Ю! — изревах аз.

За съжаление челният ни кон се подхлъзна в калта и каляската ни се блъсна в каляската на дамите, така че след миг се оказахме върху полуразголени самки, които пищяха от ужас. Погледнахме замаяно едно красиво нефритово украшение, веещо се между две красиви гърди с розови връхчета, и едва след малко се сетихме, че трябва да си вършим работата. Скочихме и се заехме с разбойниците.

Ли Као мушкаше наляво и надясно със сабята си, а аз започнах да удрям с две ръце. Той нарочно мушкаше встрани, разбира се, а и аз удрях така, че да не нараня никого. Разбойниците си спомниха, че от тях всъщност не се очаква да ограбват и изнасилват никого и изиграха един доста хубав театър. Само веднъж, когато се подхлъзнах в калта, без да искам ударих главатаря на разбойниците и той отлетя встрани. Забравих за това и не след дълго нападателите избягаха ужасени, а ние се извърнахме към избавените дами, за да приемем тяхната благодарност.

Ван Мъдорезеца вече бе загубил носа и двете си уши в разбойнически междуособици и не му бе приятно, че сега себе лишил и от няколко зъба. Промъкнал се откъм гърба ми с цепеница в ръце.

— Подарък за Господаря Лю от Ю! — изкрещя той и замахна с все сила, видях сноп от оранжеви н алени звезди и след това всичко пред очите ми почерня.

Събудих се в едно много скъпо ложе, обграден от няколко много скъпи жени, които се караха за честта да измият цицината на главата ми.

— Събужда се! — извикаха силно. — Господаря Лю от Ю отваря божествените си очи!

Възпитан съм да се държа учтиво, но всичко има своите граници.

— Ако не прекратите този адски шум. Господаря Лю от Ю ще ви удуши с божествените си ръце — изстенах.

Не ми обърнаха внимание, оглушителната глъчка продължи и лека-полека започнах да разбирам едно-друго от нея. Божествената ни намеса била спасила всички от озлочестяване и позор и уважението към нас не отслабнало от вида на хубавите ни бродирани шапки, зелени копринени халати, ветрила от Сечуан и пояси, натъпкани с жълтиците на Скъперника Шен. Всичко това бе планирано, но бях донякъде озадачен от честото споменаване на думата „младоженеца“. Бях решил, че съм достатъчно укрепнал, за да задам няколко въпроса, когато изведнъж си дадох сметка, че нараняването ми е много по-сериозно, отколкото бях предполагал.

Бях толкова зле, че започнах да си въобразявам, че подът трепери, а леглото ми се клати. Халюцинацията ми бе придружена от тъп и ритмичен шум, който се засилваше. Дамите престанаха да спорят. Побледняха и бързо се измъкнаха от стаята през една странична врата. Усетих отвратителната воня на гниеща плът.

Вратата рязко се отвори и в стаята нахълта жена, която навярно тежеше около петстотин фунта. Подът под краката и трепереше, докато се доближаваше до моето легло. Най-студените очи, каквито не бях виждал дори и в кошмарите си, ме погледнаха втренчено, обградени от подпухнала и трепереща сива плът. Една огромна подута ръка ме улови за брадичката. Леденостудените очи ме огледаха.

— Ще свърши работа — изръмжа тя.

Улови ме за дясната ръка и опипа мускулите ми.

— Ще свърши работа — изръмжа отново.

Отметна завивките в опипа гърдите ми.

— Ще свърши работа — изръмжа за трети път. След това доотметна завивките ми докрай и заопипа слабините ми.

— Ще свършат работа — изръмжа мак.

Сетне съществото направи крачка назад н насочи към мен пръст, подобен на гранясала наденица.

— Викат ти Господаря Лю от Ю — изсъска. — Познавам добре Ю и знам, че там няма господар на име Лю. Изкопаемият ти другар се нарича Господаря Ли от Као, а провинция на име Као не съществува. И двамата сте мошеници и авантюристи. Престъпните ви занимания обаче ни най-малко не ме интересуват.

Плясна с ръце по бедрата си и ме погледна.

— Моята внучка те е харесала — излая женището, — а на мен ми се ще да имам правнуци. Веднага след като се излекуваш от раните си, ще има сватба. Ще ме дариш със седем правнучета, до едно момчета. Решила съм да съборя династията Тан и да възстановя династията Суй, а за тази работа момчетата са по-полезни. Междувременно няма да ми досаждаш, като ми показваш глупавото си лице повече от необходимия минимум. Няма и да се обаждаш, освен ако бъдеш заговорен. В моя дом наглостта се наказва с незабавно обезглавяване.

Чудовището се извърна и излезе от стаята, хлопвайки шумно вратата зад себе си. За миг продължих да лежа неподвижно. След това скочих от леглото, прекосих стаята и понечих да изскоча през прозореца. Гледката, която се разкри пред очите ми, ме накара да се откажа от намерението си. Огромното имение имаше не по-малко от седем парка за развлечение. Един от тях, напълно в традицията на знатните родове, бе оформен като хубаво бутафорно село. Погледнах непретенциозните покриви, примитивните водни колела, зелените ливади, прасетата, кравите, кокошките и биволите. Усетих, как по бузите ми започнаха да се стичат сълзи.

Селото ми очакваше да се завърна със спасителния женшенов корен.

Върнах се в леглото и останах в него, изпълнен със страх и ужас.