Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконовите ездачи от Перн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragonflight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 34 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОЛЕТЪТ НА ДРАКОНА. 1994. Изд. Абагар Холдинг, София; Изд. Орфия, София. Биб. Приказна фантастика. Роман. Превод: от англ. Григор ГАЧЕВ [Dragonriders of Pern: Dragonflight, Anne McCAFFREY (1968)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 304. Цена: 89.00 лв (2.00 лв.). ISBN: 954-584-144-1 (грешен); 954-584-114-1 (поправен).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне на маркери за подзаглавия (Мандор)
  3. — Добавяне

Учи неспирно ти, Стопанко. Всеки оборот

Все ново знание записвай цял живот.

Сравни със старото, пази се от лъжи —

Почувствай вярното и истината покажи!

Заповедите на Ф’лар през следващите месеци предизвикаха безкрайни дискусии и мърморене сред жителите на Уейра. Но за Лесса те изглеждаха просто логично продължение на техните разговори след като Рамот беше привършила със снасянето на обнадеждаващото количество от четиридесет и едно яйца.

Ф’лар нарушаваше традициите наляво и надясно, настъпвайки безмилостно по консервативните мазоли не само Р’гул.

Поради упоритото си отвращение от износените доктрини, срещу които самата тя беше се настроила докато Р’гул беше Водач на Уейра, и поради уважение към интелигиентността на Ф’лар, Лесса го поддържаше напълно. Тя можеше и да не спази даденото по-рано обещание, че ще му вярва до пролетта, ако не беше видяла как предсказанията му се сбъдват едно след друго. И нещо повече, те бяха базирани не на предчувствия, в които тя вече не вярваше след това, което научи от летенето между времената, а на записани факти.

Веднага щом черупките на яйцата се втвърдиха и Рамот търколи настрани от петнистите специалното яйце на кралица, за да се полагат за него повече внимание и грижи, Ф’лар доведе кандидатите за ездачи на Площадката на Излюпването. По традиция кандидатите виждаха яйцата за пръв път в деня на Впечатването. Към този прецедент Ф’лар добави и друг: много малко от шестдесет и няколкото бяха израснали в Уейра, и повечето от тях наближаваха двайсетте. Кандидатите трябваше да свикнат с яйцата, да ги пипнат, да ги помилват, да свикват с мисълта, че от тези яйца ще се излюпят млади дракони, нетърпеливо чакащи да бъдат Впечатани. Ф’лар смяташе, че такава практика може да намали нещастните случаи по време на Впечатването, когато момчетата бяха просто твърде изплашени, за да се сетят да се махнат от пътя на тромавите дракончета.

Ф’лар също помоли Лесса да убеди Рамот да пусне Килара близо до скъпоценното й златно яйце. Килара с готовност отби детето си и прекарваше часове заедно с Лесса като нейна учителка край златното яйце. Въпреки хлабавата връзка на Килара с Т’бор, тя открито демонстрираше предпочитание към Ф’лар. Затова и Лесса се нагърби с неприятната задача да изпълни плана на Ф’лар за Килара — това щеше да означава преместването й заедно с новоизлюпената кралица във Форт Уейр.

Използуването от Ф’лар на родени в Хранилищата имаше и допълнителна цел. Малко преди самото Излюпване и Впечатването назначеният за Надзирател на Руата Литол изпрати ново съобщение.

— Този човек определено изпитва удоволствие да ни праща лоши новини — отбеляза Лесса, когато Ф’лар й предаде свитъка от обработена кожа.

— Мрачен мъж — съгласи се Ф’нор. Именно той беше донесъл съобщението. — Жал ми е за момчето, ще му се наложи да живее с такъв песимист.

Лесса се намръщи към кафявия ездач. Тя все още изпитваше неприятно чувство при споменаването на сина на Гема, сега Господар на нейното наследствено Хранилище. Но… тъй като тя беше причинила непредумишлено смъртта на майка му и тъй като не можеше да бъде едновременно Стопанка на Уейра и Господарка на Хранилището едновременно, то нямаше нищо лошо в това Иаксом, синът на Гема, да бъде Господар на Руата.

— Аз обаче съм благодарен за предупреждението му — каза Ф’лар. — Подозирах, че Мерон пак ще ни създава проблеми.

— Очите му бягат като на Факс — отбеляза Лесса.

— Бягат или не, той е опасен — отвърна Ф’лар. — И не мога да го оставя да разпространява слухове, че ние нарочно избираме хора от господарска кръв, за да отслабим силата на Родовете.

— Тук във всеки случай има повече синове на занаятчии, отколкото на същински жители на Хранилищата — изръмжа Ф’нор.

— Няма да ми хареса, ако той започне да разпитва защо Нишките не са се появили — каза мрачно Лесса.

Ф’лар сви рамене.

— Ще се появят, когато му дойде времето. Бъди благодарна, че времето продължава да е студено. Ще съм загрижен ако то се затопли, а Нишките продължават да не падат. — Той се усмихна към Лесса като интимно напомняне за нейното обещание.

Ф’нор набързо прочисти гърлото си и се загледа настрани.

— Обаче — продължи Водачът на Уейра бързо — мога да направя нещо срещу останалите клевети.

И така, когато яйцата вече бяха готови да се излюпят, той наруши една друга стара традиция и изпрати ездачи да съберат бащите на младите кандидати от работилниците и Хранилищата.

Голямата Пещера на Излюпването изглеждаше почти пълна, когато хората от Хранилищата и от Уейра се скупчиха по скалните балкони над Площадката на Излюпването. Този път, забеляза Лесса, аурата на страха липсваше. Наистина, младите кандидати бяха напрегнати, но не и вцепенени от ужас от вида на клатещите се и разпукващи се яйца. Когато непохватните дракончета пристъпваха напред неловко — на Лесса й се струваше, че те умишлено оглеждат младите лица наоколо, сякаш избираха бъдещ другар — младежите или отстъпваха настрани, или нетърпеливо се приближаваха, когато някое мъркащо драконче правеше своя избор. Впечатването мина бързо и без инциденти. И скоро, твърде скоро според Лесса, триумфиращата процесия от спъващи се дракончета и горди нови ездачи се придвижи хаотично от Площадката на Впечатването към новите си жилища.

Младата кралица разтроши черупката си и безпогрешно тръгна към Килара, застанала уверено върху горещия пясък. Наблюдаващите животни ръмжаха одобрително.

— Всичко свърши прекалено бързо — каза същата вечер Лесса на Ф’лар с разочарован глас.

Той се разсмя снизходително, позволявайки си едно от редките си вечерни отпускания, след като още една стъпка беше минала както беше планирано. Хората от Хранилищата бяха отнесени у дома, изумени, смаяни и най-вече впечатлени от Уейра и от неговия Водач.

— Защото този път ти само гледаше — отбеляза той, отмятайки назад кичур от нейната коса. Пречеше му да вижда профила й. След което прихна отново.

— Ще забележиш, че Натон…

— Н’тон — поправи го тя.

— Добре, Н’тон. Впечата бронзов.

— Точно както ти предсказа. — Гласът й прозвуча малко рязко.

— И Килара е Стопанка на Уейра за Придит.

Лесса се въздържа от коментар и направи всичко възможно, за да игнорира смеха му.

— Чудя се кой ли от бронзовите ще лети с нея, — измърмори той меко.

— Най-добре ще е да е Т’боровият Орт — каза Лесса, опитвайки се да бъде сдържана.

Той й отвърна по единствения начин, достоен за мъдър мъж.