Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконовите ездачи от Перн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragonflight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 34 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОЛЕТЪТ НА ДРАКОНА. 1994. Изд. Абагар Холдинг, София; Изд. Орфия, София. Биб. Приказна фантастика. Роман. Превод: от англ. Григор ГАЧЕВ [Dragonriders of Pern: Dragonflight, Anne McCAFFREY (1968)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 304. Цена: 89.00 лв (2.00 лв.). ISBN: 954-584-144-1 (грешен); 954-584-114-1 (поправен).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне на маркери за подзаглавия (Мандор)
  3. — Добавяне

ЧАСТ ТРЕТА
ПАДАНЕТО НА ПРАХА

Пръстът днес сочи

Към Око, що кърви

Бъди готов, Уейр,

За битка с нишките ти.

— Още ли се съмняваш, Р’гул? — запита Ф’лар. Тонът му демонстрираше учудване от неразбраността на по-стария бронзов ездач.

Р’гул не отговори на заяждането на своя Водач на Уейра. Мъжествените му черти изразяваха упорство, и той стискаше здраво зъби, като че ли можеше да прегризе някакси превъзходството на Ф’лар.

— В небето на Перн не е имало Нишки повече от четиристотин Оборота. Вече ги няма!

— Тази възможност винаги съществува — съгласи се с приятелски тон Ф’лар. В махагоновите му очи обаче нямаше и следа от толерантност. Нито пък в начина му на поведение дори и намек за компромис.

Много прилича на Ф’лон, неговия старец, реши Р’гул. Повече, отколкото трябва да прилича един син. Винаги толкова уверен в себе си, винаги леко подигравателен към това, което вършеха и мислеха другите. Арогантен, това беше точната дума. А също и нахален, и недостатъчно грижлив по отношение на тази млада Стопанка на Уейра. Е, Р’гул я беше тренирал до степен да бъде една от най-добрите Стопанки от много години насам. Преди той да беше довършил обучението й, тя знаеше дума по дума всички Обучаващи Балади и Сагите. И след това глупавото дете се беше обърнало към Ф’лар. Нямаше достатъчно акъл, за да сподели начина на мислене на по-възрастния и по-опитен мъж. Без съмнение тя се чувствуваше задължена към Ф’лар, че я е открил по време на Търсенето.

— Обаче си съгласен, — казваше Ф’лар, — че когато слънцето застава на Скалата на Пръста в момента на изгрева, е достигнато зимното слънцестоене?

— Всеки глупак знае, че Скалата на Пръста е затова — изръмжа Ф’лар.

— Тогава защо, стари глупако, не си съгласен, че Скалата на Окото е поставена по отношение на Звездния камък така, че да обгражда Червената звезда, когато тя наближава Преминаване? — избухна К’нет.

Лицето на Р’гул почервеня, и той започна да се надига от стола, готов да създаде неприятности на тоя нахалник с жълто около човката.

— К’нет! — пробуча авторитетно гласът на Ф’лар. — Толкова ли ти е харесало да летиш по Игенския патрул, че искаш да го правиш още няколко седмици?

К’нет бързо седна обратно, изчервявайки се при напомнянето и заплахата.

— Знаеш, Р’гул, има неоспорими доказателства в полза на моите изводи — продължи Ф’лар с измамна мекота. — „Пръстът днес сочи към Око, що кърви…“

— Не ми цитирай стиховете, на които аз съм те учил като младеж — възкликна Р’гул разгорещено.

— Тогава имай вяра в това, което преподаваше! — отвърна остро Ф’лар. В очите му се мярна опасен блясък.

Р’гул се отпусна обратно на стола, стреснат от тази острота.

— Не можеш да откажеш, Р’гул, — продължи спокойно Ф’лар, — че преди половин час слънцето беше на върха на Пръста при изгрев и Червената Звезда беше в центъра на отвора на Скалата на Окото.

Другите драконови ездачи, както бронзови, така и кафяви, замърмориха помежду си и потвърдиха с кимане съгласието си с този феномен. В настроението се просмукваше неприемане на непрекъснатия протест на Р’гул срещу политиката на Ф’лар като Водач на Уейра. Дори старият С’лел, някога общопризнат поддръжник на Р’гул, сега следваше мнозинството.

— Не е имало Нишки вече повече от четиристотин Оборота. Вече няма нишки — промърмори Р’гул.

— Тогава, приятели мои, драконови ездачи, — каза Ф’лар бодро, — всичко, на което са ни учили, е лъжа. Драконите, както искат да вярват Господарите на Хранилищата, са паразити върху икономиката на Перн, анахронизми. И ние също.

Така че аз съм много далеч от идеята да ви държа тук въпреки гласа на съвестта ви. Имате моето разрешение да напуснете Уейра и да се заселите където пожелаете.

Някой прихна.

Р’гул беше твърде изненадан от ултиматума на Ф’лар, за да се обиди от подигравката. Да напусне Уейра? Този човек луд ли беше? Къде би могъл да отиде? Уейрът беше неговият живот. Поколения от предците му са били селекционирани специално за него. Всичките му предшественици по мъжка линия бяха драконови ездачи. Не всички бронзови, наистина, но впечатляващ процент. Бащата на собствената му дама беше на времето Водач на Уейра, както беше и той, Р’гул, преди Ф’ларовият Мнемет да полети с кралицата.

Но драконовите ездачи никога не напускаха Уейра. Е, напускаха го, ако бяха достатъчно непредпазливи, за да изгубят драконите си, като оня Литол от Руатското Хранилище. Но как можеше той да напусне Уейра с дракон?

Какво искаше Ф’лар от него? Не му ли беше достатъчно, че е Водач на Уейра на мястото на Р’гул? Не беше ли гордостта му задоволена от това, че беше блъфирал пред Господарите на Перн така умело, че те разпуснаха армията си когато бяха напълно готови да смажат Уейра и драконовите ездачи? Нужно ли му е да доминира всеки драконов ездач, тяло и дух? Р’гул зачака недоверчиво.

— Аз не вярвам, че сме паразити — наруши мълчанието Ф’лар с мек, убеждаващ глас. — Нито пък анахронизъм. И преди е имало дълги Интервали. Червената Звезда не винаги минава достатъчно близко, за да пръсне Нишки над Перн. И затова гениалните ни предци са поставили Скалата на Окото и Скалата на Пръста както те са сега… да показват кога ще има Преминаване. И още нещо. — Лицето му помръкна. — Имало е и други случаи, когато драконите почти са измирали… и Перн с тях заради скептици като теб. — Ф’лар се усмихна и се отпусна лениво в стола си. — Предпочитам да не ме запомнят като скептик. А как да запомним теб, Р’гул?

В Стаята на Съвета цареше напрежение. Р’гул усети, че някой диша тежко, и разбра, че това е самият той. Погледна към неумолимото лице на младия Водач на Уейра и разбра, че заплахата не е блъф. Той трябваше или да се подчини на Ф’лар напълно, въпреки дълбоко вкорененото си несъгласие, или да напусне Уейра.

И къде можеше да отиде, освен в някой от другите Уейрове, изоставени от години? И — мислите на Р’гул бяха безмилостни — не беше ли това достатъчно доказателство за свършека на Нишките? Пет празни Уейра? Не, в името на Яйцето на Фарант, той щеше да използува същия тип хитрост, както Ф’лар, и щеше да изчака своето време. Когато цял Перн се обърне срещу този арогантен глупак, той, Р’гул, ще бъде тук, за да спаси каквото може от руините.

— Драконовият ездач си стои в Уейра — каза Р’гул с цялото достойнство, което му беше останало.

— И приема политиката на сегашния Водач на Уейра? — Тонът на Ф’лар подсказваше, че това е по-скоро заповед, отколкото въпрос.

Р’гул кимна късо, сякаш за да не даде лъжлива клетва. Ф’лар продължи да го гледа, и Р’гул се учуди дали този човек може да чете мислите му така, както го прави неговият дракон. Той се насили да отвърне с невинен поглед. Щеше да дойде и неговото време. И той щеше да чака.

Давайки си вид, че приема капитулацията, Ф’лар се изправи и бързо разпредели патрулите за деня.

— Т’бор, ти ще наблюдаваш времето. Хвърляй по едно око на керваните с десятъка. Имаш ли сутрешния рапорт?

— Времето е добро… над целите Телгар и Керун… макар и малко студено — каза Т’бор с крива усмивка. — Керваните с данъка обаче се движат по добри павирани пътища, така че трябва скоро да пристигнат. Очите му премигаха при представата за пиршеството, което щеше да се състои при пристигането на припасите — настроение, споделяно от всички, ако се съди по физиономиите около масата.

Ф’лар кимна.

— С’лан и Д’нол, вие трябва да продължите настойчиво Търсенето за подходящи момчета. Трябва да са още юноши, разбира се, но не подминавай никой, в когото подозираш поне малко талант. Добре е да намерим и да представим за Впечатването момчета, възпитани в традициите на Уейра. — Ф’лар се усмихна само с едната половина на лицето си. — Но нямаме достатъчно в Долните Пещери. И нашата потентност е понамаляла. Така или иначе, драконите израстват по-бързо, отколкото ездачите им. Трябва да имаме повечко млади мъже, когато се излюпят яйцата на Рамот. Обиколете южните Хранилища, Иста, Мерат, Форт и Южен Бол, където децата възмъжават по-рано. Може да използувате предлога, че инспектирате Хранилищата за зеленина, за да поговорите с момчетата. И вземете със себе си огнен камък и преминете по няколко пъти с пламък над височините, които не са били опалвани… е… с драконови години. Огнедишащият звяр впечатлява младите и събужда възхищение.

Ф’лар внимателно погледна Р’гул, за да види как бившият Водач на Уейра приема заповедите. Р’гул беше категоричен противник на това да се търсят повече кандидати извън Уейра. На първо място той беше изтъкнал довода, че в Долните Пещери има осемнадесет момчета, някои от тях твърде малки, наистина, но Р’гул беше убеден, че Рамот няма да снесе повече от дузината яйца, която винаги беше снасяла Неморт. На второ място, Р’гул продължаваше да настоява да не се предприемат действия, които биха могли да настроят Господарите срещу Уейра.

Р’гул не протестира на глас, и Ф’лар продължи.

— К’нет, върни се към мините. Искам да се провери разположението на всяка една купчина огнен камък. Количествата — също. Р’гул, продължавай обучението на опознавателни точки с младите. Те трябва да са сигурни в насочването си. Ако се наложи да бъдат изпращани да пренасят съобщения или за снабдяване, може да се наложи да бъдат изпратени бързо, без време за излишни въпроси.

Ф’нор, Т’сум, — обърна се Ф’лар към собствените му кафяви ездачи, — вие днес ще сте чистачи. — Той се усмихна при вида на объркването им. — Ще започнете с Истенския Уейр. Разчистете Площадката на Излюпването и достатъчно леговища за двойно ято. И, Ф’нор, не оставяйте нито един Запис. Те си заслужава да бъдат пазени.

Това е всичко, драконови ездачи. Приятен полет. — С тези думи Ф’лар се надигна и тръгна от Стаята на Съвета към леговището на кралицата.

Рамот все още спеше. Бронята й блестеше — признак на здраве. Цветът й се беше задълбочил до оттенък на бронзово, сочейки напредналата й бременност. Докато той преминаваше покрай нея, върхът на дългата й опашка леко се размърда.

Напоследък всички дракони бяха неспокойни, помисли Ф’лар. Но когато разпитваше Мнемет, бронзовият дракон не можеше да даде обяснение. Събужда се и заспива отново, това е всичко. Ф’лар не можеше да зададе въпроса пряко, защото това щеше да провали целта му. Трябваше да се утешава (без особен успех) с мъгливото обяснение, че неспокойствието е някаква инстинктивна реакция.

Лесса я нямаше в спалнята. Липсваше и в банята. Ф’лар изпръхтя. Това момиче щеше да си смъкне кожата от постоянното къпане. Да, беше й омръзнало да живее мръсна в Руатското Хранилище, за да се прикрива, но къпане по два пъти на ден? Той вече започваше да се учудва дали това не е прикрита обида в неин стил лично към него. Ф’лар въздъхна. Това момиче. Никога ли нямаше да се обърне към него по свое собствено желание? Никога ли той нямаше да докосне тази нейна изкусно убягваща му вътрешна същност? Тя проявяваше повече топлина към полубрат му Ф’нор, дори към К’нет, най-младия от бронзовите ездачи, отколкото към него, който споделяше леглото й.

Той раздразнено дръпна завесата обратно на мястото й. Къде ли се беше измъкнала точно днес, когато за пръв път от седмици насам беше успял да изпрати всички ята навън от Уейра, специално за да може да я учи да преминава между?

Рамот скоро ще натежи твърде много от яйцата, за да е годна за такива действия. Той беше обещал на Стопанката, и смяташе да спази това обещание. Тя беше започнала да носи облеклото от уерова кожа като непрекъснато напомняне за неизпълнената дума. От случайни забележки, които тя беше изпуснала, той разбираше, че тя няма да чака още много дълго неговата помощ. А това тя да опита да го направи сама изобщо не го уреждаше.

Той отново пресече леговището на кралицата и погледна надолу по прохода, който водеше към Стаята на Записите. Тя често можеше да бъде намерена там да се рови в прашните кожи. И това беше още една тема, която изискваше скорошно разглеждане. Записите бяха остарели до степен да не могат да се разчитат. Странно, но по-ранните все още бяха в добро състояние и се четяха. Още едно забравено изкуство.

Това момиче! Той отметна гъстия си перчем назад в жест, който обикновено подсказваше, че той е ядосан или загрижен. Проходът беше мрачен, което значеше, че тя не може да е долу в Стаята на Записите.

— Мнемет — повика той мълчаливо бронзовия си дракон, топлещ се на слънцето на площадката пред леговището на кралицата, — какво прави това момиче?

Лесса, отвърна драконът, подчертавайки името на Стопанката с нарочна вежливост, разговаря с Манора. Облечена е за яздене, добави той след кратка пауза.

Ф’лар благодари на бронзовия саркастично и тръгна бързо надолу по прохода към изхода. На последния завой се блъсна силно в Лесса.

Не си ме питал къде е тя, отговори простичко Мнемет на вбесеното запитване на Ф’лар.

Лесса се олюля на петите си от силата на сблъскването. Хвърли поглед нагоре към него, устните й бяха свити от неудоволствие, очите й хвърляха мълнии.

— Защо не ми даде възможност да видя Червената Звезда през Скалата на Окото? — запита тя с нисък, ядосан глас.

Ф’лар подръпна косата си. Лесса в най-лошото си настроение допълваше идеално списъка на сутрешните му проблеми.

— На върха имаше прекалено много желаещи да я видят — отвърна той, твърдо решен да не й позволи да го ядоса днес. — Пък и ти вече вярваш.

— Щеше да ми бъде интересно да я видя — изсъска тя и се провря покрай него нагоре към леговището. — Дори само в качеството ми на Стопанка на Уейра и отговорник за Записите.

Той я хвана за ръка и усети тялото й да се напряга. Стисна зъби, желаейки сигурно за стотен път откакто Рамот излетя в първия си брачен полет, тя да не се беше оказала девица. Не се беше замислял да контролира своите разгорещени от драконовата любов емоции, и първият сексуален контакт на Лесса се беше оказал доста бурен. Беше се изненадал, че й е първият, като се има предвид, че годините на съзряването й бяха прекарани в работа сред лъстиви надзиратели и войници. Вероятно никой от тях не се беше погрижил да проникне зад завесата от парцали и покритието от мръсотия, които тя старателно поддържаше като маскировка. Оттогава той винаги се беше показал като вежлив и съобразителен любовник, но, ако не бяха включени Рамот и Мнемет, това спокойно можеше да се нарече изнасилване.

И въпреки това той знаеше, че някой ден, някак си, той ще я убеди да отговори с отворено сърце на неговите любовни актове. Той определено се гордееше с умението си, и беше в позицията на убеждаващия.

Сега той пое дълбоко дъх и бавно пусна ръката й.

— Добре, че носиш ездаческото облекло. Щом ятата излетят и Рамот се събуди, ще започна да те уча да преминаваш през между.

Блясъкът на радостта в очите й се забелязваше ясно дори в мрачния проход. Той я чу да поема рязко въздух.

— Не можем да го отлагаме още твърде много, или Рамот няма изобщо да бъде във форма за летене — продължи той приятелски.

— Наистина ли? — Гласът й беше тих и приглушен. Обичайната язвителна нотка липсваше. — Днес ли ще ни учиш? — Искаше му се да може да види лицето й ясно.

Веднъж или два пъти той беше уловил изражението на лицето й неприкрито, любещо и нежно. Би дал много, за да бъде този поглед обърнат към него. Трябваше да се радва обаче, напомни си той кисело, че тази открита любов беше насочена само към Рамот, а не към друг мъж.

— Да, моя скъпа Стопанко на Уейра. Наистина. Днес ще ви уча да преминавате през между. Дори само — и той се поклони със замах — да те опазя от това да пробваш сама.

Тихичкото й прихване му подсказа, че шегата е била прицелена точно.

— Точно сега обаче — каза той, сочейки й пътя нагоре към леговището, — бих се справил с малко храна. Качихме се горе, преди да закусим.

Те вече бяха навлезли в добре осветеното леговище, така че той не пропусна резкия поглед, който тя му хвърли през рамо. Нямаше така лесно да му прости това, че беше пропусната в групата за към Звездния камък тази сутрин, определено не и срещу подкупа с летенето между.

Колко различна беше вътрешната стая сега, когато Лесса беше Стопанка на Уейра, мислеше си Ф’лар, докато Лесса повика устройството за храна. По време на некомпетентното служене на Йора като Стопанка на Уейра, спалнята й беше затрупана с боклуци, непрани дрехи и немити чинии. Състоянието на Уейра и намалелият брой на драконите беше грешка на Йора в не по-малка степен, отколкото на Р’гул, тъй като тя непряко поощряваше мързела, небрежността и лакомията.

Ако той, Ф’лар, беше няколко години по-възрастен, когато Ф’лон, баща му, беше загинал… Йора го отвращаваше, но когато драконите се вдигнеха във въздуха в брачен полет, състоянието на партньора не означаваше нищо.

Лесса взе от платформата поднос с хляб, сирене и чаши със стимулиращ клах. Сервира му сръчно.

— Ти също не си яла, нали? — запита той.

Тя енергично разтърси глава. Лентата, с която беше прихванала гъстата си, фина черна коса, се плъзна по раменете й. Това привързване беше твърде строго за слабичкото й лице, но но то не прикриваше нейната женственост, ако това беше намерението й, нито деликатните й черти. Ф’лар отново се учуди как толкова слабо тяло може да съдържа толкова много остра интелигентност и изобретателна… хитрост, да, това беше думата, хитрост. Ф’лар не правеше грешката, както някои други, да подценява възможностите й.

— Манора ме повика да освидетелствувам раждането на детето на Килара.

Ф’лар запази израза на вежлив интерес. Той знаеше отлично, че Лесса подозира, че детето е негово, и то можеше и да бъде, съгласи се той вътрешно, но се съмняваше в това. Килара беше една от десетте кандидатки от същото Търсене отпреди три години, което беше открило Лесса. Както и другите, които бяха оцелели по време на Впечатването, Килара беше сметнала определени аспекти от живота на Уейра за идеално подхождащи за нейния темперамент. Тя се прехвърляше от жилището на един ездач в това на друг. Беше съблазнила дори Ф’лар — и то определено не против волята му. Сега, като Водач на Уейра, той смяташе за по-разумно да не обръща внимание на усилията й да продължи връзката. Т’бор я беше сграбчил и й се беше радвал, докато не я върна в Долните Пещери в доста напреднала бременност.

Освен че притежаваше любовната страстност на зелен дракон, Килара имаше пъргав ум и беше амбициозна. От нея би излязла добра Стопанка на Уейра, така че Ф’лар беше възложил на Манора и Лесса да насадят тази идея в ума й. Като Стопанка на Уейра… на друг Уейр… силните й желания щяха да бъдат използувани за доброто на Перн. Тя не беше изучавала безмилостните уроци по сдържаност и търпение, през които беше минала Лесса, и нямаше нейния изврътлив ум. За щастие, тя изпитваше силно уважение към Лесса, и Ф’лар подозираше, че Лесса тайно насажда това чувство. В конкретния случай предпочиташе да се прави, че не го забелязва.

— Разкошно момченце — казваше Лесса.

Ф’лар отпи от клаха. Тя нямаше да може да го накара да потвърди каквато и да било отговорност.

След дълга пауза Лесса добави:

— Тя го е кръстила Т’кил.

Ф’лар подтисна усмивката си от неуспеха на Лесса да го накара да се издаде.

— Дискретно от нейна страна.

— Какво?

— Да — отговори Ф’лар вежливо. — Т’лар можеше да е объркващо, ако беше взела втората половина от името си като собствено. Т’кил, обаче, също сочи и бащата, и майката.

— Докато чаках Съвета да свърши — каза Лесса, след като си прочисти гърлото, — проверихме с Манора складовите пещери. Керваните с десятък, които Хранилищата бяха така добри да ни изпратят — гласът й беше остър — ще пристигнат до седмица. Скоро ще имаме хляб, годен за ядене — добави тя, правейки гримаса по посока на лепкавото сиво тесто, което се опитваше да преглътне заедно със сиренето.

— Приятна промяна — съгласи се Ф’лар.

Тя изчака малко.

— И Червената Звезда изпълни ли предписаното й от манускриптите?

Той кимна.

— И не бяха ли съмненията на Р’гул изгорени от просветляващия червен блясък?

— Ни най-малко — усмихна се Ф’лар, игнорирайки сарказъма й. — Ни най-малко, но вече няма да дава толкова гласност на критицизма си.

Тя преглътна бързо, за да може да продължи да говори.

— Направил си добре, че си пресякъл критицизма му — каза тя настоятелно, жестикулирайки с ножа като че ли го забива в нечие сърце. — Той никога няма да приеме ръководството ти доброволно.

— Имаме нужда от всеки бронзов ездач… а имаме само седем, знаеш това — напомни й той остро. — Р’гул е добър водач на ято. Той ще се успокои, когато Нишките започнат да падат. Просто има нужда от доказателство, за да изостави съмненията си.

— И Червената Звезда в Скалата на Окото не е доказателство? — Изразителните очи на Лесса се разшириха.

Вътрешно Ф’лар споделяше мнението на Лесса — че може би е по-добре да се отърве от свадливата упоритост на Р’гул. Но не можеше да се лиши от водач на ято. Не и когато се нуждаеше така силно от всеки ездач и дракон, както сега.

— Не му вярвам — добави тя мрачно и отпи от горещото питие. Сивите й очи бяха потъмнели над ръба на чашата. Както не ми вярва и на мен, мислеше си Ф’лар.

И, от една точка нататък, тя определено не му вярваше. Беше го демонстрирала открито, и, ако трябваше да бъде честен, не можеше да я обвинява за това. Тя не разбираше, че всяко действие на Ф’лар беше насочено към една цел… запазването и благополучието на драконите и жителите на Уейра, и оттам и запазването и благополучието на Перн. И за да постигне тази цел той имаше нужда от пълното й съдействие. Когато се обсъждаше работата с драконите в Уейра, тя подтискаше антипатията, която той знаеше, че тя изпитва към него. На събиранията тя го поддържаше от цяло сърце и убедително, но той винаги подозираше двоен смисъл в коментариите й и забелязваше преценяващ, подозрителен поглед в очите й. Той имаше нужда не само от нейната търпимост, но и от нейното съчувствие.

— Кажи ми — каза тя след дълго мълчание — преди Червената Звезда да бъде обрамчена от Скалата на Окото ли докосна слънцето Скалата на Пръста, или след това?

— Ако трябва да бъда честен, не съм напълно уверен, тъй като не го видях със собствените си очи… съвпадането трае само по няколко мига, но се предполага, че двете са едновременни.

Тя се намръщи горчиво.

— И за кого похаби момента? За Р’гул? Тя беше провокирана. Сърдитите й очи гледаха навсякъде, освен към него.

— Аз съм Водачът на Уейра — напомни й той кратко. Тя се държеше неразумно.

Лесса му хвърли дълъг, остър поглед, преди да привърши със закуската. Тя ядеше много малко, бързо и сръчно. В сравнение с Йора, тя за цял ден не изяждаше колкото едно болно дете. Но, разбира се, не беше възможно изобщо да се сравняват Йора и Лесса.

Той довърши собствената си закуска, разсеяно поставяйки двете чаши на подноса. Тя тихо стана и махна подноса.

— Веднага щом Уейрът се изпразни, тръгваме — каза той.

— Ти си мислиш така — Тя кимна към спящата кралица, виждаща се през отворения вход. — Ще трябва да изчакаме и Рамот.

— Не се ли пробужда тя вече? Опашката й се мята вече от час насам.

— Тя винаги го прави по това време на деня.

Ф’лар се наведе над масата, и веждите му се събраха замислено при вида на мятащата се спазматично от време на време покрита със злато опашка на кралицата.

— Мнемет също. Винаги при изгрев и рано сутрин. Като че ли те някак си свързват това време на деня с някаква опасност…

— Или изгряването на Червената Звезда? — вмъкна Лесса.

Някаква неуловима промяна в тона й накара Ф’лар да погледне бързо към нея. Това не беше гневът заради пропускането на сутрешния феномен. Очите й гледаха в нищото, лицето й се сбръчка бавно в смътно тревожна гримаса и между извитите й, добре очертани вежди се появиха тънички линии.

— Зората… времето, когато идват всички предвестия — промърмори тя.

— Какви предвестия? — попита той с окуражаващо спокойствие.

— Една сутрин… няколко дни преди… преди ти и Факс да пристигнете в Руата. Нещо ме пробуди… някакво усещане, като тежко притискане… усещане за някаква ужасна заплаха. — Тя млъкна. — Червената Звезда току-що изгряваше. — Пръстите на лявата й ръка се отвориха и затвориха, и тя конвулсивно сви рамене. Очите й се фокусираха на него.

— Ти и Факс дойдохте от североизток от Кром — каза тя остро. Ф’лар забеляза, че тя игнорира факта, че Червената Звезда също изгрява на север от точния изток.

— Наистина — усмихна се той към нея, спомняйки си чудесно тази сутрин. — Въпреки че, — той посочи с жест голямата пещера, за да подчертае думите си, — предпочитам да вярвам, че ти свърших добра работа този ден… с неудоволствие ли си го спомняш?

Погледът й беше студен и непроницаем.

— Опасността има много лица.

— Съгласен съм — отвърна миролюбиво той, твърдо решен да не се хване на тази въдица. — Някакво друго подобно събуждане? — запита той, сякаш в рамките на разговора.

Пълната тишина в стаята върна вниманието му към нея. Лицето й беше загубило всякакъв цвят.

— Денят, когато Факс нападна Руатското Хранилище. — Гласът й беше едва разбираем шепот. Очите й бяха разширени и неподвижни. Пръстите стискаха ръба на масата. Тя не каза нищо толкова дълго време, че Ф’лар се обезпокои. Това беше неочаквано силна реакция на обикновен въпрос.

— Разкажи ми — предложи той меко.

Тя заговори с лишен от емоции, безличен глас, сякаш рецитираше някоя от Баладите за Традициите или разказваше нещо, случило се на някой съвсем друг.

— Бях дете. На единадесет години. Събудих се една сутрин… — Гласът й пресекна. Очите й отново гледаха в нищото, сякаш съзерцавайки сцената, която се беше разиграла преди много време.

Ф’лар изпита неудържимото желание да я успокои. То го блъсна с пълна сила, въпреки че беше объркан от това необичайно нейно вълнение. Никога не беше предполагал че Лесса, особено пък тя, може да бъде толкова разтревожена от толкова стар страх.

Мнемет остро информира ездача си, че Лесса определено е здравата разтревожена. Достатъчно, за да събуди душевното й страдание Рамот. Драконът продължи с не толкова обвинителен тон, че Р’гул най-сетне е отлетял с учениците си. Драконът му, Хат, обаче бил здравата дезориентиран поради умственото състояние на Р’гул. Трябва ли Ф’лар да изкара от равновесие всеки в Уейра…

— Ох, я тихо! — измърмори Ф’лар под мустак.

— Защо? — запита Лесса с обикновения си глас.

— Нямах предвид теб, скъпа моя Стопанко — увери я той с радостна усмивка, сякаш подобната на транс интерлюдия не се беше случвала. — Мнемет е пълен със съвети напоследък.

— Какъвто ездачът, такъв и драконът — отвърна тя заядливо.

Рамот се прозина тежко. Лесса в миг скочи на крака и се спусна към драконицата. Фигурката й изглеждаше като джудже пред шестфутовата драконова глава.

Лицето й се изпълни с нежност и обич, докато тя гледаше в блестящите опалесциращи очи на Рамот. Ф’лар стисна зъби, ревнувайки, в името на първото Яйце, от чувствата на ездача към нейния дракон.

В ума си той дочу драконовия еквивалент на смях на Мнемет.

— Тя е гладна — информира Лесса Ф’лар. Отзвукът от любовта й към Рамот се таеше в меката линия на устата й, в добрината на сивите й очи.

— Тя винаги е гладна — отбеляза той и ги последва към изхода на леговището.

Мнемет отлетя учтиво настрани от скалния ръб, докато Лесса и Рамот излитаха. Те се плъзнаха надолу в Чашата на Уейра, над мъгливото езерце за къпане, към площадката за хранене на отсрещната страна на дългия овал, който представляваше основата на Бенденския Уейр. Набраздените, пресечени стени бяха изпъстрени с черните отвори на леговищата, изоставени по това време на деня от няколкото дракони, които иначе биха се пекли по скалните площадки на зимното слънце.

Когато Ф’лар се хвана за гладката бронзова шия на Мнемет, той се надяваше, че люпилото на Рамот ще е многобройно, изтривайки унижението от жалката дузина яйца, снасяни от Неморт последните няколко пъти.

Той нямаше особени съмнения в това, че нещата са по-добри, след забележителния брачен полет на Рамот с неговия Мнемет. Бронзовият дракон самодоволно добави своята увереност към тази на ездача си, и двамата погледнаха към кралицата собственически, докато тя извиваше криле, за да кацне. Тя беше най-малко два пъти по-голяма от Неморт, и крилете й бяха с половин крило по-дълги от тези на Мнемет, който беше най-големият от седемте бронзови дракона. Ф’лар се надяваше на Рамот, за да насели отново петте празни Уейра, както се надяваше на себе си и на Лесса, за да поднови гордостта и вярата на драконовите ездачи и на самия Перн. Той се надяваше единствено на това да му е останало достатъчно време, за да направи каквото беше необходимо. Червената Звезда се беше появила в отвора на Скалата на Окото. Скоро Нишките щяха да започнат да падат. Някъде, в някой от записите на другите Уейрове, беше информацията, от която той имаше нужда, за да бъде сигурен кога точно Нишките ще започнат да падат.

Мнемет се приземи. Ф’лар скочи от извитата шия, за да застане до Лесса. Тримата наблюдаваха как Рамот, сграбчила по едно животно във всяка от предните си лапи, се издигна на една скална площадка, на която да се нахрани.

— Няма ли никога да изчезне този неин апетит? — запита Лесса с остра тревога.

Като драконче Рамот се хранеше, за да расте. След като беше достигнала пълния си ръст, сега тя ядеше заради поколението си, и го вършеше изключително добросъвестно.

Ф’лар изхъмка и седна по ловджийски. Събра няколко отпаднали люспи и започна да ги хвърля хоризонтално по равната, суха почва, броейки облачетата прах като дете.

— Ще дойде време, когато тя няма да яде всичко, което й попадне — увери той Лесса. — Но тя е млада…

— …и се нуждае от сила — прекъсна го Лесса, подражавайки доста добре на педантичния тон на Р’гул.

Ф’лар погледна нагоре към нея, примижавайки срещу зимното слънце, което спускаше косите си лъчи към тях.

— Тя е отлично пораснало животно, особено в сравнение с Неморт. — Той изпръхтя презрително. — Всъщност, не е възможно да се сравняват. Погледни обаче тук — нареди той властно.

Той потупа изгладения пясък пред себе си и тя видя, че привидно безцелните му жестове са имали определена задача. С парче камък той начерта с бързи линии изображение.

— За да може един дракон да прелети между, той трябва да знае къде да отиде. И също и ти. — Той се ухили при вида на смаяното и вбесено нейно лице, когато тя го разбра. — Да, но зле премислените скокове могат да доведат до определени последици. Недобре визуализираните отправни точки често водят до оставане между. — Гласът му заглъхна зловещо и оскърбеният израз изчезна от лицето й. — Така че има определени отправни или разпознавателни точки, които задължително трябва да научат всички бъдещи ездачи. Това — той посочи първо към схемата и след това към истинския Звезден камък с неговите съпровождачи Скалата на Пръста и Скалата на Окото, на връх Бенден, — е първата отправна точка, която научава бъдещият ездач. Когато излетим нагоре, ще достигнеш на височина точно над Звездния камък, почти достатъчно, за да можеш да видиш дупката в Скалата на Окото. Запечатай тази картина ясно във вътрешното си зрение и я предай на Рамот. Тя винаги ще те доведе у дома.

— Разбирам. Но как да науча отправните точки на места, където никога не съм била?

Той й се усмихна.

— Зазубряш ги. Първо с помощта на твоя инструктор — и той почука с камъчето по гърдите си, — след това отиваш там, като нареждаш на твоя дракон да приеме визуализацията от нейния инструктор — и той посочи Мнемет. Бронзовият дракон наведе клинообразната си глава, докато едното око се фокусира върху неговия и на другарката му ездачи. След това издаде дълбок гръден звук на задоволство.

Лесса се разсмя към блестящото око, и в неочакван прилив на чувства потупа мекия нос.

Ф’лар прочисти гърлото си изненадано. Той знаеше, че Мнемет изпитва необикновена симпатия към Стопанката, но нямаше представа, че Лесса му се радва. И странно, беше раздразнен.

— Обаче — каза той, и гласът му прозвуча неестествено за самия него — ние непрекъснато прехвърляме младите ездачи от една отправна точка на друга по цял Перн, из всички Хранилища, така че те да могат да получат лични впечатления, на които да разчитат. Така че, за да прескачаш между, е необходимо само едно нещо: ясна картина на мястото, където искаш да стигнеш. И дракон! — Той се ухили. — Също така трябва винаги да планираш да пристигнеш над отправните си точки, високо във въздуха.

Лесса се намръщи.

— По-добре да пристигнеш високо над земята, — Ф’лар размаха ръка над главата си, — отколкото под нея, — и той плесна с длан в праха. Ударът вдигна предупредително облаче.

— Но ятата излетяха направо отвътре от Чашата, когато Господарите на Хранилищата бяха пристигнали — напомни му Лесса.

Ф’лар се усмихна на нейната съобразителност.

— Вярно е, но само най-опитните ездачи. Веднъж намерихме дракон и ездач погребани заедно в масивна скала. Те бяха… много млади. — Очите му угаснаха.

— Разбирам идеята — увери го тя настоятелно. След това добави, сочейки Рамот, която носеше поредната си плячка към скалната площадка: — Това й е петото.

— Тя ще ги отработи днес до едно, уверявам те — отбеляза Ф’лар. Той се надигна, изтупвайки коленете си с ездаческите си ръкавици. — Виж в какво настроение е.

Лесса го направи с беззвучно Нахрани ли се? Тя направи гримаса при възмутеното отхвърляне на идеята от Рамот.

Кралицата се плъзна надолу към една огромна птица и се издигна нагоре сред облак от сиви, кафяви и бели пера.

— Не е толкова гладна, колкото те кара да си мислиш, измамното същество — прихна Ф’лар и видя, че Лесса е стигнала до същия извод. В очите й проблясваше раздразнение.

— Когато свършиш с птицата, Рамот, ще започнем да учим как се лети между, ако нямаш нищо против — каза Лесса на глас, за да го чуе и Ф’лар. — Преди добрият ни Водач на Уейра да е решил нещо друго.

Рамот обърна глава от плячката си към двамата ездачи на ръба на площадката за хранене. Очите й пробляснаха и тя отново се наведе над трупа, но Лесса усещаше, че драконицата ще се подчини.

Високо във въздуха беше студено. Лесса се радваше, че ездаческото облекло е подплатено с пух, и че голямата златна шия, която тя беше обкрачила, я топли. Тя реши да не мисли за абсолютния студ на между, който беше изпитвала само веднъж. Тя погледна надясно и надолу, където планираше бронзовият Мнемет, и улови удивената му мисъл.

Ф’лар ми предаде да предам на Рамот да ти предаде да запечаташ здраво в ума си разположението на Звездния камък като място за прибиране у дома. След това, продължи приятелски Мнемет, ще отлетим долу до езерото. И след това ще се върнеш през между до точно тази точка. Разбираш ли ме?

Лесса усети, че се усмихва глупаво, предвкусвайки събитието, и кимна енергично. Колко много време се спестяваше, понеже тя можеше да разговаря с драконите направо! Рамот издаде дълбок, гърлен, гъргорещ звук, и Лесса я потупа успокояващо.

— Запомни ли картината добре, скъпа? — запита тя и Рамот отново изгъргори, вече с по-малко обида, тъй като усещаше радостта на Лесса.

Мнемет удари студения въздух с криле, зеленикавокафяви на слънчевата светлина, и грациозно зави надолу към езерото на платото под Бенденския Уейр. Линията на полета му премина много ниско над ръба на чашата на Уейра. От гледната точка на Лесса той сякаш щеше да се блъсне в него. Рамот последва пътя му и Лесса задържа дъх при вида на острите скали точно под върховете на крилете на Рамот.

Възхитително е, помисли си Лесса, двойно стимулирана от блаженството, което струеше обратно към нея от Рамот.

Мнемет спря над далечния край на езерото. Рамот също допланира дотам.

Мнемет изстреля към Лесса мисълта, че тя трябва да си представи точно мястото, където иска да попадне, и да насочи Рамот да пристигне там.

Лесса го изпълни. В следващия миг ги обви ужасяващият, проникващ до костите студ и чернота на между. Преди тя или Рамот да усетят каквото и да било повече от хапещото докосване на студа и непроницаемия мрак, те бяха над Звездния камък.

Лесса изкрещя в пристъп на върховен триумф.

Това е толкова просто. Рамот изглеждаше изненадана.

Мнемет се появи встрани и малко по-ниско от тях.

Сега ще се върнеш по същия път при езерото, нареди той, и преди мисълта му да привърши, Рамот потегли.

Мнемет се появи заедно с тях над езерото, излъчвайки своя и на Ф’лар гняв. Не визуализира целта преди потеглянето. Не мисли, че първият успешен опит те прави безпогрешна. Нямаш представа за опасностите, присъщи на между. Никога не забравяй да си представиш точката на пристигане.

Лесса погледна надолу към Ф’лар. Въпреки разстоянието от два размаха на криле, тя различаваше бесния гняв по лицето му и почти усещаше как ядът искри от очите му. И през гнева проникваше ужасен, смучещ страх за нея, който й подействува по-силно от гнева. За сигурността на Лесса ли, помисли си тя горчиво, или за тази на Рамот?

Следвай ни, предаваше Мнемет с по-спокоен тон, освежавайки в паметта си двете отправни точки, които си научила. Тази сутрин ще прескачаме от и към тях, постепенно учейки други точки около Бенден.

И това и правеха. Летяха чак до Бенденското Хранилище, сгушено под предпланините над Бенденската долина. Върхът на Уейра се виждаше оттам далече в обедното небе. Лесса не забравяше всеки път да визуализира старателно детайлна представа.

Това беше толкова чудесно и удивително, колкото тя само се беше надявала, сподели Лесса с Рамот. Рамот отвърна: да, определено е за предпочитане пред времеемките методи, които трябва да използуват другите, но тя не смята за кой знае колко вълнуващо да прескача между Бенденския Уейр и Бенденското Хранилище и обратно. Това е скучно.

Те отново се срещнаха с Мнемет над Звездния камък. Бронзовият дракон изпрати на Лесса съобщението, че това е била един много успешен първи урок. Ще упражняват утре прескачане на по-големи разстояния.

Утре, мислеше си Лесса мрачно, ще се появи нещо неотложно, или пък нашият презает Водач на Уейра ще реши, че днешният урок е достатъчен, за да смята обещанието си за изпълнено, и това ще бъде всичко.

Имаше един скок, който тя можеше да направи между, откъдето и да било на Перн, и без да пропусне целта си.

Тя си представи за Рамот Руата, видяна като от височините над Хранилището… за да изпълни това изискване. За да бъде педантично точна, Лесса проектира и схемата на ямите за огнен камък. Преди Факс да я беше нападнал и след това тя да я беше манипулирала към упадък, Руата беше толкова красива просперираща долина. Тя предаде на Рамот да прескача между.

Студът беше страховит и сякаш продължи много удари на сърцето. Лесса вече беше започнала да се бои, че някак си ги е изгубила между, когато те внезапно се появиха с експлозия във въздуха над Хранилището. Изпълни я въодушевление. По дяволите Ф’лар и цялата му излишна предпазливост! С Рамот тя можеше да прескочи където пожелае! Ето я характерната структура на набраздените от огнените ями височини на Руата. Беше точно преди изгрев, Гръдният проход между Кром и Руата, черни конуси срещу просветляващото сиво небе. Тя забеляза между другото липсата на Червената Звезда, която напоследък блестеше в утринното небе. И, пак между другото, усети разлика във въздуха. Мразовит, да, но не зимен… въздухът съдържаше влажната прохлада на ранна пролет.

Изненадана, тя хвърли поглед надолу, учудвайки се да ли не е сбъркала по някакъв начин въпреки цялата си предпазливост. Но не, това беше Руатското Хранилище. Кулата, вътрешният двор, широкото авеню, водещо надолу към работилниците, бяха точно както трябваше да бъдат. Струйки дим от далечни камини подсказваха, че хората се готвят за деня.

Рамот улови тенора на несигурността й и започна да настоява за обяснение.

Това е Руата, отговори Лесса решително. Не може да бъде друго място. Обиколи височините. Ето виж, това са редиците ями, които ти показах…

Лесса зяпна. Внезапният студ в областта на стомаха парализира мускулите й.

Отдолу в бавно разпръскващия се предизгревен сумрак се виждаха фигурите на много мъже, прехвърлящи се през гребена на височините откъм хълмовете зад Руата, мъже, прокрадващи се тихо и незабележимо като престъпници.

Тя нареди на Рамот да се задържа колкото се може повече на едно място във въздуха, за да не привлече вниманието им нагоре. Драконицата се учуди, но се подчини.

Кой ли можеше да атакува Руата? Изглеждаше невероятно. В края на краищата, Литол беше бивш драконов ездач и вече беше отблъснал една атака безмилостно. Възможно ли беше някой да мисли за агресия между Хранилищата сега, когато Ф’лар беше Водач на Уейра? И кой Господар на Хранилище би бил толкова глупав, че да започне война за територии през зимата?

Не, не през зимата. Въздухът определено беше пролетен.

Хората се промъкваха покрай ямите към ръба на склона. Внезапно Лесса забеляза, че те спускат въжени стълби по склона на хълма, надолу към отворените прозорци на Вътрешното Хранилище.

Внезапно тя се притисна към Рамот, сигурна в това какво е видяла.

Това беше нашественикът Факс, мъртъв от вече почти три Оборота — Факс и неговите хора, както започваха атаката си срещу Руата преди тринадесет Оборота.

Да, на Кулата имаше пазач. Лицето му се виждаше като бяло петно, обърнато към висините на склона, наблюдавайки. Беше си получил подкупа, за да пази тишина тази сутрин.

Но уер-пазачът, обучен да вдига тревога при всяко нашествие — защо той не свиреше своето предупреждение? Защо мълчеше?

Защото, информира Рамот ездачката си със спокойна логика, той усеща твоето присъствие, а също и моето, така че как може Хранилището да е в опасност?

Не! Не! изстена Лесса. Какво мога да направя сега? Как мога да ги събудя? Къде е момичето, което съм била? Спях, и след това се събудих. Спомням си. Изскочих от стаята си. Бях толкова изплашена. Слязох по стълбите и почти паднах. Знаех, че трябва да се скрия в леговището на уер-пазача… Знаех…

Лесса се улови за шията на Рамот, докато миналите действия и тайни придобиваха опустошителна яснота.

Тя сама се беше предупредила, точно както и нейното присъствие с драконовата кралица беше спряло уер-пазача да не вдигне тревога. Докато тя гледаше, вцепенена и изгубила дар слово, видя как дребничка фигура в сива роба, която можеше да бъде само самата нея като момиченце, изскочи от вратата на Голямата Зала, претича неуверено по студените каменни стъпала надолу към двора, и изчезна в смърдящата дупка на уер-пазача. Отдалече се дочу писъкът на ужасно объркване.

В момента, когато малката Лесса достигна това съмнително убежище, войниците на Факс се смъкнаха през отворените прозоречни капаци и започнаха да избиват спящото й семейство.

— Обратно… обратно към Звездния камък! — извика Лесса. Пред разширените й и неподвижни от ужаса очи премина образът на насочващите скали, не само като отправна точка за Рамот, но и като опора за разума й срещу надигащата се лудост.

Острият студ й подействува освежаващо. А след това те се появиха над спокойния, тих, зимен Уейр, сякаш никога не бяха посещавали по този странен начин Руата.

Ф’лар и Мнемет не се виждаха никъде.

Рамот обаче изобщо не беше впечатлена от преживяното. Тя просто беше отишла където й беше казано и не разбираше особено добре защо отиването където й е казано беше шокирало Лесса така остро. Тя предположи пред ездачката си, че Мнемет сигурно ги е последвал към Руата, така че ако Лесса й даде правилните отправни белези, тя ще я достави на място. Грижливото отношение на Рамот беше успокояващо.

Лесса внимателно изобрази за Рамот не детския спомен за идиличната, отдавна изчезнала Руата, а по-скорошните й спомени за Хранилището, сиво, запуснато, при изгрев, с Червената Звезда на хоризонта.

И те отново се появиха там, планирайки над долината. Хранилището беше под и вдясно от тях. Тревата растеше необезпокоявана по височините, покривайки ямите за огнен камък и тухлените зидарии. Сцената показваше целия упадък, който тя беше подтикнала в усилията си да лиши Факс от всякаква печалба от покоряването на Руатското Хранилище.

Но, докато тя гледаше, смътно разтревожена, видя как от кухнята се измъква една фигура. Видя как уер-пазачът се измъква от леговището си и следва облечената в парцали фигура през целия двор докъдето му позволява веригата. Видя как тази фигура се изкачва на кулата, поглежда на изток, след това на североизток. Това все още не беше Руата от днес и сега! Умът на Лесса се завъртя в объркване. Този път се беше върнала назад да посети самата себе си отпреди три Оборота, да види как покритата с мръсотия кухненска работничка планира отмъщението си срещу Факс.

Тя усети абсолютния студ на между, когато Рамот се прехвърли обратно, появявайки се отново над Звездния камък. Лесса трепереше, погледът й трескаво попиваше успокояващата гледка на Чашата на Уейра в надежда, че не се е върнала отново назад във времето и този път. Мнемет внезапно се появи във въздуха няколко дължини под и встрани от Рамот. Лесса го посрещна с вик на огромно облекчение.

Обратно в леговището си! Безмилостният гняв в тона на Мнемет беше напълно неприкрит. Лесса беше твърде разстроена, за да отговори с каквото и да било друго освен с пълно подчинение. Рамот бързо се плъзна към тяхната площадка, освобождавайки я бързо, за да може да кацне Мнемет.

Гневът на лицето на Ф’лар, когато той скочи от шията на Мнемет и тръгна към Лесса, й върна яснотата на ума моментално. Тя не се и помръдна да го избегне, когато той я хвана за раменете и я разтърси силно.

— Как посмя да рискуваш себе си и Рамот? Защо трябва да ми се налагаш при всяка възможност? Разбираш ли какво щеше да стане с цял Перн, ако бяхме изгубили Рамот? Къде беше отишла? — Той пръскаше слюнки от гняв, подчертавайки всеки въпрос, който изхвръкваше от устата му, с разтърсване, което раздрусваше главата й.

— Руата — успя да каже тя, опитвайки се да се задържи изправено. Посегна да се улови за ръцете му, но той я разтърси отново.

— Руата? Ние бяхме там. Теб те нямаше. Къде беше отишла?

— Руата! — извика Лесса по-високо, опитвайки се да се хване за него, тъй като той продължаваше да я тръска извън равновесие. Не можеше да подреди мислите си, докато той я размяташе наоколо.

Тя беше в Руата, каза твърдо Мнемет.

Бяхме там два пъти, допълни Рамот.

Когато по-спокойните думи на драконите проникнаха през беса на Ф’лар, той спря да разтърсва Лесса. Тя увисна неподвижно в хватката му. Ръцете й слабо се опитваха да се задържат за неговите, очите й бяха затворени, лицето й беше посивяло. Той я вдигна на ръце и бързо закрачи навътре в леговището на кралицата. Драконите го последваха. Той я постави на леглото, увивайки я плътно в кожената завивка. След това повика през сервизния канал дежурния готвач да изпрати горещ клах.

— Добре де, какво стана? — запита той.

Тя не гледаше към него, но той успя да улови за миг погледа й на преследван човек. Тя мигаше непрекъснато, като че ли желаеше да изтрие от паметта си това, което току-що беше видяла.

Най-сетне тя се овладя в някаква степен и каза с нисък, изморен глас:

— Наистина бях в Руата. Само че… бях назад в Руата.

— Назад в Руата ли? — повтори Ф’лар глупаво. Значението на думите за момент му убягна.

Точно така, съгласи се Мнемет и изпрати в ума на Ф’лар двете сцени, които беше измъкнал от паметта на Рамот.

Поразен от важността на визуализацията, Ф’лар усети, че се отпуска бавно на ръба на леглото.

— Ти си пътувала между времена?

Тя кимна бавно. Ужасът започваше да изчезва от очите й.

— Между времена? — мърмореше Ф’лар. — Чудя се…

Умът му запрехвърля възможностите. Това можеше да промени доста сериозно шансовете за оцеляване на Уейра в негова полза. Не му хрумваше как точно да използува тази изключителна способност, но тя трябваше да бъде предимство за драконовите ездачи.

Обслужващото устройство загрохоти. Той взе каната от платформата и наля две купички.

Ръцете на Лесса трепереха толкова силно, че тя не можеше да поднесе своята купичка към устните си. Ф’лар я задържа вместо нея, чудейки се дали пътуването между времена винаги причинява този тип шок. Ако това беше така, той надали щеше да е особено предимство. Ако тя се беше изплашила достатъчно за днес, може би нямаше да се отнася толкова подигравателно към заповедите му следващия път, което щеше да бъде в негова полза.

От мястото си пред леговището Мнемет изсъска мнението си по въпроса. Ф’лар го игнорира.

Лесса сега буквално се тресеше. Той я обхвана с ръка, притискайки завивката към слабичкото й тяло. След това поднесе купичката към устните й, давайки й да пие насила. Усети, че треперенето поотслабна. Тя правеше дълги, бавни, дълбоки вдишвания между глътките, предназначени да й помогнат да се овладее. В момента, когато я усети да се напряга под ръката му, той я отпусна. Учудваше се дали Лесса изобщо някога е имала някого, към когото да се обърне. След като Факс беше нападнал семейното й Хранилище — определено никой. Тя беше била тогава само единадесетгодишна, съвсем дете. Нима омразата и отмъстителността бяха единствените емоции, в които се беше упражнявало растящото момиче?

Тя отпусна купичката, обгръщайки я с длани внимателно, като че ли й се струваше, че тя съдържа нещо невероятно важно.

— Сега. Кажи ми — нареди той с равен глас.

Тя пое дълго и дълбоко въздух и започна да говори. Ръцете й стиснаха по-здраво купичката. Вътрешното й объркване не беше намаляло; по-скоро беше взето под контрол.

— На Рамот и на мен ни доскуча от упражненията за начинаещи ездачи — започна тя откровено.

Ф’лар разбра мрачно, че въпреки че приключението й може би я е научило да бъде по-внимателна, то ни най-малко не я е изплашило до степен да я направи послушна. Той се съмняваше, че каквото и да е би могло да го стори.

— Дадох й изображението на Руата, така че да можем да отидем през между там. — Тя не гледаше към него, но профилът й беше ясно очертан на фона на тъмната кожа, окачена на стената. — Руата, която познавах толкова добре — и без да искам ни изпратих назад във времето в деня, когато Факс нападна.

Шокът й вече беше разбираем за него.

— И…? — подкани я той. Гласът му беше внимателно поддържан неутрален.

— И видях себе си… — Гласът й секна. След това тя продължи с усилие: — Бях визуализирала за Рамот подреждането на ямите за огнен камък и ъгъла на Хранилището като от позицията на някой, който гледа от ямите надолу към вътрешния двор. И ние се появихме там. Беше точно по изгрев — тя вирна глава с конвулсивен жест — и Червената Звезда я нямаше в небето. — Тя му хвърли бърз, защищаващ се поглед, като че ли очакваше от него да оспори този детайл. — И видях как хора се промъкват през ямите и спускат въжени стълби към горните прозорци на Хранилището. Видях пазача на Кулата да гледа. Просто да гледа. — Тя стисна зъби при споменаването на предателството, и очите й проблеснаха зловещо. И видях себе си как тичам от Залата в леговището на уер-пазача. И знаеш ли защо — гласът й утихна до горчив шепот — уер-пазачът не събуди Хранилището?

— Защо?

— Защото в небето имаше дракон, и на него бях аз, Лесса от Руата. — Тя запрати купичката настрани, сякаш искаше да отхвърли и наученото. — Защото аз бях там, уер-пазачът не събуди Хранилището, смятайки нашествието за нещо редовно, с един от Рода на дракон в небето. Така че аз — тялото й се вдърви, дланите се свиха в юмруци с такава сила, че ставите на пръстите побеляха — аз бях причината за избиването на моето семейство. Не Факс! Ако не бях действувала днес като залисана глупачка, нямаше да бъда там с Рамот и уер-пазачът…

В гласа й се беше появила нотка на истерично самообвинение. Той й удари няколко плесници по бузите и я сграбчи, за да я разтърси.

Безжизненият й поглед и трагедията, изписана на лицето й, го стреснаха. Възмущението му от нейното своенравие изчезна. Непокорната независимост на ума и духа й го привличаше също толкова, колкото и странната й мрачна красота. Колкото и да бяха вбесяващи различните й номера, те бяха твърде важна част от нейната цялост, за да могат да бъдат ликвидирани. Неукротимата й воля беше получила днес ужасен шок, и беше добре самочувствието й да бъде бързо възстановено.

— И да не беше така, Лесса, — каза той настоятелно, — Факс пак щеше да избие семейството ти. Той беше планирал всичко много внимателно, включително до насрочване на атаката за сутрин, когато страж на Кулата ще бъде някой, който може да бъде подкупен. Спомни си също че беше сутрин, и че уер-пазачът, като нощно животно, сляпо на дневната светлина, се освобождава от отговорност сутринта и че той знае това. Твоето присъствие, колкото и зловредно да ти изглежда, не е било в никакъв случай решаващият фактор. То обаче, трябва да насоча вниманието ти към този много важен факт, е причината ти да бъдеш спасена, като е предупредило малката Лесса. Разбираш ли това?

— Можех да извикам — мърмореше тя, но блясъкът на лудостта беше изчезнал от очите й и по устните й имаше слаб оттенък от нормалния им цвят.

— Ако смяташ да се бичуваш пред всички за вината си, можеш да почнеш веднага — каза нарочно грубо той.

Рамот се намеси с мисъл, че тъй като те двете са били там предишния път, когато хората на Факс са се готвели да нападнат, това вече се е било случило, и как може да бъде променено? Действието е било неизбежно както тогава, така и днес. Та как иначе Лесса би оживяла, за да пристигне в Уейра и да Впечата Рамот при излюпването?

Мнемет предаде съобщението на Рамот старателно, до имитиране на егоцентричните нюанси в него. Ф’лар погледна остро към Лесса, за да види ефекта на суровото наблюдение на Рамот.

— Много в стила на Рамот е да има последната дума — отбеляза тя. Старият й заядлив хумор се възвръщаше.

Ф’лар усети как мускулите на шията и раменете му се отпускат. Тя ще се оправи, реши той, но може би беше по-добре да я накара да разкаже всичко сега, за да насочи целия този опит в правилна насока.

— Казваш, че си била там два пъти? — наведе се той отново към леглото, гледайки я втренчено. — Кога беше вторият път?

— Не ти ли хрумва случайно? — запита тя саркастично.

— Не — излъга той.

— Кога иначе, освен онази сутрин, когато се събудих при изгрев, усещайки, че Червената Звезда носи зло за мен?… Три дни преди ти и Факс да дойдете от североизток.

— Изглежда, — отбеляза той сухо, — че предчувствието ти и в двата случая е усещало самата теб.

Тя кимна.

— Имала ли си и други такива предусещания… или може би трябва да кажа самопредупреждения?

Тя потрепери, но му отговори с по-голяма доза от стария си дух:

— Не, но ако трябва да имам, ще идеш ти. Аз не искам.

Ф’лар се ухили зловещо.

— Бих искала първо да зная — добави тя — защо и как е възможно това.

— Никога не съм срещал да го споменават където и да било — отговори той спокойно. — Разбира се, щом ти си го направила… и ти без съмнение си го направила, — увери я той бързо, виждайки възмутения й протест, — то очевидно може да бъде направено. Казваш, че си мислела за Руата, но си мислела за нея както тя е била именно този ден. Ден, който определено си запомнила. Мислела си за пролетта, преди изгрев, без Червената Звезда, — да, спомням си, че ти спомена за това, — така че сигурно човек трябва да си спомни белезите, характерни за определен ден, за да се върне между времената към миналото.

Тя кимна бавно и замислено.

— Точно същия начин си използувала и втория път, за да попаднеш в Руата отпреди три Оборота. И, разбира се, също е било пролет.

Той потри ръце, след това ги постави на коленете си със съчувствено потупване и се изправи на крака.

— Сега се връщам — каза той и излезе от стаята, игнорирайки зле артикулирания й предупредителен вик.

Рамот се беше свила в леговището си, когато Ф’лар мина покрай нея. Той забеляза, че цветът й си е останал добър въпреки изцеждането на енергията й от сутрешните упражнения. Тя хвърли поглед към него. Многофасетното й око вече беше покрито от вътрешния защитен клепач.

Мнемет очакваше ездача си на скалния ръб. Излетя в момента, в който Ф’лар скочи на шията му, и се изви в широки кръгове нагоре над Звездния камък.

Искаш да пробваш трика на Лесса, каза Мнемет, без да се вълнува особено от мисълта за евентуалния експеримент.

Ф’лар потупа голямата извита шия въодушевено. Разбираш ли как е станало това с Рамот и Лесса?

Така добре, както и всеки друг би могъл, отвърна Мнемет с нещо като свиване на рамене. Кога имаш предвид?

Преди този момент Ф’лар нямаше каквато и да било идея. Сега мислите му безпогрешно го върнаха назад към летния ден, когато Р’гуловият бронзов Хат беше летял в брачен полет с гротескната Неморт, и Р’гул беше станал Водач на Уейра на мястото на загиналия му баща, Ф’лон.

Студът на между беше единственият белег, че те са се прехвърлили; все още летяха над Звездния камък. Ф’лар се учуди дали не са пропуснали някакъв важен за прехвърлянето елемент. След това забеляза, че слънцето е в друга част на небето и че въздухът беше по лятному топъл и свеж. Уейрът под тях беше празен. Нямаше дракони, които да се пекат по скалните площадки, нямаше жени, заети с работата си в Чашата. Върху сетивата му се стовариха звуци: пресипнал, рязък смях, викове, писъци, и мек напяващ звук, който се извисяваше над шумотевицата.

След това откъм спалните за млади ездачи в Долните Пещери се появиха две фигури — юноша и млад бронзов дракон. Ръката на момчето лежеше отпуснато около шията на звяра. Впечатлението, което те създаваха у летящите наблюдатели, беше на пълно отчаяние. Двамата спряха край езерото. Момчето се втренчи в спокойната синя вода, след това погледна нагоре към леговището на кралицата.

Ф’лар позна в това момче себе си и го изпълни състрадание към това по-младо свое его. Ако само можеше да увери това момче, така подтиснато от тъгата, така изпълнено със страдание, че един ден то ще стане Водач на Уейра…

Внезапно, стреснат от собствените си мисли, той нареди на Мнемет да се прехвърли обратно. Усети страховития студ на между като плесник по лицето, заменен почти внезапно, когато те се измъкнаха от между, от студа на обикновената зима.

Мнемет бавно се спусна към леговището на кралицата, така потресен, както и Ф’лар, от това, което те бяха видели.