Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконовите ездачи от Перн (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dragonflight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 34 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПОЛЕТЪТ НА ДРАКОНА. 1994. Изд. Абагар Холдинг, София; Изд. Орфия, София. Биб. Приказна фантастика. Роман. Превод: от англ. Григор ГАЧЕВ [Dragonriders of Pern: Dragonflight, Anne McCAFFREY (1968)]. Формат: 130×200 мм. Страници: 304. Цена: 89.00 лв (2.00 лв.). ISBN: 954-584-144-1 (грешен); 954-584-114-1 (поправен).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне на маркери за подзаглавия (Мандор)
  3. — Добавяне

Излетете вий високо

В бронз и злато обковани,

Литвайте съединени,

Уейрът по-могъщ да стане.

 

Брой три месеца и още

Седмици ти пет горещи,

Ден на слава, и до месец

Някой търси още нещо.

 

Ивица сребро в небето

Над Хранилищата ясно…

Топлината ни подканя,

Времето полита бясно.

— Не разбирам защо настояваш Ф’нор да рови тези идиотски неща от Исленския Уейр — възкликна Лесса раздразнено. — Те съдържат единствено банални бележки колко мерки зърно са били използувани, за да се опече хлябът за съответния ден.

Ф’лар премести погледа си нагоре към нея от Записите, които изучаваше. Той въздъхна и се облегна назад с протягане, от което костите му пропукаха.

— А някога мислех — каза Лесса с печален израз на изразителното си, тясно лице, — че тези безценни Записи ще съдържат събрани на едно място всички легенди за дракони и цялата човешка мъдрост. Или съм била подведена да го вярвам — добави тя остро.

Ф’лар прихна.

— Те ги съдържат, но трябва първо да ги разровиш.

Лесса смръщи нос.

— Пфу. Миришат, като че ли имаме тук… и единственото подходящо действие би било да ги погребем отново.

— Това е още едно нещо, което се надявам да намеря… старата консервираща техника, която опазва кожите от втвърдяване и вмирисване.

— Така или иначе е глупаво да използуваме кожи за записване. Трябва да има нещо по-добро. Станали сме, скъпи ми Водачо на Уейра, напълно закостенели.

Докато Ф’лар потвърждаваше с изръмжаване, че приема заяждането й, тя го гледаше нетърпеливо. Внезапно подскочи, подгонена от някое от бързотечните й настроения.

— Добре де, няма да го намериш. Няма да откриеш фактите, които търсиш. Защото знам какво всъщност търсиш, и то не е записано!

— Би ли обяснила какво имаш предвид?

— Време е да спрем да крием доста бруталната истина от самите себе си.

— Която е?

— Нашата неизречена вяра, че Червената Звезда е опасност, и че Нишките ще дойдат! Ние си изсмукахме това от пръстите, и след това се върнахме назад между времената към особено критични точки от нашите животи, и усилихме тази вяра в по-младите си личности. И за теб, това беше когато ти беше избран от съдбата — гласът й караше думата да звучи подигравателно — да станеш един ден Водач на Уейра.

— Възможно ли е — продължи тя презрително — нашият ултраконсервативен Р’гул да е бил прав? Че е нямало Нишки в течение на четиристотин години просто защото няма повече? И причината да нямаме вече толкова дракони да е, че драконите усещат, че вече не са необходими на Перн? Че ние сме и анахронизми, и паразити?

Ф’лар не знаеше колко дълго е седял, гледайки нагоре към горчивата гримаса на лицето й, или колко време му отне да намери отговори на бодливите й въпроси.

— Всичко е възможно, Стопанко на Уейра — чу се той да отговаря спокойно. — Включително малко вероятния факт едно единадесетгодишно дете, изплашено до смърт, да планира отмъщение срещу убиеца на семейството й и, въпреки нищожните си шансове, да успее.

Тя неволно пристъпи напред, смаяна от неочакваната му контраофанзива. Слушаше внимателно.

— Аз предпочитам да вярвам, — продължи той неумолимо, — че животът е нещо повече от отглеждане на дракони и участие в пролетните игри. Това не ми е достатъчно. И съм успявал да накарам другите да погледнат напред, оттатък личните си интереси и удобство. Давал съм им предназначение, дисциплина. Всеки един, и драконов ездач, и жител на Хранилище, печели от това.

Не търся в тези Записи подсигуровка. Търся твърди факти.

Мога да докажа, Стопанко на Уейра, че е имало Нишки. Мога да докажа, че е имало Интервали, през които Уейровете са западали. Мога да докажа, че ако виждаш Червената Звезда точно центрирана в Окото на Скалата в момента на зимното слънцестоене, Червената Звезда ще премине достатъчно близо до Перн, за да поръси Нишките. Тъй като мога да докажа тези факти, аз вярвам, че Перн е в опасност. Аз вярвам — не юношата отпреди петнадесет Оборота. Ф’лар, бронзовият ездач, Водачът на Уейра, вярва!

Той забеляза отразени в очите й мъгливи съмнения, но усещаше, че аргументите му започват да я убеждават.

— Ти се почувствува задължена да ми повярваш вече веднъж — продължи той с по-мек глас, — когато ти казах, че можеш да бъдеш Стопанка на Уейра. Ти ми повярва, и… — той посочи с жест пещерата наоколо, като символ на положение…

Тя се усмихна със слаба, лишена от хумор усмивка.

— Това беше така, защото никога не бях планирала какво ще живея живота си, след като Факс легне мъртъв в краката ми. Разбира се, чудесно е да бъдеш Впечатана с Рамот, но — тя леко се намръщи — въпреки всичко това вече не ми е достатъчно. Затова толкова исках да се науча да летя и…

— …и така започна този спор отначало — довърши вместо нея Ф’лар с иронична усмивка.

Той се наведе над масата предупредително.

— Вярвай заедно с мен, Лесса, докато не получиш повод да не ми вярваш. Уважавам твоите съмнения. В това да се съмняваш няма нищо лошо. Понякога то води до по-силна вяра. Но ми вярвай до пролетта. Ако Нишките не започнат да падат дотогава… — Той потрепера фаталистично.

Тя го изгледа един дълъг момент, след което наклони глава бавно в знак на съгласие.

Той се опита да прикрие облекчението, което изпита при нейното решение. Лесса, както беше забелязал Факс, беше безжалостен противник и предвидлив защитник. И освен това тя беше Стопанка на Уейра, абсолютно необходима за плановете му.

— Нека сега се върнем към обмислянето на дреболиите. Виждаш ли, те ми говорят за мястото, времето и продължителността на нашествията на Нишките — ухили се той към нея уверяващо. — А това са фактите, които трябва да имам, за да мога да съставя временна диаграма.

— Временна диаграма? Но ти каза, че не знаеш точното време.

— Е, не чак точно до секундата, когато Нишките ще паднат. Например когато времето се задържи необичайно студено за това време на годината, Нишките просто стават чупливи и се разпадат на прах. Тогава са безвредни. Но когато въздухът е топъл, те са жизнеспособни и… смъртоносни. — Той сви юмруци, поставяйки единия над и малко встрани от другия. — Десният ми юмрук е Червената Звезда, левият е Перн. Червената Звезда се върти много бързо и в противоположната на нашата посока. Освен това, тя се люлее хаотично.

— Откъде знаеш това?

— От диаграма на стената на Площадката на Излюпването на Форт Уейр. Знаеш, това е най-първият Уейр.

Лесса се усмихна кисело.

— Знам.

— И така, когато Звездата преминава достатъчно близо, нишките отлитат от въртенето й, и падат върху нас на атаки, които продължават по шест часа и между тях минават приблизително по четиринадесет часа.

— Атаките продължават по шест часа?

Той кимна тежко.

— Когато Червената Звезда е най-близо до нас. Точно сега тя започва Преминаването си.

Тя се намръщи.

Той се разрови из листовете кожа по масата и нещо падна на каменния под с металическо изтракване.

Лесса се наведе да го надигне от любопитство, обръщайки тънкия металически лист от всички страни.

— Какво е това? — прекара тя леко изучаващ пръст по неправилното изображение от едната страна.

— Не зная. Ф’нор го донесе от Форт Уейр. Беше заковано на едно от ковчежетата, в които бяха поставени Записите. Взел го заедно с тях, мислейки, че може да е важно. Казва, че имало и друга плочка като тази, точно под диаграмата на Червената Звезда на стената на Площадката на Излюпването.

— Първата й част е ясна: „Бащата на бащата на майка ми, що отиде завинаги между, каза че туй е ключът към загадката, и то му дойде на ум дорде почиваше, и каза следното нещо: АРРЕМИУС? ЕВРИКА! МИКОРИЗА…“ Разбира се, тази част няма и капка смисъл — изсумтя Лесса. — Това дори не е на Пернски език — тези думи са просто бърборене…

— Разглеждах я, Лесса — отговори Ф’лар, като хвърли отново поглед към плочката и я наклони към себе си, за да потвърди изводите си. — Единственият начин да отидеш завинаги между е да умреш, нали? Хората не летят сами, това е очевидно. Така че това е предсмъртно видение, грижливо записано от правнук, който също не е могъл да го напише много добре. „Почивам“ в смисъл на „умирам“! — Той се усмихна снизходително. — А колкото до останалото, след глупостите — както повечето предсмъртни видения, то „обяснява“ това, което всички отдавна са знаели. Чети нататък.

— „Огнедишащи драконови гущери, за да унищожат спорите. Q.E.D.[1]

— И тук нищо ясно. Очевидно това е примитивна гордост с това, че той е бил драконов ездач, който обаче дори не е знаел точната дума за Нишките. — Ф’лар сви рамене изразително.

Лесса намокри върха на пръста си, за да провери дали изображенията пускат боята си. Металът беше достатъчно бляскав, за да бъде добро огледало, ако не бяха линиите по него. Изображенията обаче останаха ясни и прецизни.

— Примитивни или не, те са имали толкова устойчив начин за записване на предсказанията си, че той е по-добър от добре запазени кожи — измърмори тя.

— Добре запазени глупости — каза Ф’лар, обръщайки се отново към кожите, които проверяваше за някаква разбираема информация.

— Зле записана балада? — зачуди се Лесса, след което остави плочката настрани. — Дори не е оформена както трябва.

Ф’лар бутна напред карта, на която имаше припокриващи се хоризонтални ивици, наложени върху проекцията на континентите на Перн.

— Ето това — каза той — показва сериите на атаки, а тази — той извади втора карта с вертикални ивици — дава часовите пояси. От тях се вижда, че с четиринадесетчасовите прекъсвания между атаките само определени части от Перн попадат под дадена атака. Една от причините за разположението на Уейровете.

— Шест пълни Уейра, — промърмори тя, — близо три хиляди дракона.

— Статистиките са ми известни — отговори той с безизразен глас. — Това означава, че нито един Уейр не е бил претоварен на върха на атаките, не че трябва да има на разположение три хиляди животни. С тези временни диаграми ще можем да се справим докато порастат първите люпила на Рамот.

Тя го изгледа отрезвително.

— Имаш доста вяра във възможностите на една кралица.

Той нетърпеливо пропусна забележката.

— Имам също доста вяра, без значение какво е твоето мнение, в това, че събитията, описани в Записите, започват да се повтарят.

— Ха!

— Нямам предвид колко мерки зърно отиват на ден за хляб, Лесса — натърти той, повишавайки тон. — Имам предвид такива неща като времето, за което това и това ято е било изпращано на патрул, колко е продължавал този патрул, и колко ездачи са пострадали. Плодовитостта на кралиците по време на Преминаване и Интервалите между такива Преминавания. Да, всичко това. От всичко, което разбрах оттук, — посочи той многозначително най-близката купчина прашни, вонящи кожи, — Неморт трябваше да е летяла брачен полет по два пъти на Оборот през последните десет. Дори ако беше снасяла само обидната си дузина яйца, сега щяхме да имаме двеста и четиридесет животни повече… Не ме прекъсвай. Но имахме за Стопанка на Уейра Йора и за Водач на Уейра Р’гул, и авторитетът ни по цялата планета беше пострадал жестоко през дългия четиристотин Оборота интервал. Е, добре, Рамот няма да снесе някаква мижава дузина яйца, и сред тях ще има яйце на кралица, помни ми думите. Тя ще лети често в брачен полет и ще снася по много яйца. Докато дойде време Червената Звезда да минава най-близо до нас и атаките станат най-чести, ние ще сме готови.

Тя го изгледа с очи, разширени от недоверие.

— От потомството на Рамот?

— От потомството на Рамот и на кралиците, чиито яйца ще снесе тя. Спомни си, Записите казват, че Фарант е снасяла по шестдесет яйца наведнъж, включително няколко на кралици.

Лесса можеше само да клати глава учудено.

— Ивица сребро в небето над Хранилищата ясно. Топлината ни подканя, времето полита бясно — цитира й Ф’лар.

— До снасянето на яйцата има цели седмици, а и те трябва да се излюпят след това…

— Била ли си на Площадката на Излюпването наскоро? Вземи си ботушите. Със сандали може да си изгориш краката.

Тя реагира с гърлен звук. Той отново седна, външно учуден на неверието й.

— А след това трябва да се направи Впечатването и да се изчака, докато ездачите… — продължи тя.

— Защо мислиш, че исках по-големи момчета? Драконите порастват много по-бързо от ездачите си.

— Тогава в системата има някаква грешка.

Той присви леко очи, размахвайки стилото към нея.

— Драконовата традиция е започнала като ръководство… но идва време, когато човек става твърде привързан към традицията, твърде… как го каза ти?… Закостенял? Да, традиция е да се използуват родените в Уейра, тъй като е удобно. И защото чувствителността към драконите е по-силна, когато и бащата, и майката са родени в Уейра. Това обаче не значи, че родените в Уейра са най-добрите. Ти, например…

— В Руатския род има кръв от Уейровете — каза тя гордо.

— Определено. Вземи например младия Натон: той е от занаятчиите от Набол, но Ф’нор ми казва, че той може да накара Кант да го разбере.

— О, това не е особено трудно — вмъкна тя.

— Какво имаш предвид? — подскочи Ф’лар при това изречение.

И двамата бяха прекъснати от тънък, пронизващ вой. Ф’лар се заслуша внимателно за момент и след това сви рамене, ухилвайки се.

— Някоя от зелените отново я преследват.

— И това е едно друго нещо, което тези твои всезнаещи Записи и не споменават. Защо само златните дракони могат да имат поколение?

Ф’лар не си направи труда да подтисне похотливото изхилване.

— Ами например огненият камък подтиска репродуктивните възможности. Ако никога не го дъвчеха, някои от зелените биха могли също да снасят яйца, но и в най-добрия случай те дават само дребни животни, а ние имаме нужда от големи. И още нещо, — изхилването се изниза отново, докато той продължаваше обяснението, усмихнат заядливо, — ако зелените можеха да дават поколение, то, като се има предвид любвеобилността им и броя, с който разполагаме, щяхме да бъдем затрупани с дракони за нула време.

Към първия вой се присъедини втори, след това отекна ниско напяване, като че ли подето от скалите на самия Уейр.

Изненадата по лицето на Ф’лар бързо се смени с изумление, и той хукна нагоре по прохода.

— Какво става? — запита Лесса, грабвайки наметката си, за да го последва. — Какво означава това?

Отекващото навсякъде напяване достигаше почти оглушителна сила в резониращата зала-леговище на кралицата. Лесса забеляза, че Рамот я няма. Тя чу как ботушите на Ф’лар тропат по прохода към скалния отвор, остро та-та-та, насичащо литаврения боботещ тон. Воят беше станал толкова тънък, че вече беше невъзможно да бъде чут, но продължаваше да дразни нервите. Смутена и изплашена, Лесса последва Ф’лар към изхода.

Когато тя достигна отвора, Чашата на Уейра гъмжеше от летящи дракони, носещи се към високия отвор на Пещерата на Излюпването. Жители на Уейра, ездачи, жени, деца, всички крещящи от въодушевление, се лееха през дъното на Чашата към долния отвор на Пещерата.

Тя мярна Ф’лар как изскача през изхода, и изкрещя да я чака. Нямаше начин да я е чул през тупурдията.

Кипнала заради дългите стълбища, по които трябваше първо да се спусне, а след това да се изкачи отново на противоположния край на Чашата до Площадката на Излюпването, Лесса разбра, че тя, Стопанката на Уейра, ще бъде там последна.

Защо Рамот беше решила да държи в тайна снасянето на яйцата? Не беше ли тя достатъчно близка до своята другарка по Уейр, за да иска тя да бъде с нея?

Драконите знаят какво да правят, информира я спокойно Рамот.

Можеше да ми кажеш, простена Лесса, чувствувайки се много пренебрегната.

Значи, докато Ф’лар си мечтаеше непрекъснато за огромни люпила и три хиляди животни, това вбесяващо драконово чадо го осъществяваше!

Настроението на Лесса не се подобри особено от това, че трябваше да си припомни една друга забележка на Ф’лар — за състоянието на Площадката на Излюпването. В момента, в който влезе в обхващащата сякаш цялата планина пещера, тя усети топлината през подметките на сандалите си. Всички се бяха струпали в широк кръг около далечния край на пещерата. И всички пристъпваха от крак на крак. И, както Лесса бързо забеляза, това само намаляваше вероятността тя изобщо да види какво е направила Рамот.

— Пуснете ме да мина! — нареди тя безапелационно, потупвайки по гърбовете двама високи ездачи.

Те послушно й отвориха проход, и тя се промъкна, без да поглежда настрани към лицата на въодушевените жители на Уейра. Беше бясна: объркана, обидена и знаеше, че изглежда смешно, тъй като горещият пясък я принуждаваше да върви с подрипващо ситнене.

Изведнъж тя спря, изумена и зяпнала масата яйца, и забрави всякакви там баналности като например опарени крака.

Рамот се беше обвила около люпилото, и изглеждаше извънредно доволна от себе си. Тя непрекъснато местеше защищаващо крило над яйцата, откриваше ги и ги прикриваше, и беше трудно да се преброят.

Никой няма да ги открадне, глупаче, спри да се протягаш — посъветва я Лесса, опитвайки се да им хване броя.

Рамот покорно сви крилете си. За да облекчи майчината си тревожност обаче, тя разтърси глава над купчината петнисти, лъскави яйца, като оглеждаше пещерата наоколо. Раздвоеният й език се мяркаше напред-назад.

През пещерата премина огромна въздишка, подобна на повей на вятъра. Защото сега, когато крилете на Рамот вече не прикриваха гледката, се виждаше как сред петнистите яйца лежи блестящо златно яйце. Яйце на кралица!

— Яйце на кралица! — Викът се изтръгна едновременно от петдесетина гърла. Пещерата на Излюпването заехтя от поздравления, писъци, крясъци и викове на блаженство.

Някой улови Лесса и я завъртя наоколо в изблик на чувства. Целувка се лепна близо до устата й. Тя не можа отново да стъпи на краката си, преди да я прегърне здраво някой друг — вероятно това беше Манора — и след това да бъде потупвана и побутвана в многобройни поздравления, докато накрая не бе въвлечена в нещо като танц между това да избягва празнуващите и да облекчава растящия дискомфорт на стъпалата си.

Тя се промъкна между бушуващите веселяци, хукна през пещерата към Рамот и внезапно спря пред яйцата. Те сякаш пулсираха. Черупките им изглеждаха меки. Тя би се заклела, че бяха твърди в деня, когато Впечата Рамот. Искаше да докосне едно, за да се увери, но не смееше.

Може, увери я Рамот успокояващо и докосна нежно рамото й с език.

Яйцето беше меко на докосване и Лесса бързо отдръпна ръка, уплашена да не му навреди с нещо.

Топлината ще ги втвърди, каза Рамот.

— Рамот, толкова се гордея с теб! — въздъхна Лесса, гледайки с възхищение нагоре в големите очи, където искряха дъги от гордост. — Ти си най-чудесната кралица, която някога е съществувала. Вярвам, че ще напълниш с дракони всички Уейрове. Вярвам, че ще го направиш.

Рамот наклони глава царствено. След това започна да я движи наляво-надясно над яйцата, защитавайки ги от въображаема опасност. Внезапно започна да съска, надигна се от пясъка и размаха силно криле, след което отново се отпусна на земята, за да снесе още едно яйце.

Жителите на Уейра, несвикнали с горещината на пясъка, започнаха да напускат Площадката на Излюпването, след като бяха показали уважението си към новото златно яйце. За да се снесат яйцата докрай бяха нужни няколко дни, така че нямаше смисъл да се чака. Около златното яйце вече лежаха още седем, и седем вече снесени яйца беше добър белег за общото количество. Облози се сключваха и губеха още докато Рамот снасяше деветото пъстро яйце.

— Точно както предсказах, яйце на кралица, в името на майката на всички ни — каза гласът на Ф’лар в ухото на Лесса. — И бих се обзаложил, че ще има поне десет бронзови.

Тя погледна нагоре към него, напълно в хармония със своя Водач на Уейра в този момент. Усещаше сега и Мнемет, застанал гордо на един каменен ръб, гледащ доволно към любовницата си. Лесса импулсивно постави ръка на рамото на Ф’лар.

— Ф’лар, сега вече ти вярвам.

— Чак сега ли? — закачи я Ф’лар, но усмивката му беше весела, а очите му — горди.

Бележки

[1] Quod Erat Demonstrandum — което и трябваше да се покаже (лат.). Б.пр.