Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 8 гласа)

Информация

Набиране
Мартин Митов
Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)
  2. — Корекция

Спокоен той спря сред арената ширна,

спокоен изправи глава —

гърми там тълпата и глъчка неспирна

отронва неясни слова.

 

Отляво до входа, в сребриста туника,

робинята малка стои;

по златните къдрици факлите бликат

игриви, златисти струи.

 

Удари той с меча трикратно по щита,

ехото далеч прозвъни,

и ето: тълпата, охолна и сита,

крещи пак от всички страни.

 

Но странно: от дързост незнайна обзети,

край него се роби тълпят,

захвърля той щита и скръства ръцете

на голата бронзова гръд:

 

«О, блудни, пияни патриции, пак ли

жадувахте кърви и смърт?

И тази ли вечер разискрени факли

за диви възторзи горят?

 

Безумци! Стоманен е всеки мой мускул

и меча ми в кръв е кален,

че тая арена не съм я напускал

от никого в бой победен.

 

Пронизвах аз братя. Все нови и нови!

О, жертви, без име, без брой!

Но таз вечер вие бъдете готови,

аз вас призовавам на бой…»

 

Сред ужас нечакан, сред паника бурна

патриции хукнаха в миг,

а вдигна той меча и вихром се втурна

тълпа гладиаторска с вик.

 

Смутената стража изпречи се с крясък

пред буйната робска вълна;

и мигом обагри се жълтия пясък

със кървави тъмни петна.

 

Но втурнал се първи, той първи възпре се,

простре се с пронизана, гръд;

през трупа му с рев се тълпата понесе,

пробила си шеметно път.

 

И само робинята спря бледолика:

в кръвта му намокри едва

тя края на своята снежна туника

и тръгна, привела глава.

 

А там — из града, за разплата железна

тълпите повел бе Спартак

и бурно ехтеше в нощта златозвездна:

«На крак, братя роби, на крак!».

«Младеж», 1 май 1922

Край
Читателите на „Гладиатор“ са прочели и: