Салман Рушди
Харун и морето от приказки (11)

11.
ПРИНЦЕСА БЪРБОРАНА

А сега да ви разправя набързо какво се случи, докато Харун беше в Старата Зона.

Принцеса Бърборана Дърдоранова, както си спомняте, беше пленница в най-високата кула на чупската Цитадела — огромния замък, построен изцяло от чер лед. Той се извисяваше над град Чуп като необятен птеродактил или археоптерикс. Така че гъпската армия се отправи именно към Чуп, предвождана от генерал Китаб, принц Боло и Мудра.

Град Чуп се намираше дълбоко в сърцето на Непрестанната Тъма и въздухът там бе тъй леден, че замръзваше на висулки по хорските носове и си висеше от тях, докато не го отчупят. По тази причина чупвалите носеха малки топчести носозагреватели, което ги правеше да изглеждат като циркови клоуни, само дето носозагревателите бяха черни.

На пажовете от Гъп пък бяха раздадени червени носозагреватели, докато крачеха все по-навътре в Мрака.

„Това започва да ми прилича на война между смешници“ — мислеше Рашид Разказвача, докато си надяваше своя изкуствен червен нос. Принц Боло, който намери, че носозагревателят уронва достойнството му, реши все пак, че замръзнал нос с провесени от него ледени висулки съвсем не е за предпочитане. Затова намусено си сложи и той носозагревател.

А пък шлемовете… На пажовете им се полагаха най-странните шлемове, които Рашид изобщр бе виждал (с комплиментите на Моржа и Яйцеглавите от П2С3О). Около ръба на всеки имаше нещо като панделка, която светваше ярко, щом шлемът се поставеше върху главата. От това пажовете изглеждаха като взвод ангели или светци със сияйни ореоли около главите си. Комбинираната осветителна сила на „ореолите“ трябваше да позволи на гъпската армия да вижда противниците си в непрестанната тъмнина, като в същото време чупвалите, дори с техните модерни очила, трябваше да бъдат заслепени от ярката светлина.

„Няма спор, последна дума на военната техника — мислеше Рашид с насмешка. — По всяка вероятност и двете армии няма да виждат нищо по време на битката.“

Извън град Чуп се простираше бойното поле — просторната долина Бат-Мат-Каро. От двете й страни имаше възвишения, където главнокомандващите двете враждебни сили можеха да опънат палатките си и да наблюдават хода на сражението. Рашид Разказвача се присъедини към генерал Китаб, принц Боло и Мудра, защото единствен той можеше да превежда жестовете на Мудра на останалите. Един отряд (на гъпски — Памфлет) от пажове, в чийто състав влизаше и Фарфар?, щеше да им служи за вестоносци и охрана. Гъпските военачалници, които изглеждаха твърде нелепо заради червените носове, седнаха в палатката си да хапнат пред битката и докато се хранеха, при тях се изкачи дребен чупвалец с видяна чиновник. На наметалото си носеше емблемата на Затворените с Цип Устни, а в ръка държеше бяло знаме.

— Е, чупвалецо — храбро и глуповато се обърна към него принц Боло. — Какво те носи насам? Леле какъв си жалък, сополив и лигав — додаде той неучтиво.

— Гръм и мълнии, Боло — ядоса се генерал Китаб. — Не можеш да се обръщаш така към посланик, дошъл под закрилата на бялото знаме.

Посланикът се усмихна непукистки и заговори с нисък, съскащ глас:

— Върховният Жрец Хатам-шуд ме освободи от обета за мълчание, за да мога да предам неговото послание. Изпраща ви поздрави и ви уведомява, че сте навлезли без разрешение в свещените земи на Чуп. Той няма да преговарях вас и няма да ви предаде шпионката Бърборана, дето си вре носа навсякъде. А колко е гръмогласна! — додаде посланикът явно от свое име. — Изтормози ушите ни с нейните песни. А пък носът й, зъбите…

— Не е необходимо да задълбаваш — прекъсна го генерал Китаб. — Гръм и мълния! Твоето мнение не ни интересува. Свършвай с проклетото си послание.

Чупвалският посланик си прочисти гърлото.

— Затова Хатам-шуд ви предупреждава, че ако незабавно не прекратите вашето незаконно нашествие, ще бъдете наказани с унищожение. Принц Боло Гъпски ще бъде окован във вериги и докаран в Цитаделата, за да може лично да присъствува на зашиването на непрестанно мелещата уста на Бърборана Дърдоранова.

— Негодник, подлец, скапаняк, мерзавец! — разкрещя се Боло. — Ще ти отрежа ушите, ще ги изпържа с масло и чесън и ще ги хвърля на кучетата!

— Обаче — продължи чупвалският посланик, без да обръща внимание на Боло — преди пълния ви разгром ми е наредено да ви позабавлявам. Аз, ако ми позволите да изтъкна нескромно, съм най-добрият жонгльор в град Чуп и сега ще демонстрирам пред вас изкуството си.

Фарфар?, която седеше зад принц Боло, не издържа при тези думи и избухна:

— Не му вярвайте — това е номер!

Генерал Китаб беше готов да обсъди тази вероятност, която му предоставяше великолепна възможност да начеше любовта си към спора, но Боло махна, царствено и възкликна:

— Замълчи, Паж! Правилата на кавалерството ни задължават да приемем.

А на чупвалския посланик каза с всичкото високомерие, което можа да изстиска от себе си:

— Момче, я да те видим как жонглираш.

Посланикът започна да демонстрира майсторството си. От дълбините на джобовете си измъкна изумителна сбирщина от предмети — абаносови топки, кегли, нефритови статуетки, порцеланови чаши, живи водни костенурки, запалени цигари, шапки — и започна да ги подхърля във въздуха в приковаващи вниманието параболи и дъги. Колкото по-бързо жонглираше, толкова по-сложни фигури изписваше и накрая публиката бе изцяло завладяна от майсторството му. Затова само един човек сред зяпачите забеляза, че към летящата кавалкада незабелязано бе прибавен още един предмет — малка, но тежка правоъгълна кутия, от която стърчеше запален фитил…

— Защо, по дяволите, не внимавате! — извика Фарфар? и се втурна напред, при което блъсна принц Боло и той полетя встрани заедно със стола си. — Та той държи запалена бомба!

Само с два скока тя стигна чупвалския посланик и като впрегна в действие острото си зрение и собственото си жонгльорско умение, улови бомбата направо от хвърчащите, подскачащи, танцуващи из въздуха предмети. Останалите пажове се нахвърлиха върху чупвалеца и по пода се посипаха статуетки, чаши и костенурки… Ала Фарфар? тичаше към края на лагера колкото я крака държаха и метна бомбата надолу по хълма, където тя избухна като огромна (но вече безвредна) топка ярки черни пламъци.

Шлемът се бе смъкнал от главата й и дългите коси заструиха по раменете й пред изумените погледи на всички присъствуващи.

Боло, генералът, Мудра и Рашид се втурнаха вън от палатката, щом чуха експлозията. Фарфар? беше задъхана, но се усмихваше доволно.

— За една бройка! — заяви тя. — Ама че подлец е този чупвалец. Беше готов на самоубийство, да се взриви заедно с нас! Казах ли ви, че е номер!

Принц Боло, който не обичаше да чува от пажовете „Казах ли ти аз!“, отвърна раздразнено:

— Какво е това, Фарфар?? Да не си момиче?

— Нали видяхте! — каза тя. — Излишно е повече да се преструвам.

— Ти ни измами! — пламна Боло. — Измами мен!

Фарфар? беше възмутена от неблагодарността на Боло.

— Не е никак сложно да те измами човек. Щом като може един жонгльор, защо не и всяко момиче?

Боло пламна като домат зад червения си носозагревател.

— Уволнена си! — извика с пълно гърло.

— Боло, гръм и мълния… — започна генерал Китаб.

— А, не, не съм уволнена — възпротиви се Фарфар?. — Ако искаш да знаеш, аз сама напускам!

Воинът-Сянка Мудра наблюдаваше цялата сцена със съвършено непроницаемо зелено лице. Сега обаче ръцете му се размърдаха, краката му красноречиво зашаваха, мускулите на лицето му заиграха. Рашид преведе:

— Не бива да се караме, когато битката ще започне всеки момент. Ако принц Боло не се нуждае повече от услугите на храбрия паж, може би госпожица Фарфар? ще постъпи на служба при мен?

При тези думи Боло наведе засрамено очи, а Фарфар? беше на седмото небе от щастие.

* * *

Най-сетне дойде ред на битката.

Рашид Халиф?, който наблюдаваше развоя на военните действия от висотата на командния хълм, много се страхуваше, че пажовете ще бъдат разгромени. „По-правилно би било да се каже разкъсани — мислеше той, — или дори изгорени.“ Внезапното нахлуване на кръвожадни мисли в главата му го учуди. „Изглежда войната кара хората да загрубеят и духом“ — реши той.

Черноносата чупвалска армия, чието застрашително мълчание тегнеше над нея като мъгла, изглеждаше прекалено изплашена, за да изгуби. Междувременно гъпитата спореха оживено. Всяка заповед, спусната от командния хълм, се подлагаше на подробно обсъждане. Претегляха се нееднократно всички доводи „за“ и „против“, дори когато заповедта идваше от генерал Китаб. „Как ще се сражават при това оглушително дърдорене?“ — чудеше се озадаченият Рашид.

В този миг двете армии се хвърлиха в бой и за голямо свое учудване Рашид видя, че чупвалите не могат да устоят на натиска на гъпитата. Гъпските пажове, след като се бяха наприказвали до насита, се биеха самоотвержено, сплотили редици и се защитаваха едни други. Изобщо имаха вид на несломима сила, водена от една обща цел. Всички спорове, цялата врява в крайна сметка бяха довели до силна взаимна обвързаност. Чупвалите от друга страна, се оказаха разединена паплач. Много от тях всъщност се сражаваха със собствените си коварни сенки, както предсказа Мудра. А поради обета за мълчание и присъщата на чупвалите потайност, те се отнасяха с подозрение и недоверие едни към други. Затова не се сражаваха рамо до рамо, а се предаваха взаимно, забиваха си ножове в гърба, вдигаха бунтове, караха се, дезертираха… И след най-кратката схватка, каквато може да си представи човек, те просто захвърлиха оръжие и хукнаха да бягат.

* * *

След победата при Бат-Мат-Каро армията, или Библиотеката на гъпитата, навлезе триумфално в Чуп. Като зърнаха Мудра, много от чупвалите се присъединиха към гъпитата. Черноноси чупвалски девици се втурнаха навън в ледените улици и окичиха с гирлянди от черни кокичета червеноносите ореолести гъпски воини. Освен това ги целуваха и наричаха „освободители на Чуп“.

Фарфар?, която вече не криеше дългата си коса под кадифена барета или шлем с ореол, привлече вниманието на не един чупски младеж. Но тя също като Рашид Халиф? гледаше да е по-близо до Мудра. Мислите и на двамата — Рашид и Фарфар? — постоянно се връщаха към Харун. Къде беше? Добре ли е? Кога ще се върне?

Принц Боло, който предвождаше Библиотеката, яхнал немирния си механичен кон, започна да се провиква по своя безразсъден и глуповат начин:

— Къде си, Хатам-шуд? Излез, войниците ти са победени, сега е твой ред! Бърборано, не се бой! Боло е тук! Къде си, Бърборано, златно мое момиче, любов моя? Бърборано, о, моя Бърборано!

— Ако млъкнеш за миг, много скоро ще разбереш къде е твоята Бърборана — провикна се чупвалски глас от тълпата, насъбрала се да посрещне гъпитата. (Много от чупвалите бяха започнали да нарушават обета за мълчание и сега крещяха възторжено).

— Да, използвай ушите си — присъедини се към съвета женски глас. — Толкова ли не чуваш кошмарната врява, която направо ни побърква?

— Нима тя пее? — възкликна Боло и направи фуния с ръце до ухото си, за да чуе по-добре. — Нима моята Бърборана пее? Замълчете, приятели, и се вслушайте в нейната песен!

Той вдигна ръка и гъпският парад спря. Тогава ветрецът довя до слуха им от чупската Цитадела женски глас, възпяващ любовта. Това бе най-ужасният глас, който Рашид Халиф?, Шах Дрън-Дрън, бе чувал през живота си. „Ако това е Бърборана — рече си той, но не посмя да изрази мислите си на глас, — то нищо чудно, че Жрецът иска да й зашие завинаги устата.“

Оооо! Аз за Боло ще ви пея,

ще ви радвам, ще се смея!

виеше Бърборана и стъклата на съседните витрини се посипаха на парчета.

Чуйте песен за момче познато

Той е Боло и е чисто злато!

продължи принцесата, а тълпата наоколо взе да стене и да се моли:

— Стига! Спри!

Ала Бърборана не знаеше милост:

Той не ще играе поло

Той не ще да пее соло

Оооо, но го обичам лудо!

Любовта ще следвам смело,

И не ще сведа аз чело.

Чакам тъжна моя Боло.

Принцът се провикна:

— Колко прекрасна е нейната песен!

При което чупвалската тълпа застена:

— Моля ви, няма ли кой да й затвори устата!

Името му не е Роло,

Той никога на пада долу,

Ъ-хъ, но го обичам много!

Тъй че зарежи туй долно дело

Дай каквот ми се полага смело

Искам си аз моя хубав Боло!

Пееше Бърборана, а принцът направо припадаше от щастие.

— Чуйте я — възторгна се той. — Това глас ли е или какво?

— Трябва да е „какво“ — отвърна му единодушно тълпата, — защото със сигурност не е глас.

Принцът се засегна дълбоко.

— Тия хора нищо не разбират от съвременна музика — оплака се той на генерал Китаб и на Мудра. — Затова, ако нямате нищо против, мисля да атакуваме още сега Цитаделата.

В този миг се случи чудо.

Земята се разтресе под краката им — веднъж, дваж, три пъти. Къщите също се раздрусаха и чупвалите (както и не един гъпчанин) се разкрещяха от ужас. Принц Боло падна от коня си.

— Земетресение, земетресение! — разкрещяха се наоколо…

Но земетресението беше много особено. Цялата луна Кахани потрепера мощно, силно се разтърси, завъртя се около оста си по посока на…

— Вижте небето! — чуха се гласове. — Вижте какво се показва над хоризонта!

…по посока на слънцето.

Над град Чуп и чупската Цитадела изгряваше слънцето. Издигаше се много бързо и продължи нагоре, докато не застана точно над главите им, откъдето зажури с цялата сила на пладнешките си лъчи. И там остана. Много чупвали, в това число и Воинът-Сянка Мудра, извадиха от джобовете си ултрамодерни тъмни очила и си ги сложиха.

Слънце! То разпръсна мълчанието и сянката, с които Хатам-шуд бе обвил Цитаделата с помощта на своята черна магия. Слънчевата светлина нанесе смъртоносна рана на черния лед, от който бе съградена крепостта.

Ключалките на Цитаделата се разтопиха. С изваден меч в ръка принцът препусна на своя коя през разтворилата се порта, следван от Мудра и няколко „глави“ пажове.

— Бърборано! — крещеше неистово Боло и размахваше меча си.

Конят му изцвили, като чу името на принцесата.

— Боло! — дочу се някъде отдалеч.

Той слезе от коня и двамата с Мудра хукнаха нагоре по стълбите, оттам през множество вътрешни дворове, по още стълби… През цялото време край тях се огъваха и заплашително се накланяха подпиращите колони на Цитаделата, омекнали и полуразтопени от слънцето. Сводове се рушаха, куполи се топяха. Безсенчестите слуги на Жреца, членуващи в Съюза на Затворените с Цип-Устни, се щураха като слепи мишки напред-назад, блъскаха се в стените, събаряха се едни други и пищяха неистово, забравили от ужас Закона за Мълчание.

Това бе окончателният разгром на Хатам-шуд. Докато Боло и Мудра се изкачваха нагоре към топящото се сърце на Цитаделата, крясъците на принца „Бърборано, Бърборано!“ събаряха стени и кули. Накрая, отчаяни вече, че ще я намерят здрава и невредима, пред тях се изпречи принцесата с онзи неин нос (украсен с черен чупвалски носозагревател), с онези нейни зъби… Но хайде да не задълбаваме. Да кажем просто, че това несъмнено беше Бърборана, следвана от придворни дами. Те се плъзгаха по парапета на парадното стълбище, защото стъпалата вече се бяха стопили. Боло изчака и Бърборана се изстреля от парапета право в прегръдките му. Той се олюля, но се задържа на крака.

Въздухът се изпълни с гръмки стенания. Боло, Бърборана, Мудра и придворните дами побягнаха надолу, надолу, през подгизнали дворове и кишави стълбища. Погледнаха през рамо и видяха, високо над главите си, на самия връх на Цитаделата, как гигантската ледена статуя, колосалният леден идол на безезичния, ухилен, многозъб Безебан се заклати и разтресе. Сетне се свлече като препил моряк.

Все едно, че планина се срути. И без това жалките останки от зали и вътрешни дворове на Цитаделата бяха размазани под тежестта му. Грамадната глава на статуята се отчупи и се търкулна, подскачайки, по терасите на Цитаделата към най-долния двор, където Боло, Мудра и дамите не можеха да откъснат ужасени очи от видяното, докато зад тях прииждаха Рашид Халиф?, генерал Китаб и цялата тълпа от гъпита и чупвали.

Главата подскачаше все по-надолу и надолу. При всеки удар се отчупваше ту нос, ту ухо, ту зъб. Надолу, надолу…

— Вижте! — извика изведнъж Рашид и посочи с пръст. — Внимавай!

Последното се отнасяше до едно невзрачно човече, наметнато с плащ. Човечето дотича в най-ниския двор на Цитаделата — кльощаво, мижаво, сополиво, лигаво, невзрачно, плъхоподобно нищожество с вид на чиновник. Нямаше сянка и самото то приличаше повече на такава, отколкото на човек. Това бе Жрецът Хатам-шуд, който се спасяваше с бягство. Чу предупреждението на Рашид, но вече бе късно. Извъртя се назад с демоничен писък и зърна настигащата го гигантска глава на Безабан, която го улучи право по носа, размаза го и повече никой не видя и частица от него. Главата, ухилена беззъбо, се закова на двора и продължи бавно да се топи.

* * *

Настъпи мир.

Новото правителство на Чупландия, оглавено от Мудра, обяви желанието си да установи отношения на траен мир с Гъпландия — мир, при който Нощта и Денят, Говорът и Мълчанието няма да бъдат разделени на Зони от Ивицата на Здрача и Силовата Стена.

Мудра покани госпожица Фарфар? да остане при него и да изучи абхиная — езика на жестовете, за да може да служи като негов посредник в отношенията му с гъпските власти. Фарфар? с радост прие.

Междувременно гъпските Водни Джинове, яхнали летящи механични птици, бяха изпратени да претърсят Океана и не след дълго откриха обездвиженото хупо, теглено на север от Гупи и Бага! На гърба на хупото бяха тримата изнемощели, но щастливи „шпиони“.

Така Харун видя отново баща си и Фарфар?. Тя неизвестно защо се притесняваше и смущаваше в негово присъствие, което впрочем важеше и за него. Срещнаха се на брега на Чуп в бившата Ивица на Здрача и всички се отправиха с облекчение към Гъп, защото ги чакаха приготовления за сватбено тържество.

В град Гъп Говорителят на Говорилнята обяви някои повишения: Ако бе произведен в чин Главен Воден Джин, Мали получи титлата Главен Плаващ Градинар, а Гупи и Бага отсега нататък щяха да бъдат Предводители на Всички Многоусти Риби в Океана, На четиримата бе поверена мащабната операция по основно прочистване на целия Океан на Приказните Потоци. Те съобщиха, че особено държат да възстановят Старата Зона и то възможно най-бързо, за да бъдат свежи и като нови старите приказки.

На Рашид Халиф? бе възстановен абонаментът и в знак на признателност за неговите особени заслуги по време на войната му бе връчено върховното отличие на Гъпландия — Ордена на Зеещата Уста. Новоназначеният Главен Воден Джин пое задължението да възобнови собственоръчно водоснабдяването му.

Хупото Обаче бързо се върна към нормалното си състояние — веднага щом в гъпската сервизна база му инсталираха нов мозък.

А принцеса Бърборана? Тя се отърва невредима от чупския затвор, макар че страхът от зашиването на устата я накара да намрази до края на живота си всички игли. Двамата с Боло изглеждаха толкова щастливи и влюбени в деня на своята сватба, застанали на балкона и махащи на тълпите от гъпита и гостуващи чупвали, че всички тутакси забравиха каква глупачка е била, дето изобщо е допуснала да бъде пленена, и колко нелепо се е държал Боло по време на последвалата война.

— В края на краищата — прошепна Главният Воден Джин Ако на Харун, докато стояха един до друг горе на балкона, — нали не разрешаваме на нашите короновани особи да вземат важни решения.

— Одържахме велика победа — обърна се към ликуващото множество крал Дърдоран. — Победа в името на нашия Океан, спечелена над неговия Враг, но и победа в името на новоизкованата Дружба и Гласност между Гъп и Чуп, победа над Враждебността и Подозрителността. Сега има възможност за диалог и за да отпразнуваме това, както и тази сватба, нека всички да запеем.

— А още по-добре ще е Бърборана да ни попее — предложи Боло. — Нека звънне златното й гласче!

Настъпи миг мълчание, след което тълпата ревна в един глас:

— Не, само това не! Пощадете ни! Бърборана и Боло увесиха носове и крал Дърдоран побърза да замаже положението.

— Народът иска да каже, че на вашия сватбен ден те трябва да ви попеят.

Това не беше съвсем вярно, но младоженците видимо живнаха и площадът гръмна в песен. Бърборана не отвори уста и всички сияеха от щастие.

Докато Харун си тръгваше от балкона заедно с кралското семейство, към него се приближи един Яйцеглав и му каза хладно:

— Трябва незабавно да се явите в Дом П2С3О. Моржа иска да поговори с човека, унищожил преднамерено толкова много ценни и незаменими уреди.

— Но аз го направих в името на едно добро дело! — възрази Харун.

Яйцеглавият само сви рамене.

— Това не е моя работа. Вие ще се оправдавате, а Моржа ще реши.

И с тези думи се отдалечи.