Кийт Лаумър
Брегът на динозаврите (14)

14.

Промърморих нещо и я привлякох към себе си. Тя ме отблъсна и ми хвърли суров поглед, като медицинска сестра, която изпълнява задълженията си, независимо дали й харесват.

— Лайза!… Как попадна тук? — промълвих аз.

— Първо, не се казвам Лайза, и второ, попаднах тук по същия начин, както и вие.

Тя продължи да ме влачи към малка палатка, опъната горе на склона.

— Предполагам, че сте оперативен работник? — погледът й се плъзна по това, което бе останало от дрехите ми, цъкна с език и добави с почти обвинителен тон. — Да знаете само как изглеждате… като след бомбардировка.

— Не беше бомбардировка, а морско сражение, абордаж — промълвих аз. — А ти какво правиш тук, Лайза?

— Казвам се Мелия Гейл и престанете да ми натрапвате вашите бълнувания — прекъсна ме тя. — Грижите ми и без това не са малко.

— Лайза, какво ти става? Не ме ли позна?

— Виждам ви за пръв път в живота си, господине. — Тя поклати глава, натика ме в палатката и с тон, нетърпящ възражения, каза: — Сега ще ви съблека!

Опитах да се възползвам от правото си на самостоятелност, но кой знае защо не можах да се справя с дрехите. Отпуснах се безсилно в леглото и гледах как ми сваля обувките, панталоните, чорапите. Мокрите си гащи успях някак да сваля и сам. Бях като малко момченце, което мама слага да спи. Беше ми едновременно горещо и студено. Гърбът ми изгаряше от огън и почувствал прохладната свежест над мен, се обърнах по корем. Болката се разтвори в обгърналата ме тъмнина.