Данила Комастри Монтанари
Остави на мира умрелия (13)

Глава XI
Петият ден преди Идите на ноември

В средата на залата Аврелий едва успяваше да запази равновесие и се поклащаше върху една от новите табуретки на три крака, които Помпония му беше подарила, внасяйки ги от Родос специално за него.

— Удобно, нали? — поиска потвърждение Помпония, а патрицият, който жадуваше с цялото си сърце за износените, но комфортни столове от тръстика, на които се отпускаха робите в кухнята, кимна в знак на съгласие, за да не разочарова приятелката си.

В този ден дебелата матрона беше тъжна до такава степен, че пренебрегна дори зрелите маслини и ореховите ядки от студения му бюфет, като дори темата на разговора им не можа да повдигне духа й.

— Ариан ме помоли да се заема с погребението на майка му — обясни му, докато заглаждаше подгъва на синята си туника, която със сигурност представляваше най-семплата дреха от нейния огромен гардероб. Естествено аз наех същия погребален агент, който беше и на погребението на Луцила. Беше ми препоръчан от Клое, ligerula, която се занимава с моите пантофи, защото Филомена, най-старата от оплаквачките в погребалната агенция, е нейна леля. Една добра жена, която като млада предлагала услугите си в различни бордеи, но с напредването на възрастта била принудена да смени занаята си. Сега Филомена е тъжачка от класа благодарение най-вече на своето силно conclamatio, способно да предизвика състрадание и в най-студените сърца.

Аврелий изкриви устни, защото не одобряваше обичая да се наемат старици, които след подходящо заплащане викаха мъртвия на висок глас и виеха с престорено отчаяние. Но така повеляваше традицията и никой не искаше да се откаже от нея.

— Тази възрастна жена поема ангажимента дори да изкъпе трупа и да го приготви за катафалката. Същата, която се погрижи и за моята бедна Луцила…

— Тоест? — повдигна глава патрицият, внезапно заинтересован.

— Уведоми ме, че е забелязала странни кафеникави следи по гърба и по седалището на момичето и много се учудила, като разбрала, че Луцила била издъхнала съвсем скоро. Тя разбира от мъртъвци и беше готова да се закълне, че е минало много повече време оттогава, с оглед на това, че тези петна се появяват едва няколко часа след смъртта.

Сенаторът скочи на крака, обръщайки нестабилния стол:

— Ама това би означавало…

— Че Луцила е умряла по-рано, отколкото изглежда — заключи матроната.

Аврелий бързо започна да разсъждава, че както Камила, така и робинята, която е влязла, за да й даде пешкира, бяха видели Луцила в гръб, напълно жива, няма и час преди да бъде открито тялото й. Но след това се коригира, че това не е била Луцила, а само едно увито в бял чаршаф тяло, и то може да е било на всеки един човек, дори на някой мъж! Сестра й обаче беше сигурна, че е чула гласа й през вратата, въпреки че е могла и да се обърка…

Патрицият потръпна. Камила с жизнерадостните очи, Камила с белите ръце… Как само му се беше явила — съблазнителна и на разположение — при тяхната първа среща между колоните на двора! След това в таблинума, почти кисела, го отбягваше, като че ли между различните й появявания се беше случило нещо решаващо… „Това променя всичко!“ — помисли си възбудено и се зарадва, че матроната беше нетърпелива да отиде веднага при погребалния агент.

Останал сам, затвори зад гърба си вратата на малкия кабинет и седна разтревожен на абаносовото писалище. Пред него стоеше запечатаният пакет, същият, който Испула Камилина беше се погрижила да стигне до него, може би предусещайки приближаването на своя край. Сега беше дошъл моментът да го отвори.

Без да бърза, с почти фанатично старание, патрицият счупи восъчния печат на Ариановците и червеният плат се смъкна, откривайки кутия от костенурка, същата като тази откраднатата от ковчежето на Луцила: еднакъв гребен, еднакво посвещение, гравирано на дръжката… не, не напълно. Всъщност между двата надписа имаше малка разлика — една разместена буква, онова окончание „ае“ в края на името, което посочваше получателя на подаръка: Camilla Lucillae, Камила на Луцила. Ето го най-накрая втория гребен, този, който принадлежеше наистина на жертвата!

Аврелий затвори очи и извика в паметта си представата за двете момиченца, които си разменят подаръци за рождения ден. Внезапно в спомена на сенатора изникна жизнерадостният лик на Луцила, както я беше видял онзи единствен път в къщата на Помпония: месестите й устни, овалните й очи, извитите й вежда, бенката на ухото й… Но Испула в своя последен разговор с Ариан не беше ли споменала бенка и обеци полумесеци, говорейки за внучката си, сякаш все още е жива?

— За Юпитер Капитолийски! — възкликна Аврелий, като се удари с ръка по челото, ами ако Испула не е бълнувала и е казала истината… и Луцила изобщо не е мъртва? Може би точно това е искала да му каже старицата, поверявайки му гребена!

Обеците на Камила, бенката… Патрицият усети ледена тръпка по протежение на гръбнака си, защото близначките бяха еднакви и ако едната от тях е убила другата, за да се размени с нея, никой на света нямаше да го забележи. Единствената особеност, по която се различаваха, беше този малък недостатък, но Камила винаги носеше обеците полумесеци, които напълно покриваха долната част на ушите й!

Сега Аврелий се беше изправил на крака и с широки стъпки крачеше из стаичката, докато хиляди догадки изпълваха мисълта му, изпращайки му отново и отново една и съща картина, на която се мъчеше, въпреки всичко, да не повярва: момичето, което доверчиво отваря на сестра си, и след това…

След това какво? Нямаше следи от насилие, нито от някакво боричкане в банята. И тук представите на Аврелий спираха, като не можеше или не искаше да продължи напред. Изведнъж, докато се взираше в гребена, внезапно спря, като на мига си даде сметка, че не изпита нито ужас, нито отвращение пред това уличаващо посвещение. В действителност първата му реакция беше чувството на облекчение, което изпита, защото твърде е възможно разюзданата девственица, която беше обезпокоила сънищата на Иринея и Панеций, изобщо да не линее под саркофага в мавзолея на Ариановците, а да е жива и здрава, преоблечена в дрехите на съпругата на Корвин, и той би могъл да я срещне, да я опознае и да я притежава!

Излезе от кабинета си, като тресна вратата. Нуждаеше се да сподели с някого това разяждащо го съмнение, което го тормозеше, но може би само за да чуе как другият го отрича.

— Касторе! — призова го той и започна да му разказва всичко, разчитайки на неговия здрав разум.

— Луцила да е убила другата близначка, за да заеме мястото й? — започна да спори с него слугата. — И с каква цел, domine? От двете момичета Луцила е имала по-добър късмет, защото я е очаквал щастлив живот в къщата на баща й, рамо до рамо с красивия младеж, който е обичала. Щях го разбера, ако се беше случило обратното…

— Само омъжвайки се за Корвин обаче е щяла да придобие пари, власт и влияние! Вече знаем, че истинската Луцила е била всичко друго, но не и девойка с благочестиви чувства, защото Юния и Панеций й направиха доста по-различно описание, и ако помислиш добре, то подобава повече на преживялата близначка, отколкото на онази мъртвата!

— Не можеш да ме убедиш, господарю. Ти искаш Луцила да е жива и се хващаш като удавник за сламка, само и само за да си повярваш… но никога няма да успееш да го докажеш.

— Защо да не успея? Ако например й повдигна обецата…

— Напразно, domine. Един добър хирург само за миг премахва бенката, освен това днес е много модно сред дамите да си пробиват ушите на няколко места, за да могат да си окачват повече грациозни дрънкулки, и само една от тези дупчици е достатъчна, за да изчезне каквото и да е малко петънце.

— И дупката вече ще изглежда същата като някоя друга по-стара — оплака се сенаторът, неспособен да се примири.

— Точно така — съгласи се освободеният роб.

— Не, почакай! Възможно е да има и още разлики между двете жени! Истинската Камила трябва да има белег от дясната страна близо до хълбока. Испула ми говореше за някаква стара рана, която сестра й е направила, когато е била дете!

— Едно от момичетата вече лежи в своя гроб, domine, а другото, ако допуснем, че е виновно, може само да си причини разреза, който да имитира този на покойницата…

— За месец обаче рана от такова естество все още няма напълно да е зараснала! — възрази Аврелий.

— Тогава е просто, не ти остава друго, освен да разгледаш отблизо и внимателно голите хълбоци на банкерската съпруга. Освен това саможертвата няма да ти се стори прекомерна, като се има предвид чарът на момичето. Отдавна те подучвам да станеш близък с нея и ако ме беше послушал, вместо да си губиш времето с онази Иринея…

— Кой знае, може би точно за да не разкрие тайната си, тоест факта в действителност да е Луцила, Камила се показа толкова свадлива по отношение на мен — надяваше се Аврелий.

— Господарю, господарю, прекаляваш! Да пуснеш в ход цяло престъпление, за да прикриеш срамния си неуспех, е наистина преувеличено! — подигра го Кастор. — По-вероятно е, въпреки че има грохнал съпруг, момичето да не те одобрява. В края на краищата, извинявай, че ти го напомням, ама годините ти са двойно повече от нейните!

Напук на злорадата му шега, патрицият не се засегна:

— Имаш право, нуждая се от зряла жена с богат житейски опит.

„Богове от Тартар! — помисли си гъркът. — Тази проклета математичка вече е направила своята поразия. Тук ще трябва да се намеся още преди ситуацията да е станала безнадеждна!“

— Няма да стигнеш далеч по този начин — подхвана отново темата секретарят. — По-добре се заеми с Елий Корвин, там поне си сигурен, че ще намериш нещо гнило. Парис си взе депозита от Николао и… познай?

— Печатите отново бяха счупени.

— Лошо. Броят на ауреите е същият, но тежестта на всичките скътани пари е леко намаляла. Но разглеждайки с помощта на лупа външния ръб на някои от монетите, се забелязва определена грапавост… Това е стар трик, на който Хойрил от Александрия беше голям майстор. Ако върху тях се мине леко с пилата, задоволявайки се да изстържеш от всеки щемпел само мъничко златен прашец, никой няма да забележи, а количеството прави останалото! Съжалявам за парите ти…

— Не скърбя за нанесената ми вреда, защото сега имам един клиент, който е спечелил доверието на доверения сараф на Корвин, и най-накрая този ще мога да го вкарам в капана.

— Може би, ако успеем да го набутаме в съда за лихварство и му претърсим къщата, ще намерим и доказателства за престъплението…

— Да, Касторе. В онази сутрин банкерът рано-рано дойде с Камила и се оттегли в таблинума, извинявайки се, че има неотложни дела за вършене. Следователно е имал достатъчно време, за да стигне до баните, а същото нещо важи и за неговия як секретар, който може да е действал по заповед на господаря си или по своя воля, в свой интерес, pro domo sua… Аз обаче вече имам идея как да сгащим оправния касиер и неговия достоен господар. Даже започвам да се надявам, че цялата тази история ще ми позволи да отстраня един много опасен конкурент. Ще действаме на два фронта: на единия съпругата, а на другия вързопът с пари — реши Аврелий и започна да си шушука конспиративно с предания си секретар.