Лариса Йон
Неудържимо желание (3)

Глава 2

Шифтър? Това не беше добре!

Шейд затвори очи с надеждата, че след като ги отвори, ще се окаже в собствената си постеля, а Руна нямаше да я има.

— Е, и?

Да, сбогом безплодни надежди! Явно кошмарът нямаше да завърши просто така. Той отвори очи и веднага съжали. Руна го изпепеляваше със сияещи, светли очи. О, богове! Той беше готов да се закълне, че тя ще изглежда прекрасно и в животинския си облик… Проблясваща с цвета на разтопен карамел козина и блестящи сиво-жълти очи. Тя сигурно щеше да бъде и по-едра в животинската си форма. И вероятно по-висока от него. Едва сега разбра защо Руна му се струваше по-стройна. Ухапаните от шифтъри — или варги, както се наричаха самите те — увеличаваха мускулната си маса и леко израстваха на височина.

Сега, когато в главата му малко се проясни, Шейд успя да усети новия аромат на Руна. В него вече не присъстваха сладникавите цветни нотки. Тя ухаеше на земя; влажна пръст след лятна буря в гъста гора. И — да, освен това миришеше и на ярост.

— Пълнолунието е след няколко дни, ако не греша, нали?

Тя се намръщи.

— И какво? Смяташ, че ще съм излязла извън контрол от ПМС?

— Мина ми през ума подобна мисъл.

Сред шифтърите се носеха шеги за Полунощно магическия синдром (ПМС), но онези, които не бяха родени като такива и не принадлежаха към тази демонска разновидност, не намираха нищо смешно в начина, по който рязко се променяше настроението им в такива дни. И колко психясали и побъркани ставаха на тема секс.

— Ясно. Нека сметнем, че гневът ми няма нищо общо с това, че съм окована и че се намирам в килия с един от двамата най-ненавиждани от мен хора. И когато след няколко дни се трансформирам, най-вероятно ще ме одерат жива, съдейки по това колко ценна е кожата ми на черния пазар на Преизподнята. — Тя изтръгна ръката си от неговата и повиши тон: — Така че, извини ме, ако не съм в настроение.

— Не си ли?

Тя се дръпна така, сякаш можеше да разкъса веригата си и да се нахвърли върху него.

— Трябваше да те ухапя.

— Демоните притежават имунитет към ликантропията.

— Така да бъде, но все пак ухапването ми щеше да е дяволски болезнено. — Руна се озъби и Шейд разбра, че ако може, тя наистина щеше да забие зъбите си в него. — Знаеш ли, че смятах да те проследя и да те накарам да страдаш? За съжаление, упирите ме заловиха по-рано.

— Как стана?

Руна седна, присви колене към гърдите си и ги обгърна с ръце.

— Върнах се там, където ме нападна шифтърът. Нямаше смисъл, но все пак се надявах да намеря някаква следа. И понеже това се случи почти до дома ти, отидох до апартамента ти. Теб те нямаше, но когато излизах от сградата, до мен се приближи мъж. Попита ме дали те познавам. Всъщност направо ме засипа с въпроси. Това ми се стори подозрително. Опитах да си тръгна, но той ме инжектира с нещо. Събудих се вече тук.

Шейд се намръщи.

— Откъде знаят, че си варг?

— Не знаеха, докато не започна да ме разпитва шифтър — отговори Руна. Явно беше истина, защото обикновено шифтърите се разпознаваха един друг само с поглед.

— За какво те разпитва?

— За теб. Постоянно настояваха за отговор откъде те познавам и какво правя в твоя дом.

Мамка му! Тя беше заловена не заради ценната си кожа, а заради него. Но защо!

Руна все още го изгаряше с поглед, смръщила вежди. Шейд отново вдъхна аромата й. В него гневът се смесваше с други, по-женствени нотки, които разбудиха защитните му инстинкти. Тя не би трябвало да се намира на това място; в една килия с демон в подземие, вмирисано на мухъл, урина и дълбоко отчаяние.

Сестра му също не трябваше да бъде тук. Мисълта, че и Скалк, и Руна бяха тук заради него, накара нещо в корема му да се стегне на възел.

Той и досега сънуваше кошмари за предишните си опити да защити жените си.

Рязко стържене, съпроводено от нахлуването на хладен въздушен поток, оповестиха за отварянето на вратата. Руна се премести по-близо до Шейд. В килията им влезе найтлиш, чиито почти човешки облик се нарушаваше от закривените нокти на краката долу и острите зъби в устата горе. След него се появиха двама демони — дяволи — самец и самка. Очите и устите им изглеждаха непропорционално големи върху малките им, кръгли лица. Двойката носеше вериги, палка и бамбукова пръчка.

— Вземете го — процеди найтлишът.

Шейд се нахвърли върху дяволите. Найтлишът натисна една от двете ръчки, стърчащи от стената. В същия миг в килията се разнесе скърцането на въртящи се зъбни колела и веригата на Шейд започна да се скъсява. Тя го повлече след себе си, докато той не се озова притиснат към каменната стена.

Семинусът стисна зъби, като се опитваше да се пребори с болката, обхванала рамото и бедрото му. Единият от дяволите затегна върху врата му метален нашийник, докато другият окова краката му. Ехото от проклятията, които сипеше Шейд, се отразяваха от влажните стени, но дори и те не успяваха да заглушат молбите на Руна да бъде оставен на мира. Шейд успя учудено да я погледне, докато дяволите го сваляха на пода.

В очите на Руна пламтеше ярост. Може би ненавистта й не беше чак толкова силна, въпреки всичките й уверения? Макар да съществуваше и друго обяснение — че тя просто смята собственоръчно да го убие.

— Къде ме водите? — Шейд се опита да се измъкне от оковите си, с което си заслужи удар с палката по тила.

Найтлишът не отговори, а само злобно се усмихна. Той намота няколко пъти веригата от нашийника на Шейд около юмрука си и с рязко дръпване го изправи на крака. Дяволите извиха ръцете зад гърба му и ги оковаха.

Тримата го задърпаха към вратата и когато Шейд се опита да се задържи за рамката, силен удар зад коленете с пръчката го повали на пода. Леката прохлада, която достигна до кожата му му подсказа, че бамбукът беше срязал тънкия плат на панталона. Следващият удар щеше да среже собствената му кожа.

Руна ругаеше и заплашваше, при това доста находчиво, но напълно безсмислено. Шейд трудно разпознаваше в нея скромницата, с която беше преспал. Изглежда, че тя наистина беше наточила зъби и нокти.

Което беше невероятно възбуждащо.

И щеше да бъде, ако в този момент не го влачеха към един от трите стълба за екзекуция. Шейд обичаше ударите с камшик, но сега нещо му подсказваше, че за него няма да има удоволствие. Макар че камшик беше за предпочитане, отколкото водното колело в ъгъла или висящите от тавана куки за дране. А това бяха най-безобидните от инструментите за мъчения, които изпълваха подземието.

В далечния ъгъл имаше арка, която отделяше основната зала от малкото помещение, чиято подредба накара по гърба на Шейд да плъзнат ледени тръпки. Стаята беше изцяло оборудвана с медицински инвентар: хирургически инструменти, операционна маса, пила за кости, щипци за гръдни операции… Подът наоколо беше изцапан с петна от свежа и засъхнала кръв.

О, богове! Това надминаваше всякакви граници.

Демонът го обърна с лице към стълба и го завърза. Издърпа ръцете му нагоре, а после го разкрачи с помощта на пръчка с окови в двата края, в които прикова глезените му. Самката демон го погали по бедрото, а после я плъзна по-нагоре. Шейд бързо започна да прави планове как да я съблазни, за да му помогне, но в този момент демонът найтлиш го удари по лицето. Заболя го. Но Шейд нямаше как да подмине факта, че някои от стражите бяха от женски пол.

— Къде е самката амбър?

— Дръж се добре и ще я видиш.

Шейд не очакваше отговор и затова се стресна, когато дочу дълбок, мрачен глас. Стори му се, че говорещият има лек акцент… вероятно ирландски, макар че не успя да го определи с точност. От мрака се появи огромна фигура, загърната в черна мантия. Чу се тих и студен смях.

— Какво означава „добре“?

— Да страдаш.

По кожата на Шейд се плъзна ледена тръпка.

— Може ли уточнение?

Забеляза движението с крайчеца на очите си, преди удара в гърдите. Върху дървената скара плисна кръв. Найтлишът стоеше с верига в ръце и целият светеше от самодоволство.

— Това ще мине ли за уточнение?

— Става — дразнещо отговори Шейд, макар и през зъби от болка. — Щеше да се получи по-добре, ако първо ми беше свалил униформата.

— А казват, че Рейт е с най-цветистия език.

Шейд едва се сдържа, за да не изругае. Откъде копелето знаеше за Рейт?

— Това е всеобща заблуда, кретен.

Заради оскърблението последва нова поредица от удари. Кръвта се стичаше по гърдите му и попиваше в дрехите. Единственото му утешение беше, че докато го измъчваха, никой нямаше да докосне Руна.

— Съблечете го — изрече кретенът — и донесете камшика.

Камшикът ли? Единият от демоните се втурна нанякъде, а найтлишът започна да реже униформата. После му свали и ботите.

— Знаеш ли, това е малко нечестно: аз съм тук гол, а ти си завит в някаква мантия. Сякаш си кралицата на подземията.

Човекът в мантията се приближи. Съвсем малко, но това беше достатъчно за Шейд да долови миризмата на мъж. Имаше нещо познато в него. Някакъв мирис, който му навяваше смътни спомени. Вибрациите, които излизаха от кретена, бяха неясни и някак изкривени. Вероятно се дължеше на заклинание, за да остане неразпознат. Но защо? За да не го разпознаят?

— Близо си до прераждането — заговори човекът в мантията. — С’генезисът. Усещам го. Готов ли си? Или смяташ също като Ейдолон да се съпротивляваш до последно?

Проклятие, не! Той не планираше да отлага заключителния стадий на съзряването си, след който щеше да може да променя формата си, да осеменява женските демони и да прави още куп неприятни неща. Но откъде можеше да знае това копеле какво беше направил Ейд в опит да забави с’генезиса си?

— Ако смяташ, че ще ти задам въпроса: откъде знаеш за братята ми и за моя вид като цяло, то лошо се стараеш, изрод! Имаш ли какво да кажеш? Давай, изплюй го, мамка му!

— Още е рано — човекът в мантията обикаляше около него. Лицето му беше скрито под качулката, но начинът, по който се движеше… беше му много познат. Кретенът спря зад гърба му и прокара пръсти по гръбнака му. Шейд едва успя да сдържи тръпката си. — И така… Смяташ да се съпротивляваш на прераждането? Или смяташ да си намериш половинка? А, да, забравих — ти не можеш да направиш това обвързване. Защото тогава рискът да се влюбиш, е голям, а това ще задейства проклятието. — Горещият и зловонен дъх стопли ухото на Шейд, когато уродът се наведе по-близо. — Грешките на младостта винаги се връщат като бумеранг, нали?

Кучият син знаеше за Злосърдието — проклятието, което щеше да направи Шейд невидим за всички, ако се влюбеше. Той щеше да живее вечно, но да изпитва непоносимите мъки на глада, неутолената жажда и неугасващото сексуално желание.

Шейд затвори очи и се опита да помисли кой би могъл да знае толкова интимни подробности за живота му. Защото списъкът му беше кратък, а и никой от братята му не би го направил.

Освен след мъчения.

Скалк.

— Още един път — изрече човекът в мантия. — От вътрешната страна на бедрата.

Шейд едва успя да се стегне, преди найтлишът да нанесе поредния удар с веригата на точно указаното място.

Човекът с мантията се разсмя.

— Не ти ли се струва, че това е нещо като карма? Колко жени си обработвал така?

Шейд не започна да спори, че това не беше едно и също. Защото понякога границата между болката и удоволствието беше прекалено размита, а и той невинаги беше сигурен в правилността на действията си.

— Още!

Веригата се впи във вътрешната част на другото му бедро. Върху челото на Шейд избиха капки пот, пред очите му се появиха черни петна и… проклятие, наистина болеше. Как Ейд преминаваше през всичко това веднъж в месеца, докато се разплащаше за прегрешенията на Рейт?

— Мислиш как успява Ейдолон да изтърпи това всеки път, когато Рейт превишава квотата си за убийство на смъртни, нали?

Шейд повдигна глава и се обърна към мъчителя си, който се беше слял със сумрака.

— Наслушах се на глупостите ти — изръмжа семинусът. — Кой си ти, дявол да те вземе?

В подземието отекна зловещ смях.

— Аз съм демонът, който ще те накара да се молиш за смърт. И ще започна още сега.

— Здравей, Шейд — добре познатият женски глас го накара да се обърне към центъра на помещението.

— Солис? — той се втренчи в жената вампир, която работеше от няколко години като медицинска сестра в ЦПБ. Най-накрая подреди парченцата от пъзела. Не Скалк го беше издала. А Солис. — Кучка!

Тя му се усмихна развратно и зъбите й проблеснаха. След което се наведе и го облиза по гърдите с едно дълго и бавно движение. Грапавият й език причиняваше болка, но сега Шейд се почувства много по-зле, отколкото по време на игрите с любовниците си. Даже с ония, които обичаха яростния и жесток секс.

— Толкова отдавна исках да те опитам на вкус — промърмори тя някъде около зърната му. — Но ти дори не ме поглеждаше.

— Защото през годините, когато се чукаше с брат ми — изръмжа Шейд — ти се превърна в развален товар.

Тя продължаваше да го ближе по гърдите, като от време на време засмукваше висулката на врата му във вид на кадуцей. Шейд не можеше да разбере кога щяха да преминат към мъченията, защото всичко, което правеше жената вампир, само го възбуждаше. Да, това не беше съвсем нормално, но той беше инкуб, дявол да го вземе. И можеше да се възбужда при всякакви обстоятелства. А от самката пред него ароматът на секс беше толкова силен, сякаш тя беше в период на разгонване.

— Все още предстои да видим кой от нас е развален товар — и тя коленичи. Обходи с очи кървавите следи по бедрата му и Шейд нямаше как да не се досети що за мъчения го очакваха. О, по дяволите!

Всеки звук, който проникваше през дървената, обкована с желязо, врата, караше Руна да потръпва. Тя би трябвало да се радва, че Шейд се измъчва от болка. Дори можеше да се пише за помощник. Но проклетото й сърце искаше да спаси негодника.

За да го убие собственоръчно след това.

Тя наистина се беше върнала в Ню Йорк, но не за да преследва Шейд. Тя се беше върнала в родния си град със задачата да събере информация за демоническата болница и да намери бившия военен, а по съвместителство и Наместник от Егида, които пръв беше докладвал за съществуването й. И от когото повече нямаше никакви известия. От командването имаха опасения, че мъжът е станал двоен агент. И ако това беше така, той беше предал не само САЩ, но и човешката раса като цяло. А когато получаваш заповед от Подразделение Хикс на Въоръжените Сили на Съединените Щати, единственото, което ти остава, е да го изпълниш… И то не само защото бяха имплантирали микрочип в мозъка ти. Не, свръхсекретното военно подразделение печелеше лоялността на свръхестествените същества с това, че даваше на „особените хора“ цел в живота и шанс отново да се почувстват като част от обществото, което някога ги беше отхвърлило.

Не че някой беше отхвърлил Руна, но ситуацията беше такава, че без странична помощ тя нямаше да избегне смъртта от ръцете на Пазителите на Егида. Преди самата тя да убиела несметно количество невинни. За щастие, нейният брат — офицер от Подразделение Хикс — знаеше добре какво прави, когато през онази нощ откри Руна, малко преди кръвта й да изтече на безлюдната улица. Военните й бяха спасили живота. Учените дори се опитаха да я излекуват от ликантропията, но опитът им завърши с провал, макар страничните ефекти на това лечение да бяха добре дошли за нея.

Тя все още се трансформираше в огромно смъртоносно чудовище три поредни нощи в месеца; чудовище, което не контролираше действията си и чиито спомени се изгубваха в момента, в който се преобразяваше обратно в човек. Но благодарение на военните, тя можеше да го прави, когато си поиска. Като при това го осъзнаваше напълно и имаше ясен спомен за действията си.

До нея достигна смях. Женски смях. Последван от протяжен стон; еротичен стон. Стенеше Шейд. Руна можеше да разпознае този звук във всяка една ситуация. Те какво, измъчваха го чрез секс ли?

Копеле! Толкова го ненавиждаше! Макар да беше сигурна, че няколко дни преди да я нападне шифтърът, Шейд беше спасил живота на нейния брат. Като и нейният.

Руна се беше запознала с Шейд, когато животът й беше навлязъл в много лош период. Тя беше на двадесет и пет, а се усещаше на петдесет. Все още не се беше съвзела от смъртта на майка си, макар че оттогава бяха изминали четири години. И как да стане? Нали заради нея майка й беше умряла в отчаяние и самота. Плюс факта, че най-добрата й приятелка се омъжи и замина за Австралия, кафенето — вече собственост на Руна — беше пред закриване, а брат й — умираше. Ерик очакваше смъртта си в нейния дом. И единствената причина, поради която тя не седеше до постелята му, беше, че самият той я помоли да се погрижи за кафенето и работниците, които във всеки един момент можеха да се окажат на улицата.

Едно от работещите при Руна момичета — зеленокосата и прекалено увлечената по пиърсинга Жижа (както самата тя се наричаше) — постоянно я поднасяше, че не обича да рискува и вероятно за това водеше бизнеса си към банкрут. Никакви рискове: нито в любовта, нито в работата, нито в нещо друго. И докъде я беше довело всичко това?

Ерик умираше, но той поне беше успял да си поживее. А ако Руна легнеше покосена от неизвестна болест, дали би могла да твърди, че е вземала от живота с пълни шепи?

Отговорът беше до болка очевиден. Още повече че чувството за вина я убиваше така, както неизвестният вирус убиваше Ерик. Руна се отказваше от всичко, което би могло да й донесе удоволствие. На упоритостта й можеше да завиди и най-религиозният фанатик. Нима беше справедливо да изпита онова, от което е била лишена нейната майка?

Не минаваше дори ден, без да си спомни как беше разрушила брака на родителите си, вследствие на което майка й изпадна в дълбока депресия. И макар Ерик непрестанно да й твърдеше, че трябва да престане да се вини, че е разказала на майка им за изневярата на баща им, Руна не можеше да си го прости. Защото Ерик не знаеше най-голямата й тайна — дълбоко в душата си тя се страхуваше, че го беше направила не от загриженост за майка им.

А защото искаше да причини болка на баща им.

В деня, когато Шейд нахлу в живота й, Руна за пръв път си зададе въпроса: за какво да живее след смъртта на брат си?

Шейд влезе в кафенето — висок и невероятно привлекателен. Черните му байкърски боти трополяха по пода, коженият панталон и коженото яке леко проскърцваха, а блеснала на слънцето обицата на лявото му ухо придаваше на мъжа вид на пират. Дясната му ръка и дясната част на врата му бяха изцяло покрити с татуировки и Руна се замисли дали те не бяха свързани в цяла картина.

Погледите на всички жени в кафенето бяха приковани в него, докато мъжете не го забелязаха.

— О, да ме… — измърмори Жижа. — Цялата. Нощ. Без почивка.

Руна не можеше да отмести очи, докато той се приближаваше към бара, защото неговият поглед беше прикован единствено в нея. Жижа започна да диша тежко.

— Руна, ето го твоят шанс. Хващай го! Давай, или ти се заклевам, че аз сама ще го възнаградя.

Непознатият спря пред Руна.

— Кафе. — Думата прозвуча така, сякаш заяви: „Искам да те доведа до оргазъм!“.

— Да… — прошепна тя, защото нямаше нищо против… А, да, кафето! Руна се изкашля. Два пъти. Преди да попита: — Нормално, голямо, или мегаголямо?

— Най-голямата доза.

— Предпочитания?

— Силно и горещо.

— Мляко? Соево или нормално? Сметана?

— Ад и Преизподня! — той опря лакти на Стойката на бара и се наведе напред. — Просто. Кафе — и безцеремонно я огледа от главата до петите, без да скрие факта, че й се наслаждава. Тя би трябвало да се почувства оскърбена, но усети как сърцето й ускорява ритъма си. — Макар че мога да бъда съблазнен с нещо по-сладко.

Жижа сръга с лакът Руна и излезе напред.

— Руна ни е малко стеснителна. Имаш ли мотоциклет? Тя ги обожава. И мога да поспоря, че няма търпение да го види.

— Жижа! — скулите на Руна пламнаха от смущение.

— Руна — тихо повтори мъжът, сякаш опитвайки името й на вкус. — Искаш ли да се повозиш?

— Иска — отговори Жижа и сложи кафето пред него.

Руна поклати глава.

— Не мисля…

-Добре — каза непознатият и постави на плота банкнота от десет долара. — Не връщай ресто. Да вървим!

Преди Руна да успее да реагира, мъжът взе кафето си, заобиколи бара, хвана я за ръката и я поведе към черния вход. Тя направи опит да спре на прага на вратата.

— Чуйте ме, господин…

-Шейд.

Странно име. Макар че… нима не работеше рамо до рамо с Жижа?

-Господин Шейд…

— Просто Шейд.

-Добре, Шейд. Извинявай, но никъде няма да ходя с теб.

Той повдигна въпросително тъмната си вежда и отвори вратата.

— Нима съм те поканил някъде?

— Но… ти самият каза „да се повозим“.

Полата се омота около глезените й, когато той я издърпа на улицата и се насочи към пресечката без изход отзад.

-Аха.

Руна се паникьоса. Мъжът можеше да бъде сериен убиец или насилник. Тя как щеше да му се опълчи с нейния дребен ръст, в случай че…

-Аз не мога…

Изведнъж се оказа притисната към стената на сградата, а устните на непознатия се озоваха до ухото и. Ръцете на мъжа обгърнаха раменете и. Къде беше оставил кафето?

Руна, усещам аромата на желанието ти — прошепна той с чувствен, омайващ шепот. — Ти се разтваряш пред мен като цвете.

И той притисна бедра към нея. Възбуденият му член, скрит за ципа на кожения панталон, се опря в корема й с обещание за незабравими усещания. Мъжът беше олицетворение на сексуалността, но потискаше с габаритите си, които преливаха над тестостерона и еротизма. Руна нямаше сили да му противостои. Тя се оказа неподготвена за него. И се съмняваше, че изобщо съществува жена, подготвена за среща с Шейд. Разумът й отказваше да функционира, докато тялото й крещеше: „Давай, напред!“

Гърдите й се напрегнаха. Разтърси я тръпка. Сърцето й отчаяно се разтуптя. Бикините й се навлажниха от възбуда. Тя се опита да стисне бедра, за да намали малко болката, но от това й стана още по-зле.

Ситуацията стремително излизаше извън контрол. Руна се усети, че не й пука за последствията, когато Шейд я близна по врата и я погали по бедрото. После сграбчи полата й и я вдигна нагоре.

— Ти го искаш, нали? — Шейд потри нос в гърлото й и се притисна по-силно между краката й. О, това беше чудесен натиск! — Кажи ми да спра и ще се подчиня.

Ето това беше пътят й за отстъпление. Шансът й да му се изплъзне. Да се върне в почти разореното кафене, а после вкъщи при умиращия си брат. По пътя можеха да я ограбят или убият. Да я блъсне автомобил. Или да я наръгат с нож в станцията на метрото. И да се окаже мъртва, преди да е рискувала в живота си поне веднъж.

Пръстите на Шейд се плъзнаха между разгорещените им тела и започнаха да я галят през мократа тъкан на бикините.

— И така?

— Не спирай! Моля те, не спирай!

От гърлото на Шейд излезе ниско, чувствено ръмжене, когато започна да я целува. Но не просто да я целува. От начало облиза устните и, а после нахлу в устата и. Езиците им се сплетоха и Руна едва не забрави да диша. Тя се вкопчи в якето му толкова силно, сякаш не възнамеряваше никога да го пусне.

Дочу раздирането на плат, примесен с шума на преминаващите наблизо автомобили, нечий смях. Но нищо не беше от значение. Дори и фактът, че бикините се плъзнаха по краката й и паднаха на земята.

Боже, това беше някаква лудост! Секс с непознат на улицата. При светлината на деня. Реалността си проби път през мъглата на възбудата, когато Шейд свали ципа си. Руна го стисна за китката и го спря.

— Защо аз? — въздъхна тя. — Вътре беше пълно с жени: симпатични, сексуални…

— Защото почувствах нуждата ти.

Странен отговор, но Шейд вече се отъркваше о нея въпреки ръката й. Инстинктите й взеха връх и на Руна й стана безразлично. Обхвана бедрото му с крак и простена, когато той се опита да навлезе в тялото й.

— О, по дяволите! — простена и Шейд. — Толкова си тясна. — Той се отдръпна леко, а после опита отново. Този път успя да вкара върха на члена си. Очакването се замени с искри на удоволствие, когато той започна да описва бавни кръгове с пениса си и да гали входа на лоното й.

— О! — Руна се надигна към него и Шейд изви ръцете й зад гърба. — Още! Искам още!

И сякаш очаквал разрешението й, Шейд се придвижи напред, като разруши радостта на момента с вълна от болка. Той напрегнато застина.

-Добре ли си?

— Да — успя да изрече тя, когато болката утихна малко. — Просто отдавна не съм го правила.

Всъщност от години. В колежа тя беше отдала девствеността си на младеж, който се кълнеше, че я обича. Но само след няколко дни беше заобичал друга по същия начин.

— Трябваше да ми кажеш — изръмжа Шейд. — Щях да бъда по-нежен.

— Да довършим започнатото — настоя Руна.

Той грозно изруга и се задвижи в нея.

Нямаше никакво бавно нарастващо удоволствие, както очакваше тя. Нито приятен водовъртеж от усещания. Нито постепенно нажежаване на страстта.

Стори и се, че светът около нея се взриви. И тя щеше да закрещи, ако Шейд не беше сложил ръка върху устата й. Мощните му тласъци я притискаха към стената, но тя не обръщаше внимание, защото оргазмите й следваха един след друг, докато Шейд стенеше и се тресеше в кулминацията на собственото си освобождение.

Когато двамата успяха да си поемат дъх, Руна с труд си възвърна равновесието. Шейд излезе от нея с умело движение и прибра пениса си обратно зад ципа. Нещо топло и лепкаво се стече по крака й и това я накара да се върне в реалността.

— О, боже! Ти не използва презерватив!

— Аз съм безплоден и здрав.

-И все пак…

Той затвори устата й с целувка. Когато Шейд се отстрани, всичко наоколо продължаваше да се върти. Хванати за ръце, мъжът я поведе към кафенето. И почти на вратата, тя внезапно беше пронизана от мълния, която сякаш изпрати навсякъде по вените й мощен електрически заряд.

— О! — успя да въздъхна Руна, обхваната от тръпките на нов оргазъм. Шейд я държеше здраво, докато Руна неконтролируемо тръпнеше от удоволствие.

— Така ще бъде още няколко пъти. Вероятно за теб ще е по-добре да постоиш известно време в кабинета си. — Той изчака докато тя застане твърдо на крака, преди да се отдалечи. Но преди да завие зад ъгъла, се обърна: — И между другото, имам „Харлей“.

Намръщена, Руна влезе в кафенето. Жижа я посрещна с голяма усмивка.

— Е? Какъв е мотоциклетът му?

Руна се разсмя.

— „Харлей“. Той има „Харлей“.

След това Шейд се появи отново и те започнаха да се срещат редовно в рамките на няколко седмици. Но изведнъж на нейния брат му стана по-зле. Шейд дойде в дома им, прекара няколко минути насаме с Ерик и след няколко дни той напълно се възстанови.

Скоро след това тя беше нападната от шифтъра и Ерик я отведе в болницата на Подразделение Хикс.

Цялата тази секретност за Руна се оказа истински шок, защото тя смяташе брат си за обикновен военнослужещ. В действителност се оказа, че той от много години работи за това поделение, рамо до рамо с хиляди други специално подбрани войници и цивилни. Някои дори бяха варги — бивши военни, оцелели след нападения на шифтъри.

Но заради ликантропията те се чувстваха като чужди сред бившите си колеги и затова бяха сформирали свой собствен отряд. Против инстинктите си не можеш да вървиш. Те я бяха допуснали в кръга на приближените, но тя беше наясно, че си остава аутсайдер — не притежаваше никакъв военен опит. Тази отчужденост не можеше да бъде разрушена дори от честите покани за барбекю или шумни вечеринки в бара на военната база.

А това изобщо не се харесваше на Ерик. Той беше сигурен, че водачът на отряда — прекалено привлекателният шовинист Брендън — възнамерява да направи Руна своя алфа самка. Ако трябваше да бъде искрен, грижата му за нея винаги е била прекалена. И двамата бяха все още деца, когато той стана основният й защитник — заради нея поемаше постоянно върху себе си юмруците на баща им. След това Ерик даде да се разбере на всички момчета от по-големите класове какво ги очаква, ако някой от тях обидеше Руна.

 

 

От спомените й я изтръгна стържене. Вратата на килията им се отвори и найтлишът заедно с демоните дяволи внесоха Шейд вътре — чисто гол, със завързани ръце и крака. По гърдите и бедрата му имаше засъхнала кръв.

Очите му, горящи със златист пламък, се приковаха в Руна. В същия този миг тя изпита неконтролируем порив да се втурне към него. Шейд започна да ръмжи и да се бори със стражите в опит да се добере до нея. И макар Руна да не можеше да си обясни на какво се дължеше желанието му, тя усещаше същото.

Найтлишът удари Шейд с палката по тила. Чу се трясък, подобен на изстрел, чието ехо се разнесе в килията. Шейд изхриптя и се строполи на пода, но очите му продължаваха да горят. И не се отместваха от нея…

В погледа му се четеше единствено желанието на възбуден мъж.

Желание, което той искаше да удовлетвори точно сега.