Лариса Йон
Неудържимо желание (22)

Глава 21

За нея Шейд беше почти изгубен. Руна не можеше да отмести очи от своя демон. И да сдържи сълзите си. Ейдолон не спираше да му повтаря да не я гледа, защото така изчезва по-бързо, но Шейд не можеше да спре. И продължаваше крадешком да й хвърля погледи, изпълнени с болка. Погледи, които сякаш я разкъсваха на части. Искаше й се да крещи до прегракване. И докато не изпадне в безсъзнателна безчувственост.

— Времеее е — пропя Роуг и Руна потръпна. Той отведе възлюбената си — зомби — до една от операционните маси, които беше поставил веднага след като спря да измъчва братята си, и й помогна да седне. — Имам подарък за вас.

Откъм стълбището се дочуха звуци от борба и Руна видя как в подземието довлякоха млада жена. И по начина, по който се промени изражението на Ейдолон, тя веднага се досети коя беше жената. Въпреки размерите си, тя явно беше доста силна, защото тримата демони — а всеки от тях беше два пъти по-едър от нея — едва я удържаха.

— Радвам се, че най-накрая се присъедини към нас — почти изгука Роуг. — Много време ти отне, за да стигнеш дотук. Бях реших, че не ти пука.

— Ако от главата й падне дори само косъм, аз няма да ти помогна — зарече се Ейдолон, но Роуг само изсумтя в отговор.

— О, много бързо ще промениш решението си, когато слугите ми я изчукат — и той посочи към огромното зъбато чудовище в ъгъла, в чиито очи светеше безумна похот. — Той ще бъде първи. — Роуг се приближи към Руна и освободи веригата от стената. — Е, разбира се, не трябва да допускаме и тази женска да се почувства пренебрегната.

Рамото й беше пронизано от изненадваща болка, която я извади от състоянието й на разсеяност и я накара се обърне. Тя се насили да види какво я беше уболо през мъгла, която внезапно започна да се спуска пред очите й. В рамото й стърчеше забита дълга игла, вероятно от сребро, която очевидно трябваше да й попречи да се трансформира. Металът веднага изсмука всичките й жизнени сили, като я остави безсилна за съпротива. Роуг я повлече към съседната операционна маса, където отново окова китките й, и посегна към стената, от която свали заплашителен на вид нож с извито и назъбено острие. И се усмихна, когато изпробва острия му връх върху пръста си.

— Е, Руна, сега ще те заболи. Можехме да минем и без това, но пък нямаше да ни е толкова весело — и той облиза острието с такова изражение, което граничеше с нежност, преди да добави: — Виждаш ли, моята скъпа Шериен има нужда от кръв. Твоята кръв. А също и от сърцето ти. Разбира се, докато все още тупти — и Роуг ласкаво погали половинката си по скулата, преди отново да погледне към Руна. В очите му горяха безумие, гняв и омраза. Роуг изглеждаше като живото въплъщение на кошмарните истории за демоните, с които я плашеха като малка.

— Господарю! — извика от стълбите рогат демон със зелена кожа, притиснал окървавената си и обезобразена ръка към тялото. — Нападнати сме!

Отвън се носеше звънтене на метал, удари и викове на болка. Внезапен ярък проблясък едва не накара Руна да простене, а после сякаш Адът се разтвори. На мястото на Тейла сега имаше някакво странно същество — цялото покрито с люспи, с огромни зъби и нокти и крила като на прилеп. Веригата, с която беше приковано съществото, изведнъж се скъса, и то се нахвърли върху Роуг. Но слугите му се намесиха бързо и то започна да отстъпва, докато Роуг продължаваше да ръмжи. От дълбоката рана на рамото му се стичаше кръв, но това не му попречи да замахне с назъбения нож и да го забие в тялото на демона. Чу се викът на Тейла, която възвърна човешкия си облик и се свлече на земята — от корема й стърчеше дръжката на ножа, хвърлен от Роуг.

Ейдолон буквално изрева и ехото с тътнеж се отрази от стените в подземието. Отнякъде сякаш нахлу мъртвешки студ, а викът му все още не затихваше.

Биещите се преместиха по-близо до Руна, но тя не можеше да отмести очи от Тейла, която се гърчеше на пода.

— Вижте как изцапахте тук! — извика Роуг към един от подчинените си.

Друг от неговите наемници, който стоеше встрани, въздъхна ужасено, когато видя демоните, които нахлуха в подземието. Руна мълчаливо наблюдаваше как Кайнан, Джем и още много демони, някои от които бяха в лекарските си униформи, встъпиха в жестока и кървава схватка. Джем беше ударена по главата и рухна на земята като подкосена. Кайнан веднага измъкна пистолет от коженото си яке и с изстрела си проби дупка с размерите на юмрук в гърдите на демона, който я беше ударил.

Въпреки всичко армията на Роуг явно надделяваше, докато самият той се държеше малко по-встрани, прикрил Шериен с тялото си.

Времето сякаш спря. Всеки път, когато някой от защитниците им получаваше рана, Руна се чувстваше така, все едно я удряха в корема. Сърцето й туптеше гръмко в ушите и заглушаваше стоновете на ранените и звънтенето на оръжията. В клетките си тримата братя напразно се хвърляха срещу решетките и ги разтърсваха.

— Руна!

Тя едва чу гласа на Кайнан, прекалено вглъбена в неудържимо нарастващото си отчаяние. Роуг щеше да победи. Тя щеше да умре от ужасна смърт, а Шейд щеше да страда вечно.

— Руна! Проклятие… — Кайнан хвърли към един от демоните странно на вид оръжие — с два остри върха, извити като буквата 8 — които буквално разсякоха хълбока му. Съсредоточен и безпощаден, той упорито си пробиваше път през враговете си към Руна, като й викаше нещо.

Но тя явно нямаше да може да чуе какво искаше да й каже Кай, защото в гърдите му се заби метнат от някого нож. В този момент Роуг се надвеси над нея.

— Стига сме се бавили — изръмжа той. Очите му яростно проблясваха. — Време е да ти извадя сърцето.

— Не! — извика Шейд и се хвърли върху решетките, воден от силата на яростта и страха. Металните прътове се огънаха, но издържаха. Клетките явно бяха предвидени да задържат и най-силните същества. Те бяха изградени по такъв начин, че да не можеш да се измъкнеш на свобода дори ако се преобразиш в някой дребен демон.

Роуг се обърна към него, усмихна му се и кръвта във вените на Шейд буквално се вледени. Кайнан отблъсна някакво чудовище и успя да удари Роуг в лицето. От силния удар главата му рязко се отметна назад и на всички страни плисна кръв. Демонът, когото Кайнан беше отблъснал, скочи върху гърба му, но той само се озъби и бързо го хвърли на пода. Шейд задържа дишането си, умолявайки всички знайни и незнайни богове да им помогнат.

Роуг нападна Кай, блъсна го встрани и успя да му извие ръката. Кай отново изкрещя нещо към нея, чиито смисъл тя първоначално не долови, но щом думите му достигнаха до съзнанието й, очите й рязко се разшиха от изненада. С отчаяно усилие Кайнан се измъкна, извади ножа си и замахна в опасна близост до ръката й. Шейд се уплаши, да не би неволно да я нарани, но веригата издрънча и се разпадна на две. Сребърната игла, забита в рамото й, беше изсмукала почти всичките й сили, но Руна успя някак да се извърти настрана. Тя обви крака около Роуг и с ръмжене го отхвърли към Шейд. О, боговете явно го бяха чули! И той изобщо не смяташе да изпуска тази възможност. Роуг се блъсна в клетката му и Шейд само това чакаше. Той провря ръка между решетките и да го сграбчи. Почти цялото му тяло беше станало прозрачно и шансовете да надделее над него не бяха в негова полза, но поне можеше да направи опит да му счупи нещо.

— Семейство! — извика Руна и гласът й надделя над звуците на битката. Шейд с такава сила беше притиснал главата на брат си към металните пръчки, че черепът му изпука.

— Твоето проклятие! Ерик!

За какво говореше тя, по дяволите?

— Какво?

В настъпилата тишина той отчетливо чуваше дрезгавото й, накъсано дишане. Тя с усилие се надигна от масата, върху която я беше оковал Роуг.

— Той се е досетил, че думата „любим“ има и друго значение. Член на семейството.

Те вече бяха обсъждали такъв вариант. Проклятието можеше да бъде предадено на любим човек… Или член на семейството. Близък роднина.

Дявол да го вземе, нима щеше да се получи? Шейд не си губи времето да разсъждава. Роуг се опитваше да се освободи от захвата му и затова той побърза да произнесе думите, които запомни по-рано от Рейт.

-Solumnaya! Orentus! Kraktuse!

И… нищо. Мамка му!

Изведнъж въздухът помежду им затрептя. Тялото на Шейд бавно придоби плътност и цвят, докато това на Роуг изведнъж побеля като мляко. През него Шейд успя да видя Руна, която, олюлявайки се, вървеше към тях. Да! Радостната възбуда предаде на Шейд нови сили и той още по-здраво се вкопчи в брат си, който, изглежда, дори не беше разбрал какво се беше случило току-що.

Руна успя да изненада Роуг и да вземе връзката с ключове, преди да отскочи встрани, когато той замахна към нея. Един от наемниците на Роуг се хвърли към тях, но Джем го хвана за гърлото и го събори на пода.

— Освободи Ейдолон — извика Шейд към Руна. Неговата клетка нямаше как да бъде отворена, защото той продължаваше да притиска с две ръце Роуг към нея и не искаше да рискува.

Озовал се на свобода, Ейдолон свали Роуг на земята с един удар на юмрука си и се хвърли към Тейла. Следващата клетка, която Руна отключи, беше тази на Шейд. Той изскочи на свобода в мига, когато демоните преминаха в настъпление от всички страни. Роуг също се надигна. С едва доловимо движение Шейд притисна Руна към стената и бързо издърпа иглата от рамото й и трепна, когато тя тихо извика.

— Извинявай — въздъхна той. После опипа леко раната и съжали, че не притежава дара на Ейдолон. Не че разполагаха с време, но той все пак направи опит да й помогне.

— Няма страшно — опита се да го успокои Руна, преди да извика: — Отзад!

Шейд бързо се извъртя и с размах удари Роуг в гърлото. Той с удоволствие би го превърнал в купчина кървави парчета, но с това най-добре би се справил брат му — Рейт. Затова той отвори клетката му и отстъпи. Рейт излетя от нея с рев и потъна сред сражаващите се подобно на нож в масло.

Отстрани в Шейд се вряза нечие огромно тяло. От изненада, той му позволи да го притисне към стената, докато изведнъж осъзна, че се сражава на живот и смърт. Демонът значително го превъзхождаше по сила и бавно го задушаваше, опрял в пода огромните си крила, за да не изгуби равновесие. Паднал ангел! Боже мили, какво правеше паднал ангел на такова място?

Негодникът просто се усмихваше на жалките опити на Шейд да се измъкне, когато изведнъж пред лицето му се озоваха дълги и окървавени зъби. Руна се беше преобразила и беше откъснала едното му крило. Падналият ангел пусна жертвата си и се втурна да бяга. Руна понечи тръгне след него, но Шейд я хвана за гривата на тила и я спря.

— Остави го, момиче. Тези почти не могат да бъдат убити. Нека си върви.

Силен, изпълнен с болка вик заглуши за кратко шума на битката. Викът беше на Роуг, който продължаваше ужасено да гледа към ръцете си. О, да! Проклятието работеше. В този момент лудият му брат насочи поглед към Ейдолон, който беше коленичил до Тейла. Преплетените символи върху ръката му ярко светеха, докато той лекуваше раните й. Изглежда, че Роуг беше решил да препредаде Злосърдието на Ейдолон.

Шейд посегна към стената, свали бойната брадва, направи две крачки и замахна, готов да я хвърли. Но се беше прицелил в Шериен. Роуг посегна към Ейдолон, но беше спрян от думите на Шейд, който извика:

— Това ти е за Скалк, кучи сине!

Бойната брадва разсече въздуха със свистене, преди да отдели главата от тялото на Шериен. При вика му Роуг рязко се обърна, и едва не се спъна в коленичилия Ейдолон.

— Шер! — извика той и Шейд за пръв път видя в очите на брат си истинска болка. Роуг не спираше да крещи, докато тялото му постепенно изчезваше, а гласът му звучеше все по-тихо и по-тихо.

— А това — тихо добави Шейд — е за всички нас.

Всичко приключи. Бандата на Роуг, лишена от главатаря си, беше принудена да се спасява с бягство. Джем, Кайнан и оцелелите от персонала на болницата успяха да заловят някои. Рейт, почти обезумял от глад и жажда за отмъщение, се втурна след бягащите и изчезна по стълбите. Руна се трансформира обратно в човек и Шейд притисна голото й тяло към себе си.

— Как си? Ейдолон може да те излекува.

— Това може да почака. Другите имат по-голяма нужда от него.

Шейд погледна към брат си.

— Как е тя?

Тейла се изправи и демонстративно се изтупа от праха. Останалите демони също започнаха да се трансформират и да търсят дрехите си. На Тейла, заедно с една малка част от тях им провървя, защото успяха да ги намерят.

— Добре съм. Също като нова.

Ейдолон не искаше да се отделя от нея дори на крачка. Същото изпитваше и Шейд спрямо Руна. Но някои от колегите им бяха в тежко състояние след битката и имаха нужда от помощ. Шейд сложи върху устните на Руна дълга и гореща целувка, в която прозираше обещание. Той й дължеше толкова много, че цял един живот нямаше да му стигне, за да се разплати.

Затова се концентрира и се захвана за работа. Някои от пострадалите бяха ранени тежко и се наложи да използват комплекта за оказване на първа помощ, който Кайнан предвидливо беше взел със себе си. За щастие, всички, с изключение на Руна, имаха медицински познания и работата потръгна бързо, но за тяхно най-голямо съжаление, се оказа невъзможно да спасят един шифтър лъв — помощник-лекар, който работеше в болницата от почти десет години. Тези, които можеха да вървят, понесоха тежко ранените към най-близкия Хароугейт. Когато пациентите на Шейд и Ейдолон най-накрая свършиха, и двамата едва се държаха на краката си от умора.

Някой беше претърсил стаите в замъка и беше свалил в подземието странните туники, с които бяха облечени някои от слугите на Роуг, и двамата с Руна успяха някак да прикрият голотата си. Ейдолон използва остатъка от силите си, за да изцели Руна, Джем и Кайнан, и когато той приключи и с това, Шейд насила го накара да седне за малко. Той се опасяваше, че брат му ще загуби съзнание от изтощение. Тейла се възползва от случая, седна в скута му и се сгуши в него.

— Догоних всяка една от онези твари — достигна до тях гласът на Рейт, преди самият той, олюлявайки се, да се появи на стълбите. Върху него нямаше здраво място — цялото му тяло беше в синини и рани. — И Солис също — по-силно се олюля той и се свлече на колене. — Дяволска кучка!

— По дяволите!

Шейд и Ейдолон тръгна към него. Двамата го хванаха за раменете и започнаха да вливат в него целителната си енергия. Дарът на Ейдолон срасна пред очите им най-дълбоките му рани, но процесът вървеше бавно, защото силите му бяха на привършване. Докато ругаеше тихо, Шейд се опита да определи дали Рейт нямаше вътрешни кръвоизливи. За щастие, органите му бяха здрави, но той беше изгубил прекалено много кръв. Брат му продължаваше да седи на колене, свел ниско глава и скрил лице зад дългите сплетени кичури коси. Шейд нямаше как да не се досети, че брат му беше прекалено слаб, за да се изправи.

— Има нужда от кръв — каза Шейд. — И то веднага.

В настъпилата тишина се чуваше как въздушното течение леко шумоли по сухата слама, разхвърляна на пода. Джем пристъпи напред.

— Мога да го нахраня.

От страна на Рейт похотта изригна подобно на вулкан и Ейдолон само учудено повдигна вежда.

— Сигурна ли си, че си готова? Защото той ще направи няколко глътки и ще те обладае още преди да разбереш както става.

Джейн преглътна и кимна.

— Нищо. И без това вече не съм девствена.

Думите й прозвучаха странно и явно със скрит подтекст. Но Шейд нямаше представа какво намекваше Джем.

— Не! — отсече Кайнан. Той се приближи и също коленичи пред Рейт. — По-добре аз. Той вече е пил от мен.

Шейд и Ейдолон само си размениха бърз и изненадан поглед. И кога, по дяволите, беше успял да го направи Рейт? И защо? На Шейд му беше трудно да си представи, че Кайнан би го позволил, но Джем не изглеждаше изненадана. Може би… Не! Семинусите не харесваха мъже. Те бяха способни да достигнат оргазъм единствено с жена. Макар че сигурно можеха и с мъж, ако жената е третата страна в леглото. Излизаше, че Джем, Кайнан и Рейт… Шейд разтърси силно глава. Дори не искаше да мисли за подобно нещо.

— Но той все пак ще има нужда от секс, нали? — попита Руна и Шейд кимна.

— И най-добре още сега. Но ако получи кръв, жена ще намерим по-късно в болницата.

Всички се отдалечиха. Кайнан запретна ръкав и протегна ръка към Рейт. Ноздрите на демона трепнаха и се разшириха, и преди Шейд да успее да го спре, той посегна към него като изненадващо заби зъби във врата му. Кайнан потръпна, но след малко се отпусна.

— Готов съм да се обзаложа, че повече никога няма да се съгласи на това — измърмори Шейд.

След няколко минути Джем коленичи до тях. Рейт изръмжа сърдито, опасявайки се да не бъде лишен от храната си.

— Достатъчно — ласкаво започна да го убеждава тя, стиснала китката на Кайнан. — Стига, Рейт!

Но Рейт само го придърпа по-близо. Той засмука жадно с дълги глътки, сякаш се опитваше да изпие колкото се може повече, преди да му отнемат храната. Шейд напипа с пръсти пулса върху врата на Кай от другата страна. Беше бърз. Прекалено бърз и слаб. Той се възползва от дара си само за да се убеди, че кръвозагубата започваше да става опасна.

— Спри веднага!

Рейт не го чуваше. Ейдолон го хвана за рамото и се опита да го дръпне.

— По дяволите, ще го убиеш! — извика той и го хвана с ръце зад врата. — Ще убиеш Кайнан!

Златистото сияние в очите на Рейт угасна изведнъж, заменено от нормалния им яркосин цвят. Той прибра зъбите си и примигна, докато идваше на себе си. Кайнан се свлече на пода, блед и в безсъзнание.

— Хипогликемичен шок — каза Шейд и успя да подпъхне ръце под главата му, за да не се удари в пода. — Трябва да го отнесем в болницата — и понечи да го вдигне на ръце, но Рейт стисна брат си за китката и го спря.

— Сам ще го понеса — тонът му убиваше всякакво желание за спор. Рейт явно се нуждаеше от това.

— Добре — съгласи се Шейд. — Както искаш.