Бистра Петрова
Път към успеха (9)

Епилог

„Матей Маринов“, това бе табелката на бюрото му. До нея в красива рамка бе снимката на семейството му. Той и съпругата му, и двете им деца — дъщеря им Памела и синът им Кристиян. Матю погледна към фотографията, а после премести поглед към ръцете си, в които държеше кутия с диамантена огърлица и обеци. Те бяха за прекрасната му съпруга, с която вечерта щяха да отпразнуват двадесет и пет годишния си успешен брак.

За този период от журналист в списание Матю бе станал собственик на списание. Вдъхновен, окуражен и подкрепен изцяло от съпругата си, той създаде списание „Хората — вчера, днес и утре“. Списанието бе с развлекателно-поучителна тематика. В него се водеха дискусии и се представяха статии с житейските съдби на хората от всички класи в обществото. Техните успехи, радости, постижения, амбиции и мечти.

Матю се замисли за миналото. Спомни си момента, в който се запозна с Марая. Повод за тяхното запознанство беше рубриката „Път към успеха“, която пишеше в списание „Хайлайф“. Тя бе млада преуспяла дизайнерка и той написа статия за нея. Сякаш тогава започна животът му. Двамата се влюбиха от мига, в който се видяха. Дори сега, след двадесет и пет години брак, тази любов е все така силна и истинска. И двамата бяха постигнали големи професионални успехи, но вървейки заедно един до друг, постигнаха най-важния си успех. Бяха създали здраво семейство. Запазиха любовта, разбирателството и всеотдайността си един към друг. Плод и гордост на тяхната любов бяха децата им.

Дъщеря им Памела, която приличаше на майка си, бе истинска красавица, но характерът и предпочитанията й бяха като на баща й. Завърши журналистика и работи успешно в списанието на баща си. И синът им Кристиян, който е с две години по-малък от сестра си, приличаше изцяло на баща си, но имаше характера на майка си и бе творец по природа. Той се насочи към архитектура и сега е студент последна година в Университета по строителство и архитектура.

Матю бе благодарен на съдбата, че го срещна със съпругата му. Тя е жената на живота му и му позволи да изживее тези двадесет и пет години на щастие с нея. Толкова се бе отнесъл в мислите си, че не чу почукването на вратата. В кабинета му влезе Памела.

— Здрасти, тате! Къде се беше отнесъл? Почуках, но ти не ме чу.

— Здрасти, момичето ми. Знаеш, че днес е специален ден, и се чувствам особено, а и виж какво съм купил на майка ти. Какво мислиш, ще й хареса ли?

— Това бижу е разкошно, тате! На мама много ще й хареса, въпреки че за нея най-ценното й бижу си самият ти.

— Не говори така! Ако майка ти те чуе, ще си помисли, че ти и брат ти се мислите за пренебрегнати.

— Няма да си го помисли. Защото аз и брат ми чувстваме любовта ви към нас във всеки миг от живота ни. Вие сте най-добрите родители. И както вие се гордеете с нас, така и ние се гордеем с вас. За вас ние, децата ви, винаги сме били на първо място. Аз и брат ми сме щастливци с такива родители.

— Така е. Двамата с майка ти постигнахме желаните ни професионални успехи и сме доволни от това. Но за нас завинаги и единственият ни най-голям успех е и ще си остане семейството ни. Когато ви погледнем, виждаме какви бяхме на вашата възраст, и сме щастливи, че имаме прекрасни и умни деца. Гордеем се с вас и сме доволни, че сами открихте призванието си и се развивате в професиите, които харесвате.

— Ах, да, щях да забравя защо дойдох! Завърших материала за новата рубрика на списанието. Редакторът го прочете и каза, че няма нужда от поправки, но за мен е важно твоето мнение.

— С удоволствие ще го прочета, макар че не се съмнявам в добрата ти работа. Идеята за рубриката „Опознай себе си“ е чудесна и имаш пълната ми подкрепа да я осъществиш. Имаш пълна свобода да избираш сама хората, които да интервюираш, и да преценяваш какво ще се публикува. Чувствам, че ще постигнеш отлични резултати с тази рубрика, а и ще бъдем в помощ на обществото. Много хора, когато достигнат определена възраст или преживеят криза в служебния или личния си живот, се замислят. Преосмислят живота си отново и отново, вследствие на което, опознавайки себе си, вземат решение за бъдещите си действия. Идеята ти да разговаряш с такива хора и да разкриваш процеса им на самоопознаване, е невероятна. Няма да ти е лесно, но имаш умението на майка си и баба си да предразполагаш хората да ти се доверят, така че ще се справиш.

— Благодаря ти, тате. Обичам те.

— Аз трябва да ти благодаря, дъще, гордея се с теб. Обичам те.

— Оставям те и да не се отнесеш пак в спомени, защото мама иска да се прибереш по-рано.

— Няма, първо ще прочета това, което ми донесе. После имам да довърша нещо и се прибирам. Възнамерявам да се прибера по-рано. Днес искам да прекарам колкото е възможно повече време с майка ти. Обади се на Кристиян също да се прибере навреме, защото майка ви и аз искаме заедно да отидем на партито.

— Добре, ще му напиша съобщение, защото сега е на лекции. Довиждане.

— До скоро, Пам.

Вечерта на партито се събраха всички роднини и приятели на семейството. То се състоя в ресторанта на един хотел. Матю бе добър в организациите, затова се погрижи всичко да е перфектно. Двамата с Марая изглеждаха великолепно. Изборът на облеклото им бе естествено направен от нея. Прекрасната й рокля бе в тюркоазеносиньо, като в горната част преобладаваше дантела, а долната част свободно падаща коприна, удължена в задната част. Роклята бе много елегантна и подчертаваше перфектната й фигура. Матю бе с елегантен светлосив костюм в съчетание с копринена риза с цвета на роклята на съпругата му. На врата на Марая блестеше диамантената огърлица и на ушите й трепкаха обеците. Това бе подаръкът на Матю по случай годишнината им.

По-рано вечерта, след като се бяха облекли за партито, Матю я изненада в гръб и постави прелестното бижу на врата й. Тя бе пред огледалото и си слагаше лек грим както винаги. Той й сложи огърлицата, а после я прегърна и каза:

— Честита годишнина, любов моя. Благодаря ти за прекрасния живот и любовта, с която ме даряваш всеки ден. За всички щастливи мигове, прекарани заедно, а те са всяка секунда от съвместния ни живот. За прекрасните ни деца, които отгледа и възпита с много любов и ги научи да уважават истинските ценности в живота. Обичам те, ти си моят живот.

Марая настръхна развълнувана от думите на съпруга си! Огърлицата бляскаше в различни цветове, отразяващи се в диамантите й. Тя се завъртя към него, силно го прегърна и каза:

— Честита годишнина, любов моя. След всичко, което каза, и това невероятно колие и обеци, надявам се, моят подарък за теб да ти хареса.

Тя отвори чекмеджето на нощното си шкафче и оттам извади един необикновено изглеждащ албум. Той бе с дебели бели кожени корици, а най-отгоре надпис с червени гравирани букви „Път към успеха“. Когато Матю разтвори албума, се изуми! В него нямаше снимки, а рисунки. На листи в различни цветове Марая бе рисувала моменти от живота им, следвайки тяхната последователност. От момента на запознаването им до миналия ден, когато четиримата отидоха на кино. Колкото повече рисунки разглеждаше, толкова повече се вълнуваше. На първата рисунка бяха двамата, току-що се запознали на партито. Дори облеклото им бе същото. Следваха рисунки на техни срещи. Посещението им при родителите му и цялото му семейство! Моментът, когато разбра, че ще става баща! Денят на сватбата им! Екскурзията в Дубай! Раждането на дъщеря им! Раждането на сина им! Моменти на излети, пикници и екскурзии с децата им! Целият им семеен живот бе пресъздаден от нейните творби!

Тя го гледаше с нежност и разбираше всички чувства, които бушуват в душата му. Цялата емоция бе изразена на лицето му и от очите му потекоха сълзи. Той остави с треперещи ръце албума, който го върна назад във времето и му припомни толкова много изживени вълнуващи моменти. Прегърна Марая и с развълнуван глас каза:

— Обичам те. Това, което си направила, е безценно. За мен винаги си била единствената, но с това, което си направила, съм убеден, че си и неповторима в целия свят. Само ти можеш да измислиш и да създадеш такъв шедьовър. Кога и как си направила всичко това, и то без да разбера? Нито веднъж не съм забелязвал да рисуваш нещо подобно.

— Това, любов моя, беше единствената ми тайна от теб. Но си заслужаваше да я пазя за такъв специален момент. Идеята ми хрумна след една прекрасна наша любовна нощ. Не бяхме дори планирали още да се оженим. Чувствах, че ти си мъжът на живота ми, и съвсем импулсивно започнах да предавам чувствата си и моментите, прекарани заедно, по начина, които умея най-добре, чрез рисуване. Много скоро след това осъзнах, че всяка секунда, прекарана с теб, е прекрасна и ще е невъзможно да отразя всичко. Но все пак се постарах да отразявам повече от най-важните моменти. Рисувах във фирмата в свободното си време, когато много ми липсваше, представях си те до мен и рисувах. Докато се грижех за децата, работех върху албума вкъщи, а после отново само във фирмата. Обичам те, Матю. С всяка част от тялото си и душата си. Ти си моят живот и моят най-безценен подарък. Ти ме дари с голяма любов, разбиране и всеотдайност. Ти ми подари най-прекрасните деца на света. Във всяка секунда от съвместния ни живот съм щастлива и единственото ми желание е да сме заедно завинаги.

— Така и ще бъде, моя единствена любов. Нашата съдба е да сме завинаги заедно. Знаеш ли, днес се върнах назад във времето и си мислих за времето, когато се запознахме. Това се случи заради рубриката, която пишех тогава „Път към успеха“. Отдавна тази рубрика е спряна, но истинският „Път на успеха“ е този, който извървяхме ние заедно като семейство. Всъщност това е най-големият ми успех, а виждайки надписа на албума, знам, че ти също мислиш така. И двамата имаме професионалните си успехи, но същността на живота ни е безкрайната ни взаимна любов и всичко последвало от нея. Обичам те, Марая. Завинаги.

— Обичам те, Матю. Завинаги.

Прегърнаха се и сляха устните си в изпепеляваща страстна и всеотдайна целувка, с която подчертаха любовта си. После, хванати за ръце, излязоха от спалнята си и заедно с големите си вече деца отидоха на партито, с което отбелязваха не само двадесет и пет години семеен живот, но и повече от двадесет и пет години нестихваща искрена голяма любов.