Бистра Петрова
Път към успеха (6)

Кремена си замина за Барселона. Наско се върна на работа след отпуската си, но Матю чувстваше болката му и се опитваше да го разсейва. Канеха го на гости и го вземаха на излетите със семейството. Дори го поканиха да отрази партито по случай годишнината на фирмата на родителите на Марая. Бременността на Марая се развиваше нормално и въпреки че бе с коремче, се обличаше изискано и стилно и винаги изглеждаше перфектно. Оставаше седмица до партито на родителите й. Всеки ден се чуваше с тях. В този ден майка й, беше по-развълнувана от обикновено. Обади й се и ги покани на вечеря, загатвайки, че я очаква изненада. Марая се обади да предупреди Матю за вечерта, и му каза:

— Мама ми каза, че ще има изненада. Но не каза каква, а аз съм много любопитна.

— Моля те, скъпа, не се вълнувай толкова. Когато отидем у вашите, ще разберем какво е имала предвид. Спокойно изчакай до вечерта. И се прибери по-рано, за да може да си полегнеш и довечера да си бодра.

Тя го послуша и наистина се прибра по-рано. Легна си и дори заспа. Той се прибра и като я завари да спи, я помилва по корема и я целуна нежно по челото. Седна до нея на леглото и се любува на най-красивата гледка за него — бременната му съпруга. Тя като че ли усети присъствието му и сънено отвори очи.

— Здравей, скъпи. Стана ли време да тръгваме? — усмихвайки се, каза и в същото време протегна ръце за прегръдка.

Той се наведе над нея и я притисна към себе си, а после й отговори:

— Здравей, любов моя, може да си полежиш още малко. Да ти приготвя ли фреш от портокал.

— Добре, ще полежа пет минути и ставам.

Марая се освежи и се облече за предстоящата вечеря. Когато отиде при съпруга си, лицето й грееше от свежест и енергичност. Целуна го по бузата, благодарейки за сока, и когато се отдръпна, той я спря и предизвикателно каза:

— Тази целувка не ми е достатъчна.

Прегърна я и след това я целуна толкова страстно, че цялата се разтрепери от желание. Щом целувката свърши, се облегна на него и стоя така в ръцете му няколко минути. Ако не трябваше да излизат, нямаше да се отдели от него. С нежелание се отдръпна и взе сока си.

— Каква ли е изненадата, която ни очаква! Мама знае, че съм любопитна. Защо ме измъчва така?

— Аз си мисля, че ще се запознаем с някого, но това е само предположение.

— Знаеш нещо и не ми казваш.

— Как можа да го кажеш? Бих ли си мълчал, ако знаех. Наясно си, че ти казвам всичко от момента, в който се събрахме. Единствено съм си мълчал, когато съм ти правил изненади. Колкото до сега, просто ми хрумна, че брат ти ще ни запознае с приятелката си. Толкова се вълнуваше последния път, когато разбра за нея, че майка ти е решила, че ще се радваш, ако се случи.

— Хайде, да тръгваме и ще разберем каква е истинската изненада.

Пристигнаха в дома на родителите си и бяха посрещнати сърдечно от бащата на Марая. Той се здрависа със зет си и прегърна внимателно бременната си дъщеря, а после каза:

— Влизайте, добре, че дойдохте по-рано. Майка ти не посмя да ти каже, но е много притеснена.

— Защо? Какъв е проблемът? Как така не е посмяла да ми каже? Къде е тя?

— В кухнята. Върви, може и да я успокоиш.

— Матю, ела с мен, остави ги жените да се видят. После, ако решат, че можем да им помогнем, ще отидем при тях.

— Мамо, каква е тази загадъчност? Татко нищо не ми каза, а само, че си притеснена.

— Здравей, момичето ми — каза майка й, а после я целуна. — Брат ти беше в командировка няколко дена. Трябваше да сключи договор с една фирма производител на играчки в Бургас. Работата му беше за ден. Но нали не сме ходили в апартамента там от лятото, му казах да остане да проветри и да види всичко ли е наред. Доколкото разбрах, приятелката му заминала с него. Не знам как я убедил, но са били заедно. Снощи си дойде и каза, че иска да се запознаем, и тази вечер ще я доведе.

— Но това е чудесно! Какво по-хубаво от това? Най-после ще се запознаем с момичето, в което е влюбен брат ми! Ти защо си притеснена толкова?

— Ами не знам, сигурно е от вълнение. Баща ти е спокоен и изобщо не може да проумее колко се притеснявам. Опитва се да ме успокои, но аз още повече се безпокоя.

— И аз не те разбирам. Трябва да си щастлива, че синът ти е влюбен и ще те запознае с любимата си.

— Щастлива съм, но се притеснявам. Какво е момичето? Ще се приобщи ли към семейството ни?

— Боже, мамо, излишно се вайкаш! Всичко ще е, както трябва, имай доверие на сина си. Щом обича това момиче, значи то е специално за него. Ние ще го приемем с отворени сърца.

Крис се появи на вратата и попита:

— С Матю сме в готовност да помагаме. След малко Дани ще е тук с приятелката си. По-добре е да сервираме всичко и да не се става постоянно по време на вечерята. Сега и Марая не може да тича напред-назад.

— Аз ще се справя със сервирането — предложи Матю. — Нагласете чиниите и не мислете за нищо.

— Да, мамо, аз ще сипя порциите, а Матю ще сервира. Вие с татко ще обърнете внимание на гостенката си. Като ви виждам колко сте притеснени, ще объркате нещо — допълни предложението на съпруга си дъщеря им.

Приключваха с подредбата на масата, когато Дани влезе и след като помогна на Сияна с връхната дреха, я въведе в хола.

— Добър вечер, семейство. Мамо, тате, како, батко, представям ви приятелката си Сияна. Сияна, това е моето семейство, запознайте се.

Сияна протегна ръка към всеки от семейството и с видимо притеснителна усмивка се запозна с всички. Те се здрависаха с нея и след запознанството сърдечно и приветливо я поканиха да заповяда и да седне на мястото, посочено от Марина.

Сияна бе скромна млада девойка. С къдрава, дълга, естествено рижа червеникава коса, право малко носле, с бледи лунички по лицето. Изключително нежна, със стройно тяло, добре оформено в гърдите и ханша. Типична женска фигура. Не беше класическа красавица, но излъчваше нежно очарование, доброта и сексапил на огнена жена. Липсваше й само самочувствието и надменността на такъв тип жени. Точно този огнен вид и скромност, съчетани в една жена, я правеха да изглежда по-неотразима и от най-голямата красавица.

Марая я гледаше и напълно разбираше с какво това момиче е привлякло брат й. Той беше син на родителите й. Също като тях се бе научил да познава и преценява хората, а Сияна бе добър човек и това се разбираше от излъчването й. Тя определено хареса приятелката на брат си, а и като виждаше влюбените им погледи, когато се погледнеха, осъзнаваше, че те се обичат истински.

Всички се настаниха около масата и Матю предложи да налее питиетата, като попита всеки какво предпочита. Първо се обърна към Сияна и когато тя пожела само безалкохолно, й наля сок от портокал. Тогава Дани го подхвана шеговито:

— Батко, да не си сменил професията си със сервитьорство, защото много добре се справяш.

Матю влезе в шеговития му тон и отговори:

— Когато се наложи, човек може да прави всичко, но следващия път ще е твой ред да сервираш.

Двамата се шегуваха и се смееха, така позволяваха на Сияна да привикне с обстановката и да се отпусне. Родителите им я попитаха за работата й. Прецениха, че темата е най-лесна за обсъждане. Как се е насочила към търговията с играчки? С кои български фирми работи?

Междувременно Марая се справи с кухненските си задължения, а Матю се представи като отличен сервитьор. Накрая хвана съпругата си и я настани да седне. После и прошушна:

— Ако имаш нужда от нещо, само ми кажи и аз ще го донеса.

Вечерята протече спокойно и приятно за всички. Сияна се отпусна и разговаряше спокойно. След като отговори на въпросите на родителите на Дани, продължи да разговаря и със сестрата му. Тя бе до нея и двете не спираха да си говорят. Сияна бе очарована от Марая и с уважение и внимание се отнасяше към нея. Матю също я бе впечатлил с вниманието му към всички и най-вече към съпругата му. Родителите на Дани също излъчваха обич и привързаност. Цялото семейство се отнасяше с уважение и привързаност и между всички цареше разбирателство и любов. Разговаряха си спокойно, шегуваха се и се смееха на шегите и закачките си.

Сияна работеше с фирмата им още с откриването на магазина си, но досега не се бе срещала лично със собствениците. Виждала беше цялото семейство по списания и медийни изяви. Редовно си купуваше списание „Хайлайф“ и от написаната история в него имаше представа за Марая, и сега, когато се запознаха лично с нея, разбра, че всичко, писано в тази история, е вярно. Изпита и задоволство, че се запозна и с известен журналист като Матей Маринов.

 

 

Сияна познаваше Дани от месец, но се влюбваше в него с всеки изминал ден все повече. Той й обръщаше внимание и я изслушваше. Държеше се с нея като с равна. Уважаваше мнението й, показваше й чувствата си, но не й се натрапваше и не я притесняваше. През последните две седмици си бяха разменили само по някоя целувка, когато се разделяха. Преди няколко дена я изненада, като я покани на служебното пътуване в Бургас. Откакто се познаваха, между тях имаше разбирателство и доверие. Сияна до момента нямаше възможности да пътува и затова реши да го придружи. Майка й не и каза нищо. Пожела й приятно пътуване и си взе отпуск, за да работи в магазина. Пътуването бе дълго, но на двамата им харесваше да са заедно. Дани караше нормално, направиха си почивка само за кафе и обяд. Щом пристигнаха в Бургас, се прибраха в апартамента на баща му. Включиха бойлера и докато го чакаха да затопли, гледаха телевизия и си почиваха от пътуването. Той й даде предимство първо тя да се освежи. След нея и той се изкъпа. Когато се облече, предложи да се разходят в града и да вечерят навън. На следващия ден щеше да остави Сияна в апартамента и да си свърши работата. Бургас в ранна пролет още не бе натоварен с туристи. Разходиха се по центъра, а после слязоха до парка, за да погледат морето. Вечерта отседнаха в ресторант с оркестър. Вечеряха и се забавляваха. Танцуваха на бавните песни. Прибраха се в апартамента и се отпуснаха в приятната топлина, създадена от климатика. Поговориха си и той й пожела лека нощ и я целуна. Сияна отвърна на целувката му и усети, че той едвам се владее, за да не продължи. Тя изпитваше смесени чувства. Обичаше го, в това бе напълно сигурна, макар и досега да не е обичала друг. Искаше да му даде всичко, каквото пожелае той, но нямаше опит и се опасяваше да не го разочарова. Дани от своя страна, въпреки че се владееше и мислеше за нея, почувства, че тя се тревожи за нещо, и единственият начин да разбере, беше да я попита:

— Кажи ми, какво те тревожи. Знаеш, че може да ми кажеш всичко.

— Обичам те, Дани. Искам да бъда с теб. Искам да те чувствам по-близо до себе си, но се страхувам да не те разочаровам.

Дани не бе очаквал такова признание от нея. Мислеше си, че ще й трябва повече време, за да осъзнае, че го обича. Той бе сигурен в чувствата й, така както бе сигурен и в своите чувства към нея. Не беше изненадан от желанието й, нито от притеснението й. Знаеше, че един ден това ще се случи.

— Господи! Сияна! Обичам те! Ти не можеш да ме разочароваш! Как можа да ти хрумне такова нещо? Сигурна ли си, че си готова?

— Да. Ти си първата ми любов. Искам да бъда с теб. И казвайки това, се скри срамежливо в прегръдката му. Дани я взе на ръце и я отнесе в неговата спалня. Много внимателно я съблече и сложи на леглото. Съблече се набързо и лягайки до нея, я взе в прегръдка. Започна да я милва нежно и възбуждащо. Тя се отпусна и започна да опознава тялото му с ръце и устни. От време на време намираха устните си и ги сливаха в страстна целувка. След това продължаваха с опознаването на телата си.

На Сияна й харесваше начинът, по който я милваше. Тя също не стоеше, а се предаде на чувствата си и го целуваше с толкова плам навсякъде по тялото, докато достигна до ерогенната зона на неговата мъжественост. Той изгаряше от желание да я направи своя, но я остави да се наслади на чувствата, които я вълнуват. Когато тя с любопитство хвана мъжествеността му, той не издържа на възбудата, която го бе обзела. Обърна я под себе си. Нагласи се над нея и целувайки я с много страст, внимателно се устреми към обекта на желанието си. Опита се внимателно да се пребори с пречката, но тя го насърчи и с един мощен тласък той успя да проникне там, където никой друг не е бил. Сияна се заизвива под него и го предизвика да продължи с това, което е започнал. Веднъж усетил вкуса й, чувствайки силното й желание, той се предаде на изгарящата го страст и с динамични движения двамата достигнаха до най-върховния момент на желанието си.

Когато се успокоиха, решиха да се освежат в банята. Там Сияна, напълно освободена в отношението си към любимия, се предаде отново на желанието си да го усети в себе си. Възбуди го и с ласки и нежност го предизвика да я почувства, и се сляха в едно цяло под струите течаща топла вода. След водната любовна игра се подсушиха и легнаха доволни. През нощта тя се събуди и се преплете с тялото си в неговото тяло. Събуди го с ласки и целувки, а после, когато видя, че е готов да бъде приет, застана над него, прие го в себе си и след това светът бе неин. Дани изцяло се остави на действията й.

До предишния ден да бъде с жената, която обича, бе само мечта. Беше решил, че тя ще определя отношенията между тях, и търпеливо изчакваше да го пожелае. Нямаше представа какво ще се случи, но сега вече бе сбъднал мечтата си. Досега знаеше, че тя е всеотдайна към семейството, работата и учението си, а сега му доказа, че е всеотдайна и в чувствата си към него. Разкривайки чувствата си, тя му се отдаде с цялата си душа и сърце и нямаше спиране. Вкусвайки веднъж това, което получава от него, тя се отърси от скромността си и се превърна в ураган, помитащ всичко след себе си.

На сутринта Дани излезе, за да изпълни служебните си задължения. Срещата му бе завършила с успех. Прибра се в апартамента и бе приятно изненадан. Сияна бе пазарувала и приготвила обяд. Ястието бе ароматно и вкусно. А след десерта го съблазни и го пренесе в света на страстта. Любиха се до пълно изтощение. Докато се излежаваха, той се пошегува:

— Скъпа, ти си непредвидима! Попаднал съм на огнена фурия! Не се оплаквам, а само констатирам каква е любимата ми.

Двамата, отдадени на любовта си, изкараха три незабравими дена. В деня на тръгването Дани, прегръщайки я, й каза:

— Обичам те, Сияна. Появи се в живота ми случайно. Запознавайки се с теб, пожелах да живея различен живот от този, който имах преди. Ти си моя приятелка и любима. Винаги съм гледал на теб сериозно, въпреки че ти не ме допускаше прекалено близо. Изчаквах търпеливо да се влюбиш в мен и да приемеш любовта ми. Сега, когато си моя във всяко отношение, е време да те представя на семейството си. Искам да сме заедно и когато се приберем, ще говоря и с майка ти. Не искам да променяш живота си, можеш да правиш, каквото си поискаш, стига да ми позволиш да съм до теб. Знам, че си предприемчива и силна личност и можеш да се справиш с всяка ситуация, но вече имаш мен и можеш да разчиташ на подкрепата ми.

— И аз те обичам, и то много. Може и да не съм опитна по отношение на мъжете, но щом те погледна, сърцето ми ускорява ритъма си. Винаги, когато имахме уговорка да се видим, аз тръпнех в очакване на срещата ни. Нямам представа защо избра точно мен, след като можеш да бъдеш с всяка красавица на света. Но чувствам любовта ти и имам пълно доверие в теб. Аз съм от хората, които не се интересуват от клюки, а и мъж с твоята визия и възможности може да си позволи да живее, както му харесва. И аз искам да сме заедно. След като искаш точно аз да съм жената до теб, ще бъда и въпреки това ще запазя и независимостта си. Ще вървя по пътя, който съм поела. За мен е важно да мога да работя и да се развивам. Имам нужда да съм самоуверена и силна. Така се чувствам жива и полезна както за себе си, така и за хората.

— Обичам те именно такава, каквато си. Не се променяй никога и не позволявай на никой да те промени, дори на мен. Винаги вярвай в мен, знам, че имам слава на плейбой, но те моля само да ме обичаш и да ми вярваш. Едно от най-важните условия за запазването на една връзка, освен любовта и разбирателството, е откровеността. Ако сме откровени, каквото и да се случи, ще се справим с всичко.

— Ако ти нямах доверие, нямаше да те обичам и нямаше да съм тук с теб. Нямаше да се случи нищо от това, което се случи. Бъди спокоен, винаги ще съм откровена с теб. Аз съм открита, винаги говоря това, което мисля, и няма как да променя това. В момента съм много щастлива. Ти ме правиш щастлива. Никога не съм си мечтала и не съм си помисляла, че ще се влюбя. Дори не ми е хрумвало, че мога да се държа толкова разкрепостено и свободно с някой мъж. Аз, скромното и разумно обикновено момиче, когато съм с теб, се превръщам във властна и страстна жена.

— Това, скъпа моя, е прекрасно! Стига ми само аз да съм единственият обект на желанията ти.

— Ти слуша ли ме изобщо? Ти си единственият, който ме кара да се чувствам така. Никога досега не съм пожелавала мъж. Дори не съм се влюбвала в актьори като моите съученички. Винаги съм гледала трезво и реално на живота. Не се прехласвам по невъзможни неща. Почти на двадесет и една години съм, а досега не съм имала сериозен приятел. Това е така, защото не усещах нищо. Излизала съм с приятели от училище, но към никого не съм проявявала интерес. Дори, преди да те срещна, си мислех, че сигурно не мога да обичам. Отчасти мислех, че е заради предателството на баща ми, но и не можех да се отпусна. Ти намери ключа за сърцето ми и го отключи, обичам те толкова силно, че каквото и да се случи в бъдеще, дори и да ме напуснеш, винаги ще си в сърцето ми.

— Дори не си го и помисляй! Нашето бъдеще е общо и няма да ти позволя през красивата ти главица да преминават подобни мисли! Не те преследвах всеки божи ден, от който те познавам, за да те напусна точно когато ме направи най-щастливия мъж на света!

— Не ме разбра. Не го казах, за да те ядосам, а за да ти кажа, че те обичам толкова много, че искам с мен да се чувстваш щастлив. В същото време искам да дишаш свободно, а не да се чувстваш задължен и отговорен.

— Ти може и да искаш да съм свободен, но на мен ми харесва да се чувствам задължен и отговорен към теб. И аз те обичам толкова много, че не ми е нужна свобода, щом ти си до мен. Разбрахме ли се? Готова ли си вече да се запознаеш със семейството ми?

— Да, с най-голямо удоволствие ще се запозная с хората, създали мъжа на живота ми.

— Това е истинска приказка. Най-после говориш разумно.

— Аз винаги говоря разумно, защото гледам реално на живота. Благодарна съм, че те срещнах и си в живота ми. Ти си реален, обичаме се истински и това е реално, както е и реално, че си единственият мъж в живота ми, и съм много щастлива. Постоянно ще се грижа и ще подхранвам тази реалност. За да е щастлив, човек трябва да се грижи във всяка секунда от живота си за това, което го прави щастлив. Никога не трябва да приема щастието си за даденост. А моето щастие си ти.

Прибраха се в София щастливи от развитието на отношенията им. Дани разговаря с Катя, майката на Сияна, и я увери, че намеренията му са сериозни. Каза й без притеснения, че обича дъщеря й, както и че има намерения да заживеят заедно. Катя се развълнува от чутото, но запази самообладание и спокойно разговаря с Дани.

— Щастлива съм, че дъщеря ми има приятел. Тя преживя тежко раздялата с баща си. Момичетата имат по-специални отношения с бащите си. Когато той си тръгна, тя се почувства предадена, но такъв е животът, не можем да предвидим всичко. Винаги ми е била упора. Пое отговорност към брат си и се грижи за него, докато аз работех на две места, за да им осигуря сносен живот. След като стана достатъчно голяма, започна да работи през ваканциите, за да не ми е в тежест, въпреки че аз не бях съгласна. Успявах да се справям, но тя с упоритост, труд и непримиримост се оказа по-силна от мен. Когато съдбата й даде шанс, тя го сграбчи с ентусиазъм и постигна успех. Гордея се, че ми е дъщеря, и единственото нещо, за което те моля, е, да не я нараняваш. Тя може да се справи с всичко, волева и силна е, но е и много чувствителна и ранима, въпреки че умело прикрива точно това си качество.

— Обичам я твърде много, за да позволя на себе си или на някой друг да я нарани. Не знам как се получава, но усещам чувствата й. Само да я погледна, и знам как се чувства и какво я измъчва. По някакъв необясним за мен начин сме свързани.

— Благодаря ти, Дани. Сияна те обича и ти вярва, въпреки младостта си се държи зряло и сериозно. Мисля, че е направила правилен избор, допускайки те в живота си. Бъдете щастливи.

— Благодаря за пожеланието и за разбирането.

Така на следващия ден Сияна отиде на вечеря в дома на Дани и се запозна със семейството му. Това бе добре, защото след два дена щеше да се състои партито на фирмата. Сега за нея бе по-удобно присъствието й като дама на Дани, а и като един от търговците, с които работи фирмата.

 

 

Партито се състоя в ресторанта на известен хотел. Домакини бяха Марина и Крис Йорданови, собствениците на фирмата. Присъстваха и основателите — родителите на Марина, бабата и дядото на Марая и Дани по майчина линия. Те са създали фирмата и са я развили успешно на българския пазар. Когато дъщеря им се омъжва, зет им поема управлението и я разраства до световноизвестна фирма с внос и износ на детски облекла и играчки.

Всички гости бяха посрещнати и настанени. Домакините ги приветстваха с добре дошли и им пожелаха приятно изкарване, и дадоха сигнал на оркестъра да свири. Марая и Матю, както и Дани и Сияна поздравиха родителите си, пожелаха им здраве и бъдещи успехи. Обърнаха внимание и на баба си и дядо си и запознаха Сияна с тях. На тържеството бе и бащата на Крис, който също работи във фирмата и живееше със сватовете си в Горна баня. Дани остави Сияна със сестра си и зет си. Той бе заместник-мениджър и работеше в пряка връзка с фирмите, които търгуваха с тях, и трябваше да обърне внимание на всички. Тя се чувстваше удобно в присъствието на Марая, а Матю използва случая, че си говорят приятелски, и я попита:

— Сияна, би ли дала интервю за рубриката ми „Път към успеха“?

Тя бе запозната подробно с тази рубрика, защото я четеше редовно, и попита учудено:

— Нима мислиш, че съм подходяща за рубриката? Аз нямам какво да разказвам. Не мисля, че мога да дам някаква насока или да вдъхновя някого със скромната си личност и фирма.

Тогава Марая се намеси окуражително, казвайки:

— Шегуваш ли се? Ти имаш пълно право да участваш в рубриката! Човек може да преуспее или да се остави на посредствен живот. Всеки сам взема решение как да постъпи с живота си. За теб мога да кажа, че си успяла млада жена. Живяла си скромен живот, но не си се отказала да се бориш. Работила си упорито и затова си получила шанс. Друг на твое място, получавайки печалба от лотарията, особено ако е бил лишаван от много неща в живота, би прахосал парите да удовлетвори желанията и лишенията си. Ти си вложила всичко в бизнес, с който си успяла да се реализираш и да помагаш на семейството си. Напълно си достойна да бъдеш героиня в тази рубрика. Ти си момиче, което заслужава адмирации за всичко, което правиш. Не се подценявай. И аз в началото се притесних. Как ще изложа живота си на показ, но по-късно разбрах, че притеснението ми е неоснователно. Винаги ще има хора, които ще ни харесват, и такива, които няма да ни харесват. Смисълът е, че ако можем да помогнем или вдъхновим дори само един човек, пак ще сме победители. Целта на рубриката е да накара хората да повярват в себе си, да добият смелост и да се борят за постигане на целите и мечтите си.

— Като те слушам, започвам да се замислям за всичко, което ми се е случило.

— Какво се е случило на моето момиче — сядайки до нея, запита Дани.

— Матю предложи да ми направи интервю, а сестра ти ме убеждава, че съм достойна за рубриката му.

— За това, че си достойна, скъпа моя, няма две мнения. Но ти сама си реши дали да участваш. Сестра ми и зет ми са силен екип. Те са добри поотделно, а когато се обединят, стават непобедими. Каквото и решение да вземеш, аз ще съм до теб. Имай предвид, че известността носи както позитиви, така и негативи. Ти сама си решаваш какво предпочиташ и ще понесеш ли всичко, което идва с популярността.

— Разбирам, и сестра ти ме предупреди за това. Ако ти си до мен, може и да се справя, а и сигурно трябва да свикна. В момента, в който се разбере, че съм твоя приятелка, не се знае какви коментари ще последват. Ти си известният принц, а аз съм Пепеляшка, появила се от нищото. Със сигурност ще заинтригуваме пресата, въпрос на време е да ни обрисуват в най-различни краски.

— За съжаление си права! Затова трябва да се държим единно и с доверие един към друг. Само така никой и нищо няма да ни навреди. Когато ти казах, че трябва да сме откровени, имах предвид пресата.

— В такъв случай ще участвам в рубриката на Матю. Всичко, което вълнува хората за жената до теб, ще бъде отразено в статията и няма да има възможност за измислици и спекулации относно връзката ни.

— Поздравления за Сияна — каза гордо Матю. — Толкова си млада, а знаеш как да тушираш журналистите. Вече съм сигурен, че Дани е благословен с жена като теб. Неговите притеснения, че ще бъде компрометиран от злонамерени хора, са неоснователни. Ти явно знаеш как да се защитиш, и със сигурност ще защитиш и мъжа, когото обичаш.

— И аз мисля така — подкрепи думите на съпруга си Марая. В това време оркестърът засвири блус и Дани покани любимата си на танц.

— Хайде да танцуваме, скъпа.

Докато двамата отиваха към дансинга, Марая каза:

— Много съм доволна от избора на брат ми! Сияна е много умна и интелигентна! Точно от такова момиче има нужда той. Тя ще го подкрепя винаги и като ги гледам колко са щастливи, вярвам, че винаги ще е така! Дано брат ми да осъзнава какво съкровище е открил в нейно лице!

— Бъди спокойна. Брат ти не е вчерашен. Може да се каже, че има опит с жените. Може и да не е имал връзки с тези, с които е излизал, но ги е опознавал. В момента, в който е открил истинската, се е вкопчил в нея. От километри му личи колко е влюбен, и дори се страхува от силата на любовта си!

— Има късмет, че момиче като Сияна го е обикнало. Тя е достатъчно умна и знае как да го държи до себе си, без да го обсебва и да го принуждава да се променя! Демонстрира му вярата си в него и му дава свобода, а в същото време и сигурност, че е до него! Толкова млада и толкова разумна, всичко, което е преживяла, й е помогнало да открие правилната формула за взаимоотношенията между мъжа и жената! Извлякла си е поука от това, което се е случило между родителите й. Въпреки че е страдала, е приела реалността и стъпвайки здраво на земята, изгражда своя характер. Тя знае какво иска от живота, и е наясно как да го постигне.

— Нейната история ще бъде интересна. Подозирам, че разказвайки за живота си, тя ще разкрие душата си! Ще предизвика размисли у хората, ще им открие как да се борят с проблемите и да извличат поука от тях! В същото време ще защити близките си и ще стопира всякакви негативни коментари за Дани и за връзката им.

— Напълно си прав, скъпи. Сияна е нешлифован диамант и най-важното е, че иска да се запази такава! Тя излъчва невинност, доброта и искреност! Гледа реално на живота и не желае да се променя. Тя е най-хубавото в живота на брат ми.

 

 

Партито бе невероятно. Всички много се забавляваха. Марая си позволи няколко бавни танца, като удостои с внимание, освен съпруга си, и баща си, и брат си. Сияна също се отпусна и показа танцови умения. Танцува с Дани и Матю и се хвана на няколко хора. Нейната жизненост и енергичност допадна на цялото семейство. Любимият й я гледаше доволно и с възхищение. Тя играеше хоро като професионална танцьорка и се виждаше, че искрено се забавлява. Буйната й дълга червеникава коса се движеше в такт със собственичката си. Тъмночервената й рокля с деколте и оголени рамене, закрити от косата, подчертаваше перфектната й фигура. На врата й блестеше колие с камъчета, имащи същия цвят. Изглеждаше прелестно с грейналата усмивка на лицето си. От нея искреше свежест и естественост. Можеше да сложи в джоб много красавици, които постигат такава красота с помощта на гримове и пластични операции. След продължителното хоро отиде при мъжа, запленил сърцето й. Той я прегърна през кръста, а тя едвам дишаше от умора. След като той оправи мокрите къдрици коса, гледайки я в очите, каза:

— Божествено красива си, любов моя!

— Нима! Цялата съм потна и зачервена от хорото, но започна ли веднъж да играя, не мога да спра!

— За мен няма по-красива от теб! Като слънце си, огряваш всичко наоколо, а най-много мен!

— Само че твоето слънце се нуждае от вода и място да поседне за почивка.

— Ела, ще си седнем на местата си при сестра ми. Десертът е сервиран, така че ще си възвърнеш силите.

Не знаех, че умееш да играеш народни танци толкова добре!

— Като малка в началните класове ходех на курс по народни танци. Много обичам да танцувам, но учителката, която ни обучаваше, напусна училището и курсовете спряха. Мислех по-късно да се запиша в танцова школа, но така и не го направих. Сега нямам възможност да ходя по заведения. Още по-малко по места, където свирят народна музика.

— Това може да се промени! Аз не съм голям танцьор, но сестра ми и майка ми много обичат да танцуват. Така че ще си имаш компания, а и ще посещаваме заведения с такава музика.

Когато отидоха при семейството, всички я поздравиха за професионалното танцуване. Тогава Сияна каза:

— Благодаря за доброто отношение и за възможността да присъствам на това събитие. Благодарение на това парти срещнах мъжа на живота си.

След което Марина й се усмихна приветливо и каза:

— Явно съдбата е решила да ви събере! Ние вярваме в Бог! Приемаме всичко, което ни се случва, като съдба. Ти накара сина ни да промени начина си на живот. Да се замисли за важните неща и да е по-отговорен.

— Но аз не съм направила нищо — отвърна притеснено Сияна.

— Ти може и да не си направила нищо, но любовта му към теб го промени, и то към добро.

Дани забеляза, че Сияна се притесни от думите на майка му, и той знаеше защо. Тя се почувства зле заради него. Защото възприемаше думите на майка му като забележка. Всъщност майка му нямаше това предвид. Тя го виждаше променен, в смисъл че не излизаше вече по баровете. Не го виждаше по клюкарските рубрики с различни красавици, а се бе отдал на работата във фирмата и отношенията си със Сияна. Затова се обърна нежно към нея и каза:

— Спокойно, мила! Мама не ме обижда. Знам какво има предвид, и ти не я разбра правилно.

След това се обърна към майка си и с шеговит тон каза:

— Мамо, няма нужда да ме хвалиш пред Сияна, а още по-малко да казваш как съм живял преди. Тя ме приема такъв, какъвто съм, и ме обича с всичките ми качества, било то положителни или отрицателни.

— След реакцията й разбирам, че си късметлия, щом си я срещнал. Спокойна и щастлива съм, че синът ми има до себе си вярна и всеотдайна жена.

— Напълно права си, мамо, и аз съм много щастлив.