— Добро утро, сестричке. Току-що си купих списание „Хайлайф“ и мисля, че ще си сензацията на деня. Освен това трябва да почерпиш фотографа за снимката, която е на корицата.

— Този фотограф е в комбина с журналиста. Дали наистина трябва да черпя, или да те смъмря.

— Журналистът бе много настоятелен и убедителен. Особено когато започна да говори с любов и възхищение за теб. Бързо се предадох и реших да му помогна с изненадата.

— Очакваният резултат бе постигнат, успя да ме разплаче за втори път.

— Да те разплаче! Как така? Ще го призова на дуел, никой мъж не може да разплаква сестра ми.

— Ти да не си от Средновековието, че ще се дуелираш? А и сълзите ми бяха от щастие.

— Това означава ли, че чувствата ви са взаимни.

— Разбира се, глупчо! Твоята сестра на тези години се държи като влюбена ученичка. Матю и аз сме заедно и в най-скоро време ще го запозная с нашите.

— Радвам се за вас. Мисля, че си подхождате и той е добър човек. Когато се срещнахме, доста си поговорихме. Как мислиш се съгласих да му съдействам? Доста го поизмъчих.

— Той не ми каза така.

— Не е искал да се оплаква. В крайна сметка получи, каквото искаше.

— Доволна съм, че се разбирате. Справил си се много добре с подбора на снимки и добре ме изигра, като ме накара да позирам пред теб. Без да ми кажеш истинската причина.

— С Матю сме добър екип, трябва да ни го признаеш.

Тъкмо свърши разговора с брат си и отключваше вратата на кабинета си, когато телефонът й звънна отново. Този път беше баща й.

— Добро утро, тате.

— Добро утро, момичето ми. Как си?

— Благодаря. Добре съм, знаеш какво е, когато подготвям колекция за представяне. Но с екипа ми сме добри и всичко върви по график. Вие как сте? Мама с теб ли е? Току-що говорих с брат ми.

— Гордея се с теб, дъще! Сега пред мен е списанието. Досега не се бях замислял как стигна до решението да станеш дизайнер. Трябвало е да прочетем историята ти от трето лице, за да си дадем сметка през какво си преминала, за да постигнеш професионалния си успех. До мен е майка ти с насълзени очи от щастие и иска да ти каже нещо.

— Добро утро, мамо.

— Добро утро, детето ми. Обичам те и се гордея с теб. Както изглежда, по начина, по който е пресъздадена историята за успеха ти, има и някой друг, който много се гордее с теб, а ние с баща ти не го познаваме.

— Да, мамо, права си. Много си прозорлива. Щастлива съм, че имам такъв човек до себе си. Връзката ни е съвсем отскоро, но и двамата имаме чувството, че се познаваме от години. Скоро ще се запознаете и съм сигурна, че ще го харесате. Жадувам да прекарвам повече време с него, но и двамата сме много заети. Затова използваме всяка свободна минута да сме заедно. Сега покрай ревюто съм като във водовъртеж. Все нещо има за доуточняване и уреждане. А тази любов се появи съвсем неочаквано. Сигурна съм в моите и в неговите чувства, но имаме нужда от усамотение и време да сме сами. Щом се поуталожат нещата, ще ви запозная.

— Добре, милата ми. Ако имаш нужда от помощ за ревюто, от какъвто и характер да е тя, знаеш, че с баща ти ще се радваме да помогнем.

— Знам и наистина в деня на ревюто ще имам нужда от вас.

— Довиждане и приятен ден, детето ми.

— Довиждане и приятен ден на теб и татко.

Марая през целия ден получаваше обаждания с поздравления от приятели. Нейната история се четеше с интерес и всички очакваха продължението.

Матю също получи поздравления за добрата си работа. При него влезе приятелят му и колега Наско:

— Този път уцели право в десетката. С тази статия си спечели много почитатели. Хората харесват да четат за прогреса на известните личности. Твоята героиня, освен че е много способна, е сърдечна и добра. Не е конфликтна и не се замесва в скандали. Помага на хора в нужда, без да парадира с това. Уважавана е в модните среди и сега разголва живота си пред света, като откровено разказва за мечтите си и за начина, по който ги е постигнала. И ти, приятелю, имаш голяма заслуга, защото си се постарал с играта на думи да я представиш в най-добрата й светлина.

— Заслугата е изцяло нейна. Тя е всичко, което току-що ти изреди, и много повече. Аз имах възможността да я опозная и затова се постарах да напиша статията така, че хората да я видят такава, каквато я виждам аз. Тя заслужава само добро отношение.

— Ти май доста си хлътнал? Досега не съм те виждал да се прехласваш така по някоя жена. Въпреки че си се срещал и общувал с много красавици.

— Марая е специална за мен и наистина успя да ме заплени.

— Приятелю, този път отношението ти е наистина сериозно! А и ти от много време се бе отдал само на професията. Откога ти говоря, че трябва да се забавляваш. Да живееш с пълна скорост. А ти не ми обръщаше внимание, само работа и работа, но работа ще има и след нас, а животът си отминава и пропускаме истинските, важните моменти.

— Всичко, което казваш, е абсолютно така. Сега, когато я срещнах тази голямата, изпепеляващата любов, разбрах какво означава да живееш истински. Сега, когато тя е в сърцето ми и мисля само за нея, знам защо досега не съм искал сериозна връзка. Чакал съм нея и знам, че тя е моята половинка.

— Тогава ви пожелавам и на двамата щастие и всичко, което чувствате един към друг, да го съхраните завинаги.

— Благодаря, ти също имаш заслуга за това, да я срещна. Помогна ми не само да изпълня служебните си планове, но и да среща жената на живота си. Това за мен е най-важният ми съдбовен момент досега.

— Ами остава да почерпиш и да ме запознаеш лично с тази прекрасна жена, която е успяла да покори сърцето ти.

— Разбира се, че ще ви запозная. Та ти си най-добрият ми приятел.

— Сега те оставям, защото Миро, фотографът, ме чака, отиваме на изложба. Ще отразявам идеята за създаването и откриването й. Художникът е българин, живеещ от години в Италия. Миро ще снима най-интересните експонати, а аз ще направя интервю с художника и организатора на изложбата.

— Добре, ще се видим следобед, като се върнеш. Сега ми хрумна една идея. Мога да заведа Марая на изложбата. Искам да провериш работното време за събота и ако може, да ми набавиш повече информация за картините.

— Надушвам, че искаш да впечатлиш любимата. Но знай, че си достатъчно интелигентен и впечатлителен, и не е необходимо да се доказваш.

— Знам, че не е необходимо да я впечатлявам. Просто мисля, че на самата нея, като човек на изкуството, ще й бъде приятно да разгледа тази изложба. Сега е толкова заета, че едва ли има време да следи културните мероприятия. Има нужда да се разсее от служебните ангажименти. Какво по-хубаво от това, да се потопи в атмосферата на любимото й занимание — изкуството.

— Това, което аз разбирам, е, че много я обичаш и я познаваш добре. Знаеш какво ще я зарадва, и искаш да й доставиш това удоволствие.

Вечерта Марая бе на ръба на силите си. През деня имаше много работа, а и постоянните обаждания на приятели заради статията я разсейваха допълнително. Колкото да им бе благодарна за добрите намерения, толкова я и натоварваха. Въпреки това тя се държа безупречно и приветливо с всички. Все пак приятелите й нямаха представа колко е натоварваща подготовката на едно ревю. Изборът на подходяща зала. Изборът на манекени — жени и деца. Избиране на обслужващ персонал, хора, отговарящи за грим, прически, бижута, обувки. Преобличането на моделите и излизането им на подиума ставаше по предварително определен ред. Предварителна репетиция. Трябваше да се изпратят покани за гостите, фотографите и журналистите. Тя имаше асистентка, която й помагаше, но лично следеше дали всичко върви според предварително подготвения от нея план. След ревюто бе предвиден коктейл за най-близките и приятелите. Трябваше да се обади и на кетъринг. Когато телефонът й отново звънна, тя си помисли този път да си спести обаждането, но звъненето продължи настоятелно и без да поглежда кой е, се обади.

— Здрасти, скъпа, извинявай, че те безпокоя. Знам, че си много заета, но исках да те чуя. Липсваш ми, а и реших да те попитам уговорката за довечера остава ли.

— Ти ме извини. Днес е един от най-натоварените ми дни. Дори не съм поглеждала колко е часът.

— Шест и половина е и затова ти звъннах.

— Станало е толкова късно? Хората ми си тръгнаха, но аз все още работя.

— Ако си много изморена, няма да те притеснявам. Ще отменя резервацията на ресторанта.

— Изморена съм, но искам да съм с теб, защото и ти много ми липсваш. За колко часа е резервацията?

— За осем и половина.

— Добре, ще имам време да се прибера и освежа.

— Ок. Обичам те.

— И аз те обичам. Веднага си тръгвам, а ти, щом се приготвиш, ела у дома дори и по-рано.

Матю се усмихна, защото усети нетърпението й да се видят.

— Четеш мислите ми, копнея да те видя, колкото се може по-скоро.

— Чакам те. Чао.

Матю пристигна у тях към осем. Не посмя да я притеснява, докато се приготвя. Когато го посреща на вратата, беше напълно готова. Прелестната й коса бе леко влажна и русите къдрици спокойно се спускаха на раменете й. Щом я видя, дъхът му секна, естествената й красота го заслепяваше.

— Ослепително красива си! — каза той, целуна я и я прегърна още в мига, в който я видя.

— Ти също си очарователен и много ми липсваше — му отвърна тя и се притисна силно в прегръдката му.

— И ти много ми липсваше. През целия ден ме поздравяваха за статията, а аз приемах поздравленията, знаейки, че те са за теб. Ти си основният автор и безкрайно много се гордеех с теб. Исках да си до мен и да кажа на всички, че ти си тази, която трябва да поздравяват.

— Не е необходимо да си толкова скромен. Защото без теб моята история нямаше да види бял свят. Никой нямаше да разбере как едно малко момиченце е имало смелостта да мечтае и да следва мечтите си, докато ги постигне. Днес беше еуфоричен ден. Телефонът ми не спря да звъни и все пак при толкова много работа успях да обърна внимание на всички. Добре е, че когато излезе продължението на статията, ревюто ще е минало и няма да съм толкова ангажирана. Тогава по-спокойно ще мога да се насладя на поздравленията на приятелите си. Днес денят ми премина като в сън, все още не мога да осъзная какво се случва.

— Ти заслужаваш всички тези положителни емоции и въпреки че сега не осъзнаваш успеха си, след време това ще те вдъхновява да постигаш още по-добри резултати. Самата ти ще си вдъхновение за много млади хора. Всички, които мечтаят, чрез теб ще си дадат сметка, че мечтите им са постижими. Стига само да са търпеливи, последователни, амбициозни и да правят всичко с желание и любов, както го правиш ти.

— Говориш така, защото много ме обичаш. Ела, да поседнем малко! Имам нужда да постоя в прегръдката ти. Тя ще ми даде енергията, от която имам нужда след този изморителен и емоционален ден.

— Скъпа, ако искаш, може и да не излизаме.

— Не, имам нужда от няколко минути да постоя така с теб, и тръгваме.

— Добре, любов моя — каза Матю и нежно загали главата й, която бе на рамото му спокойно отпусната.

Той прокарваше ръка по косата й, мислейки си, че животът е прекрасен. Тази удивителна жена си почиваше блажено облегната на него. Какво можеше да иска повече от това?

Ресторантът, в който имаха резервация, бе известен с приятната си обстановка, културно обслужване и оркестър, чийто репертоар бе основно от бавна и отпускаща музика. Двамата се настаниха един срещу друг и сервитьорът им донесе менюто. След като поръчаха, Матю каза:

— Днес си имала много напрегнат ден. Като те гледах, докато се беше отпуснала, си помислих, че след такова изтощение няма да се съвземеш за толкова кратко време. Успя отново да ме изумиш. След няколко минути почивка изглеждаш прекрасно и с нищо не показваш, че денят ти е бил натоварен. С това разбирам, че си много силна и организирана. Друг на твое място ще се оплаква и ще предпочете да си гледа спокойствието, но не и ти.

— Ласкаеш ме, но истината е, че ти ме зареждаш с нови сили и енергия. Преди да те срещна, не съм си давала сметка, че ако имам любим човек до себе си, ще съм по-силна и енергична. Въпреки че родителите ми са живо доказателство за това. Двамата толкова много се обичат, че винаги са се допълвали. Никога не съм ги виждала изтощени от ангажименти или да проявяват слабост и отпуснатост. Досега не знаех как го постигат, но сега вече знам. Ти си моята сила.

— Винаги можеш да разчиташ на мен. Не се замисляй дори, ако имаш нужда от мен или моята помощ, да ми кажеш. Сега, когато организираш ревю, сигурен съм, че все ще има нещо, с което да облекча част от работата ти. Може да ти съдействам за присъствието на подходящи журналисти, фотографи и телевизионни медии.

— Ще можеш ли да направиш това за мен? Наистина ще ми е голямо облекчение. Ти по-добре ги познаваш знаеш кои ще са по-подходящи за моето събитие.

— Разбира се, че мога. Само ми кажи кои медии предпочиташ да присъстват, имам познати навсякъде и ще поканим най-подходящите.

Тя сложи ръка върху неговата, погледна го с любов в очите и каза:

— Благодаря ти за подкрепата. Това означава много за мен.

— Няма нужда да ми благодариш. Ако аз не ти съдействам, кой друг да го направи? Ти си моята половинка и двамата с теб идеално се допълваме. Дори се доказахме като перфектния екип при написването на историята на професионалния ти успех.

— Аз мисля, че именно на най-близките си хора трябва да изказваме най-голяма благодарност. Както и да си казваме, че се обичаме. Така с думи изразяваме чувствата и мислите си към тях.

— От всеки разговор с теб получавам ценни житейски уроци. Без да си даваш сметка, съвсем чистосърдечно и непринудено ми помагаш за книгата, която пиша. Откакто те срещнах, научих много за взаимоотношенията, при които чувствата и емоциите правят хората по-силни, самоуверени и по-добри. С теб ми е лесно да кажа „обичам те“ и „благодаря“. Ти ми помогна да осъзная, че тези думи са вълшебни. Благодаря ти.

— Сам разбираш, че няма нищо странно в това, да благодариш на най-близкия си човек.

— Разбирам го и го приемам благодарение на теб. Знаеш ли, имам изненада за теб? Днес разбрах за откриването на една изложба и мисля, че ще ни е приятно да я посетим.

— Това е чудесно, какви са творбите?

— Изложбата е с лого „Модерно изкуство“. Художникът е българин, живеещ в Италия, и сега е решил да представи изкуството си на родна земя.

— Ще изпитам истинско удоволствие да я разгледам.

— Знаех си, че ще ти хареса идеята и се сдобих с необходимата ни информация.

Двамата вечеряха. Слушаха приятната музика, която се носеше в залата, и си говореха толкова приятно, че не усетиха кога е станало късно.

Прибраха се в дома й. Заедно си взеха душ, а когато си легнаха, се отдадоха на страстното си желание. Любиха се нежно и всеотдайно. Толкова много се нуждаеха един от друг, че не можеха да се наситят на близостта си. След продължителни ласки, страстни целувки и вплитане на тела заедно стигнаха върха на екстаза. Изтощени и задоволени се отпуснаха и прегърнати заспаха.

На другия ден спаха до късно. Марая се събуди от целувките на Матю. Наспала се добре, спокойно пое инициативата и го съблазни със своята сладостна, властна и изпепеляваща любов, така както само тя умее. Той се остави на нейните ласки и изживя най-върховния момент в живота си. Тя определено знаеше как да му достави истинско удоволствие, и го правеше с душа и сърце. И двамата бяха щастливи и доволни от искрените си взаимоотношения, и бяха наясно, че имат обща съдба.

След като обядваха, тъй като бяха пропуснали закуската, отидоха да разгледат изложбата. Тя бе впечатлена и развълнувана. Като човек, ценящ и познаващ изкуството, разглеждаше всяка творба с внимание. Той също ги разглеждаше с увлечение и обсъждаше с нея отделните картини. Слушаше я как с разбиране и усет говори за всяка творба, и понякога изказваше своето мнение. На нея й беше приятно, че той споделя интереса й към изкуството.

— Нямах представа, че ще си толкова запознат с този вид художествено творчество!

— Нямам големи познания относно изкуството. За да не те разочаровам, се постарах да получа предварителна информация за тази изложба от мой колега.

— Благодаря ти. Знам, че си го направил заради мен, и то не за да ме впечатлиш, а защото знаеш, че ще ми е приятно да обсъждаме видяното.

— Позна защо го направих, но защо смяташ, че не е, за да те впечатля.

— Защото те познавам достатъчно добре. Не е в стила ти да използваш такива трикове, за да ме впечатлиш. Целта ти е била да ме разсееш от напрегнатата седмица и да ми доставиш удоволствие.

— Ясно ми е, че човек трудно може да те заблуди!

— О, и аз понякога греша! Няма безгрешни хора — нито в преценките си, нито в действията си. Хора сме, всеки може да сгреши. По-важно е да осъзнаваме грешките си и да ги поправяме.

— Ти си невероятна! Разбираш ме толкова добре, сякаш четеш мислите ми. Ти прозря действията ми, а моят приятел, който ме познава от години, веднага реши, че искам да те впечатля.

— Може и да те познавам по-отскоро, но те обичам и те разбирам повече от всеки друг.

След изложбата решиха, че и за двамата ще е по-добре той да остане няколко дена в дома й. Ревюто наближаваше, а искаха да използват всяка свободна минута, за да са заедно. Затова отидоха до квартирата му, да си вземе малко дрехи.

В деня на ревюто Матю стана преди Марая. Този път той приготви закуска и кафе. Тя се събуди от аромата на кафето и нежната му целувка.

— Добро утро, любима! Днес е голям ден и затова ти приготвих специална закуска и силно кафе. От теб се иска само да станеш и да се приготвиш спокойно за този важен ден.

— Добро утро, любими! Благодаря за удивителното събуждане. Знаеш, че твоите целувки са еликсир за мен. Зареждат ме с много сила и енергия. Днес наистина денят ще е специален, но и много дълъг.

— Затова трябва да хапнеш добре. Да се приготвиш и да запазиш спокойствие и самообладание. Трябва да вярваш, че всичко ще мине добре.

— Слава на Бога, че си тук до мен. Толкова много се нуждая от теб и силата, която ми даваш. Отсега се вълнувам и чувствам, че сърцето ми бие по-силно.

— Всичко е нормално. За мен е истинско щастие, че ще съм до теб в този ден. Обичам те.

— И за мен това ревю ще е по-специално. Защото ще изживея този важен момент в професионалната си кариера заедно с любимия си. Семейството ми винаги е било до мен и ме е подкрепяло. Но твоята любов, всеотдайност и подкрепа са много ценни за мен. Обичам те, Матю. Щастлива съм, че си в живота ми. Искам да знаеш, че нашата любов е важна за мен.

— За мен ти си най-важната жена в живота ми. Днес имаш важно събитие, затова, любов моя, време е да се приготвяш.

Когато Марая пристигна в офиса, всички служители я очакваха, за да разпредели задачите им за предстоящия ден. Матю бе до нея, защото беше решил през този ден да не я изпуска от поглед. Искаше да може да реагира веднага, ако тя има нужда от нещо. Всичко, което щеше да се използва на ревюто, бе проверено, натоварено в буса и изпратено в залата. След като отидоха на мястото на събитието, всеки се бе заел със задачите си. Манекенките получаваха последни инструкции. Фризьори и гримьори изпълняваха задълженията си. Семейството й бе дошло по-рано. Тя ги помоли да проверят дали всичко с коктейла за след ревюто е наред, както и да се погрижат за гостите. Преди започването на ревюто се преоблече с елегантен тоалет, който си бе изработила специално за случая и бе в стила на представяната от нея колекция. Един от фризьорите й направи прическа. Гостите пристигнаха и заеха местата си. Матю посрещна хората от медиите и ги настани там, откъдето да могат да наблюдават най-добре ревюто. Всичко бе готово за започването на ревюто и момента на неговото откриване настъпи. Манекенките дефилираха самоуверено по подиума и получаваха аплодисменти за представяните модели. Във втората част на ревюто бе изложена детската колекция. С последните детски манекенки на подиума излезе Марая. Тя бе хванала две момиченца и заедно с тях дефилира на подиума. Залата се взриви от бурни аплодисменти. Всички гости бяха станали и ръкопляскаха на невероятната дизайнерка Марая Йорданова. Тя усмихнато се покланяше и благодареше на всички за признанието и аплодисментите. Сърцето и биеше ускорено от големите емоции. Реакцията на публиката й подсказваше, че е постигнала триумф, и бе много щастлива. Докато беше на сцената и ликуваше от прекрасното и успешно представяне, до нея застана Матю с огромен букет от рози. Когато й го поднесе, я целуна и прошепна:

— Честит успех! Невероятна си! Всичко бе неописуемо и прекрасно! Обичам те!

След него я поздравиха родителите й, брат й, приятелите и гостите. След поздравленията обърна внимание и на журналистите. Отговори спокойно на въпросите им и позира пред камерите. Когато цялата тази еуфория приключи, Матю я прегърна и отведе в гримьорната.

— Благодаря ти, че ме измъкна, не знам колко още щях да издържа.

— Ти изпълни всичките си задължения блестящо. Обърна внимание на всички, а сега имаш нужда от почивка и спокойствие.

Той й даде чаша вода и започна да я масажира по врата и раменете. Бяха минали само няколко минути. На вратата се почука и в стаята влязоха родителите й.

— Всичко бе невероятно и постигна поредния си огромен успех, момичето ми. Обичам те — каза баща й, влизайки.

— Така е, много се гордеем с теб и аз те обичам — продължи майка й.

— И аз много ви обичам! Без вас нямаше да съм това, което съм. Благодаря ви — каза Марая, целувайки и прегръщайки родителите си. — А сега искам да ви представя моя приятел и любим Матей. Обичам го и съм много щастлива с него, съжалявам, че досега не намерих време да ви запозная, но мисля, че сега моментът е подходящ.

Матю усмихнат протегна ръка към майка й, а после и към баща й:

— Приятно ми е да се запознаем — Матей!

— И на мен ми е приятно — Марина! Досега слушах само добри думи за теб от дъщеря си.

— Приятно ми е — Матей! — се обърна към бащата на Марая.

— На мен също — Кристиян, но може да ми казваш Крис.

— Имате невероятна дъщеря. Красива, умна и талантлива. От нея съм слушал много за вас. Сега, когато се запознахме и като я познавам, разбирам, че тя много прилича на вас. Познавам я от месец и може да си мислите, че периодът, в който сме заедно, е кратък, но съм щастлив, че я познавам. Обожавам я и я обичам с цялото си сърце. Тя е не само перфектен професионалист, но и невероятен човек. Вие като нейни родители можете само да се гордеете, че е ваша дъщеря. Аз се гордея, че е моя любима.

— Времето невинаги е фактор за развитието на взаимоотношенията между хората. Може да познаваш някой цял живот и пак да не го познаваш достатъчно добре. Просто може да не си обръщал внимание какъв човек е до момента, в който мненията ви се разминат, и тогава си даваш сметка, че изобщо не си познавал този човек. Друг път може да познаваш някой от два дена и да имаш усещането, че си го познавал от цяла вечност. Има го и моментът на привличането между хората. Така наречените сродни души. Те се срещат и се разпознават почти мигновено.

Когато Марина приключи с мнението си, Матю каза въодушевено:

— Сега разбирам, че Марая изцяло прилича на вас по отношение на възгледите и разбирането, което проявявате във всеки момент! И двете сте толкова великодушни и сладкодумни, че може да омагьосате човек само като му говорите!

— Така е — съгласи се с него Крис. — Моите най-важни жени в живота ми са абсолютно еднакви в това отношение. И двете са много доверчиви и влизащи в положението на всеки, затова понякога се страхувам някой да не злоупотреби с доверието им и да ги нарани.

Тогава дъщеря му се намеси в разговора:

— Вие хубаво си говорите, но вече е време да обърна внимание на гостите си на коктейла.

— Да, мила, напълно си права — каза баща й. — Оставяме те да се освежиш, а ние с майка ти отиваме да забавляваме приятелите ти, въпреки че брат ти сигурно се справя с това много добре.

Когато излязоха от стаята, Матю я прегърна и с въодушевление каза:

— Имаш чудесни родители! Днес ми достави истинско удоволствие, като ме запозна с тях. Те са изключителни и прекрасни като теб. Имаш идеалното семейство. Щастлив съм, че получих възможността да ви познавам.

— Наистина съжалявам, че не се запознахте по рано. Всичко вече е наред и мисля, че и ти им допадна. Все пак си любимият мъж на дъщеря им. Мама е много прозорлива и разбра, че ме обичаш, още когато прочете материала, който написа за мен. Вече съм готова и можем да се присъединим към останалите.

— Да, миличка, това е твоят ден! Не всеки ден се случва на човек да триумфира с такъв успех. Ти го постигна и това е наградата ти за всички дни на упорит труд и всеотдайност. Напълно си заслужи аплодисментите на хората. Убеден съм, че ще получиш много добри бизнес предложения. Защото с удивителния си талант ти създаваш само прелестни модели.

На следващия ден още се усещаше еуфорията от успешното ревю. Служителите бяха доволни от добре свършената работа. В пресата бяха отразени само с положителни рецензии. Ревюто бе сензационно събитие и дълго време се коментираше и обсъждаше в модните среди. През следващата седмица Марая прие много поздравления и имаше уговорени срещи с бъдещи бизнес партньори. Тя бе напълно щастлива от професионалния си успех, но още по-голямо щастие и наслада изпитваше в личния си живот.

Взаимоотношенията й с Матю ставаха все по-сериозни и стабилни. Той почти се бе пренесъл в дома й. И за двамата бе истинско удоволствие да прекарват вечерите и нощите си заедно. През деня се чуваха по телефона по няколко пъти, защото си липсваха. Понякога се срещаха за бърз обяд, само и само да прекарат още няколко минути заедно. Следващите няколко седмици ходиха и на гости в родителите й. Намериха общ език и им беше приятно да разговарят. Марина като майка и обичана съпруга в погледа на Матю бе разпознала обожанието и любовта му към дъщеря й. С такъв поглед я гледа съпругът й. За нея това бе знак, че момичето й е срещало правилния човек. Тя виждаше колко влюбено се гледат Марая и Матю, и разбра, че дъщеря й също като нея е имала късмет да намери истинската любов. Когато младите си тръгнаха, прегърна съпруга си и сподели:

— Щастлива съм, че те имат божията благословия да изпитват такава любов, каквато имаме ние.

— Права си, любима, и аз съм щастлив, защото мисля също като теб. Дъщеря ни заслужава да е толкова щастлива.

Когато излезе и втората част от историята на Марая в поредицата „Път към успеха“, отново заваляха обаждания и поздравления. Сега тя ги приемаше спокойно. Щастливият край на историята в съчетание с триумфиращия успех на ревюто бяха доказателство, че с мечти, постоянство и упорит труд всичко може да стане реалност. Матю също бе поздравен за успешното попадение с историята на Марая. Той беше сам в кабинета си и след поредното поздравление се замисли. Благодарение на тази история бе срещнал жената на живота си. През двата месеца, откакто са заедно, той се чувстваше истински щастлив. Никога преди не си бе представял, че ще има толкова голяма нужда от някого. Но откакто я срещна, я прие със сърцето и душата си, тя бе винаги с него, ако не физически, то в мислите му. Беше сигурен, че това е жената, с която може да сподели всички свои мисли и чувства. Жената, която ще го разбере, ще му помогне и ще го разсее от проблемите. Жената, с която може да се люби до забрава и да го прави щастлив във всеки момент, в който са заедно. Тя го караше да се чувства единствен и специален. Той така се бе отнесъл в мисли, че дори не разбра кога Наско е влязъл в стаята му.

— Хей, човече, къде си се отнесъл? Спри да витаеш из облаците и слез на земята!

— Мислех си за Марая! Колко се промени животът ми с нея! Мисля си, че е време да предприема по-сериозна стъпка в отношенията ни.

— Да не си решил да й предложиш брак?

— Точно за това си мисля и смятам, че днес е подходящият момент.

— Щом си решил, значи напускаш групата на ергените. Сега ще има един мъж по-малко като конкуренция за свободните момичета — се пошегува Наско.

— Ти знаеш, че поначало не съм ти бил конкуренция. Нямах особено голям интерес към отворените връзки. Особено сега, когато имам любима. Не съм и поглеждал към друга жена и никоя не ме е впечатлявала с външност. За мен Марая е всичко, което искам.

В това време на вратата се почука.

— Да, влез.

Когато вратата се отвори, Матю не можеше да повярва на очите си! Пред него стоеше тя, неговата любима, сякаш я бе повикал с мислите си. Той я погледна с поглед, който говореше повече от думи, и тя разбра, че е мислил за нея. Стана и отиде до нея, и без притеснение от присъствието на Наско я прегърна и целуна. След това вълнуващо посрещане тя каза:

— Реших да ти направя изненада. Телефонът ми не спира да звъни заради статията в списанието. Затова зарязах работата и си помислих, че може да обядваме заедно.

Наско реши да подсети за присъствието си двамата влюбени и тактично се позакашля. Когато влезе в стаята, Марая така се бе съсредоточила в Матю, че не бе забелязала присъствието на друг човек. Сега, когато го видя, каза притеснено:

— Извинете ме, не ви видях.

— Спокойно, сигурно е нормално за влюбените! Вие, двамата, сте така вглъбени един в друг, че светът около вас спира да съществува, когато се съберете. И тъй като най-добрият ми приятел не ни запознава вече толкова време, ще го направя сам. Аз съм Атанас, но приятелите ми казват Наско. Приятно ми е най-после да се запозная с жената, пленила сърцето на приятеля ми.

Тя протегна ръка за запознанство и каза:

— Марая, на мен също ми е приятно. Може и да не се познаваме лично, но Матю често ми говори за теб.

— Със сигурност не толкова, колкото аз слушам за любимата му жена, а не намери време да ни запознае.

— И двамата сме доста заети. Когато имаме свободно време, се стремим да го прекарваме само двамата. И моите приятелки се сърдят, че нямам време за тях в последно време. Въпреки че имаха възможността да се запознаят с Матю на ревюто, и знаят, че използвам всяка свободна минута за него.

— Сигурно е така, когато срещнеш голямата любов! Като гледам Матю, той и преди нямаше голямо желание да излиза и да се забавлява, а сега мисли само за теб.

— Хайде да обядваме заедно. Така ще може да си поговорите и да се опознаете — предложи Матю.

— Ако няма да преча на влюбените гълъбчета, ще дойда с вас — се пошегува Наско.

— Разбира се, че няма да пречиш! Дори ще ни е много приятно — го покани и Марая.

Тримата се отправиха към близкото ресторантче. На Марая Наско определено й допадна. Той бе приказлив, забавен и си личеше, че между него и Матю има истинско приятелство. Когато приключиха с обяда, двамата си поръчаха кафе, а Наско тактично се измъкна, под предлог, че има важна работа. Щом останаха сами, Марая сподели с Матю:

— Наско ми хареса. Много е общителен и чаровен.

— С него се разбираме и си помагаме в работата. Разказвал съм ти, че се познаваме от университета. След теб и семейството ти той ми е най-близкият човек тук, в София. Ако имам проблем и се нуждая от помощ или приятелско рамо, знам, че мога да разчитам на него.

— Радвам се, че имаш толкова добър приятел, и ако пожелаеш, винаги можеш да го поканиш вкъщи — него и приятелката му, ако има такава.

— Ами той няма сериозна приятелка. По отношение на жените е по-активен. Сама се убеди колко е очарователен и забавен. Харесва свободата и вниманието на жените към него. Когато си хареса момиче, знае как да го очарова и да получи това, което иска. По принцип е добряк и никога не е наранявал момиче съзнателно. Още не е срещнал жената, която ще го укроти и ще го направи примерен мъж.

— А ти защо се подценяваш! И то пред мен, жената, която те познава добре и знае, че си не по-малко очарователен от всеки мъж. Наясно си, че можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш.

— Не се подценявам, но съм много взискателен по отношение на жените. А и вече съм срещнал жената на мечтите си. Нямам нужда от никоя друга, само от теб. Обичам те.

— И аз те обичам, и ти си единственият мъж, когото желая.

— Какво ще кажеш довечера аз да ти приготвя специална вечеря — изведнъж каза Матю. — Крайно време е да опиташ от моите кулинарни умения. Досега ти бях само помощник в кухнята, но този път искам да приготвя всичко сам.

— Ти искаш да готвиш? Добре, няма проблем, но искам да приготвиш твоето любимо ястие. Не съм капризна по отношение на храната, така че приготви, каквото пожелаеш.

— Ок. Разбрахме се. Ще се прибера по рано, за да се приготвя.

— Добре, скъпи, щом така желаеш.

Те се разделиха пред ресторанта и всеки тръгна към работата си.

Вечерта Матю се прибра по-рано, като преди това бе напазарувал. Изми доматите и краставиците за салатата и ги остави настрани. Маринова пържолите и ги остави малко да постоят, след което ги сложи във фурната да се пекат. Наряза гъби, сложи им подправки и със сос от вода, брашно и масло ги остави малко да поврат. Щом омекнаха, ги прибави към пържолите. Наряза различни видове мезета и салатата. Приготви фреш от портокал и извади бутилка шампанско. Накрая подреди масата.

Погледна към часовника и видя, че е шест часа и че и Марая трябваше да се прибере всеки момент. Изнесе вазата с огромния букет рози, които й бе купил, на терасата. За да не ги види, преди да настъпи моментът, в който ще й ги подари. Когато тя се прибра, всичко бе готово и къщата ухаеше приятно на нещо вкусно. Взе душ и си облече рокля, която бе елегантна и удобна за вечеря вкъщи. Малко преди да се прибере, Матю също се бе освежил и преоблякъл подходящо за случая.

Марая съзнателно се забави в спалнята. За да му даде възможност да се приготви на спокойствие. Тя осъзнаваше, че нещо съдбовно ще се случи с тях в тази прекрасна октомврийска вечер. Когато влезе в трапезарията, бе изумена от безупречно подредената маса. Горяха ароматни свещи в син, розов и бял цвят и придаваха тържествен ореол на масата. Матю я пое в прегръдката си и я целуна страстно и продължително. После кавалерски изтегли стола и я покани да седне. Сложи салатите и мезетата на масата и отвори шампанското. Тъй като и двамата не бяха любители на алкохола, реши, че ще могат да изпият по една чаша шампанско. Тя бе истински очарована и изненадана. Защото досега той винаги й бе помагал за приготвяне на салатата. Никога не й бе казвал, че може да готви и да създава такава романтична обстановка. От уредбата звучеше приятна музика, която харесваха и двамата. Вечерята бе изключително вкусна. На нея й допадна това, че бе решил да сготви ястие, а не да направи само стекове на скарата. За десерт бе купил от любимата й шоколадова торта. Върху парчетата торта бе направил допълнителна украса със спрей сметана. В сметаната на нейното парче от торта сложи невероятно красив пръстен, който й бе купил. След като й поднесе тортата и й подари прекрасния букет с любимите й розови рози, които блестяха от напръскания брокат и капки роса, я целуна и погледна прекрасните й очи. Когато Марая видя пръстена и розите, се развълнува от цялото внимание и любов, които й бе показал Матю с жестовете си. Тя отвърна на целувката му и също го погледна с любов в очите. Тогава той коленичи и каза с голямо вълнение:

— Обичам те, Марая, с цялата си душа и сърце! Ти си невероятна жена и аз съм истински късметлия, че си моя! Ти си всичко, което искам да имам в живота си. Ти си моята светлина и енергия, от които се нуждая. Ще ме удостоиш ли с честта да станеш моя съпруга?

Тя го хвана за ръце и го изправи срещу себе си, без да мести поглед от очите му.

— Обичам те, Матю. Ти си най-очарователният и внимателен мъж, който познавам! Ти си моята сила и вдъхновение. Ти си единственият мъж, който искам в живота си. Ти си единственият, от когото се нуждая, така както се нуждая от въздух и вода. Желая да бъда с теб с цялата си душа и сърце. Да, искам да бъда твоя съпруга — каза накрая и се хвърли в прегръдката му, а очите й бяха пълни със сълзи. Тогава тихо прошепна: — Откакто те познавам, не спираш да ме изненадваш приятно и да ме разплакваш от щастие, с което само ти можеш да ме дариш.

Той изтри сълзите й с целувки. След това я целуна страстно и всеотдайно. Когато приключи с целувката, постави пръстена на безименния й пръст на ръката.

— Прекрасен е! Не съм виждала толкова красив пръстен и ми е по мярка. Как стана така?

— Отново благодарение на любимия ти брат. Той ми даде твой пръстен, който си забравила у вашите и си го носила именно на същото място. Сега пръстенът ти е в кутията с бижута.

— Да. Както изглежда, вече няма да го нося. Защото нямам намерение да свалям този, които ми подари ти, любими мой.

— Радвам се, че ти харесва, защото изцяло се доверих на консултантите в бижутерийния магазин. Добре е, че те познават и знаеха какво харесваш.

— Тази вечер ме направи най-щастливата жена на света. Вкусната вечеря, красивият пръстен, разкошният букет и романтичният момент, в който ми предложи да се омъжа за теб. За първи път нямам думи, с които да изразя чувствата си. Никога, дори и в най-смелите си мечти, не съм си мислила, че ще изживея такова щастие при предложение за брак.

— Толкова си добра и нежна, радваш се на малки жестове и внимание!

— Ти се шегуваш! Това е най-невероятното, най-красивото и най-романтичното предложение, което може да получи една жена! Дори в романтичните филми не съм гледала нещо толкова прекрасно! Благодаря ти!

— Вече свикнах да получавам постоянно благодарности от теб. Както и изразяването на чувствата ни, спонтанно и непринудено. Както между нас, така и в семейството ти, което вече чувствам като свое, и всичко много ми харесва. Благодаря ти, че прие предложението ми. Направи ме най-щастливия мъж на света и вече си моя завинаги. Сега ми кажи, ще си изядеш ли десерта, или да продължа с останалата част от програмата за вечерта.

— Още ли има? — попита учудено Марая.

— Да, любов моя! След като те държах в ръцете си и те целувах, сега единственото ми желание е да те взема на ръце и да те отнеса в спалнята, където с душата и тялото си да ти покажа колко силно те обичам и желая.

— Тогава какво чакаш! Любимата си торта мога да изям по-късно, но не мога да бъда далеч от теб и секунда повече.

Матю я взе на ръце и я отнесе в спалнята, където се отдадоха на страстта си и си подариха взаимно поредната незабравима нощ. Когато се любеха, те се отдаваха напълно. Забравяха за всичко, съществуваха само те и голямата им любов. Между тях нямаше задръжки. Когато слееха телата си, импровизираха и измисляха всевъзможни начини, за да си доставят удоволствие. Всеки от тях обожаваше другия. Харесваше им да се целуват и галят навсякъде. За Марая нямаше нито една част от тялото му, която да не бе целувала. Побъркваше го, когато се заиграеше с мъжествеността му, и го предизвикваше да стене от удоволствие. В такива моменти той я извърташе под себе си и я любеше яростно и диво. Така задоволяваха желанието и копнежа си един към друг и доставяха истинска наслада за телата и душите си.

Следващия ден бе петък, а след предишната съдбовна вечер и последвалата я бурна любовна нощ и на двамата не им се ходеше на работа. Те искаха да останат в леглото и да се наслаждават на себе си и спокойствието, което ги бе обхванало.

— Ще можеш ли да се освободиш от работа? — попита Марая, вплитайки ръка в косата му.

— Мисля, че ще го уредя, само трябва да звънна на Наско. Няма нужда да му обяснявам, защото вчера, преди да влезеш при нас, му казах, че ще ти направя предложение.

— Знаех си, почувствах се странно, когато влязох при теб! Винаги ме гледаш с влюбен поглед, но вчера имаше и нещо друго. Приятно се изненада от появата ми, но и като ли се замисли за миг за нещо важно.

— Така е, говорех на Наско за теб. Преди той да дойде, пак си мислех за теб. Когато влезе заедно с голямата радост, че те виждам, за миг през ума ми мина, че съм те повикал с мислите си. Това означава, че връзката ни е много по-силна от това, което можем да си представим.

— Значи затова вчера имах усещането, че трябва да дойда при теб. Сякаш вътре в себе си съм чувствала, че нещо важно ще ми се случи, и изпитах копнеж по теб и желание да те видя. И аз няма да ходя на работа днес. И двамата заслужаваме малко почивка след толкова напрегнати работни седмици. Цяло чудо е, че успявахме да намираме време за себе си.

— Да, сякаш бяхме на виенско колело, което не спираше да се върти.

— Добре, че поне вечерите и нощите успявахме да слезем от него, за да си отдъхнем и да се насладим на връзката си.

Към обяд станаха. Хапнаха от храната, която бе останала от вечерта. С кафето дойде редът и на тортата, която бяха прибрали непокътната предишната вечер. Матю се бе отпуснал на дивана до Марая и докато с едната си ръка се справяше с тортата, с другата си играеше с косата й.

— Голям късметлия съм! Още не мога да повярвам на щастието си! Ощипи ме, за да съм сигурен, че не сънувам. Моя съпруга ще е най-красивата, умна, талантлива, силна и емоционална жена. Такова съчетание е невъзможно да се срещне в една жена едновременно, а моята бъдеща съпруга е всичко това. Още се чудя с какво те заслужих.

— Ти, скъпи мой, не си по малко красив, умен, талантлив, силен и емоционален! Двамата много си приличаме, само че сме се развили в различни сфери. Съдбата реши да ни срещне, а Бог благослови нашата любов.

— Имаш отговор на всичките ми въпроси. С теб сме страхотен работен екип и вярвам, че ще сме още по-добър екип и като семейство. Трябва да информираме семействата си за решението ни и крайно време е да те запозная с моите близки.

— Не знам какво мислиш ти, но е време да освободиш квартирата — и без това не ти е необходима, и повечето ти дрехи и вещи са вече тук.

— Да, ще се обадя на хазаите да ги предупредя. Наистина имам още малко дрехи и някои домакински прибори. С едно ходене с колата ще успея да ги взема.

— Съзнателно ли не ми каза, че си добър в кухнята!

— Не. Ти си просто много добра домакиня! Винаги приготвяш всичко превъзходно и аз не исках да ти се натрапвам с уменията си в собствената ти кухня.

— Отдавна всичко мое е и твое. За първи път има опасност да ти се разсърдя, ако разбера, че мислиш нещо за мое и не го приемаш като свое. Всичко между нас е общо и вярвай ми, че не ти се иска да ме виждаш сърдита.

— Вече е късно да се притеснявам как ще изглеждаш като сърдита — опита се да се пошегува Матю.

— Да. Определено си пропуснал да ме видиш в такава ситуация!

— Не се притеснявам. Ще се старая моята съпруга да е винаги усмихната, доволна и щастлива.

— Какво повече от това може да иска една жена от съпруга си!

— Обичам те, скъпа, ти си моят живот!

— Обичам те, скъпи, ти си моят живот! — и го прегърна силно, след като го целуна с гореща страст. — Толкова спокойна не съм се чувствала и дори не си спомням откога. Мога да стоя така с часове.

— И аз се чувствам така винаги, когато си близо до мен. Приятно ми е да си седя вкъщи. Доволен и спокоен съм от живота, който имаме заедно. Преди не ми се прибираше вкъщи, като знаех, че ще съм сам. Само книгата ми ангажираше през цялото свободно време. Понякога излизах с Наско и се мотаех по клубовете за забавления или по работа, но това не ми допадаше. Затова, когато той се заплеснеше по някое момиче, аз се прибирах. През последната година нямах желание за неангажиращи и повърхностни връзки и предпочитах да работя.

— А сега заради мен изостави работата си по книгата.

— Преди да те среща, работата беше моят приоритет. Но откакто сме заедно, нищо не е по-важно от теб. Сега всичките ми мечти са свързани само с теб. Всичко останало е само работа. Ти и аз сме професионалисти и сме добри в това, което правим, но и за двама ни любовта ни е над всичко.

— Вече говориш като мен.

— Не се притеснявам да се уча от хора, които има на какво да ме научат. Ти и семейството ти ме научихте на много семейни ценности. Вярно е, че по-малко работя по книгата в последно време, но затова пък всичко, което съм написал, е научено от теб. Общуването ми с теб ми е по-полезно и по-поучително от многото хора, които наблюдавах и с които разговарях. Ти ми помогна да осмисля взаимоотношенията по различен и по-приемлив начин от представата, която имах досега от проучванията си.

— Радвам се, че съм ти полезна. Така ще се чувствам по-малко виновна, че ти преча да работиш по книгата.

— Дори не си го и помисляй, скъпа! Ти никога не си ми пречила да работя. По-скоро ми помагаш, отколкото да ми пречиш, и си моето вдъхновение.

— И за мен ти си вдъхновение. Работя по-спокойно и съсредоточено, въпреки че си винаги в мислите ми. Странно, сякаш ми помагаш да мисля по-ефективно!

Целият им следобед премина в сладки приказки и не усетиха кога е станало късно. Преди вечеря решиха да се обадят на семействата си и да им съобщят за решението си да се оженят. Първа бе Марая. Родителите й очакваха с нетърпение това обаждане, защото Дани ги бе информирал за намеренията на Матю.

— Здрасти, мамо. Пусни си телефона на високоговорител, за да ме чува и татко.

— Да, момичето ни, слушаме те.

— Мамо, тате, снощи с Матю се сгодихме! Това бе най-важната и прекрасна вечер в живота ми! Той се беше постарал вечерта да е специална и незабравима, а аз получих най-романтичното предложение за брак! Всички подробности ще ви разкажа, когато се видим. Щастлива съм. Обичам ви и ви благодаря, че сте ме създали и възпитали така, че когато срещнах подходящия мъж, успях да го разпозная! Сигурна съм, че Матю е мъжът на живота ми!

— Честито и на двама ви! Пожелаваме ви цялото щастие на света! Обичайте се и пазете любовта си! Тази любов ще ви дава сила да се справяте с всички трудности и препятствия на живота. Обичаме те, дъще, а вече обичаме и твоя любим. От днес го приемаме за наш син.

Тогава Матю, развълнуван от думите им, се обади:

— Благодаря ви за топлите думи, и аз ви обичам и уважавам! Вие сте невероятни родители! Запознавайки се с вашето семейство, аз се чувствам истински щастлив. Обичам дъщеря ви и ще използвам всяка секунда от живота си, за да я правя щастлива.

— Сигурни сме в чувствата ти, момчето ни. Искаме да ви поканим утре на обяд и ще имаш възможност да се запознаеш с по-възрастните членове на семейството.

Матю погледна Марая и това им бе достатъчно, за да се разберат, че ще отидат.

— Да, ще дойдем. Благодарим за поканата. Приятна вечер и довиждане.

— Мамо, тате. Довиждане и от мен. Ще се видим утре. Изпращам ви целувки.

— Приятна вечер и на вас.

Когато разговорът приключи, Марая каза на Матю:

— Хайде, скъпи, сега е твой ред.

— Той набра номера на родителите си.

— Майко, здравей, Матю се обажда, чуваш ли ме добре? Татко там ли е? Как сте?

— Здравей, Матю. Ние сме добре, а ти как си, момчето ми? От няколко дена не си ми звънял и бях започнала да се притеснявам. Мислехме с баща ти да ти звъннем ние.

— Добре съм, майко, даже повече от добре! Ако татко е там, пусни телефона на високоговорител, ще ви кажа нещо важно.

— Вече те слушаме и двамата.

— Здрасти и на теб, татко.

— Здрасти, синко, слушаме те.

— Снощи се сгодих. Преди време ви бях казал, че се виждам с едно момиче. Аз не само излизах с нея, но и живеем заедно от доста време. Не ви казах, за да не ме питате постоянно за отношенията ни. Освен това бяхме много ангажирани служебно и не можех да ви запозная по-рано. Още когато се запознахме, аз разбрах, че тя е жената на живота ми. Обичаме се и сме щастливи. И тъй като не мога да ви запозная веднага, може да я видите в последните два броя на списание „Хайлайф“. Майко, знам, че заради мен редовно си купуваш това списание. Последните ми две статии са посветени на Марая Йорданова — моден дизайнер. Това е жената, която обичам и за която ще се оженя.

— Отворихме списанието и виждаме снимките й. Много е красива. Ние четохме материала за нея и ни направи впечатление, че предаваш историята като човек, който я познава много добре. Чудихме се как си успял да убедиш момичето да ти даде толкова откровено интервю.

— Майко, татко, тя е наистина много красива, но е и много добра! Всичко, което сте прочели за нея, е истина. Запознанството ми с нея е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота.

— Само един влюбен мъж може да говори така за бъдещата си съпруга, синко.

— Да, майко, никога не съм бил по-сигурен в нещо, колкото съм сигурен в любовта си към Марая.

— Ще се радваме да дойдете двамата на рождения ми ден другата седмица. Знаеш, че семействата на сестрите и брат ти винаги идват и се събираме всички на този ден.

Матю погледна отново Марая и тя му кимна утвърдително.

— Да, майко, ще дойдем. Благодарим за поканата. Ще се видим другата седмица. Обичам ви.

— И ние те обичаме, ще ви очакваме с нетърпение. Щом разговорът приключи, Марая отиде до Матю и го прегърна, а после и нежно го целуна:

— Хайде, мили, да отидем да си приготвим нещо набързо за вечеря.

Когато тя се опита да тръгне, той я хвана и силно я прегърна:

— Как съм живял без теб досега! Ти ми даваш толкова много любов и спокойствие, че понякога се страхувам да не се окаже само сън! Не мога да живея без теб! Досега не съм разбирал радостта от живота! Открих я с теб! Да, отново се отнесох, но се замислих за отношенията ми с родителите. Те са обикновени трудолюбиви хора. Сигурен съм, че ни обичат, но определено не са ни показвали чувствата си. Не са ни учили как да го правим и ние. Вярно е. По-възрастни са, но не мисля, че възрастта е пречка да изразяваш чувствата си. Като повече деца в семейството сами се грижехме за себе си. Може да се каже, че сестрите ми ме отгледаха и най-вече Рени. Сигурно родителите ми са се учудили, когато тази вечер им казах, че ги обичам. Затова и те бързо отговориха същото, но ми беше трудно. Аз наистина ги обичам. Те са мои родители, но определено преди не сме си казвали, че се обичаме.

— Не се тревожи, ще имаш много време да свикнеш и да им показваш, че ги обичаш! А и човек се учи, докато е жив. След като ти показваш чувствата си, може и близките ти да започнат да го правят.

— Голяма оптимистка си! С теб и твоите родители ми е някак по-лесно да показвам емоции. Ти и майка ти умеете да предразполагате към това. Цялото ти семейство е емоционално, сърдечно и темпераментно. Притеснявам се как ще се чувстваш сред моето семейство?

— За това аз трябва да се притеснявам, а не ти. Може би дори няма нужда от това, защото ти си част от тях и те не може да са по-различни от теб! След като обичам теб, няма как да не ги харесам, обичам и уважавам и тях! Каза, че майка ти има рожден ден, трябва да й купим нещо специално. Нещо, от което има нужда, и може да попиташ сестрите си.

— Обичам те. Благодаря. Отново намери начин да разсееш притесненията ми и да ми вдъхнеш увереност.

— Винаги ще бъда до теб и ще те подкрепям!

— А аз винаги ще се нуждая от теб!

— Както и аз от теб, и знам, че ти също ще си винаги до мен.

— Да, и това никога няма да се промени, защото съдбата ни е да сме заедно. А сега, така и така от вчера съм окупирал кухнята, какво ще кажеш да направя по една пилешка пържола на тиган, а ти да направиш салатата.

— Чудесно, но внимавай! Може да ме разглезиш и да ми хареса ти да приготвяш вечерята.

— Няма да бъде голям проблем, а и ми е приятно да се грижа за любимата си, така че няма да ме изплашиш. Спокойно, само се шегувам.

— И на мен ми е приятно да се грижа за теб. Все някак ще се разбираме да си разпределяме домакинските задължения, за да имаме свободно време за по-приятни занимания — каза загадъчно Марая.

После го прегърна и го целуна по врата отстрани, докато той приготвяше пържолите.

— Внимавай какво правиш. Може да останеш без вечеря, а само с мен за десерт.

— Изобщо не можеш да ме уплашиш, а и много те харесвам като десерт!

Така в духа на шегата и закачките двамата си приготвиха вечерята и съблазнени от аромата й, седнаха да се хранят.

— Добре, че си останахме днес вкъщи. И двамата имахме нужда от тази почивка, а и имаме цял уикенд да обърнем внимание само на нас.

— С малко изключение. Утре сме на обяд у нашите и ще се запознаеш и с по-възрастните членове на семейството ми, и съм сигурна, че много ще ги харесаш.

— И аз съм сигурен в това. Сега ми хрумна, че можем да купим една торта за случая. Ти ще избереш каква да е. Като имам предвид, че имаме цяла шоколадова торта за изяждане тук, може да избереш нещо различно.

— Когато отидем утре в сладкарницата, ще решим.

На следващия ден се излежаваха до късно. Щом станаха, закусиха и си изпиха кафето, докато гледаха едно съботно предаване на телевизора. Когато то завърши, се приготвиха и тръгнаха към бащиния дом на Марая. По пътя само се отклониха, колкото да купят една лешникова торта.

Матю бе посрещнат сърдечно от Марина и Крис. Тя го прегърна, целуна и каза:

— Добре дошъл в семейството. Радвам се, че ти ще си мой зет, защото вече съм те приела за син.

Крис също го прегърна и повтори думите на жена си. Към тях се присъединиха и по-възрастните баба Мария и дядо Ивайло, и дядо Йордан. Всички бяха много щастливи от новината за годежа. Дани се появи малко по-късно и също ги поздрави. Цялото семейство излъчваше сплотеност и уважение. Всички бяха сладкодумни и се забавляваха искрено. Дядо Данчо умееше да разказва по забавен и показен начин вицове и анекдоти и всички много се смяха. Когато вечерта двамата се прибраха, се чувстваха емоционално презаредени от вълнуващите часове, които бяха прекарали с нейното семейство. Той бе очарован и от по-възрастните хора в семейството и сподели това с любимата си:

— Дядовците и баба ти са много жизнени и весели! Знаят как да се забавляват, и се смеят от сърце. Правят го толкова заразително, че ме заболяха устата да се смея на забавните им истории.

— Сега ме разбираш защо, след като някой от тях ми звънне, аз зарязвам всичко и отивам. Дори в самото начало, когато ме търсеше, в някои от случаите бях при тях. Когато съм с тях, не отговарям на телефонни обаждания.

— Слава на Бога, че тогава бях достатъчно настоятелен и упорит да те открия. Много бях ядосан, че не отговаряш на обажданията ми. Но бях решил, че ти си следващият герой в моя проект.

— Тогава може и да не съм отговаряла на обажданията ти, но затова пък сега съм цялата твоя — каза съблазнително Марая и го поведе към спалнята.

Веднъж влезли там, те забравяха за света. Съществуваха само двамата и тяхната силна любов. Матю обожаваше да целува цялото й тяло и да я усеща как се разтапя в ръцете му. Знаеше много начини, с които да я отнесе до върха. Но откриваше и нови, докато тя не подхване своята любовна игра. Тя го познаваше толкова добре, че знаеше всичките му слаби места. Само с целувки и ласки можеше да го възбуди. Когато и двамата вече не издържаха на желанието, сливаха телата си в едно и заедно достигаха върховната сладост на страстта. След това задоволени се отпускаха, за да си отдъхнат, но бързо усещаха липсата си и прегърнати заспиваха. Понякога нощем се търсеха, ако някой в съня си се е отдалечил от другия. Тогава се любеха нежно и пак се предаваха в прегръдката на съня.

В неделния ден бяха решили да приберат вещите на Матю от квартирата му в общия им дом, апартамента на Марая, който бе вече дом и на Матю. Той нямаше много багаж, затова приключиха бързо с опаковането и натовариха всичко в колата му. Остана само да върне ключовете на хазаите и да им плати последните сметки. Щеше да ги посети някой ден през следващата седмица. В късния следобед се прибраха и решиха да гледат премиерата на романтичен филм по телевизията. Направиха си пуканки и сок и се настаниха на дивана.

Последвалата седмица и за двамата бе натоварена с работа. Тя имаше няколко бизнес срещи, а той подготвяше поредната история за новия брой на списанието. През почивните дни им предстоеше пътуване до Лясковец, града, в който бе роден и живял Матю с родителите си, брат си и двете му сестри. Сега там живееха само родителите му.

В четвъртък сутринта, преди да тръгнат на работа, докато закусваха, Марая каза:

— Скъпи, защо не пътуваме още в петък. Така ще имаме повече време да се видим с родителите ти и да се опознаем. Ще мога и да помогна на майка ти с приготовленията по случай рождения й ден.

— Четеш ми мислите. И аз смятах да ти предложа да си тръгнем по-рано, но не исках да обърквам работния ти график, и затова си замълчах.

— Защо правиш така? Нали се бяхме разбрали да си споделяме мислите. Особено когато се отнасят за важни моменти като посещението на семейството ти.

— Да, знам. Извинявай, ти си винаги толкова съобразителна и разбрана, но знаеш, че се притеснявам, и не знаех как да постъпя.

— Престани да се безпокоиш. Всичко ще бъде наред. Нали няма да ги притесним, като отидем един ден по-рано.

— Разбира се, че няма. Много ще се зарадват. Не съм си ходил от отпуската в края на юли.

— А после винаги беше с мен и нямаше време да си отидеш.

— Дори не си го и помисляй. Нямаш вина, че не съм си ходил. Винаги прекарвам част от отпуската си там. Следващото ми ходене е за рождения ден на майка и след това за Коледа.

— Това ме успокоява. Не искам да пренебрегваш близките си заради мен, ако те имат нужда от теб, ти трябва да си до тях. А вече и като мои близки аз ще бъда заедно с теб.

— Благодаря ти за разбирането. Обожавам те. Ти знаеш как да се справиш с всяка ситуация и да успокоиш човек във всеки момент на напрежение.

— Когато една двойка реши да свържи живота си, тя става едно цяло и мисли общо. Всеки един от двамата трябва да обича, разбира, уважава и подкрепя другия. Само така ще сме щастливи заедно. Ние с теб сме едно цяло и никога не се замисляй дали да споделиш нещо с мен. Аз винаги ще се старая да те разбера.

— Обичам те. Ти се моят живот. Не знам как съм живял преди, но знам, че не мога да живея без теб.

— Знам, любов моя, и аз се чувствам по същия начин. Затова вярвам в съдбата, а моята съдба си ти.

Двамата си освободиха петъчния ден и след като закусиха, Марая проведе няколко служебни телефони разговора. Матю също разговаря с Наско във връзка с предстоящо интервю. Когато и двамата се приготвиха, тръгнаха за Лясковец. Решиха да пътуват с неговата кола, защото той бе любител на спортните автомобили и колата му бе именно такава и по-бърза. Тя се вълнуваше за предстоящата среща и по пътя разпитваше Матю за семейството му. Искаше да има по-ясна представа за хората, с които й предстоеше да се запознае и които щяха да станат и нейно семейство.

Преди да пристигнат, спряха във Велико Търново. Вече минаваше обяд и затова решиха да обядват в едно заведение, за да не притесняват родителите му с приготвяне на обяд. След това купиха торта и шоколадови труфели и тръгнаха към Лясковец. Пътят между двата града бе съвсем кратък и унесени в приказки, не разбраха кога са пристигнали. Когато Матю паркира колата пред блока, тя го погледна учудено.

— Нима вече пристигнахме! Не предполагах, че е толкова близо до Велико Търново!

— Близо е. Пет години, докато учех в Природо-математическата гимназия, пътувах всеки ден. В София, за да стигнеш до някой квартал, ти трябва много повече време.

Още не бяха слезли от колата, когато до тях застанаха родителите на Матю.

— Здравейте и добре дошли. Очаквахме ви с нетърпение и когато се обадихте, че сте наблизо, слязохме да ви посрещнем! Хайде, дайте да ви помогнем с багажа и да влизаме вътре.

Щом влязоха в дома им и оставиха багажа, Матю каза, прегръщайки Марая през кръста:

— Майко, татко, това е бъдещата ви снаха.

Марая бе притеснена, но те изглеждаха още по-притеснени. Тя усмихнато им протегна ръка, за да се запознаят, а после прегърна сърдечно всеки от тях. Те приеха прегръдката и с изненада, но и с успокоение. Така всичките им притеснения за известната любима на сина им се изпариха. Поканиха ги в хола да се настанят и да си отдъхнат от пътуването. Пепа им предложи обяд, но те казаха, че вече са обядвали и могат да пият кафе. Тя направи кафе, а с него им сервира сладки и сок. Когато всички се настаниха, започнаха стандартен разговор за това, как е било пътуването, какво е времето в София. След този привидно скучен разговор Марая пое инициатива и сподели с останалите:

— Тук е много приятно! Не съм идвала в този град досега. Градчето е малко, но от това, което видях, докато пътувахме насам, е чисто и подредено! Вие как сте? Как се чувствате?

На въпросите й отговори Пепа:

— Ние сме добре. Чувстваме се малко самотни, но сме здрави и се справяме с живота. Откакто децата поеха по своя път, останахме сами, но такъв е животът. Матю от много години е в София и си идва рядко. Другите са наблизо, във Велико Търново, но имат семейства и ангажименти към тях и работата си. Времето все не им стига. Вярно, по-често си идват и когато са тук, къщата оживява от бурните игри и веселите гласчета на внуците ни. Докато цялото семейство бяхме заедно, тук беше доста шумно. Все си намираха поводи за спор, но и си играеха, и се забавляваха. Тогава все им правех забележки да са по-тихи, а сега е тихо и спокойно, че муха да бръмне, се чува. Никога не бяхме се замисляли, че с четири деца накрая ще останем сами.

— Явно е, че децата ви липсват. След като сте спрели да работите, тази липса още повече се чувства. Не бива да се отчайвате, трябва да си правите разходки и да гостувате на децата си, да се радвате на внуците си. Знам, че и Матю не ви е отделял достатъчно време. Но ви обещавам от името и на двама ни, че това ще се промени. За в бъдеще ще правим всичко възможно да си идваме поне веднъж месечно и винаги, когато имате нужда от нас. Може да ни посещавате, когато пожелаете. При нас ще ви хареса, има много места, които могат да се разгледат. Ще ни е приятно да ви ги покажем. Сигурна съм, че моите близки също ще се радват да ви развеждат из София и околностите. Баба ми и дядовците ми са много сърдечни и обичат да си правят разходки. Преди много пътуваха с каравана и са посетили различни места както в България, така и в чужбина. Със сигурност много ще си допаднете.

— Благодарим ти, мила. Ти наистина си съкровище. Щастливи сме, че Матю, макар и по-късно, като имам предвид, че е на тридесет години, те е срещнал и е намерил щастието си с теб.

— Ние взаимно се открихме и разбрахме, че сме създадени да сме заедно. Обичаме се и сме много щастливи.

— Не е нужно да го казвате, защото е изписано на лицата ви. Когато го видях днес, сякаш виждах нов човек. Той е променен, никога не е изглеждал толкова щастлив. Лицето му е озарено от щастие, очите му са засмени. Ти си го дарила с много любов и нежност, които явно са му липсвали преди. Ние като родители се грижехме за децата си. Но улисани в работа и ангажименти, стремейки се да им осигурим храна и подслон, нямахме време да ги глезим. Да играем и да се забавляваме, както трябва да го правят родителите. Ние сме от хората, които не показват обичта си. В повечето време ги оставяхме да се грижат сами един за друг. Матю като най-малкото дете бе отгледан от сестрите си. Затова е и най-близък с Рени, защото тя му обръщаше най-голямо внимание. Сега съжаляваме за пропуснатите моменти и за това, че не сме им казвали колко много ги обичаме. По вида и държанието му разбирам, че е получил всичко, което му е липсвало, от теб. Доволна съм, че точно ти си жената до него.

— Не се упреквайте. Отгледали сте прекрасни деца. Вярно е, че лично познавам само Матю, и то много добре, но съм слушала от него с какво уважение говори за вас, брат си и сестрите си. Всички са добри и са постигнали нещо в живота си. Ако не бяхте вие, то синът ви няма как да притежава всички човешки добродетели, с които привлече вниманието ми и покори сърцето ми. Той е перфектен в работата си, но още по-добър е като човек. Сърдечен, състрадателен, мил и всеотдаен към хората, които обича, и към обществото като цяло. Ако не беше това, което е, нямаше да пише статии и книга за човешките взаимоотношения и ценности. Човек се ражда с тези добродетели и ги доразвива от възпитанието на родителите. Вие сте най-добрите родители за децата си и те много ви обичат. Просто не сте се научили да изразявате чувствата си.

Целият следобед мина в разговори и взаимно опознаване. Родителите на Матю бяха приятно изненадани и очаровани от Марая. Само за няколко часа тя бе пленила и техните сърца. Вечерта двете жени приготвиха вечерята, а след това я сервираха на подредената маса, докато Матю разговаряше с баща си за спортните събития. На вечеря родителите се убедиха, че освен всичко останало бъдещата им снаха е и добра домакиня, защото тя бе приготвила вечерята, а Пепа само й помагаше, като й даваше продуктите и необходимите съдове, тъй като бе в непозната обстановка. След приятната вечеря продължиха да разговарят и коментираха едно предаване, което гледаха по телевизията. След него младите решиха, че е време за сън, а и на следващия ден ги очакваше празненство. Затова всички трябваше да са бодри.

Апартаментът на семейството се състоеше от две спални, хол и кухня. Двамата бяха настанени в стаята със спалнята, защото другата спалня бе с две двуетажни легла, където е спял Матю като дете. След като си пожелаха лека нощ, се прибраха в стаята си. Марая сподели с любимия впечатленията си от изминалия ден.

— Имаш чудесни родители, но се чувстват самотни и изоставени. Поради тези чувства са започнали да изпитват вина, че не са прекарвали повече време с вас. Самотата ги съсипва и те забравят за труда и грижите, които са полагали за вас, за да сте добре. Грижили са се да имате всичко необходимо, да се изучите и да станете достойни хора, но не са ви показвали чувствата си и това сега им тежи. Имам идея как да им повдигнем духа и да им припомним, че именно благодарение на техните грижи ти си постигнал мечтата си да станеш добър журналист. Сестрите ти и брат ти са създали добри семейства и са добри родители. Трябва да им покажете любовта си към тях и да им благодарите за грижите, с които са ви отгледали. Показвайки своята признателност, вие ще премахнете чувството им за вина.

— И какво трябва да направя аз.

— Ти си по словото и сам можеш да измислиш какво да кажеш. Думите трябва да идват от сърцето ти. И всичко, което кажеш, да е от името на всички ви. Затова предупреди брат си и сестрите си, че ще поднесете подаръците си заедно. Ти ще кажеш пред всички това, което чувстваш и мислиш, изразявайки благодарност, признателност и любов.

— И след всичко, което ме съветваш и казваш, твърдиш, че аз съм по словото! Та ти можеш да изнесеш цял доклад за изразяване на чувства и можеш да се изразиш хиляди пъти по-добре от мен! Да, знам! Ще кажеш аз да го направя, но, скъпа, съгласи се с мен, че това е по твоята част!

— Аз ще ти помогна, но основно ти трябва да решиш какво точно искаш да кажеш, защото ще има желания ефект само ако е от сърце.

— Я ми кажи, казвал ли съм ти скоро, че те обичам?

— Да. Казваш ми го всеки ден по няколко пъти и още повече пъти ми го показваш!

— Колкото пъти да ти го казвам и показвам, мисля, че не е достатъчно. Обичам те! Обичам те! Обичам те!

След това я целуна страстно и прегърна толкова силно, че я остави без дъх.

— Майка ми прозря още от първия час на познанството си с теб, че си съкровище. Сподели с теб неща, които не е споделяла дори с дъщерите си.

— Забравяш, че е чела изключителния материал за мен, който е написан точно от теб. Тя има доверие в преценката ти за мен. Когато ме видя и поговори с мен, допълни представата си, която е била създала предварително от прочетеното.

— Щом така казваш, знам, че с теб не може да се спори! Ти си експерт по преценките!

— И няма нужда да спориш. Само трябва да отвориш сърцето си към семейството и да изразиш с думи какво чувстваш. Сутринта ще се обадиш на останалите да им съобщиш за плана. Надявам се да го разберат и да доставите на родителите си чувствено удоволствие и наслада.

— Добре, ще направя това, което предлагаш, но докато го обмислям и пиша, искам да си до мен.

— Винаги съм до теб, дори когато физически съм далече, в мислите си съм с теб. От два месеца и половина съм така. Изпитвам жизнена нужда от това, само така се чувствам жива — каза Марая и се сгуши в прегръдката на Матю.

Той от своя страна я притисна силно към себе си и двамата почувстваха силата на любовта си.

На сутринта предупреди сестрите си и брат си, че е подготвил изненада за родителите им от името на всички и когато се видят, ще им обясни подробностите. Трите семейства дойдоха по едно и също време и Марая се запозна с тях. Тя бе купила играчки за малките и пъзел за по-голямото момченце, и дори Матю бе изненадан с подаръците. Той нямаше представа за тях. Малките много се зарадваха, а момчето взе пъзела и се скри в едната спалня да го сглобява. Близките на Матю бяха впечатлени от естествената красота на Марая и дружелюбното й поведение към всички. Той лекичко им се подсмихна. Защото разбра, че те са очаквали някоя наперена и със самочувствие софиянка, а се запознават със съвсем нормална, естествена и сърдечна жена. Много добре си спомняше за каква я смяташе, преди да се запознае с нея. Когато остана насаме с брат си и сестрите си, за да им каже плана, бе поздравен за добрия избор на съпруга, а сестра му Рени въодушевено заяви:

— Моето малко братче е влюбено и не се бои да го показва. Това е странно, като знам колко трудно му бе да показва чувствата си, независимо от какво естество са те!

— И ти ще започнеш да показваш чувствата си, като си поговориш с Марая! Тя е като рентгенов апарат, има умение да предразполага хората да изваждат чувствата си на показ.

— Вярвам ти! Има излъчване на човек, на когото можеш да се довериш!

— Е вече знаете, че я обичам. Тя е жената на живота ми и моята сбъдната мечта.

— Виждаме щастието на лицето ти, братче. Пожелаваме ти винаги да сте толкова щастливи.

Когато настъпи моментът да поднесат подаръците си, Матю от името на всички изнесе реч. В нея изрази благодарност за грижите, които са получили от родителите си. За тяхната всеотдайност и стремеж да ги отгледат и изучат. За любовта и подкрепата, която са давали на децата си. Със словата си той развълнува присъстващите, но най-много родителите си и постигна ефекта, на който се надяваше любимата му. Тя видя в очите им сълзи, вълнение и щастие. Отсега нататък щяха винаги да си спомнят този специален прекрасен момент и всички моменти, в които са били щастливи с децата си, без да изпитват вина за пропуснато време и мигове с тях. След този емоционален момент всички подариха подаръците по случай рождения ден на майка си. Марая и Матю й подариха лаптоп с предварително инсталиран скайп с възможност за връзка с четирите им деца.

— От този момент винаги когато искате да видите някой от семейството си и да поговорите, трябва само да проверите дали е на линия и да се включите — им обясни Марая. — По-късно Матю ще ви покаже как да използвате лаптопа, за да четете всичко, което ви интересува.

Пепа благодари за чудесните подаръци и се обърна специално към бъдещата си снаха.

— Знам, че е твоя идеята децата ми да изразят чувствата си към нас чрез речта на Матю. Познавам ги добре и разбирам защо не показват чувствата си. Аз не ги научих на това, защото аз самата не показвам своите. Израснала съм в дом за изоставени деца. Не познавам родителите си и не съм получавала майчина любов. Исках, когато порасна, да имам голямо семейство и да дам всичко на децата си. Но съм пропуснала най-важното — да им казвам, че много ги обичам, и самите те да се научат да го казват. Обичам всички тук присъстващи, внуците си, децата си, зетьовите и снахите си, но се притеснявах и не знаех как с думи да изразя това, което чувствам. Трябвало е да стана на шестдесет години и в дома ми да влезе едно чудесно момиче, което да ме научи да не се страхувам да показвам какво чувствам, и да използвам спокойно вълшебните думи „обичам те“. Благодаря ти, Марая, ти направи щастлив не само малкия ми син, но и цялото ни семейство, и най-вече мен и съпруга ми.

Всички бяха развълнувани. Марая пристъпи към Пепа, целуна я по двете бузи и я прегърна, след което каза:

— Обичам те, защото си най-добрата майка и си родила мъжа на живота ми.

— И аз те обичам, ти внесе светлина и щастие в дома ни и никога няма да мога да ти се отблагодаря за това — и нежно я прегърна и целуна.

След този трогателен момент Пепа бе прегърната и целуната от синовете и дъщерите си. До тях застана и баща им Марин и също бе целунат и прегърнат от децата си. В този скъпоценен момент Марая бе взела фотоапарата и запечата семейната прегръдка в снимка, която възнамеряваше да размножи и сложи в рамка, а след това да подари на всички семейства. За да си спомнят този важен момент от живота си. След този силно емоционален и важен момент всички насядаха около масата. Тя пусна песента на Мая Нешкова „Рожден ден“. Това бе поздрав към рожденичката и всички започнаха да пеят и ръкопляскат. Обстановката се разведри и настана една шумотевица от разговори и смях. Жените сервираха храната, като не позволяваха на майка си да става от стола. Мъжете си наливаха питиета и когато всички започнаха да се хранят, вдигнаха тост за здраве и дълголетие на родителите си. По-късно забавата продължи с танци, вицове и игри. За игрите се бяха разделили на два отбора — мъже срещу жени, и се получи интересно съревнование. Жените спечелиха и се гордееха пред мъжете с успеха си. Малките деца бяха успели да поспят въпреки шума и станаха бодри, готови за игра, а седемгодишният племенник на Матю бе успял да сглоби пъзела сам и повика родителите си, за да им го покаже, и получи похвала за успеха си. Марая подари на бъдещите си зълви и етърва по един каталог с новата си колекция и каза:

— Разгледайте моделите на спокойствие и си изберете по нещо, което да носите с желание, а аз ще ви го подаря.

— Моделите ти са прекрасни, но не може да ни правиш подаръци просто ей така.

— Мога и ще го направя. Забравяте, че след месец и половина е Коледа и това ще бъде коледният ми подарък за вас.

— Много си добра. Щастливи сме, че брат ни е избрал точно теб за своя съпруга. Нашите се притесняваха, че не проявява желание за създаване на семейство, но явно е очаквал търпеливо да срещне голямата любов.

В това време до тях се появи Матю и чу последните думи на сестра си Рени. Прегърна Марая откъм гърба и я целуна нежно по врата, без да се притеснява от публиката, и после каза:

— Да, и търпението ми се увенча с успех. Най-големият в живота ми, защото наистина срещнах голямата и единствена любов.

— Твоята любов донесе щастие на цялото семейство. Нямахме представа, че родителите ни са толкова самотни. И че изпитват чувство на вина, а тя дойде, разбра за проблема и го реши с лекота — каза признателно по-голямата сестра на Матю Ивета.

— Тя си е такава, но когато се запознаете със семейството й, ще разберете и защо. Те са много чувствителни и емоционални — продължи да говори Матю, без да изпуска Марая от прегръдката си.

Този ден се изтърколи бързо, въпреки че бе изпълнен с много емоции — тъга, щастие, радост и забава. В края на деня на никой не му се тръгваше. Бяха прекарали един незабравим ден. Когато Марая и Матю изпратиха всички, пожелаха лека нощ на родителите му и се прибраха в спалнята. Бяха изтощени, но и щастливи от изминалия ден. Матю я целуна и прегърна, казвайки й, че я обича повече от собствения си живот. Любейки я нежно, продължи да й доказва любовта си. Според него тя заслужаваше цялата любов на света заради щастието, с което го дарява, и всички добрини, които направи за семейството му.

На следващия ден станаха рано, за да прекарат време с родителите му и да им покажат как да използват лаптопа. Не им се тръгваше, но след като обядваха, си стегнаха багажа и се сбогуваха. Пепа целуна и прегърна Марая и развълнувано промълви:

— Обичам те. Бъди щастлива и нека Бог те закриля.

— Ти също бъди щастлива и повече никога не се притеснявай да показваш чувствата си. Не забравяйте, че винаги можем да се виждаме и да си говорим, макар и да е през интернет.

След думите на Марая Пепа целуна и прегърна и сина си:

— Обичам те, сине. Бъди щастлив. Нека Бог те закриля и пази любовта ти към Марая. Тя е твоето щастие, никога не го забравяй.

— И аз те обичам, майко. Не се безпокой за нас. Нашата любов е силна и никой от двамата няма да позволи нещо да развали щастието ни.

Взеха си довиждане и с баща си и тръгнаха за София.

— Доволен съм, че си тръгвам от родния си град спокоен, че оставям родителите си щастливи и уверени. И всичко благодарение на теб. Моята прекрасна фея.

— Аз съм удовлетворена, когато хората около мен са щастливи.

В София отново ги завъртя въртележката на ежедневието — работа, срещи, клиенти, нови успешни статии за Матю. Вечерите си прекарваха вкъщи в спокойна обстановка. Понякога приемаха поканата на приятели, излизаха на заведение и се забавляваха. Марая обичаше да танцува и Матю, въпреки че не бе голям танцьор, ставаше и танцуваше с нея, а на бавните танци тя се отпускаше в прегръдката му и го оставяше да я води нежно в ритъма на музиката. Откакто той бе показал умения в кухнята, тя го оставяше от време на време да приготвя по нещо от неговите специалитети. Според нея всичко, което й приготвяше, бе изключително вкусно. През няколко дена се свързваха по скайпа с родителите му и си говореха с часове. Почивните дни си поспиваха до късно, а после ходеха на гости на родителите й. Понякога си организираха излети сами, с приятелите си или семейството й. Семейните им пикници бяха традиционни и ги зареждаха с много положителни емоции. Хапване на полянка, игра на карти, разходка сред природата. Всичко това ги разтоварваше от напрегнатата работна седмица и ги зараждаше с нови сили за предстоящата.

Нощите им бяха изпълнени с много страст и емоции. Бяха ненаситни един към друг. Желанието им да са заедно, не само че не намаляваше, но и сякаш ставаше още по-голямо. Докато бяха на работа, се чуваха по телефона по няколко пъти на ден, а и много често се срещаха да обядват. Когато се приберяха след работния ден, се прегръщаха и целуваха, все едно не са се виждали от цяла вечност. Обикновено докато Марая приготвя вечеря, Матю работеше по книгата си, а ако тя се справи по-бързо с домакинските си задачи, сядаше до него да му помага. Естествено понякога му и пречеше. Щом почнеше да го гали и целува, той се предаваше, защото не може да й устои. Тогава се любеха до утоляване на желанието си и след като се успокояха, вечеряха и работеха заедно по книгата.

Времето неусетно мина и наближиха коледните и новогодишните празници. Двамата решиха за Коледа да са в Лясковец. А Новата година щяха да посрещнат с нейните близки, както и да запознаят родителите си. Възнамеряваха да останат няколко дена вкъщи. Щяха да се срещнат и с най-добрата приятелка на Марая, Кремена, която щеше да си дойде за празниците от Испания, където живееше и работеше.

В Лясковец се събра отново цялото семейство. За няколко дена в дома на Пепа и Марин се върна миналото, когато децата им бяха малки и вдигаха голяма врява. Настана истински купон. В нощта на Коледа всички си размениха подаръци, но децата получиха най-много и бяха най-щастливи. Къщата ехтеше от смях, песни и веселие. Матю подари на Марая златно колие с голямо плоско сърце, което се отваряше, и вътре имаше снимка на двамата. Тя му подари часовник, в който имаше тайно отделение със същата снимка. Когато двамата видяха какво са направили, за пореден път се убедиха, че мислят еднакво. Целунаха се нежно и като се прегърнаха, си казаха: „Обичам те и Весела Коледа“. Останалите бяха любопитни какви подаръци си е разменила влюбената двойка. Видяха ги да се целуват, прегръщат и шепнат нещо на ухо. После забелязаха колието и часовника. Искрено се зарадваха на споделената им голяма любов и им пожелаха винаги да са толкова щастливи, след което Рени ги попита:

— Вие, двамата, се сгодихте сами, без нас. Живеете си спокойно и не казвате нищо за сватба.

Тогава Матю отговори, прегръщайки любимата си през кръста:

— Още не сме казвали нищо, защото мислим да я направим през пролетта и ще започнем да мислим за подготовката, след като минат празниците.

— Е, хубаво е да знаем, че все пак ще има сватба и няма да сте от модерните двойки да живеете без брак.

— Сватба и подпис ще има, защото и двамата искаме да сме свързани във всяко едно отношение. Макар и да знаем, че душите и сърцата ни са свързани и всичко е формалност, но ще си кажем „да“ пред Закона и обществото.

Майка му застана до тях и доволно каза:

— Добре, че сестра ти попита. Аз приемам всяко ваше решение, но ми се искаше и се молех да сключите брак, защото държа Марая да е моя законна снаха.

— Майко, няма смисъл да се притесняваш! Тя е твоя снаха, защото в живота ми никога няма да има друга жена!

Когато Марая чу думите на Матю, силно се развълнува и притесни, а той, усещайки вълнението й, я притисна още по-близо до себе си. Останалите, чувайки изявлението му, също се развълнуваха и оставиха младата двойка насаме. Тогава Марая се облегна на гърдите му, опитвайки се да възвърне спокойното си дишане.

— Какво има, мила? Винаги си знаела, че от момента, в който те срещнах, за мен ти си единствена, и това никога няма да се промени.

— Знам, но да го чуя, казано пред всичките ти роднини! Имах чувството, че сърцето ми няма да понесе такова щастие и вълнение. Само ти можеш да предизвикаш такива силни емоции в душата ми. Цяло чудо е, че успях да се въздържа да не заплача за пореден път от щастие!

— Сега добре ли си? Ела да отидем при останалите, защото останаха още неотворени подаръци, а и ще се притесняват за теб. Те са свикнали да те виждат самоуверена и силна, и нямат ни най-малка представа, че ти си по-чувствителна от всички тях.

— Добре съм. Вече се съвзех, но ти внимавай с изненадите си към мен, защото няма да мога да ги понеса! Обичам те повече от всичко на света и затова само ти можеш да разтуптиш така сърцето ми.

— Спокойно, скъпа. Моята любов не може да ти навреди, а само да те прави щастлива!

Когато отидоха при другите, Марая им поднесе подаръци и отново ги шокира. За всички имаше дрехи, произведени от нейната фирма. Жените и децата получиха тоалети от новата й колекция. На мъжете бе подарила ризи, пак по неин дизайн, въпреки че не предлагаше мъжко облекло във фирмата си. Изненадата и радостта по лицата на всички бе доказателство, че е успяла да ги зарадва. За цялото семейство тази Коледа бе незабравимо весело приключение. Късно през нощта двете семейства си тръгнаха, а децата и семейството на Рени останаха да нощуват там. На другия ден всички си поспаха до късно. Само децата, както винаги ранобудни, кротко си играеха с баба си и дядо си в хола. Марая се събуди първа. Когато разбра, че е доста късно, събуди Матю по обичайния начин, по който го будеше всеки ден, с нежна целувка.

— Събуждай се, мили. Вече е почти обяд, а майка ти не е посмяла да ни събуди!

— И защо трябва да ни буди? Нямаме работа! Коледа е и имаме нужда от здрав сън!

— Добре, ти спи, но аз ставам. Сигурно всички са станали. Трябва да помогна за приготвянето на обяда.

— Ок. И аз ставам, но да знаеш, щом се приберем в София, един ден ще ме оставиш да си поспя. Тук се изморявам повече, отколкото в дните, в които съм на работа.

— Така е, като си отвикнал от шумотевицата на голямото семейство и децата! Ти си свикнал на тишина и спокойствие, а при наличието на много хора това е невъзможно. Затова пък е по-весело и забавно, така че сега е моментът да се забавляваш с близките си.

— Отново си права. Ти върви и аз идвам, а ако ти трябва помощ в кухнята, ми кажи.

— При наличието на толкова жени, едва ли!

Марая поздрави всички и попита Пепа и Рени с какво да помогне за обяда. Те също я поздравиха, а Пепа я покани:

— Ела първо да закусиш и да си изпиеш кафето. После ще решим какво ще правим. Успяхте ли да се наспите? Децата станаха рано и с дядо им гледахме да ги забавляваме, за да пазят тишина, но Рени са се събудили от техните приказки.

— Аз не съм ги чула, явно съм била изморена, а Матю го събудих сега. Така че децата изобщо не са ни пречили на съня. Освен това вече е доста късно, дори е трябвало да ни събудите.

— Нормално е да си поспите до по-късно. Защо да ви будим?

В стаята влезе Матю и поздрави:

— Добро утро, семейство, въпреки че по-скоро е добър ден, и ако не ме бяхте събудили, щях да спя до довечера.

— Сядай да закусваш, синко, радвам се, че можеш да спиш в тая врява.

— Не съм чул нищо! Явно вчера е било достатъчно шумно и ушите ми вече дават заето!

— А навремето, като ви правех забележки да сте по-тихи, че се изморяваме от силния шум, не ни вярвахте! Сега след еднодневна шумотевица не можеш да станеш от умора!

— Вярно е. Отвикнал съм от шумните компании и детски лудории, но няма да имам нищо против да се събуждам от детски звук — и погледна Марая.

Тя се развълнува от думите му и този път, без да мисли, че другите я слушат, каза:

— Ако продължиш да ме провокираш с изненадващи изявления, наистина ще ме умориш. Няма да понеса толкова много емоции.

— Обичам те и няма да допусна да ти се случи нищо лошо — каза на глас Матю. След това се доближи, целуна я и я прегърна, казвайки тихо, така че само тя до го чуе: — Исках да знаеш, че нямам нищо против да си имаме деца. Не съм забелязвал да вземаш предпазни средства и аз не те пазя.

Въпреки че никой не го чу, освен нея, тя скри зачервеното си лице в него и му прошушна:

— Спри да ме засрамваш, какво ти става?

— Нищо, просто те обичам!

Рени не ги изтърпя да си шушукат, и ги заговори:

— Вие няма ли да ни включите в закачките си?

Матю се засмя на глас и отговори на сестра си по загадъчен и интригуваш начин:

— Много съжалявам, сестричке, но има неща, които не са за други уши, освен за тези на любимата ми! Не мога да кажа за какво си говорим.

— Аз си мисля, че по-скоро я тормозиш, и не мога да го позволя. Скъпа, ако този палавник те притеснява, само ми кажи. Веднага ще го напляскам като в доброто старо време.

— Моля, аз да я тормозя? Ти чуваш ли се? Та аз не давам прах да падне над нея, и да му мисли този, който дори само си помисли да я нарани! Никога не бих я тормозил!

— Защо не я оставиш тя да каже какво мисли — продължи Рени да се заяжда с брат си.

Марая по тона им разбра, че се шегуват, но все пак реши да се включи и тя:

— Рени има право. Ти ме шокираш с изненадващи думи и поради благоприличие не мога да ти отговоря подобаващо. Аз те научих да казваш какво чувстваш, и сега ученикът изпревари учителката си. Затова трябва да бъдеш награден. Обичам те, ти си и ще си единственият мъж в живота ми. Никога не съм била по-щастлива от времето, откакто сме заедно. Единственото нещо, което може да ме направи повече щастлива, е да имаме дете.

Когато тя замълча, Матю я взе на ръце и я завъртя:

— Това е моето момиче! Предизвиках те и получих това, което исках! Ти си моят живот!

Тогава Рени каза възмутено:

— Не ви разбирам, но вие, изглежда, се разбирате доста добре!

Накрая на спора се намеси майка им:

— Ако сте приключили, жените имат събрание в кухнята. Мъжете ще си играят с децата. И да не направите някоя поразия. След като приготвим обяда и обядваме, пак вие ще приспите децата. Ние през това време ще приготвим пържолите за довечера, защото всички отиваме на гости на брат ви Крум и на Лора във Велико Търново. Следобедният сън на децата е задължителен, за да не са изморени за вечерта.

Матю изслуша разпореждането на майка си и се провикна на децата:

— Хайде, деца, кажете на вуйчо Матю на какво ще си играем.

Те го наобиколиха и започнаха да го борят. Той се засмя и започна да ги гъделичка и да ги предизвиква за борба. Баща му и зет му гледаха телевизия, без да се дразнят от шума на децата.

Останалата част от деня мина бързо. Матю бе основният гледач на децата и успя да се справи перфектно със задачата си, а и на тях им харесаха забавните игри с вуйчо им.

Вечерта се приготвиха и тръгнаха към Велико Търново. Когато Матю спря колата пред дома на брат си, каза на останалите:

— С Марая ще се разходим из града.

Майка му отвърна:

— Добре, но не се бавете.

Той мина с колата по главните улици и се насладиха на прекрасно украсената стара столица. Коледните светлини грееха с целия си блясък от различни цветове, а елхата пред Общината с красивите си светещи играчки осветяваше всичко наоколо. Паркира колата до парка и двамата се разходиха до елхата. Направиха си снимки и подишаха чистия зимен въздух. Повървяха малко по главната улица, а после се качиха в колата и отидоха на гости у брат му. Цялата компания ги очакваше за вечеря и забавления. Крум извади китарата да посвири. Пяха и танцуваха до полунощ, а накрая се разделиха с пожелание на весело посрещане на Новата година.

На следващия ден младите си тръгнаха за София заедно с родителите. Прибраха се изморени от дългия път и прекараха една спокойна вечер пред телевизора. Преди това родителите на Матю разгледаха дома им и изразиха въодушевление от елегантно обзаведения апартамент. Марая приготви вечеря, а Матю й помогна да подреди масата. После заедно сервираха и седнаха по местата си. Той, като домакин, предложи и наля питиетата. Родителите му наблюдаваха как двамата се разбират и вършат всичко заедно, и освен голямото щастие, което изпитваха, искрено се гордееха със сина си и бъдещата си снаха. След вечерята си легнаха рано, за да са свежи и бодри за разходката из София на другия ден. На сутринта закусиха и всички отидоха да видят модната къща на Марая и офиса на списанието, в което работи Матю. Разходиха се из празнично украсената столица и обядваха в заведение за бързо хранене. След това продължиха разходката си, като преминаха през парка „Борисова градина“. В късния следобед се прибраха и се приготвиха за празничната вечеря по случай посрещането на Новата година.

Вечерта се отправиха към дома на родителите на Марая. Те ги очакваха с нетърпение, а и не бяха се виждали с дъщеря си от цяла седмица. Предстоеше им запознанство със сватовете и се вълнуваха. След обичайните поздрави с прегръдки и целувки между всички, родителите им се запознаха и се настаниха в хола. Малко след това към тях се присъединиха и по-възрастните членове на семейството. Марая тъкмо попита за брат си, и той влезе в стаята.

— Тук съм, сестричке. Добър вечер на всички. Приятно ми е да се запознаем — и протегна ръка за запознанството с родителите на Матю. — Пожелавам на всички весело посрещане на Новата година. Аз ще я посрещам с приятели, но утре ще се видим.

— Почакай за малко — го повика сестра му. — С Матю сме ти приготвили подарък — и му подари ризата, която му бе направила по свой дизайн в цвят от турско синьо, който много му подхождаше.

— Благодаря ви. Ризата е страхотна. Мисля да я облека тази вечер, знам, че си се погрижила да я облека веднага.

— Да, изпрана и изгладена е. Можеш да я облечеш. Приятно изкарване на вечерта.

След като Дани излезе, Марая подари коледни подаръци и на останалите си близки. Вечерта бе изпълнена с много смях и веселие. И двете семейства си допаднаха, а и Марина и Крис с голямо уважение и внимание се отнасяха към Пепа и Марин. Така разговаряха с тях, че ги предразполагаха да се чувстват удобно и спокойно. Сега те разбраха защо бъдещата им снаха е толкова добра в отношението си с хората. Тя е била добре възпитана и научена на човешки взаимоотношения именно от родителите си.

Вечерта се стигна и до разговори за предстоящата сватба. Решиха, че няма да правят друг годеж, защото младите са щастливи от преживяната си романтична вечер. Марая ги предупреди, че в началото на март й предстои модно ревю и след него ще могат да направят сватбата. След празниците възнамеряваха да проверят за дата и след като направят резервация, ще започнат да планират сватбата си. Семействата се съгласиха и промениха темата на разговора.

Гледаха празничната програма и се забавляваха с шегите на дядо Йордан. Щом часовникът отброи дванадесет пъти, всички се чукнаха с шампанско за здраве и си пожелаха Щастлива Нова година. Матю целуна любимата си и я прегърна, притискайки я силно към себе си.

— Честита Нова година! Обичам те и единственото ми желание е всяка година от живота си да посрещам така. Да те целувам и държа в прегръдката си.

— Честита Нова година! Обичам те, Матю. И моето единствено желание е всяка година от живота си да я посрещам с твоята целувка и в прегръдката ти.

Когато изказаха желанието си един към друг, се обърнаха и към семействата си и с прегръдки и целувки си честитиха Новата година. На телевизията се вихреше хоро и всички се хванаха за ръце, и изиграха едно хоро. Щастливи гледаха зарята и се наслаждаваха на разноцветните звезди и фигури, които се появяваха на небето. Щом си тръгнаха, се отбиха и включиха към общото веселие в центъра на София. За родителите на Матю бе интересно да слушат и гледат на живо известни изпълнители. Късно през нощта се прибраха и си легнаха веднага, изморени от емоции. След тях си легнаха и младите, но Матю не мислеше да спи. Той се намести над любимата си и започна да я целува.

— Скъпи, чакай, чуй ме — се заизвива под неговите целувки Марая.

— Кажи, скъпа — и продължи да изучава тялото й с устни.

— Нищо. Просто трябва да сме по-тихи, а като ме целуваш така, едвам се въздържам да не закрещя от удоволствие и да се отдам на ласките ти.

— Любов моя, не мога да се лиша от теб в първата нощ на Новата година.

— Аз и не искам да се лишаваш. Ох, мога ли да ти устоя изобщо някога, достатъчно е да ме докоснеш, и цялата се разтопявам в ръцете ти. След толкова месеци все още не мога да контролирам страстта си към теб.

— Ти си моето момиче. Любовта ни е специална, затова не се и опитвай да контролираш чувствата си. Отдай се с цялата си страст, както само ти умееш да го правиш, и се наслади на удоволствието, което единствено ние можем да си доставим.

Любиха се с жар и взаимно си доставиха невероятна наслада за душите и телата си. Достигнаха желания върховен миг и се отпуснаха изтощени от любов, но задоволени и щастливи.

— Какво ще кажеш за един общ горещ душ. Ще ни се отрази добре и на двамата и може и да заспим, въпреки че все още те искам.

— Скъпи, какво е това желание, не че някога ти е липсвало.

— Ти си виновна. Когато си около мен, винаги те желая, а в последно време сме все с много хора около нас и не мога да съм с теб, както ми се иска.

— Хайде, вземаме си душ и заспиваме.

— Ок. След душа лягаме, прегръщам те и заспиваме.

Въпреки късното лягане Марая стана първа. Вече беше почти обяд. Извади кори, сирене, яйца и масло и започна да прави баница с късмети за късна закуска.

Още не бе я завършила, когато родителите на Матю я поздравиха с добро утро.

— Добро утро, сигурно сте будни отдавна и не сте дошли да закусите нещо.

— Спокойно, мила, събудихме се преди малко и когато те чухме, че шеташ, дойдохме.

— Сега слагам баницата да се опече, и ще хапнем.

— Не се притеснявай, а Матю още ли спи?

— Да, оставих го да си поспи, все пак легнахме късно, а и няма нужда да става.

— Той не беше сънлив преди. Ставаше преди всички и сестрите му все му се сърдеха, че ги събужда и не ги оставя да се наспят на спокойствие особено през ваканциите.

— Той и сега не спи до късно. Винаги ставаме заедно, но сега, когато ставах, внимавах да не го събудя.

— Късметлия е моето момче — каза Марин. — Майка му, щом стане, и ме събужда.

— По-възрастните хора нямаме нужда от много сън — отвърна съпругата му.

— Добро утро, семейство, рано сте станали. Защо не спите?

— Добро утро, сине. Майка ти винаги, когато стане, събужда и мен. Ти си късметлия, Марая е внимавала да не те събуди.

— Добро утро, любов моя.

Матю я прегърна и целуна, без да се безпокои от присъствието на родителите си.

— Добро утро, скъпи. Успя ли да се наспиш — го попита, след като бе отвърнала на целувката му въпреки притеснението й от родителите му.

— Да, много добре спах, а и от сън спомени няма. Когато усетих, че те няма до мен, се разсъних набързо. Днес ще релаксираме спокойно. Ще гледаме телевизия, ще слушаме музика.

— Разбира се, че ще си почиваме, само ще честитим по-късно настъпването на Новата година на семействата на брат ти и сестрите ти. Трябва да решим какво да приготвя за вечеря. Засега направих баница с късмети, нали е първият ден от Новата година.

— Значи тя мирише толкова хубаво? Аз ще приготвя вечеря за довечера.

— Хубава работа, как ти ще приготвяш вечеря? Не е удобно ти да готвиш.

— Защо? Майка и татко ще са доволни да вечерят нещо, приготвено от мен. Никога досега не съм готвил за тях и сега е моментът да опитат от кулинарните ми умения.

— Наистина ще бъде интересно да опитаме от ястията на Матю — го подкрепиха родителите му.

— Много е добър — каза Марая и се сети за първата вечеря, която й бе приготвил. Тогава й предложи да свържат живота си завинаги.

— Не се притеснявай. Остави го да направи, каквото е решил.

— Ето, чу ли? Днес аз съм главният готвач, а ти можеш само да ми правиш компания.

В късния следобед се включиха по скайпа с близките на Матю и дори децата махаха с ръчички за поздрав. Вечерта родителите му бяха възхитени от вкусната вечеря, която бе приготвил синът им. Според тях това се дължеше на многото години, в които е живял сам. Така е започнал да готви и експериментира, и това е дало добър резултат.

Втори януари изкараха сред природата. Родителите и на двамата заедно с тях се качиха с лифта на Витоша. Времето беше топло за сезона и с удоволствие се разходиха и се насладиха на природата. Имаше сняг и всичко изглеждаше чисто и красиво. За обяд пиха горещ чай и хапнаха от вкусните наденички, които предлагаха в планинската хижа. След това слязоха с лифта и с колите отидоха до Панчарево, за да покажат на Пепа и Марин красивото езеро и басейна с минералната лековита гореща вода. Вечерта завърши със семейна вечеря в един ресторант в София. На другия ден родителите му си тръгнаха доволни. Бяха щастливи, че имаха възможността да прекарат известно време, освен с Марая и Матю, и с прекрасните й родители. Преди да си кажат довиждане, ги поканиха да им гостуват в Лясковец. Те приеха с удоволствие поканата и се разбраха, че когато младите уточнят датата на сватбата, ще се видят и ще съчетаят гостуването с разговори и за предстоящото събитие.

Към следващата част или към съдържанието

Бистра Петрова Път към успеха (2)

Метаданни

Данни

Път към успеха

Информация

История

Сваляне / Връзки

Бистра Петрова
Път към успеха (2)