Никола Григоров
Зелен дом (26)

1.3. Основни принципи на концепцията „Пасивна къща“

Един от най-бързо развиващите се стандарти за енергийна ефективност в света, този на Пасивната къща, според дългосрочните стратегии и директиви на ЕС се очаква да бъде въведен като норма в целия ЕС след 2020 г. Икономиите за отопление в сравнение с обикновените сгради са над 75%, а разходите са малки, което дава възможност на обитателите на пасивни къщи да са независими от постоянно увеличаващите се цени на енергоносителите.

Концепцията Пасивна къща е изградена при условията на стриктно спазване и изпълнение на следните основни принципи:

1. Оптимално използване ефекта на слънцето, който е в зависимост от местоположението, ориентацията и формата на сградата, както и от вида и размерите на нейните отвори. Изпълнението на този принцип в най-голяма степен зависи от решението на архитекта.

2. Много добра топлоизолация, което предполага оптимална топлинна защита на сградната обвивка, която е от значение за постигане на високи нива на енергийна защита, тъй като повечето от топлината в традиционните сгради се губи през външните стени, покрива и пода.

3. Дограма с добри топлоизолационни свойства и висококачествено остъкляване. Най-неизолираната част в една сграда са прозорците. Тази е причината при пасивните къщи да се спазват определени изисквания за коефициента на топлопреминаване. Тези изисквания се изпълняват само при използване на прозорци с троен стъклопакет, които през студените зимни месеци улавят слънчевата топлина. Прозорците с южно изложение пропускат повече слънчева енергия в дома, отколкото отдават топлина навън. През по-топлите месеци слънцето е разположено по-високо, така че количеството пропускана топлина е по-малко. Въпреки това външно засенчване е необходимо, за да се предотврати прегряване.

4. Строителство без топлинни мостове (термомостове)

Термомостовете са места в сградата, при които топлопроводимостта е по-голяма. Такива напр. са ъглите на сградите, връзка между стена и покрив, било на покрив и др. През тях може да се реализират загуби от 30 до 50% от общата топлина на сградата. Елиминирането на термомостовете е чудесен начин да се избегнат ненужните загуби на топлина. Внимателното проектиране, особено при връзките между различните сградни елементи, а след това и при изпълнение на строителните работи, е от съществено значение за недопускане на загуби на топлина.

5. Въздухонепроницаемост. Въздухонепроницаемата сградна обвивка, която обхваща цялото вътрешно пространство, предотвратява загубата на енергия и повредите на конструкцията, предизвикани от влагата и теченията. За да се постигне това, пасивните сгради се проектират с непрекъснат херметичен слой, като специално внимание се обръща на съединенията между съставните елементи на сградата.

6. Вентилация с рекуперация. Вентилацията с повторно използване на изходящата топлина осигурява постоянно снабдяване с пресен и чист от прах и полени атмосферен въздух, като същевременно е част от общата концепция за значително намаляване на загубите на енергия. До 90% от топлината на изходящия въздух може да се оползотвори чрез топлообмен. Тези системи (рекуператори) обикновено работят почти безшумно и са лесни за експлоатация.

Стриктни критерии. Един въпрос, който често се повдига в контекста на пасивната къща, границата/ограничението, наложено спрямо нуждата/искането за отопляваното пространство, трябва ли безусловно да се спазва да не бъде по-голямо от 15 kWh/m2. Има няколко начина да се отговори на този въпрос. [Gonzalo Roberto, Reiner Vallentin (44)]:

• Целевите стойности на стандарта на пасивните къщи и конструктивния и технологичен подход са се доказали успешно в практиката.

• Необходимостта/искането за отопляване на помещенията е най-важната ценност при дефиниране на изпълнението на сградата.

• Принципните характеристики на пасивната къща са базирани на необходимостта за отопление и много ниското натоварване. Сред тях са: отличен комфорт през зимата, елиминиране на течението, липсата на радиатори по стените.

• Поведението на потребителите също е различно по отношение на пасивната къща. Има различни искания за температурата в помещенията, вариращи от 18 до 20^оС, някои искат да отварят прозорците през зимата, за да проветряват. В тези случаи стойностите варират от 3 до 40 kWh/m². Пасивната къща може да бъде изпълнена при различни искания за отопление и с перфектен комфорт.

Как се възприема политиката за нискоенергийни и пасивни сгради в България

Понятието „нискоенергийни сгради“ се възприема в един широк диапазон на извършване на допълнителни строителни работи по сградите, напр. при някои от тях се влага по-дебела изолация, при други е монтирана по-качествена дограма, трети са съоръжени с вентилационна система с рекуперация и т.н. Т.е. начините за изграждане на една „нискоенергийна сграда“ са различни, но общото при всички тях е, че потреблението на енергия за отопление е значително по-ниско от традиционно построените сгради. Приблизително се приема, че потреблението на енергия за отопление при нискоенергийните сгради не трябва да надвишава 50 kWh/m² за година.

Постепенно нискоенергийните сгради в строителството започват да се налагат както в развитите страни, така и в нашата страна. Те се възприемат като модел не само от строителите, но и от потребителите, които оценяват преимуществата на тези сгради. Освен значителните икономии в потреблението на енергия за отопление, нискоенергийните сгради създават и по-добър комфорт на живеещите в тях, а също са и щадящи околната среда чрез намаляване нивата на отделяните парникови газове в атмосферата.

Непрекъснато нарастващите изисквания в тази посока и целите, заложени в Европейската политика, извикаха на живот концепцията „Пасивна къща“ като логично продължение на провежданата линия в строителството на нискоенергийни сгради. Естествено е критериите за самото строителство и за жизнената среда да са завишени, но няма нищо кой знае какво по-различно от онова, което се влага и в нискоенергийните сгради. Главното и същественото различие обаче се състои в това, че сградата се разглежда като един организъм, в който всички компоненти и елементи са взаимосвързани и се чувстват и възприемат като едно цяло, което цяло същевременно е в единство и в хармония и с околната среда. И другата отличителна черта е тази, че пасивните сгради могат да се отопляват или охлаждат без да се използват специални уреди за тази цел (парно, печки, климатици и др.) или това е сграда, която сама се отоплява и охлажда, оттук и нейното наименование „пасивна“.

Единството и хармонията на пасивните сгради с околната среда означава и нещо друго, а именно че те са не само икономични, но са и екологични. Екологични са по отношение на използваните материали, на процеса по самото строителство, на експлоатация на сградата в продължение на нейния жизнен цикъл и накрая при рециклиране на материалите при разрушаване на сградата. Всичко така изброено съответства и на принципите на „кръговата икономика“, развитието на която в най-голяма степен е свързано с намаляване нивата на отделяните въглеродни емисии, а от друга страна чрез високата степен на енергийна ефективност и до намаляване зависимостта от енергийни невъзобновяеми природни ресурси. В този смисъл понятията „екология“ и „строителство“ вече не се разглеждат като самостоятелни дейности, а в тяхното единство и свързаност, определяно и възприемано като „екологично строителство“.

В резултат на непрекъснато усъвършенстване на технологиите и въвеждане на иновативни решения в строителството на пасивни къщи се наблюдава процес на зараждане на нова, на по-високо ниво концепция, а именно тази на „Активните къщи“. Малката разлика или особеност се състои в това, че активните къщи сами си произвеждат необходимата им енергия, покриваща изцяло потребностите на обитателите, докато при пасивните къщи, тя се доставя от различни външни източници. И дори в определени случаи, когато е произведена повече от необходимата им енергия, то тя може да бъде реализирана в общата електроснабдителна мрежа.

Какви са пречките за изграждане на пасивни сгради у нас?

България разполага с много добре подготвени научно изследователски кадри, проектанти и строителни специалисти, а също така и с необходимите високи технологии в областта на строителството. Защо тогава процесът на строителство на пасивни сгради не се развива с необходимото темпо. На първо място, ако не и основна причина, това е, че строителството на пасивни сгради е скъпа инвестиция и разходите по всички подобрения не могат да се изкупят в едни по-кратки срокове от икономията на ниските цени на енергоносителите, изкуствено поддържани от държавата, поради енергийната бедност на населението. И на второ място, също не по-маловажна причина е, че все още няма ясно дефинирана нормативна база за изискванията, на които трябва да отговарят пасивните сгради.

Отделно има и някои митове, свързани с тяхната експлоатация. Първият от тях е, че прозорците в пасивната къща не трябва да се отварят. Никъде в стандарта не се посочва такова нещо, защото прозорците изпълняват важни задачи. През тях постъпва светлина в помещенията, част от слънчевата енергия при по-хладни дни, те ни дават възможност да се любуваме на гледката, която се открива пред нас, предпазват ни от вятъра и дъжда, те се отварят, за да може да се почистват, а също по наше желание и в определени моменти и да влезе в жилищното пространство пресен и свеж въздух. Това не би се отразило на енергийната ефективност на сградата, а през лятото проветряването на жилищното пространство през нощта дори е за предпочитане, тъй като се създава по-добра възможност за охлаждане.

Друг мит е, че в пасивната сграда, се разнасят бацили и прах. Тези опасениея са изключени, тъй като пресният въздух преминава през очистващи филтри, подгрява се в областта на топлообменника и едва тогава чрез входящия въздуховод се подава в жилищното пространство, преди окончателното извличане (извеждане) на наличния въздух през изпускателните въздуховоди. Тоест, принципът на действие е коренно различен от този на климатиците, при които въздухът се овлажнява и рециркулира, а вентилацията е свързана действително с проблеми от наличието на бактерии и инфекции във въздуха.

Съществуват също опасения и че в пасивните сгради се получават течения от постъпващия въздух и шум от вентилаторите при въздуховодите.

Вентилационната система се проектира така, че да се избягват високи нива на шум и висока скорост на подавания въздух. Въздухът преминава през въздуховодите с ниска скорост (под 0,08 m/s) и не се усеща течение, още повече че се приплъзва към тавана преди постепенно да падне и се смеси с другия въздух в помещението.

За осъществяването на последователна и трайна политика за енергийна ефективност на изгражданите многофункционални жилищни сгради с почти нулево потребление на енергия от особено значение е активността на общините в България в това отношение. Необходимо е обаче да се осъзнае, че за да се осигури устойчивост на техните усилия, трябва да се стимулира преди всичко създаването и укрепването на функциониращ пазар, който наред с визионерските политики и финансови стимули, се нуждае и от професионален капацитет на участниците и убедителни успешни примери. В помощ на управленци, инвеститори и потребители, се явява европейският проект Pass R Eg, чиято най-важна цел е въвеждането на почти нулевоенергийни сгради в европейските градове, чрез обмен на информация, знания и иновации между партньори от страните в Европа. С изпълнението си на тази функция, програмата спомага за общо намаляване емисиите на парникови газове и същевременно постигане на значителни икономии на енергийните разходи, с което се облекчават и общинските бюджети.

Популяризирането на стандарта Пасивни сгради и свързването на заинтересованите лица и организации в световната мрежа се извършва и от Международната асоциация за пасивни сгради iPHA (Internationale Passive Hause Association).