Петър Бобев
Диадемата на орангутана (8) (Научнофантастичен роман)

Посланието на Еор

И този ден Джалонг продължаваше лова си на диви свине за погребението. А Еор — орангутанът, и отец Томас разговаряха, седнали върху един повален дънер. Всъщност не разговаряха, а слушаха записа на посланието, което Еор възнамеряваше да изпрати до цялото човечество. Беше на английски:

„Братя по разум, дойдох при вас от четвъртата планета на звездата, означена на вашите небесни карти като Алфа Центавър D.

Дойдох, за да установя мечтания от нас, а както разбрах, и от вас, велик контакт. Да обменим научни знания и етични ценности. Дойдох подобно на вашите мисионери именно с тази цел — ако цивилизацията ви е по-развита, да се поучим от вас. Ако е обратното — вие от нас.

Първият ви въпрос естествено ще бъде как съм дошъл. Принципа ще ви обясня на предстоящата ни среща. Как материално тяло може да достигне скорост, съизмерима със скоростта на светлината. Вие както разбрах, вече се досещате за съществуването на «хроналните аномалии» — резултат от промяната при скоростта на времето в дадено тяло.

Ние сме изучили само принципа. Не сме го овладели напълно. Предстои ни още много работа, за да постигнем мечтания ефект.

По няколко причини беше пренесен само мозъкът ми. Криолизиран. От една страна, за по-малък разход на енергия. И от друга — заради външния ми вид, който е съвсем различен от вашия.

Но всяка машина може да допусне грешка. Нанороботът ми ме облече в тялото на земно същество, в което не мога да се представя пред вас.

Затова, ако пожелаете, ще обменим опит задочно. За целта при ваше съгласие, оповестено чрез масовите средства за информация, ще съобщя координатите си, където ще проведем без визуален контакт обмяната на информация, научна и етична, с компетентни представители на вашата Организация на обединените нации.

Целта ми е знанията, които ще ви предам, да станат достояние едновременно на цялото човечество, а не на отделни негови групи. Предпазливостта ми се дължи на това, че донякъде съм осведомен за човешката душевност, както и за междуличностните и съсловните отношения.

В космическите измерения съществуват три нива на цивилизация. Впрочем това ви е известно. Първото е овладяло своята планета, второто — своята звездна система и третото — своята галактика. Засега нямаме никакви основания да мечтаем за повече.

Ние навлизаме в третото ниво. Това е един от първите ни опити. А вие, както разбирам — във второто.

Съществуват и няколко енергийни стадия, през които разумните същества на всяка планета преминават: физически, основаващ се на силата на собствените мускули и на работните животни, химически — на двигатели с външно и вътрешно горене, електронен — на използване на електрични потоци и електронни устройства. И накрая нашият — фотонният, който разчита на неизчерпаемия източник на фотони от звездата ни. Най-икономичен и екологично най-чист.

Надявам се да споделим опита си и в областта на етиката. Както еволюира цялата Вселена, както еволюира биосферата на дадена планета, така еволюира и нравствеността. Вашата стига до личното щастие — да го наречем нирвана. Нашата продължава по-нагоре.

Но всички тези въпроси не могат да бъдат изяснени в подобно обръщение, което всъщност е само покана за събеседване. Очаквам да се отзовете на призива ми.

Да осъществим контакта! Да подпомогнем обединяването на вселенския разум!

Чакам!“

Еор прибра „фонографа“ си — с това остаряло и за Земята име бе кръстил своето сложно устройство, и се обърна към слушателя си:

— Надявам се, че съм успял да предам поканата си на разбираем за хората език, нали?

Мисионерът отвърна:

— Не се съмнявам в това! Обаче не съм толкова уверен каква ще бъде реакцията им. Човечеството, уви, няма общ интерес. Всяка нация, класа, религиозно общество гони своя цел.

Орангутанът поклати глава:

— Тогава ще бъде много жалко!

Наоколо джунглата кипеше от живот. Листните грамади наподобяваха необикновен зелен взрив, вулкан от бухнала вулканична пепел. Ако не бяха животните. Неизброимото множество ровещи, пълзящи, тичащи, подскачащи и летящи твари, върху които погледът се спираше, накъдето и да се отправи.

„Страната на летящите чудеса!“ — рече си Томас. — Така са кръстили първите европейци този архипелаг.

— Знам! — нещо като усмивка изви устните на странния орангутан. И посочи нагоре.

В същия миг над главите им премина наподобило книжна лястовица гущерче драконче. Отсреща пък прелетя от едно дърво на друго летяща жаба. Стрелна се плоска, изящно нашарена летяща змия.

— Аз знам! — повтори Еор. — Познавам и летящите кучета, и едрите прилепи, и летящите катерици. И…

Ниско долу, до земята, беше съвсем тихо. Но горе, над плътния зелен свод бушуваше властният мусон, от който нейде високо-високо мощните корони се люлееха в такт с неравните му пориви. И шумоляха заплашително-тревожно, като ръсеха дъжд от начупени вейки, обрулени плодове, листа и подобните на конфети венчелистчета на прецъфтяващите дървета.

Отец Томас продължи прекъснатата си мисъл:

— Драги Еор! — вече си говореха на име. — Посланието ти е много хубаво. Но как ще го предадеш, нужен е мощен радиопредавател.

Нова усмивка изви устните на маймуната:

— В моята експедиция е предвидено всичко. Аз притежавам система за кондензиране на радиовълните в тесен лъч, с който ще се включа в най-близкия транслационен спътник на стационарна орбита. А той ще препредаде по-нататък посланието ми.

Вече няколко дни двамата бяха все заедно освен за сън, когато всеки се подчиняваше на своята природа. Орангутанът Еор си изплиташе гнездо в клоните, а мисионерът се прибираше в кампонга, където всъщност беше мястото му. Защото той беше дошъл да проповядва Словото Божие, а не да посредничи с космически пришълци.

Едва днес като че ли и двамата имаха настроение за взаимни обяснения. Впрочем досега Еор само беше изучавал езика на другаря си.

И ето, отец Томас постави основния въпрос, който най-често го вълнуваше:

— Еор, ти спомена за „хроналните аномалии“…

Другият се замисли:

— Навярно това ще бъде една от най-трудните ми задачи при контакта с вашите учени. Чудя се как да бъда пределно прост и ясен. Мога да кажа само това. Всяко тяло съдържа запас от хронони. А хрононите — това са квантите на времето. Когато този запас се изчерпи, веществото се разпада. А успеем ли да променим хода на времето, всъщност количеството на хрононите в едно тяло, ще се получи равнодействаща, насочена в обратна посока.

— Възможно ли е?

— Някога и вие ще се научите да управлявате и времето, и пространството, както сега управлявате скоростта, температурата, налягането, силата на тока. Нашите постижения в тази област засега все още могат да се сравняват с опитите на древните елини да наелектризират кехлибарена пръчица с триене.

Мисионерът махна с ръка:

— Виждам, моите познания, пък и не само те, не достигат да смелят тази проста за теб истина. — Ала не се отказа да пита: — Дано пък отговорът на този ми въпрос бъде по-разбираем за такива като мен! Направо — ами фотоните, които ви осигуряват енергията?

— Ами тази, която вие ползвате, не е ли трансформирана светлина? Храната, горивата ви. Само че ние преди вас успяхме да я оползотворим направо без посредничеството на асимилацията.

Еор почувства, че на събеседника му стана неудобно да поставя такива детински за него въпроси. И то на една маймуна — тъкмо това всъщност беше сега Еор.

— И все пак — смутолеви Томас. — Едно е електричество, поток от електрони. А фотонът…

— Преди няколко века нали никой не е допускал, че ще успеете да впрегнете мълнията? А сега? Вие дори не предполагате изключителните възможности на кондензираната фотонна енергия. А това е една от моите задачи — да ви го демонстрирам.

Томас възкликна:

— Изумяваш ме! Отде пък знаеш и това?

— Вие бихте отговорили — техника! Тъкмо тъй. Притежавам апаратура, която от разстояние успява да разчете електромагнитните вълни, индуцирани от компютрите, и да извлече от тях информацията, без да се включва директно в системата. С няколко думи — използвам информационните банки на човечеството.

— Тогава аз за какво съм ти нужен?

— Ти ме научи да разбирам, да чета и да говоря английски.

— Аз ли?

— Точно ти. Макар и несъзнателно.

— Пак ме смайваш.

Еор показа с пръст диадемата си:

— Ако искаш, наречи го психоскоп. Всъщност той външно прилича на лекарските офталмоскопи. Вместо в окото прониква в душата.

— И какво виждаш?

— Агресивност, прекалено много злоба във всичко живо наоколо. Прекалено много злоба има на вашата планета.

— Тъкмо заради това, ех, и заради нещастието ми, аз, бившият студент електроинженер се посветих на религията. Която като че ли единствена може да ни откъсне от злото.

— От началото на своето очовечаване човекът изповядва някаква религия. И въпреки това…

— Те също еволюират. За даяките всеки съсед е враг. В Библията пък е казано: „Око за око, зъб за зъб“. Узаконено отмъщение. Трябваше да се появи християнството, за да ни даде поне засега най-висшата етика.

Еор пак сви устни:

— Какво според теб е най-важното в тази етика? Коя формула?

Мисионерът не се поколеба:

— Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб!

— Ех, все е нещо повече от нравствените норми на даяките. Но това ли е върхът? Тя е пасивна доброта. При това заради нея ти очакваш отплата — Рая или Ада.

— За нас, поне в днешните времена — да.

— А за нас — недостатъчно. Предпочитаме активната: „Прави това, което искаш да правят на теб!“

Отец Томас го изгледа, едва сдържащ жаждата си да чуе наистина нещо ново от това чуждо същество:

— А вашата формула, както я нарече?

— Вие, ако сте праведници, се стремите към личното щастие. А за нас щастието е да правиш другите щастливи.

— Другите… А ти?

— Това е пък твоето най-висше щастие. Колкото повече добрини си сторил, толкова си по-удовлетворен. Еволюцията в цялата вселена започва с егоизма. Ние постигнахме, поне засега, висшия егоизъм. Ти, а не другият, да изпиташ насладата, че си помогнал. — И добави: — Само едно допълнение към вашето латинско название на вида „човек“. Вместо „хомо сапиенс“ — „хомо сапиенс и етикус“. Защото и сред вас се срещат хора, достойни да живеят сред нас. Но условията…

Томас запита умислен:

— Впрочем, ние още не сме наясно какво означава добро.

— Аз също не мога да дам дефиниция. То е несъзнателно. Иначе е търговия: ти на мене, аз на тебе. И да ти кажа, такъв въпрос за нас не съществува. Разбрах какво значи едва тук, като го съпоставих с вашите нрави.

— Не е точно така. Християнството повелява: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния!“

— А защо не: „Дори ако имаш само една, дай и нея“?

Томас поклати глава:

— На Земята всяка религия има своя мярка.

— А то е тъй просто! — прекъсна го Еор. — Помагай на другите да не бъдат нещастни!

— Има ли и при вас нещастни?

Еор заобиколи прямия въпрос:

— За някои това значи незадоволени потребности: материални и духовни. У нас останаха само духовните. Ние не сме роби на вещите като вас. Понятията богатство, власт, разкош са анахронизми. Богатство — да. Но на идеи. На хипотези. Търсене на смисъла на живота. Тук всеки може да помогне на другия със своя идея — единствената собственост, която тозчас става всеобща.

— Че как? Нали всеки е отделна личност. Отделна, честолюбива.

Еор се усмихна:

— Разковничето — анонимността!

— Анонимността — проклятието на големия град, основата, върху която избуява престъпността!

Еор кимна:

— У вас — да! Зависи от условията. При вашите условия… При вас всеки е луд да запише името си в историята, в изкуството, в науката. — Отново се усмихна снизходително: — Да го види напечатано. А никой от нас не желае да превъзхожда другите. Няма величия и нищожества.

— Но как?

— Всички ние общуваме, споделяме знания и опит, които се натрупват в централен, да го наречем по земному, информационен пункт, където се взема най-подходящото решение за развитието на обществото. Управници нямаме, всеки знае задачата и мястото си при изпълнението й.

Отец Томас мълчеше. Все още трудно възприемаше всичко това.

Еор довърши:

— Никой не може да получи самочувствието, че превъзхожда другите. Никакво чувство за важност.

Мисионерът прошепна замечтано:

— Само духовен живот. Нещо като нирвана.

— Човешката нирвана е лична. Ние се стремим да стане всеобща. Ние преживяхме индустриалната ера, навлизаме в интелектуалната. Но, уви, и ние не сме осъществили всичките й възможности. Мечтаем за повече. За повече знания. Защото тайната на битието си остава все още неразгадана.

Томас наистина беше смутен:

— Щом и вие… Тогава какво остава за нас…

Внезапно ги лъхна мирис на глиган. И тозчас ги върна на земята. Показа се цяло стадо, но тоз час се врътна подплашено назад. Отново настана тишина.

— Така е в джунглата — подметна мисионерът. — Долу, на земята, животните са малко. Повечето са горе, по дърветата.

— Това ако не знам… — отвърна Еор. — Нали и аз живея там?

Томас прехапа устни. Забравил бе с кого говори. Такава външност и такива мисли под нея! Пак попита:

— Чудя се! Как успя толкова скоро да научиш и езика на даяките, и английския?

— От теб, от тях.

— Но нашите разговори са толкова делнични. Аз въобще не съм и споменавал някои от думите, които ти употребяваш.

Еор кимна:

— Това е едно просто, но сполучливо устройство. Впрочем, излишно е да се убеждаваме, че гениалното е просто.

И посочи колоната черни мравки, която се източваше на метър от тях през гъстия мъх.

— Как се разбират те?

— С миризми — отвърна, както бе учил в лицея, Томас.

Орангутанът поклати глава:

— Не само посредством миризмата. А и с биополетата си.

— Какво общо има това с нашия въпрос?

Еор не го остави да се доизкаже:

— Този апарат на главата ми, който за простота нарекохме „психоскоп“, има многостранно предназначение. Едното е това. В специализираните неврони на твоя мозък са запазени като електрохимични отпечатъци отделните понятия. Редом с означаващите ги думи. Но мозъкът не спи. Той непрекъснато излъчва биотокове. Това е неговото биополе. Най-сложното. Съставено от различни по сила и честоти вълни, всяка отговаряща за отделно понятие и означаващата го дума.

— Телепатия?

— Не съвсем. Защото в случая главно участие взема психоскопът. Той възприема от разстояние тези биоелектрични товари, след което ги препредава на съответстващите синапси. Едновременно с това проектира и звуковия им сигнал. И възлага на невроните по-нататъшната работа — да изготвят отпечатъците. Или, както казвате, превежда първата сигнална система във втора.

Отец Томас се бе превърнал в слух.

— Принципно приемливо — рече той. — Но за коефициента на моята интелигентност — направо изумително.

Еор, схванал самоиронията, възрази:

— Изумително е откритието, а не познаването му. То е по силите на всекиго.

И внезапно стана. Хвана се за най-близката лиана.

Вечерните цикади подхващаха пронизителното си цвърчене. Разлитаха се подранили калонги. Завайкаха се гибони и макаци, забързани към местата за нощуване.

— Хайде, Томас, прибирай се и ти! Пък аз да си направя навреме гнездото.

Разсмя се досущ като човек:

— Нали съм си избрал такава племенна принадлежност?

И вече от височина няколко метра подметна:

— Ако искаш, утре пак! На същото място.

И като че ли повече на себе си прошепна:

— Сега най-напред да предам радиопосланието си.

Човекът сви молитвено ръце:

— Дано стане… контактът…

Не довърши. Забърза към кампонга, където би трябвало да прекарва целия ден, за да изпълни мисията си. А той вече като че ли я бе позабравил, не толкова очарован, повече замаян от общуването с това изключително същество.

Дали наистина е пратеник на друга цивилизация? Или… самият Сатанаил…