Петър Бобев
Диадемата на орангутана (16) (Научнофантастичен роман)

Триумфът на Рахман

Целият свят беше зашеметен. Този свят, който не само беше свикнал, ами беше преситен от най-изумителни сензации. Защото всеки ден някъде ставаше нещо: преврат, революция, атентат срещу президент, война, чудовищно убийство, невероятно научно откритие. Това надминаваше всичко друго. Вестници, радио, телевизия се надпреварваха с все нови и по-нови подробности във връзка със събитието.

Ето защо Стив Макгил беше поискал доклад от външнополитическия си съветник. Трябваше да бъде наясно. Защото ставаше дума за Индонезия. А в Индонезия, на Борнео, вече действаше Зигфрид ван Фелдеке. Защото, както изглежда, тъкмо в Индонезия, на остров Борнео, се бе установил странният небесен пратеник.

А всичко във връзка с него засягаше пряко интересите на Макгил. Въпреки усилията му да омаловажи новината за този хипотетичен пришелец, убеждението, че това не е блъф, почваше да се налага все повече в общественото мнение.

Дори Комитетът за космически връзки към Обединените нации беше взел решение да отговори на посланието, за да се споразумее с автора му за времето и мястото на срещата. Уточняваше се дори съставът на делегацията, която щеше да влезе във връзка с него — все учени със световна известност, почти от всяка област на науката.

Но добре че тази институция поначало работеше мудно, та оставаше време за действие и на Макгил. Всъщност той не се боеше толкова от тази делегация, колкото от журналистите, които бяха много по-опасни — душеха като хрътки, преминаваха разстоянията като стрели, постигаха целите си с всички средства.

Тъкмо тях трябваше да изпревари!

Вече не само той, почти всички очакваха фалита му. Доскоро непоклатимите му акции се продаваха почти на безценица, въпреки напъните му да ги изкупува с подставени лица, за да им придаде поне привидна стойност. С това пък хлътваше още по-дълбоко в тресавището, както наричаше чакащите тъкмо такива случаи кредитори.

Вече втори път препрочиташе изписвания върху видеото ценен доклад. Почти го бе заучил наизуст:

„Действието почва от една затънтена провинция на остров Борнео. Главен герой е Рахман бин Абдул Субанто, правнук на някогашния местен султан. Лице с огромно влияние сред населението, което го смята за свой благодетел, тъй като вижда, че той напоследък почти е монополизирал търговията в района, не го ограбва както предишните търговци, а напротив, дори при справедливите цени, при които търгува, по-голямата част от предполагаемата печалба разпределя между своите клиенти купувачи и продавачи. Освен това извършва невиждана благотворителна дейност сред многобройните бедняци.

И изведнъж този филантроп търговец се впуска в ново начинание. Свързва се с група офицери, заедно с които е бил уволнен от армията заради несполучлив опит за преврат, и организира истинско въстание. Само че този път смайващо сполучливо. Заговорниците навлизат в резиденцията на провинциалния управител и го арестуват, като вземат властта в свои ръце.

Дотук нищо особено. Особено за разклатените режими в Третия свят. Един нов преврат. Само че по-необикновен. Без никаква съпротива от охраната на управителя, без никаква съпротива от военния гарнизон и от другите армейски поделения в областта, въпреки бързата реакция на централното правителство, което вече е наредило да настъпят срещу размирниците.

Местни журналисти очевидци описват като театрална срещата между групата превратаджии и изпратения насреща им полк.

Рахман бин Абдул излиза пред своите хора и се обръща към настъпващата в боен ред правителствена войска с вик:

— Слушай моята команда!

Войниците мигновено отпускат оръжията и спират настъплението. Само отделни офицери изстрелват по няколко патрона. Но без подкрепата на своите части биват тозчас ликвидирани.

— Аз съм непобедим! — провиква се Рахман. — Аз съм пратеник на Пророка. Надарен съм с божествена сила. Никой не може да ми устои. Елате с нас, правоверни, да освободим страната от всички «пиявици»! Малки и големи. Да въведем реда на исляма!

По същия необясним начин биват обезвредени и изпратените против него бойни самолети. Когато Рахман вдига към тях ръка, те прекратяват обстрела си, разклащат за поздрав криле и се завръщат в базите си.

Още на другия ден е превзет целият остров. Вече не тъй безкръвно. Правителството изпраща въздушни и морски десантни подразделения, които да усмирят метежниците. Някои от тях успяват да изпълнят задачите си. И да унищожат непокорните гарнизони. Но на мястото скоро пристига със самолет Рахман бин Абдул и със свойствения си загадъчен начин ги обезсилва. Оцелелите след контраатаката негови привърженици бързат да се възползват от това и избиват до крак десантните подразделения. Рахман бин Абдул излъчва по радиото послание до цялата страна:

«Който ми се противопостави, ще бъде разстрелян на място. Тези, които са ми се подчинили, ще спечелят милостта на Аллаха. Аз съм Махди, освободител. Аз съм новият пророк на Аллаха. Аллах ме надари с тази сила. И сега никой не може да ми попречи. Аз съм Рахман Победителя».

Народът го нарича Рахман султан. Всъщност той притежава по-голяма власт и от султан. Наистина божествена мощ. Никой няма представа каква е тя, но няма съмнение, че съществува. Божествена или не, но съществува.

Рахман султан не губи време. Още на следващия ден неочаквано пристига в Джакарта. Без да му бъде оказана каквато и да е съпротива, влиза в резиденцията на президента. И му заповядва веднага да абдикира. А в това време охраната стои бездейна, сякаш нищо не се е случило. Така, сякаш лишен от собствена воля, президентът обявява по телефона в радиото, че подава оставка. И оставя за свой заместник Рахман бин Абдул Субанто, а като досегашен главнокомандващ нарежда никой да не се съпротивлява повече. Някои части веднага се подчиняват на тази заповед. Ала други, с по-прозорливи началници, доловили причината за тази внезапна промяна, отказват да я признаят.

И почва междуособицата. Рота срещу рота. Полк срещу полк. Дивизия срещу дивизия. С цялата настървеност, присъща на гражданската война.

Рахман султан обикаля бойните фронтове. И където се появи, противниците му послушно слагат оръжие. Поддръжниците му тозчас се нахвърлят срещу доскорошните си противници, подлагайки ги на пълно изтребление.

Победителят прелита от една фронтова линия на друга и навред жъне победи. И гибел за противниците. Скоро, само за един ден, е завладяна и Ява. Дори без той да се появи, чули за фантастичните му подвизи, гарнизоните на другите острови избързват да признаят неговата власт. На третия ден цяла Индонезия е завладяна.

Рахман се явява по телевизията, прави обръщения към народа. И отново твърди, че е Махди, Освободител. Нима има още хора, които се съмняват в неговата небесна сила? Избраник на Аллаха да обедини всички мюсюлмани по света, да създаде световна държава, подчинена на ислямските закони. А след това…

Той не довършва мисълта си. Но се подразбира, че ще подчини целия свят. И ще го приобщи, доброволно или не, към исляма, в служба на Аллаха, който го е надарил с тази сила.

След два дни падат в ръцете му Бангладеш и Пакистан. Идва редът на арабските емирства край Персийския залив. А след това — на целия арабски свят. Не остава никакво съмнение, че няма да спре дотук. Всички, които го познават, потвърждават това.

Авантюристи завоеватели е имало откак свят светува. Този не е изключение. Изумителното е другото — тайнствената мощ, с която обезоръжава противниците си. Естествено, за това не можем да виним Аллах. Имало е пълководци, които са увличали армиите си към победи със силата на словото си. Този няма дар слово. Дори не опитва да го прилага.

Масова хипноза? Някои допускат и това.

Или пък нервнопаралитичен газ? Но той не се разпространява мигновено.

Или пък, на тази хипотеза се спират повечето коментатори — нервнопаралитично лъчение, генерирано от някакво секретно, още непознато устройство?“

Докладът свършваше така:

„Това са фактите. Изводи все още няма. При бързината, с която се развиват събитията, надали ще остане време за изводи“.

Макгил угаси видеото. Замисли се. Наистина — изумително! Дотолкова, че здравият му разум отказваше да го възприеме. Но факт!

И ако целта на този султан се осъществеше, това означаваше преобръщане на света с краката нагоре. Вместо трезв рационализъм — див фанатизъм. Стопанска катастрофа с всичките й последици.

И главното — това, което засягаше него самия — край на бизнеса му. Религиите не признават физическото безсмъртие. Те се грижат само за безсмъртната душа. Което щеше да означава най-малкото отлив на клиентите му, ако не и пълна забрана от новата власт. За него — пълен провал! Защото без бизнеса си той нямаше защо да живее.

А мисълта му отскачаше все натам, към Борнео. Какво беше това съвпадение: идването на Пришелеца и походът на султана? На едно и също място върху земното кълбо. И едното толкова фантастично, колкото и другото. Имаше ли връзка помежду им и каква можеше да бъде тя?

Имаше ли връзка и с радиотелефонното донесение на Зигфрид. За слуховете между диваците. За орангутана от небето. И за орангутана, застанал между даяка и мисионера. И най-главното — за споменатия от Зигфрид лек токов удар, който го вцепенил. Който обезсилил и него, и останалите летци.

Не напомня ли това за надмощието на този Рахман султан?

Толкова много съвпадения, които трябва да бъдат обяснени!

Внезапно видеофонът изчурулика. И на екрана се появи секретарят:

— Всички радиостанции предават, че Комитетът при Обединените нации е дал съгласие за среща с Пришелеца. Очакват само да им съобщи мястото на срещата.

— Друго?

— Засега няма!

— Благодаря!

Макгил угаси екрана.

Вече не му оставаше време за мъдруване. Трябваше да действа!

Той протегна ръка към клавиатурата на дешифратора:

— Слушайте, мистър Фред! Пристъпете към изпълнението на набелязания план! Заедно с пристигналите специалисти отлетете към определената цел! Веднага засечете радиопредаването на Пришелеца за координатите му! Представете се за пратеници на Обединените нации! И опитайте с хитрост да се доберете до това, което той държи да съобщи на човечеството! Най-вече ме интересува технологията за съхраняване на тъканите в космическото пространство при многогодишния път сред звездите. Без подробностите за тази технология по-добре да не ми се явявате! Ако ли пък той не се поддаде на миролюбивите ви увещания, ликвидирайте незабавно и него, и всичките му прибори и апаратури! Без остатък! Разчитам главно на това, че пратениците на Комитета няма да бъдат допуснати на острова на султана, тъй като е обявил военно положение в цялата страна и е прекъснал всякакви международни полети. Заповедта ми е ясна, нали? Разчитам на вас. Очаквам отчет за извършеното.

После се отпусна в креслото.

Радистката му щеше да препредаде незабавно шифрованата му заповед. А Зигфрид, който беше длъжен да следи денонощно записващите устройства за нейните предавания, щеше да предприеме най-подходящото за случая. Въпреки огромните трудности, които го очакваха. Не само от Рахман султан, ами и от „кроткия“ Пришелец… Ако той беше снабдил Рахман с всесилния апарат, какви ли други оръжия притежаваше?