Петър Бобев
Възмездието на Кали (4) (Фантастично-приключенски роман)

Удушвачите

Такова беше светилището на Кали — изсечено преди векове от изкусни каменари в гръдта на отвесната скала насред джунглата, с фасада, украсена с тежки колони, подпирани от каменни слонове, с арки и корнизи, сред които изпъкваха, огрени от страничното слънце, барелефите на божества и божествени животни — изумителен изглед, вдъхващ възхита от майсторството на строителите и в същото време — смутно предчувствие за онова, което те очаква вътре.

По скулптурите се катереха свещени тънкотели маймуни, които единствени имаха това право, защото бяха свещени. На земята се разхождаха пауни, които кълвяха наскоро излюпилите се кобри — също единствени разполагащи с правото да убиват тези свещени змии.

А вътре, в просторната зала, по чиито изписани с фрески и разкошни орнаменти стени бяха подредени ваянията на най-тачените кумири, начело с Брама, Вишну и Шива, стъпили върху гравирани корнизи, отново редом с почитаните наравно с боговете животни, въплъщение на обожествената природа.

Върху мозайката на пода, до пиедестала на богинята Кали под чудотворната й статуя, която беше купил Карлос Гонсалес, седеше самият гуру — учителят, а всъщност безпрекословен властелин на сектата на удушвачите, облечен в одеянията на безсмъртните, защото го смятаха за богоравен.

Това беше Ашок Кумар. Пред него стоеше на колене помощникът му Шипара, наричан тук Сянката на гуру, със скръстени върху гърдите ръце и наведена глава, недръзващ да проговори, преди да бъде запитан.

И гуру Ашок го запита:

— Ушите ми очакват думите ти, Сянко моя.

Сянката започна бавно и тържествено:

— О, помазанико на Великата майка, изпълних мъдрите ти заръки. Осквернителят е в ръцете на верните в очакване на твоята правдива, полагаща се за деянието му присъда.

— Да го видя!

Шипара стана с поклон и влезе в съседната зала. Върна се почти веднага, следван от стареите на отделните кланове. Двама от тях водеха подсъдимия, без да бъде вързан, защото нямаше нужда от това. Той знаеше предварително участта, която му готвеха.

Изправиха го пред гуру, който след дълго оглеждане заговори тежко и заплашително:

— Изповядай, без да премълчиш ни думичка, как направи това! За да не попаднеш при следващото си прераждане в образа на червей. И оттам душата ти да започне отново усъвършенстването си.

Крадецът преглътна мъчително. Нямаше защо да мълчи.

— Направих копие и ги размених. Истинската чудотворна статуя продадох на един милионер.

— За колко? За колко продаде душата си?

— Милион рупии!

— Само толкова! Срещу това обрече душата си на вечни мъки! Защо, защо, окаянико?

Нямаше какво да губи повече:

— Омръзна ми да бъда вардач, плах угодник сред толкова всемогъщества. Прищя ми се, грях ми на душата, и аз да поживея като тях. Барем като чужденците. Тъй и тъй бог няма да стана… Как другояче да се сдобия с пари? Защото извън храма всичко е с пари. А жадувах да имам каквото ми се прииска…

— Е, получи ли?

— Не успях да избягам… Спипаха ме на летището.

След кратко мълчание сипаничавото лице на Ашок Кумар се сгърчи.

— Чух разказа ти. А ти… Ти отдавна знаеш какво те очаква за такъв грях…

— Знам! — изпъшка подсъдимият.

Ашок се обърна пак към Шипара:

— А как го разкрихте?

— Един прислужник в хотела… От нашите хора… Той ни извести. С негова помощ разменихме статуите. Взехме нашата, истинската. Оставихме копието.

Гуру наведе глава. Зашепна молитвата си:

— О, Кали, богиньо майко! Ти, която олицетворяваш зараждането и смъртта, подкрепи немощния си служител!

И се прегъна в още по-смирен поклон.

— Подкрепи безсилния да разчете твоята повеля! — Почти изплака: — Помогни!

Настана заплашително мълчание в очакване на желанието на кръвожадната богиня.

Най-сетне гуру вдигна глава:

— През моите уста слушате гласа на Кали. Чуйте го!

Всички паднаха на колене. Сринаха се като покосени.

— Кали е оскърбена. И изисква да измием позора си. Задето сме търпели сред нас такава измет. Повелява само едно: „Неумолимото възмездие!“

Отново замълча. Стареите, а ведно с тях и осъденият, знаеха какво означава това.

— Изпълнете волята на Кали! Утре заран душата на този гнуснивец да се пресели в тялото на червей, а с неговия труп да пируват лешоядите горе на скалата над храма!

И се извърна към помощниците си:

— Трябва да намерим и милионера, който с погледа и с мръсните си ръце оскверни Чудотворката! Трябва! — После отсече повелително: — Изпълнете желанието на Кали!

Стражите изведоха осъдения.

Ашок Кумар, сега всемогъщият гуру, остана неподвижен, сякаш не забелязваше тези, които бяха край него. Удовлетворен. Не само задето бе защитил честта на богинята. Но и заради доволството, което изпитваше при всяка такава присъда.

Богоизбран! Властен над живота и смъртта на хората!

А доскоро не беше така. Ашок живееше както всички свои връстници в игри и уроци. Безгрижно, без никаква мисъл какво го очаква. Десетгодишен го хвана сипаницата. Всички близки се изредиха покрай леглото му да му се възхищават — защото едрата шарка според индуистите означава благоволението на Кали. Душата на този, който умре, се преселва в по-висша каста, а оздравелият остава белязан за сполуки във всичко, с което се захване.

„Сипаничав“ — това значи „избраник на Всемогъщата“.

Шест години след това, все първенец: и в училище, и сред децата, загуби баща си, поразен от незнайна болест. И Ашок, ще не ще, трябваше да зареже ученето и игрите, за да продължи работата на баща си — прекупвач на ютени стъбла. Беше уверен, не се и съмняваше, че е благословен от безсмъртните.

Затова се хвърли самоуверено, с младежка жар в новата си дейност. Още първата година реши да рискува. Взе заем, задлъжня до гуша, както се казва. И обяви негласна война на съперниците си в бранша. Навсякъде, където поискаше нещо, удовлетворяваха желанието му. И дали от благоволението на богинята, или поради самочувствието си, винаги успяваше.

Обяви, че изкупува ютените гръсти на много по-високи цени. Всички плантатори от областта предпочетоха, то се знае, него. Конкуренцията отстъпи и той зае мястото й. Хванал в ръцете си цялото производство на суровината, вече монополист, диктуваше условията си на работилницата за първична преработка.

Вече се бе включил смело в делата на удушвачите, където бе попаднал също поради дейното участие на баща си в тази секта. Прояви се в няколко отвличания на осъдени по закона на Ману. Почнаха да го ценят. Ашок и по-сетне продължи да използва мощта на организацията за свои цели. Така и сега. Пратеник на удушвачите пошушна в ухото на собственик, който и без това беше укоряван за дружбата си с парий, да продаде работилницата си на Ашок почти на безценица. Сполуката не го напускаше. Сипаничавия отново спечели. Създаде своя мрежа от прекупвачи. И спести печалбата си, която вземаха досега те.

Забогатя достатъчно, та пак с помощта на удушвачите да предложи нова форма на съдружие със завода, който от получената вече преработена суровина произвеждаше тъй търсените на пазара готови непромокаеми чували, върви, въжета, брезенти, та и декоративни тъкани.

Ала на предишния собственик не му провървя. Имаше слабост да играе на борсата, и то на едро. Загуби на едро. След което, отчаян, сам предложи на съдружника си своите акции. Сипаничавия стана единствен владетел на обединението, разпореждащ се с всичко: от изкупуването на необработените ютени стъбла до изнасянето на пазара на готовите изделия. И единствен разпоредител с благоденствието на стотици, на хиляди хора, работници и фермери. А най-голямо удоволствие му доставяше да бъде начело.

Капиталът му растеше кажи-речи всеки ден. Вече беше милионер, осигурил си достъп до най-висшите слоеве на обществото. Главно до това, на което най-много държеше — общуването с върховни администратори и полицаи, от които черпеше сведения за замислите им срещу удушвачите след всяка тяхна неособено законна проява.

Доскоро го смятаха само за обикновен съветник в сектата, който се ползва блестящо от големите си връзки. Тогавашният гуру беше албинос. Различието от другите хора, белите косми и червените очи бе допринесло най-много за издигането му в йерархията. Не приличаше на обикновените хора, по-особен, знак от боговете за неговата неповторимост.

Неотдавна той умря. Умря в дома на една вдовица парий.

Тогава се появи и Призрака на джунглата. И бащите стареи огласиха волята на Кали. След смъртта си покойният гуру вместо в по-висша форма се бе превъплътил в тигър, също албинос. Наказание за връзките му с по-долна каста.

Тогава избраха за нов гуру Ашок Кумар — добросъвестен, верен, предан до фанатизъм. И най-важното — белязан от Кали. Грозотата, следите от шарката, и този път му донесоха успех.

Самата Кали го бе поставила начело на почитателите и поклонниците си. Дала му бе пълна възможност да се прояви още повече, да задоволи неутолимата си стръв да властва. Не стигаха милионите, те дават всички други наслади освен тази — насладата да се разпорежда с живота на стотици, на хиляди хора.

Коленичещият пред него заместник го откъсна от спомените. Изкашля се боязливо. И Ашок Кумар го запита:

— Какво още имаш да ми кажеш, Сянко моя?

И Шипара, когото напълно удовлетворяваше второто място в мощната организация, заговори:

— Предстои да претеглим греха на Амрит Каур. Да узнаем от богинята майка каква участ й е отредена.

Ашок сведе чело:

— Да, Амрит!

Някога й бе предложил да се съберат под един покрив. Ала тя отказа, предпочела презрения парий. Той вдигна глава:

— Разкажи, Сянко, какво става с Амрит?

И заместникът почна:

— Гадателят не е успял да я уплаши.

— Как другояче би се държала дъщерята на един удушвач. Продължавай!

— Тя не прекъсва позорната си връзка. Не престават да се срещат. Даже са определили деня, в който ще се венчаят. Питай Всемогъщата какво се полага за това?

Ашок Кумар зашепна молитвата си замислен.

Такова беше непоклатимото му убеждение. Роден за него, предопределен за него, закърмен за него. Кастовото разделение представлява гръбнакът на човешката общност, неговата основа. Има ли здрава основа на стана, какъвто и вътък да втъчеш, ще стане тъкан. Важна е основата. Който оспорва това разслоение, оспорва волята на боговете, записана в закона на Ману.

От устата на Брама произхождат брамините, предопределени да бъдат жреци и носители на знанието, тълкуватели на законите. От нозете — кшатриите: князе и воини. От бедрата — вайшите, определени за търговци и земеделци. От ходилата — шудрите, по рождение слуги на по-висшите касти.

Този беше първият закон за Ашок Кумар, по-властен от всички други, по-властен от държавните повели. Сегашните държавни повели създават богоотстъпници, покварени от съблазните на порочния Запад. С всичките си брътвежи за равенство и еднакви права. Хората поначало са неравни: черни, бели, жълти, високи, ниски, силни, слаби, богати, бедни.

Ей затова се бореха удушвачите — за кастова чистота. Всеки неин нарушител смятаха за свой личен враг. Ето защо наказваха тъй безпощадно!

Той се сепна. Заговори отново:

— Кали мълчи… За Амрит… Не за Рам Чандра…

— А за Рам?

— Тъй отсъди Тя: за прелъстителя се полага най-тежкото — възмездието!…

Удушвачите! Все по-слабо се оказваше и тяхното въздействие, уви!

Покварата беше проникнала дълбоко. Не стигаше будизмът, който отрича кастите, ами и привнесените отвън вярвания: християнство, ислям, атеизъм. И главно… покварата на „цивилизацията“.

Срещу всичко това удушвачът беше длъжен да се бори. И в тази непосилна битка му оставаха малко позволени средства. Налагаше се да си служи все по-често с отричаните досега. Да ползва оръжието на враговете и най-мощното от тях — парите.

Шипара продължаваше да говори. Ашок го прекъсна:

— Повтори!

И онзи се върна към началото на разказа си:

— Още нещо… Във връзка с нашите тревоги…

— Слух съм!

— Един другоземец предлага цял милион, ако премахнем от този свят презрения Рам…

— Какво? Какво?

— Един милион за същото, на което ние и без това сме осъдили богохулника.

Гуру премисляше трескаво. Кали бе наредила и това. Никой нямаше да ги обвини, че са наемни убийци. Те си оставаха изпълнители на Нейната воля. А парите нямаха значение. Онзи все едно им ги бе подарил. Въздъхна:

— Много милионери се навъдиха.

Сянката на гуру натърти:

— Не са много, само един.

— Я! Че кой е той?

— Нашият човек проследил пратеника му, всъщност неговия секретар, и научил, че шефът му се казва Гонсалес.

— Карлос Гонсалес! — възкликна Ашок.

Този, който го направи за смях на покера! Който само за това трябваше да получи, което заслужава.

Решаваше бързо:

— Възмездието ще го настигне по-късно! Сега да спипаме парите му!

Вчерашната Индия е различна от днешната. Сегашните неразграничени класи са чужди на вчерашните непоклатими касти. Някои шушнеха на ухо, че удушвачите са се превърнали в мафия от наемни убийци.

Кастата на удушвачите, макар и под друга външна форма, продължаваше да изпълнява главната си задача — да налага справедливост там, докъдето не достигат ръцете на държавата.

Сега се оказа различно и устройството й — още по-стегнато, с желязна дисциплина, както го изискваха днешните условия, с нещо като мафиотски „кръстник“ с неограничена власт, но все още славословен постарому като „гуру“.

Днешната обстановка налагаше различия и в заплащането на делата им. В миналото удушвачите получаваха наготово това, от което се нуждаеха: дом, храна, облекло. Днес им се даваха пари в брой. И не се смяташе за обидно. Някога раджите сами си вземаха данъка. Днешните президенти и министри пък получават заплати. И не го смятат за срамно. Така и удушвачите за всяка екзекуция, с мъчения или без, получаваха различно възнаграждение. Днешните нужди бяха по-големи. Не само храна и облекло, ами и радио, телефон, хладилник, та и автомобил.

А всичко това струва пари.

Властта се опитваше да им се противопоставя, длъжни бяха да я обезвреждат, а това става пак с пари. Така неусетно дейността им потъваше в дълбока тайна. Всичко беше в пълна нелегалност. Всеки удушвач си имаше за прикритие друго занятие за пред обществото, независимо от задълженията, които с раждането му беше предопределила кастата.

И гуру Ашок имаше параван — богат бизнес, собствени милиони. В същото време беше и пълновластен разпоредител с милионите на сектата.

За какво повече можеше да мечтае сипаничавият Ашок Кумар?

С власт над живота и смъртта на хората.