Хейзъл Озмънд
Искам да ти вярвам (32)

Глава 32

Дженифър все някога трябваше да пусне ръката на Мат и когато този момент дойде, той я бутна към стъпалата за сцената.

— Върви и им покажи как се прави — каза той.

Джен вдигна глава и започна да диша от диафрагмата. Разтегна уста, после я сви докрай, без да обръща внимание на сковаността на едната страна на лицето й, която сякаш реагираше със закъснение. Сега единственото важно нещо беше Виола.

По-късно тя помнеше как беше изкачила стълбите и как беше чула сигнала, но нямаше спомен как беше излязла на сцената. Джен очакваше да чуе ахването на публиката, но то не последва, пред нея изникнаха само предните два реда осветени от прожекторите лица, които я гледаха с очакване — Рей и Бренда, Дани и Брайони, Марджъри, Шийла и някъде в края на реда, Соня и Грегор.

— Приятели, коя е таз страна? — изрече тя и после вълшебството се случи. Тя летеше… летеше… летеше…

Мак пусна ръката й и си каза, че беше направил поне едно добро нещо. Той не позвъни на О’Дауд с последното потвърждение и не му съобщи, че Кресида щеше да пристигне в Англия. Поне засега можеше да се преструва на невинен.

Мак гледаше Дженифър, застанал зад кулисите. Дори в костюм, който не й беше съвсем по мярка, тя преливаше от енергия и се движеше изумително. Беше жена, която се преструваше на мъж и го правеше съвършено, с всички неуловими нюанси, дори с движенията на бедрата си. След първите няколко минути Мак спря да се тревожи, че тя щеше да забрави някоя реплика или да се вцепени от вперените в нея очи. Благодарение на Джен постановката се преобрази и се превърна в нещо по-голямо, по-въздействащо. Сега публиката не просто разбираше, а преживяваше заедно с нея терзанията на Виола, която трябваше да ухажва Оливия с думите, които копнееше да изрече на мъжа, когото обичаше. Страстта на Дженифър подейства заразително на Джоселин и тя откликна, сякаш опиянена от нея. Ангъс, който стоеше до Мак, ахна със замечтано изражение, което подсказваше, че по-късно щеше да си я припомня по най-различни непристойни начини.

Мак се вкопчи в ролята на Себастиян като удавник за сламка, неспособен да си представи как щеше да се развие живота му след пиесата. Той не можеше да откъсне очи от жената на сцената, очарован от увереността, с която тя омагьосваше публиката, макар да знаеше, че съвсем скоро щеше да й отнеме това ново щастие. Той изпълни своите сцени като насън, удивен, че никой не виждаше вътрешната му борба и единствените реплики, които чуваше, бяха онези, които сякаш искаха да разобличат Мат Харпър като единствения натрапник тук, докато всички други просто играеха.

— И аз не съм каквото ви изглеждам — каза Дженифър и всяка дума отекна в главата му.

Към края на пиесата, когато той и Виола се събраха отново, Мак почувства как Дженифър прокара длан по ръката му както беше направила когато му вземаше мерките. Тогава единствено гласът й потрепна, а той трябваше да си представи студените вълни на Северно море, за да не въведе публиката в заблуждението, че връзката на Себастиан със сестра му не беше напълно почтена.

Той най-сетне изигра сцените с Джоселин убедително, защото си позволи да си мисли за Дженифър. „Ако сънувам, този сън е чуден“, изрече Мак и не помнеше някога да е казвал нещо, изпълнено с повече смисъл.

Накрая зрителите станаха на крака, започнаха да ръкопляскат и да викат „браво“ и Мак видя как Дженифър се бори да запази самообладание. Повечето актьори се бяха отказали да водят тази битка — те знаеха, че голямата драма тази вечер се беше разиграла зад кулисите.

Когато завесите се спуснаха, Финли с безмерна деликатност доближи длани до лицето на Дженифър и я целуна по челото.

— Добре дошла в твоя истински дом — каза той.

Тогава Мак усети, че зрението му се замъгли и отстъпи назад. Сега беше моментът да го направи, да напусне тихичко залата и да си повика такси. Целият му багаж беше събран, вещите, които щеше да остави, бяха набутани в гардероба, сакото му беше преметнато на облегалката на стола в спалнята, паспортът — прибран на сигурно място във вътрешния му джоб.

Той отново погледна Дженифър и видя, че Джоселин си пробиваше път към нея. Без да помисли какво прави, той се втурна към нея, хвана я през кръста и я дръпна встрани.

Джоселин го изгледа свирепо.

— Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?

— Първо, исках да те поздравя за нашите общи сцени. Мисля, че най-после ги изиграхме брилянтно. И второ, ако не смяташ да направиш някакъв комплимент на Дженифър, изобщо не си отваряй устата. Чух те как преди началото на представлението я попита на висок глас дали е използвала всичкия камуфлажен грим. За късмет тя не беше. Ако смяташ да кажеш нещо в същия дух, помисли си пак.

— Иначе какво?

— Иначе аз ще ти отмъстя с някоя гадост пред очите на всички и ти ще ме опознаеш в нова светлина.

За негово учудване Джоселин се засмя.

— Добре, любовнико, не е нужно да ми доказваш, че имаш зъби. Всъщност щях да й кажа, че беше невероятна, защото тя наистина беше невероятна.

След няколко задушаващи прегръдки от Уенди и Лидия Мак успя да се измъкне от сцената, а когато влезе в гримьорната, там цареше диво оживление. Той политна напред след мощно тупане по гърба от страна на Дъг, който сграбчи ръката му и я вдигна във въздуха, сякаш беше победител в боксов турнир.

— Заслужени аплодисменти за новия член на трупата — извика той. — Прилича на женчо, обаче има железни топки. Аз нямаше да се справя без него. — Последваха овации и смях, след което хората заприиждаха да го поздравяват и да го уверяват, че вече са му простили, задето е толкова млад, да го питат дали не е мислил да зареже Южна Англия и да се премести тук за постоянно?

Мак съблече костюма си и бързо се намъкна в собствените си дрехи, като непрекъснато се оглеждаше за Дженифър. С малко късмет щеше да се измъкне още преди тя да е слязла от сцената. Мак я чу да отговаря нещо на Памела и я зърна да минава край вратата. Със сияещи очи и леко порозовяло лице Дженифър му прошепна с устни „благодаря“. Той взе чорапите си и ги обу набързо, ругаейки завързаните на възел връзки на обувките си. Когато свали анорака си от стойката с дрехите, закачалката падна на земята.

— Отиваш ли някъде, авер? — попита Дъг.

— Не, просто ми стана студено.

— Ей сега ще те накарам да се изпотиш. Хайде, помогни ми да изнесем пиенето от реквизитната.

Мак погледна часовника си. Беше десет и четирийсет и пет. Последният самолет беше излетял, последният влак потегляше след около половин час. Щеше да отиде с такси до летището, да отседне в хотел и да се качи на първия полет в събота сутринта.

В залата столовете вече бяха струпани до едната стена и дългите маси се огъваха под тежестта на блюда с храна. Свиреше музика.

— Ето го и него — изгърмя мъжки глас. Мак се обърна и видя Дани и Брайони.

— Тя беше прекрасна, нали? — каза Брайони, а Дани просто сложи ръка върху рамото на Мак.

— Благодаря ти, че я убеди, приятелю. Ние все гледаме да не я засегнем.

Мак се трогна от потреперването в гласа на Дани и от влажния блясък на сълзите в очите му. Той отговори машинално, без да осъзнава какво казваше, после се появиха Бренда и Рей. Бренда взе двете му ръце в нейните.

— Извинявай — каза тя, — аз не бях справедлива с теб. Бях груба дори. Но ти се оказа добър приятел на Джен. Благодаря ти.

Рей само разтърси ръката му, стиснал устни, сякаш не смееше да заговори.

Моля ви, не бъдете толкова добри с мен.

Залата бързо се пълнеше с актьорите от трупата и техните приятели и роднини. Мак видя Дженифър да разговаря с Шийла близо до сцената. Той тръгна бавно към изхода. Навярно щеше да успее да се измъкне, но в този миг Финли скочи на сцената, плесна с ръце и подхвана благодарствена реч към всички присъстващи.

— И накрая, в тази фантастична по най-различни причини вечер — той погледна към Дженифър, — има един човек, на когото дължим огромна благодарност и за да му засвидетелстваме нашата признателност, ние искаме да му поднесем един скромен подарък. Мат… къде си, Мат?

Мак вдигна ръка и усети как десетки ръце го побутнаха към сцената.

— Мат, за това, че си сладкодумник и задето изтърпя всичкото тюхкане, че си прекалено млад, искаме да ти подарим това.

Финли вдигна голям захарен биберон. Разнесе се бурен смях и Мак трябваше да се качи на сцената, да се усмихне и да им благодари.

Той потърси с очи Дженифър и я видя да го гледа, сияеща от щастие. Такава щеше да я запомни. Сега той щеше да се скрие зад кулисите и да се измъкне през аварийния изход. Можеше да позвъни на О’Дауд от хотела на летището.

Миг по-късно Мак установи, че стои до Дженифър.

— Здравей — каза тя. — Как се представих?

Мак можеше просто да кимне. Можеше просто да кимне и да си тръгне.

— Ти беше брилянтна, истинска актриса от класа. Никога не съм виждал такава игра. — Мак пристъпи по-близо до нея. — Ти си по-добра от твоята братовчедка. По-дълбока си.

Може би тя щеше да помни тези думи, когато всичко друго, което той й бе причинил, щеше да я натика обратно в черупката й.

Дженифър се засмя отново и Мак си помисли, че това не беше честно. Защо не я беше срещнал при други обстоятелства?

— Кажи ми — каза той, гледайки косата й, опитвайки се да запечата в съзнанието си всички нюанси на русото, — след като го направи веднъж, ще го направиш ли отново?

— Не знам. Беше толкова… толкова… — Лицето й разцъфна в прекрасна усмивка. — Фантастично.

Мак тръгна полека към изхода, но тогава го спипа Шийла и му каза, че възможността да го види обут в чорапогащник си струваше цената на билета, и след миг той отново се озова до Дженифър, а Рей и Бренда им махаха за довиждане от вратата.

— Те тръгват ли си? — попита той.

— Да — каза Дженифър и Мак усети как пръстите й се вплетоха в неговите и се отдръпнаха едва когато дойде Ангъс, за да я прегърне. После Ангъс си тръгна заедно с Джоселин и Мак се запита дали тези двамата щяха да правят секс тази нощ.

Не, не мисли за това. Отиди до тоалетната и се измъкни навън.

— Време е да заключа — каза Дъг, подрънквайки с ключовете от залата и Мак се почувства объркан. Къде бяха изчезнали всички? Той отново погледна часовника си. Беше полунощ. Можеше просто да вземе такси, да отиде на летището, да седне там и да чака самолета.

— Аз ще ви откарам — каза Дъг и Мак тръгна към колата и седна на задната седалка до Дженифър, долепяйки плътно крака си до бедрото й. Струваше му се, че е в някаква паралелна реалност. Когато Дъг спря колата пред вилите Бриндли и Мак отвори вратата, студеният чист въздух го накара да се опомни. Той трябваше да се махне оттук, но докато слизаше от колата, видя как Дъг се обърна и каза на Джен:

— Аз бях дотук. Ти също трябва да слезеш.

В следващия миг тя стоеше до Мак и двамата проследиха как Дъг се отдалечи. Останаха само те двамата и тишината.

— Добре тогава — каза Дженифър. — Аз ще тръгвам. — Изглежда, че тя също беше в някаква паралелна реалност.

— Аз ще те изпратя. Ще ни трябва фенер.

— Едва ли. Виж колко силно свети луната.

Не, няма да гледам луната, нито звездите, нито пък теб.

Мак почувства как ръката й отново докосна неговата и този път Джен вплете кутрето си около неговото, докато вървяха по пътя.

Той щеше да я изпрати до фермата, а после щеше да хукне обратно и да си повика такси.

Още не бяха стигнали до Питър Кларк, когато Джен пусна ръката му и застана лице в лице с него и Мак беше готов да се закълне, че чу как безброй зверове в тъмното наостриха косматите си уши и впериха погледи в тях.

Той знаеше какво щеше да последва още преди Джен да се наклони към него. Видя я как затвори очи и после нейните устни се долепиха до неговите и въпреки че всяка частица от тялото му крещеше да я прегърне, Мак сложи ръце на раменете й и я побутна назад.

— Дженифър, аз не мога — каза той.

Ако я целунеше веднъж, как щеше да спре? Колко по-страшно щеше да стане неговото предателство? Кресида Чартуел щеше да го бичува за измамата, в която ги беше въвел до този момент, но ако продължеше, тя сигурно щеше да го линчува.

Мак видя как оживеното и озарено допреди миг лице помръкна и се затвори, и в очите на Джен изригна срамът. Тя се олюля и отстъпи назад.

— Не казвай нищо — извика тя. — Всичките ти красиви думи не са означавали нищо. Ти не вярваш в тях.

Мак тръгна след нея.

— Джен, Джен. — Той я хвана за ръката. — Знам, че си мислиш, че те отблъснах заради лицето ти. Но причината е друга.

Тя се обърна и той видя сълзите в очите й.

— Каква е тогава?

— Аз скоро трябва да си замина. — Мак се опита да улови другата й ръка. — Не искам да те подведа и после да те изоставя… Не искам да те нараня по такъв начин. — Една последна лъжа, благородна лъжа, която да я накара да се почувства по-добре.

Дженифър се отскубна от него и изхлипа сърдито.

— Недей да се отнасяш с мен като с дете, всички се държат с мен така, сякаш съм малко дете. Не трябва ли сама да реша дали съм готова да бъда наранена?

Но ти нямаш представа колко жестоко ще те нараня.

Мак погледна окъпаната в лунна светлина коса и пламтящите от гняв очи и изгуби желание да мисли или да говори. Протегна ръце, притегли я към себе си и я целуна по устата. Отначало това беше гневна целувка и Джен все още се опитваше да се откопчи от него, но когато Мак усети вкуса й и почувства нейните устни под своите, целувката се превърна в засмукваща бездна, която стигна до гърдите и до слабините му. Там, под огромното небе на Нортъмбърланд, обсипано с ярки звезди, обгърнати от мрака на безкрайните хълмове и поля, Мак я прегръщаше и целуваше безпощадно, за да й покаже колко красива бе тя за него и усети как Дженифър отговаряше на целувката му и скоро единствената мисъл, която остана в главата му, беше да я заведе във вилата и да я съблече гола. Утрешният ден можеше да върви по дяволите, О’Дауд можеше да върви по дяволите и всъщност целият свят също можеше да върви по дяволите.