Джон Р. Р. Толкин
Берен и Лутиен (3) (Под редакцията на Кристофър Толкин)

Откъс от „Митологична скица“

Силата на Моргот отново започва да се шири. Един по един той поваля хора и елфи на север. Сред тях е прославеният човешки вожд Барахир, приятел на Келегорм от Нарготронд.

Барахир е принуден да се укрива, скривалището му е издадено и той загива; синът му Берен след дълъг живот извън закона бяга на юг, пресича Сенчестите планини и след тежки изпитания стига до Дориат. За това и други негови приключения е разказано в „Балада за Леитиан“. Той спечелва любовта на Тинувиел, славея — както нарича Лутиен, дъщеря на Тингол. За да му даде ръката й, Тингол подигравателно иска Силмарил от короната на Моргот. Берен тръгва да постигне това, бива заловен и хвърлен в тъмницата на Ангбанд, но скрива истинската си самоличност и е даден за роб на Тху ловеца. Тингол затваря Лутиен, но тя избягва и тръгва да търси Берен. С помощта на Хуан, владетел на кучетата, тя спасява Берен и прониква в Ангбанд, където Моргот е очарован и накрая обгърнат в дрямка от нейния танц. Сдобиват се със Силмарил и избягват, но пред портите на Ангбанд ги спира Вълкът страж Каркарас. Той отхапва ръката на Берен, която държи Силмарила, и побеснява от изгаряща болка в утробата си.

Двамата бягат и след многото скитания се връщат в Дориат. Каркарас беснее из горите и нахлува в Дориат. Следва вълчият лов в Дориат, при който Каркарас е убит, а Хуан загива, докато защитава Берен. Берен обаче е смъртно ранен и умира в ръцете на Лутиен. Някои песни разказват, че подпомогната от силата на божествената си майка Мелиан, Лутиен стигнала отвъд Скърцащия лед чак до чертозите на Мандос и си го върнала; други, че Мандос го освободил, след като чул разказа му. Сигурно е, че той единствен сред простосмъртните се завърнал от Мандос и заживял с Лутиен, и вече никога не разговарял с людете, а живеел в гората Дориат и в Ловните предели на запад от Нарготронд.

Вижда се, че в легендата са настъпили големи промени и най-очевидната е свързана с пленяването на Берен: тук се срещаме с Тху ловеца. В края на скицата се казва, че той е „великият военачалник“ на Моргот, че е „избягал от Последната битка и все още обитава мрачни места и подлъгва людете за ужасяващо преклонение пред него“. В „Балада за Леитиан“ Тху се появява като страшния Некромант, Господар на Вълците, които живеят на Тол Сирион, остров в река Сирион с елфическа стражева кула, който по-късно се превръща в Тол-ин-Гаурхот, Острова на Върколаците. Той е, или ще бъде Саурон. Тевилдо и неговото котешко царство са изчезнали.

Но на втори план изниква друг важен елемент от легендата, след като е написан „Разказ за Тинувиел“: става дума за бащата на Берен. Егнор горянинът, Гномът, „който ловувал из мрачните места на Хисиломе“, е изчезнал. Сега, в цитирания по-горе откъс от „Скицата“, баща му е Барахир, „прославен човешки вожд“, принуден да се укрива от нарастващата враждебна сила на Моргот, скривалището му е издадено и той бива убит. „Синът му Берен след дълъг живот извън закона бяга на юг, пресича Сенчестите планини и след тежки изпитания стига до Дориат. За това и други негови приключения е разказано в «Балада за Леитиан».“