Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (2) (Задава се буря)

Първа глава

Сесили Суон познаваше добре тази пътека. Минаваше по нея, откакто се помнеше, това й беше дълбоко вкоренен навик. Вдигна глава и погледна голямата къща, която се издигаше пред нея на върха на хълма. Кавендън Хол. Една от най-внушителните и красиви сгради в Англия, а в Йоркшир — най-изящната.

Този петък, в средата на юли, утрото беше прелестно. Слънчевите лъчи струяха и обливаха къщата с онази кристална, бистра, северна светлина, която придаваше на екстериора мекия специфичен блясък през различните часове на деня.

Сесили вървеше и се оглеждаше. Очакваше едва ли не всеки миг да зърне Джинивра. Но нямаше и следа от младата циганка. Циганският фургон се мержелееше на възвишението в най-далечния край на поляните. Семейството на Джинивра продължаваше да живее в землището на шестия граф — това право им беше дарено. Той винаги им разрешаваше да разпънат катуна си и Сесили предполагаше, че те ще останат завинаги тук.

Но много други неща се бяха променили. Кавендън Хол изглеждаше все същият, но не беше както едно време. Всъщност беше различен, много неща бяха различни. Голямата война промени всичко и всички. Както казваше баща й Уолтър, добрите стари дни бяха отминали и вече нищо нямаше да бъде пак същото. Думите му бяха абсолютно верни.

Слава богу, баща й и брат й се върнаха от Голямата война живи и здрави, но Ги Ингам, наследникът на графовете Мобри, не се върна. Загина в бой за родината във Франция и беше погребан там редом с другарите си по оръжие.

Всеки човек в трите села около Кавендън го оплака наред със семейството му. Не защото беше наследник, а защото беше изключително мил млад мъж. Майлс един ден щеше да наследи графската титла и онова, което беше свързано с нея.

Майлс Ингам.

Сърцето й се сви при мисълта за него. Беше неин другар през детството й, най-добрият й приятел и най-накрая неин любим. Беше го обичала с цялото си същество и още го обичаше. Той й беше казвал много пъти, че също я обича до лудост и че един ден ще се оженят. Но това не се случи.

Майлс беше принуден да се ожени за друго момиче. Подходящо момиче. Клариса Мелдрю, дъщерята на лорд Мелдрю. Момиче с подобаващо потекло, което щеше да дари Майлс с аристократичен наследник. Така стояха нещата при аристократите: бъдещите наследници определяха живота им и съдбата.

Сесили се спря изведнъж, когато ѝ хрумна неочаквана мисъл. След миг зави на ляво и се отправи към градината с розите. Почувства необходимост да помисли, пък ѝ беше още твърде рано за нейната среща.

След малко отвори дъбовата врата и заслиза по стълбите. Благоуханно кътче беше тази стара, обградена със стена градина, изпълнена с аромат на късно цъфтящи рози. Вдъхваше упоителния мирис, сядайки на изящната скамейка от ковано желязо.

Отпусна се съвсем неподвижно и затвори очи, като се питаше защо прие това предложение… да помогне на Майлс да организира планираните от графа събития по случай семейната среща. Навярно тази беше най-глупавата постъпка през целия ѝ живот.

„Само ако съм глупава — каза си тя. — Очевидно леля Шарлот мисли, че съм способна да се справя с трудна ситуация, иначе нямаше да ме помоли да помогна.“

Гласът на леля ѝ отекна в главата ѝ, докато си припомняше разговора им преди седмица. Не беше забравила думите ѝ: „Само лейди Дафни може да организира гостуването заедно с Майлс, но има толкова много работа покрай управлението на Кавендън и петте деца, които вечно се пречкат в краката ѝ. Ще ти бъда много признателна, ако му помогнеш, Сеси. Сигурно ще се появят мъчнотии и затова ни е необходим издръжлив човек като теб, и твърд, ако се налага“.

Ами, да, можеше да бъде твърда, знаеше го. Но трябваше да бъде твърда най-вече към себе си. И към Майлс Ингам.

Не беше разговаряла с него през изминалите шест години. Бяха разменяли по някоя и друга дума при случайните им срещи тук, в Кавендън, или се бяха поздравявали с помахване, но нищо повече. Преди шест години се закле никога да не го допуска до себе си и Шарлот одобри решението й, когато сподели с нея.

„Ще извървя пътя си сама и ще се посветя на моята кариера на модистка“ — беше й казала Сесили и Шарлот като че ли се зарадва и явно й олекна. И сега най-неочаквано Шарлот я помоли да помогне на Майлс, което озадачи Сесили. Всъщност нямаше избор.

Сесили въздъхна. Дължеше всичко на Шарлот Суон. Именно нейната леля подкрепи модния й бизнес, подари й първия й магазин в пасажа „Бърлингтън“, с което й даде възможност да сложи начало на кариерата си. Шарлот финансира рискованото начинание със свои пари. Станаха делови партньорки и все още бяха. Заедно работеха изключително добре.

„Има ми доверие, че ще се държа както трябва — заключи Сесили. — Знае, че няма да се поддам на чара му и няма да се оплета в интимни отношения. Разбира, че болката, която ми причини той, е много дълбока. Освен това й е абсолютно ясно, че съм отдадена изцяло на кариерата си, че това е моят живот.“

Сесили стана, излезе от градината с розите и изкачи възвишението към къщата. Чувстваше се по-добре. С Майлс Ингам можеше да се държи както трябва. Не се страхуваше от него. От никого не се страхуваше, що се отнася до това.

През изминалите шест години се научи да бъде независима и сама да взима решения. Нещо повече, постигна голям успех. Жените харесваха нейните дрехи, направо ги разграбваха. При това не само в Лондон, но и в Америка. Вече пътува два пъти до Ню Йорк и името й беше известно и от двете страни на Атлантика.

Майлс имаше свои проблеми. Също и Кавендън.

Нейното бъдеще се очертаваше обещаващо и вълнуващо, и с малко късмет, с още повече успехи. Майлс Ингам принадлежеше на миналото й. А тя гледаше към бъдещето.

Щеше да му помогне този уикенд, после ще се върне в Лондон, ще се захване със своята работа и ще остави Майлс сам да си блъска главата. В живота й нямаше място за него. Никога нямаше да забрави онзи ден преди шест години, когато й съобщи, че ще се жени за друга. Разби сърцето й и никога нямаше да му прости.