Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (16) (Задава се буря)

Петнайсета глава

Странна и подозрителна история в най-добрия случай и ако някой друг й я беше разказал, лейди Гуендолин щеше да се усъмни дали е вярна.

Но понеже я чу от Дидри, повярва. Племенницата й беше съвестна, на нея можеше да се разчита и не страдаше от излишни фантазии.

Облегна се на градинския стол и загледана в цъфтящата градина, остави мислите й да се реят.

Не знаеше нищо за работата на Дидри, освен че силните на деня приемаха племенницата й благосклонно. Едва днес Дидри недвусмислено подметна, че работи в разузнаването, което лейди Гуендолин подозираше отдавна, но никога не го спомена пред никого. Винаги беше предпазлива с подобна тема на разговор.

Като дъщеря на един от най-високопоставените графове в страната и специалистка по право, нейната племенница се движеше в най-отбрано общество, наистина я харесваха много хора, и фигурираше в списъците на поканените във всеки достоен дом в Лондон.

За Дидри никога не се чу клюка, нито се шушукаше по време на следобедния чай.

Лейди Гуендолин изведнъж изправи гръб и се смръщи, спомняйки си Максин Лоуи, една от най-близките приятелки на Дидри. Беше намерена мъртва при подозрителни обстоятелства в дома й в Мейфеър преди четири години.

Тогава лейди Гуендолин се разтревожи, когато разпитваха Дидри в Скотланд Ярд. Но тревогата й изчезна веднага, щом племенницата й обясни, че от полицията са разпитвали всички приятели на Максин.

Обясни още, че важните клечки в Скотланд Ярд били на мнение да разследват случая като убийство; някои се съгласили с това предположение, други се показали по-склонни да приемат идеята за самоубийство.

След това следствието доказа, че Максин всъщност е умряла от отравяне с арсеник. Но повече обстоятелства около тази смърт не бяха разбулени и случаят остана открит за всякакви хипотези. Много се говори за внезапната смърт на Максин в кръговете, в които се движеше — най-вече висшето общество и артистичния свят. В края на краищата полицейското разследване не доказа нищо. Смъртта на Максин си остана загадка до ден-днешен.

Но в момента беше по-важен сегашният проблем на Дидри и острият като бръснач ум на лейди Гуендолин й подсказа едно нещо… слухът, че Дидри ще бъде освободена от длъжност във Военното министерство нямаше нищо общо с личния й живот. Беше убедена, че е пуснат от колега, който има зъб на Дидри.

Всъщност други предположения нямаха смисъл. Очевидно някой искаше да отстрани Дидри. От злоба, завист и амбиция, фатална комбинация. „Злоба — промълви на себе си. — Неизвестното лице е водено от злоба.“

Ако човек иска да накаже някого, единственият начин да го направи без физическо насилие, е да нападне онези, които обича най-много, или онова, което обича. Да се прицели в уязвимото място.

Може да бъде съпруга, дете, родител, брат, сестра. Или любим например. Човек, когото да малтретира, дори да убие. Отхвърли идеята за любовник. Дидри се посвети изцяло на кариерата си. И все пак беше красива с шик прическа, прелестно лице, да не говорим за елегантните тоалети.

От друга страна, кариера, нападана безпощадно, може да бъде съсипана завинаги.

В случая имаше само две възможности, що се отнасяше до нея.

Да навредят на човек, когото Дидри обича, или на кариерата й.

Да се открие кой е врагът на Дидри беше наложително. Едва когато разберат кой е, ще преодолеят опасенията си. Към кого да се обърне за помощ? Кой от приятелите на лейди Гуендолин има влияние? На кого да се довери? И кой на практика ще се съгласи да души заради нея?

Веднага се досети за отговора. Само човек от политическите кръгове или с приятелства сред високопоставените чиновници в Министерството на войната.

Загледана в далечината, тя се замисли кой има връзки с политици. Познаваше добре Луси Болдуин, беше поканена на сватбата й със Стенли през 1892-а. Но едва ли можеше да се появи при съпругата на премиера с подобна история.

Уинстън. Разбира се! Не само че беше добър приятел, но по темперамент подхождаше в случая. Дори с удоволствие щеше се заеме. Но как да го помоли точно в този момент? За да подкрепи Болдуин, Уинстън Чърчил за пореден път беше в центъра на събитията, свързани със стачката в каменовъглените мини. Може би…

— Извинете, лейди Гуендолин — прекъсна мислите й госпожа Пайн, която слизаше по стълбите към градината. — Лейди Лавиния е тук. Извинява се, че е пристигнала по-рано.

Лейди Гуендолин стана и каза:

— Всичко е наред, госпожо Пайн, и бездруго тъкмо щях да вляза.

Лавиния я чакаше в гостната и когато се обърна да поздрави леля си, на Гуендолин й направи впечатление посърналото от умора лице на племенницата й.

— Как си, Лавиния? — попита лейди Гуендолин. — Не ми изглеждаш добре, скъпа.

— Изморена съм. Почти не спах през нощта. — На лицето й се появи вяла усмивка, когато влезе в стаята след леля си. Седна срещу нея и продължи: — Неочакваната новина, че ще присъствам на сватба в неделя, сватбата на моя брат при това, страшно ме изненада. Също така ме разстрои.

Лейди Гуендолин само кимна, без да изрази някакво мнение. Възнамеряваше да скастри племенницата си днес по време на обяда за грубото й държание към Чарлс. Но сега промени намерението си.

Като се взираше в лицето на Лавиния, осъзна, че нещо съвсем не е наред с нея. Всъщност си помисли, че е болна. „По-добре да не й се карам в този момент“ — реши тя.

— Всички останахме изненадани, с изключение на Майлс и Дафни, които знаеха от самото начало. Но се радвам за Чарлс, щастлива съм, че ще се ожени за Шарлот.

Като се вторачи в леля си и вдигна вежда, Лавиния възбудено изрече:

— Знам, че се радваш! И трябва да призная, че се изненадах, когато вчера изрази гласно мнението си за този злополучен брак. Той сключва неравностоен брак. Ще бъде отхвърлен от обществото.

— Не ставай смешна! — възкликна някой откъм вратата.

Сестрата на Лавиния влезе с плавна стъпка в гостната. Застана до леля си и каза:

— Нали не съм закъсняла, лельо Гуендолин? Здравей, Лавиния. Страхувам се, че ще трябва да се смесиш с навалицата и да приветстваш младоженците, иначе ще те отхвърли и обществото… ще те изпратят в изгнание.

Наведе се и целуна по страната леля си, после седна на канапето до нея.

Лейди Гуендолин се усмихна на Ванеса и погледна Лавиния, която седеше срещу нея. Двете сестри бяха съвсем различни по характер. Знаеше към коя има слабост, към Ванеса, която не страдаше от предразсъдъци, приемаше чистосърдечно хората и беше в крак с времето. 1920 година не беше 1800.

Лавиния, хвърляйки леден поглед на сестра си, попита:

— Ами ти, Ванеса? Кога ще чуем, че най-после ще се омъжиш?

Ванеса се разсмя.

— О, не зная, не съм сигурна дали ми се иска да се омъжа — отвърна тя небрежно, смеейки се.

— Да не си се запознала с някой добър млад мъж, скъпа? — попита лейди Гуендолин. — И ако е така, кой е той? Ще ми бъде приятно да се запознаем.

— Казва се Ричард Боуърс и е много добър. Следващия път, когато дойдеш в Лондон, ще вечеряме или ще обядваме заедно, както предпочетеш, лельо Гуендолин.

— Ще дойда другата седмица. На всяка цена трябва да се запознаем. Би било чудесно. Да не би да е роднина на онези Бърнардови?

— Майка му е Валери Бърнард — отговори Ванеса. — Струва ми се, че я познаваш, лельо.

— Познавам я, но не сме близки приятелки. Много мила жена.

* * *

Именно по време на обяда Ванеса спомена, че Дафни й е показала списъка с гостите за сватбата.

— Зарадвах се, като видях, че братовчедът на Хюго Марк Стентън ще дойде, също Пол Драмънд. Също и…

— Кой е Пол Драмънд? — прекъсна я Лавиния и учудено разшири очи срещу Ванеса. — Никога не съм чувала за него. Нов приятел ли е?

— Не, всъщност не е. Пол Драмънд е американец. Работи с Хюго от много години — обясни Ванеса. — Пол управлява нюйоркския клон на предприятието на Хюго и понеже в момента е в Лондон, Чарлс го покани.

— Американец! Стана съвсем ясно. Уверявам ви, че никой от близките приятели на Чарлс няма да присъства. Как да ги покани, след като младоженката не е с аристократично потекло?

Ванеса, ужасена от забележката на Лавиния, каза бавно и натъртено:

— Престани да опяваш за аристокрация. Аристокрацията се разпадна след края на войната заради високите данъци, наложени от правителството. Няма мъже, които да обработват земята, да управляват фабриките и да слизат в мините. Всички измряха по напоените с кръв полета на Франция, включително твоят племенник Ги. Половината от приятелите на Чарлс се мъчат да изплуват и да запазят именията си и много от тях не сполучиха. Наистина ли вярваш, че се вълнуват за новата съпруга на Чарлс? Ни най-малко. Чудят се как да отърват кожата. Така че престани с тези приказки за неподходящия брак на Чарлс. Колкото до мен, мисля, че тотално си изперкала.

Лавиния се облегна и зяпна изумено Ванеса. За пръв път в живота си онемя, потресена от словесната атака на сестра си.

Ванеса се възползва от момента и продължи:

— Говореше се, че това е войната, която ще сложи край на всички войни. Но в действителност онова, на което сложи край Голямата война, е Британската империя. Страната изнемогва, постоянно се говори за икономическа криза. А ти си се загрижила за класата. Порасни, Лавиния. Виж в какъв свят живеем днес.

Лавиния отново не промълви и дума, още повече потресена от манталитета на сестра си и от гневния й изблик.

Лейди Гуендолин позагледа Ванеса и кимна.

— Добре казано, скъпа. Опасявам се, че трябва да се съглася с теб. — Обърна се към Лавиния и продължи: — Никой не обича промени, най-малко аз, но времената се промениха, Лавиния. И ние трябва да се променим, да бъдем в крак с времето. Това се отнася и за теб.

Лавиния пребледня повече от всякога и отговори с нисък, леко нервен глас:

— Защо вие двете сте ми толкова ядосани? Говоря истината.

Настъпи мълчание. После влезе госпожа Пайн с една камериерка и сервираха десерта.

Щом останаха пак сами, лейди Гуендолин застана с изправен гръб и погледна Ванеса, след това Лавиния. Двете разбраха, че моментът на присъдата е дошъл и застинаха, без да промълвят и дума или да докоснат храната.

Изнизаха се доста секунди, преди лейди Гуендолин да каже със стоманен и все пак гладък като коприна глас:

— Понеже съм глава на това семейство, неговият най-старши член, мога да нарушавам правила и да създавам правила. — Замълча, отпи глътка вода и се понамести на стола.

Гласът й стана не толкова твърд и по-копринен, когато продължи:

— Слагам начало на ново правило. След като аз с най-голяма готовност одобрявам избора на моя племенник, това е последният път, когато ще бъде изразено мнение за Шарлот. Повече никой няма да си го позволява, никога. В неделя тя ще стане графиня Мобри. Към нея ще се отнасят с уважението, което заслужава и което всъщност е спечелила с предаността си към това семейство. Шарлот беше благодат за всички нас. И искрено казано, вашият брат щеше да е мъртъв досега, ако не беше тя.

Сестрите все така мълчаха.

Лейди Гуендолин съзнаваше, че на всяка цена трябва да им каже какво е нейното мнение по въпроса. Ванеса го прие спокойно, докато Лавиния изглеждаше потресена. Лейди Гуендолин хапна от крем карамела и попита тихо Лавиния:

— Добре ли си, скъпа? Надявам се, думите ми не са те разстроили прекалено.

— Не, никак даже, лельо Гуендолин — отвърна тя с тих, но спокоен глас. — Съжалявам, че те подразних, лельо. Повече няма да се повтори. Положително знаеш, че обичам брат си и искам Чарлс да бъде щастлив. — Лавиния замълча, въздъхна и заключи: — Отлично знам, че Шарлот му е предана и че й дължим много.

Лейди Гуендолин се усмихна нежно на Лавиния.

— Радвам се да го чуя.

„Божичко — помисли си Ванеса и едва сдържа смеха си. — Божичко и пак божичко! И през ум не би ми минало, че ще чуя нещо подобно от устата на Лавиния. Винаги е ревнувала Шарлот, още когато бяхме деца и растяхме заедно. Вечно се цупеше, защото Чарлс се държеше с Шарлот като с близка приятелка. Мразеше, когато се обръщаха един към друг с «Чарли».“