Барбара Тейлър Брадфорд
Жените от Кавендън (19) (Задава се буря)

Осемнайсета глава

През всичките години, откакто работеше в Кавендън, Хенсън не беше чувал такъв безобразен шум от всекидневната на прислугата. Смях, възбудени гласове. Врява и глъч.

Отиде на пръсти до вратата и спря, преди да отвори. Беше открехната и ясно се чуваше всичко.

През живота си не беше подслушвал, но в момента точно това правеше. Искаше да разбере какъв е този шум. Смехът престана. Извиси се женски глас:

— Ванеса полудя от гняв, тъй си беше, рече на Лавиния да се разкара, рече й да се разкара с нейните приказки за отбрана класа. Лавиния е против тази венчавка, вярвайте ми. А пък лейди Гуендолин я приема, без да й мигне окото. Не отбирам защо. Искам да кажа, че Шарлот е никоя…

У Хенсън се надигна възмущение. С най-голяма бързина бутна вратата и влезе. Онези, които седяха във всекидневната, онемяха при неговата внезапна поява. Настъпи мъртва тишина. Сварени неподготвени, всички го зяпнаха. Освен това се изплашиха.

Гневът му беше очевиден, докато обхождаше с поглед компанията.

Около дългата дъбова маса бяха насядали Иън Мелроуз — вторият лакей, Тим Хартли — шофьор на графа, главната камериерка — Джеси Фелпс, и още две камериерки — Пам Уилис и Кони Лейтън. А в другия край на масата седеше Аделейд Пайн — икономката на лейди Гуендолин, която госпожа Туейтс, преди да се разболее, нае за тази вечер.

— Виждам, че се чувствате като у дома си, госпожо Пайн. Давате тон. Говорите без задръжки, струва ми се — сряза я Хенсън с леден глас и пронизващ поглед. — Поведението ви е възмутително, мадам. Никой, абсолютно никой не клюкарства за семейството, при което работя. Няма да толерирам клюкарстване! Чухте ли, госпожо Пайн? Отнася се за вас. Ако някой някога пусне и една клюка за семейството, при което работим, ще го уволня мигновено и няма да дам препоръка. А сега приключвайте с чая и се пригответе за вечерните задължения. Ще бъде напрегната вечер.

Хенсън й хвърли унищожителен поглед и каза със същия леден глас:

— Елате с мен, госпожо Пайн. Ще поговоря с вас в моя кабинет.

Когато стигнаха до кабинета, Хенсън отвори вратата и я покани:

— Влезте, моля.

Отдръпна се, за да мине първо тя.

Хенсън затвори вратата и се облегна за момент, загледан в жената, която се държа така оскърбително.

Тя също се взря в него, устните й се изкривиха от нервен тик. Знаеше, че сериозно е загазила.

Икономът продължи:

— Прекрачихте границата, ще си съберете нещата и ще напуснете веднага. Тази вечер няма да работите.

Отиде до писалището си и застана зад него. Явно беше много ядосан.

— Няма да кажете на лейди Гуендолин, нали, Хенсън?

— Точно сега няма да й кажа. Но щом мине сватбата, ще се наложи да говоря с Нейна Светлост. Тя трябва да знае какво се случи днес, госпожо Пайн. Мой дълг е да я информирам. Живеете и работите в нейния дом. Тя ще реши какво да прави.

— Но аз не исках да кажа нищо лошо…

Хенсън остро я прекъсна:

— Клюките могат да бъдат много зловредни. Съсипват хората. А тези, които клюкарстват, са особено опасни по мое мнение. — След кратка пауза добави: — Ако бях на ваше място, щях да си подам оставката.

Без да каже дума повече, Аделейд Пайн излезе със замах и затръшна с все сила вратата.

Загледан след нея, Хенсън поклати глава, след това бързо се отправи към всекидневната на прислугата, за да даде нареждания.

* * *

Гневът на Хенсън се изпари, щом влезе в зелената всекидневна в южното крило. Лейди Дафни беше там с огромна усмивка на лицето. С нея бяха Гордън Лейн и Пеги и също изглеждаха щастливи. Мисълта за госпожа Пайн вече не го занимаваше, на мига забрави грозната постъпка.

— Хенсън, погледнете салона, след като Гордън и Пеги внесоха няколко столчета и канапета за двама. Не стана ли удобно и приятно за всички? Както и благодарение на градината на Хари. — Докато говореше, сочеше храстите от птиче грозде, които опасваха салона като жив плет и туфите цветя. Всичко това внушаваше усещане за лято и все едно човек се намираше сред природата. — Не е ли като магия?

— Имате право, милейди — отговори той. — Хари е надминал себе си… прекрасно е.

— Елате с мен в розовата трапезария, Хенсън. Водете ни, Гордън, Пеги — нареди лейди Дафни и излезе.

Влязоха в трапезарията, където Гордън и Пеги вече бяха подредили масите. Кристалът и среброто проблясваха на ярката светлина от полилея, пъстроцветните цветя в сребърни купи придаваха изящна завършеност на подредбата.

След като обиколи двете маси, Хенсън кимна с явно одобрение.

— Браво на вас — похвали Гордън и Пеги и им се усмихна. — Идеално е, няма едно нещо, което да не е на мястото си.

В този момент най-неочаквано се появи Дулси и всички се обърнаха. Дафни отбеляза:

— Развълнувана си. Какво се е случило, скъпа?

— Добри новини! Ванеса ме помоли да ти предам, че Ричард Бауърс непременно ще дойде. Ще бъде тук навреме за вечерята. Вече пътува с влака от Лондон. А пък аз току-що попаднах на Марк Стентън. Хюго го водеше в стаята му. Явно е взел по-ранен влак, отколкото възнамеряваше.

— Радвам се. И затова че Ричард Бауърс потвърдил, че ще дойде. Не е необходимо да пренареждате масата, Хенсън.

— Да, милейди.

Дафни погледна Хенсън, после двамата Лейн.

— Благодаря ви. Мога да си почина и да оставя всичко на вас. — Хвана под ръка Дулси и продължи: — Трябва да си поговорим. Да отидем в оранжерията.

— Извинете, лейди Дафни, да настаня ли господин Бауърс в китайската спалня? — попита Хенсън.

— Много добре. Сигурна съм, че ще се чувства удобно там.

Дафни и Дулси излязоха от розовата трапезария и докато прекосяваха южното крило, Дафни попита:

— Що за човек е Ричард Бауърс? Каза ми, че си се срещала с него няколко пъти. Те харесват ли се?

— Да. Той е чудесен и е чаровен по един дискретен начин — отговори Дулси. — И е хубав, но не фрапантно. Някак естествено… в известно отношение прилича на папа̀.

Дафни се усмихна.

— Надявам се, че е добър като папа̀. Мисля си, че сигурно е такъв, понеже Ванеса умее да преценява хората. Връзката им сериозна ли е?

— Така ми се струва. — Дулси се позамисли, после добави: — Сигурна съм… поканила го е да се запознае с папа̀. Това е показателно.