Карел Чапек
Фабрика за Абсолют (20)

Глава XX
Сент Килда

Сент Килда е островче, по-скоро само една скала плиоценска туфа, далеч на запад от Хебридите; няколко ниски брезички, шепа изтравничета и силикатни треви, ято гнездещи гларуси и полуарктическата пеперудка от рода Полиоматус, това е целият живот на този загубен преден пост на нашия континент, оцелял между безкрайния прибой на морето и също така безкрайния бяг на вечно влажните облаци. Впрочем Сент Килда винаги е бил, е и ще си остане необитаем.

Но в един от последните декемврийски дни край него пусна котва корабът на негово величество — „Драгон“; от кораба се спуснаха дърводелци, като докараха със себе си греди и дъски и до вечерта сковаха голяма, ниска дървена барака. На другия ден слязоха тапицери и докараха със себе си най-хубавите и най-удобни мебели. На третия ден от утробата на кораба излязоха стюарди, готвачи и келнери и занесоха вътре в къщата съдове и прибори, вино и консерви и всичко, което културата е изобретила за високопоставените, лакоми и могъщи мъже.

На четвъртия ден сутринта с Х. М. С. „Едуин“ пристигна английският премиер Р. Х. сър О’Патерней; половин час след него американският посланик Хорацио Бум; последваха — всеки с боен кораб — китайският пълномощник мистър Кей, френският премиер Дюдийо, царският руски генерал Бухтин, императорският немски канцлер д-р Вурм, италианският министър княз Тривелино и японският посланик Янато. Шестнайсет английски торпедни катера кръжаха около Сент Килда, за да не допуснат представителите на пресата; тъй като тази среща на Върховния съвет на Великите сили, която набърже беше свикал всемогъщият сър О’Патерней, трябваше да се проведе при най-строга секретност и абсолютно изключване на обществеността. Наистина през нощта беше потопена с торпедо китоловната датска шхуна „Нилс Ханс“, която се беше опитала да премине през обръча на торпедни катери; освен дванайсетчленния екипаж загина и политическият наблюдател на „Чикаго Трибюн“ мистър Джо Хашек. Независимо от всичко това обаче кореспондентът на „Ню Йорк Хералд“ — Бил Притом^[1] прекара през цялото време преоблечен като келнер на Сент Килда и именно на неговото перо ние благодарим за оскъдните вести от тази паметна среща, запазили се въпреки последвалите исторически катастрофи.

Господин Бил Притом беше на мнение, че тази конференция на високо политическо равнище се беше провела на това отдалечено място, за да бъде изключено прякото влияние на Абсолюта върху работата й. Навсякъде другаде би могло да се случи Абсолютът да проникне в събранието на толкова високопоставените мъже под формата на внушение свише, просветление или дори на чудо, което естествено във висшата политика би било нещо нечувано. Първата цел на конференцията, изглежда, беше едно споразумение по колониалната политика; държавите трябваше да се споразумеят да не подпомагат религиозните движения на териториите на други държави. Повод за това беше дала немската агитация в Конго и Сенегамбия, освен това и тайната намеса на французите при разпалването на махдисткото движение в английските мохамедански области и особено японските пратки на Карбуратори в Бенгалия, където кипяха страхотни бунтове на най-различни секти. Разговорите се водиха при закрити врати; публикувано бе само комюнике, в което се казваше, че се признава сферата на интересите на Германия в Кюрдистан и на Япония на някои гръцки острови. Англо-японският и френско-немско-руският съюз се проявиха тук, както изглежда, с особена сърдечност.

Следобед на собствен торпеден катер пристигна Г. Х. Бонди и бе приет на аудиенция от Върховния съвет.

Едва след пет часа (английско време) известните дипломати се събраха на обяд и тук за пръв път Бил Притом имаше възможност да чуе със собствените си уши представителите на високите договарящи се страни. След обяда говориха за спорт и актриси. Сър О’Патерней с белогривата си глава и одухотворения си поглед разговаряше оживено за лова на лососи с негово превъзходителство премиер-министъра Дюдийо, чиито живи движения, висок глас и самоувереност „je ne sais quoi“^[2] издаваха стар адвокат. Барон Янато, който се отказваше от всяко питие, слушаше мълчаливо и се усмихваше, като че ли устата му бе пълна с вода; д-р Вурм прелистваше някаква документация, генерал Бухтин се разхождаше из залата с княз Тривелино, на билярда Хорацио Бум съвсем сам изигра серия карамболи (видях прекрасния му трипъл бусар над ръка, който всеки познавач би оценил високо), докато мистър Кей, подобен на прежълтяла и съвсем съсухрена бабичка, прехвърляше топчетата на някаква будистка броеница; нали беше мандарин в своята Империя на слънцето.

Внезапно всички дипломати се струпаха около господин Дюдийо, който ораторствуваше:

— Да, господа, c’est ca.^[3] Ние не можем да останем безразлични към него. Или трябва да го признаем, или трябва да го отречем. Ние французите сме по-скоро за второто.

— Защото при вас той се проявява като антимилитарист — каза с известно злорадство княз Тривелино.

— Не, господа — извика Дюдийо, — не разчитайте на това — Френската армия си остава незасегната. Антимилитарист, хе! У нас вече е имало толкова антимилитаристи! Господа, пазете се от него. Той е демагог, комунист, un bigote^[4], дявол знае какво още — но е винаги радикал Oui un rabouliste, c’est са^[5]. Обявява се за най-дивите и популярни лозунги. Върви с тълпата. У вас, ваша светлост — обърна се той внезапно към княз Тривелино, — се проявява като националист и го опияняват илюзиите за Римската империя; но внимавайте, ваша светлост, това той го прави в градовете, докато по селата е с поповете и прави чудеса с Дева Мария. С едната ръка работи за Ватикана, а с другата за Квиринала^[6]. В това или има някаква умисъл, или… и аз не знам. Господа, да си го кажем направо, всички си имаме неприятности с него.

— У нас — рече Хорацио Бум замислен, подпирайки се о билярдната щека — се интересува също и от спорт. Индиид, а биг спортсмен^[7]. Фаворизира всички видове игри. Постигнал е великолепни рекорди както в спорта, така и в сектите. Социалист е. Поддържа и пиещите. Водата превръща в дринкс^[8]. На един банкет в Белия дом неотдавна всички, е, всички страшно се натряскаха; знаете ли, пиха само вода, но той я превърна в стомасите им в дринкс.

— Странно — каза сър О’Патерней, — у нас той прилича по-скоро на консерватор. Държи се като всемогъщ клерджимен^[9]. Миитингс^[10], манифестации, проповеди по улиците и толкова други неща. Мисля, че е, против нас, либералите.

Тогава се обади усмихнат барон Янато:

— У нас той се чувствува като у дома си. Много, много мил бог. Много добре се аклиматизира. Много голям японец.

— Какъв ти японец! — изхриптя генерал Бухтин. — Какво говорите, батюшка? Той е русин, истински руснак, славянин. Широка руска душа, ваше превъзходителство. С нас мужиците е той. Неотдавна нашият архимандрит му устрои процесия, десет хиляди свещи, а народ, гаспада, почерняло от народ. Стекоха се християнски души от цялата матушка Русия. И чудеса прави, нашият Отец — добави генералът, като се кръстеше и кланяше доземи.

Имперският канцлер на Германия се приближи и след като известно време слуша мълчаливо, каза:

— Да, умее да угоди на народа. Навсякъде приема манталитета на страната. За възрастта си, хм, проявява изненадваща гъвкавост. Ние наблюдаваме това у съседите. В Чехия, например, той се показва като изключителен индивидуалист. Там всеки си има свой частен, домашен Абсолют. У нас Абсолютът е държавен. У нас Абсолютът веднага узря до едно по-висше държавно съзнание. В Полша действува като някакъв особен алкохол; у нас се проявява като… като… hohere Verordnung, verstehen ae mir^[11]?

— Даже и в католическите райони ли? — попита с усмивка княз Тривелино.

— Това са локални разлики — прецени д-р Вурм. — Не отдавайте значение на това, господа. Германия е така единна, както никога досега. Но аз ви благодаря, княже, за католическите Карбуратори, които контрабандирате у нас. За щастие, те са долнокачествени, както всяка италианска продукция.

— Тихо, тихо, господа — намеси се сър О’Патерней. — По религиозните въпроси неутралитет. Аз, що се отнася до мен, ловя лососи с двойна въдица. Наскоро хванах един, ей толкова голям, ето! Четиринайсет ливри.

— А папският нунций…? — тихо попита д-р Вурм.

— Светият престол желае да запазим спокойствие на всяка цена. Иска мистицизмът да бъде забранен със закон и преследван от полицията. В Англия тая работа няма да я бъде, и изобщо… Казвам ви, че тежеше четиринайсет ливри. Хевън^[12], едвам се удържах да не падна във водата.

Сега барон Янато се усмихваше още по-учтиво:

— Но ние не искаме неутралитет. Той е велик японец. Целият свят може да приеме японската вяра. Ние също искаме, в края на краищата, да изпращаме мисионери в чужбина и да учим другите как да вярват в бога.

— Господин барон — каза сър О’Патерней сериозно, — вие знаете, че превъзходните отношения между нашите държави…

— Англия може да приеме японската вяра — усмихваше се барон Янато. — И отношенията ни ще станат още по-добри.

— Чакай, батюшка — извика генерал Бухтин, — никаква японска вяра. Ако става въпрос за вярата, то нека да е православната. И знаеш ли защо? Първо, за това, че е православна, и, второ, за това, че е руска, и, трето, защото го иска государят, и, четвърто, защото ние, драги, имаме най-голямата армия. Аз, господа, я карам по военному: направо и според истината. Щом ще има вяра, то нека е тогава нашата, православната.

— Но за това не става въпрос, господа — извика ядосан сър О’Патерней. — Не сме се събрали тук за това!

— Съвсем правилно — потвърди д-р Вурм. — Трябва да се споразумеем по въпроса за единните действия по отношение на бога.

— По отношение на чий бог? — рече внезапно китайският пълномощник, мистър Кей, като вдигна най-сетне сбръчканите си клепачи.

— По отношение на кой бог? — повтори със стъписване д-р Вурм. — Та нали има само един!

— Нашият, японският — усмихваше се любезно барон Янато.

— Православният, батюшка, и никой друг — подвикна гръмогласно генералът, изчервил се като пуяк.

— Буда — рече мистър Кей и отново склопи очи, сега вече наистина заприличал на изсушена мумия.

Сър О’Патерней рязко се изправи.

— Джентълмени, моля, последвайте ме!

След което господа дипломатите отново отидоха в заседателната зала. Към осем часа вечерта изскочи негово превъзходителство генерал Бухтин с мораво лице и стиснати пестници. След него излезе и д-р Вурм, подреждайки ядосано документацията си. Сър О’Патерней, без да се съобразява с правилата на възпитанието, се отдалечи с шапка на глава, целият почервенял, следван от мълчаливия М. Дюдийо. Княз Тривелино се отдалечи бледен, след него барон Янато, продължавайки да се усмихва. Последен излезе мистър Кей, със сведен поглед, прехвърляйки с пръстите си зърната на много дълга, черна броеница.

С това свършва съобщението, което Бил Притом бе обнародвал в „Хералд“. Официално комюнике за тази конференция не беше издадено — освен вече гореспоменатото относно сферите на търговските интереси — и ако е имало някакво решение, то навярно ползата от него не е била много голяма. Защото, както се казва на езика на гинекологията, „в утробата на историята“ зрееха неочаквани събития.