Силвия Дей
Жега (8)

Осма глава

Когато любовницата му излезе от къщата, сърцето на Джаред пропусна един удар и той за пореден път се запита как ли ще завърши всичко това. Дарси беше облякла плътно прилепнала по тялото й червена рокля с презрамки, на стройните си крака носеше сандали с високо токче. Тъмнокестенявата й коса струеше върху раменете, а гримът й беше съвсем лек.

Вниманието му бе приковано не толкова от физическата привлекателност, колкото от дръзката й самоувереност и индивидуалност, която по съвършен начин хармонираше с нещо дълбоко вътре в него.

— Слушате ли ме, Камерън? — гласът на старши агент Холт прозвуча рязко от мобилния му телефон.

— Да, госпожо. Извинявам се.

— Събрахме снимките и видеозаписите от наблюдателните камери около градския телефон. Ще ги получите всеки момент на имейла, но няма да са ви от голяма помощ. Обектът е носил суитшърт с нахлузена качулка и е държал главата си приведена надолу. Възможно е все пак някой от местните жители да види нещо познато в езика на тялото му.

— Ще ги разгледаме подробно. Благодаря. Отивам да огледам мястото. Искам да видя дали нещо в района няма да ме насочи нанякъде. Възможно е да е избрал обществения телефон случайно, но за всеки случай ще огледам.

— Изпратете ми актуализиран доклад утре сутринта.

— Да, госпожо. — Той приключи разговора, хвана Дарси за бедрата и я придърпа към себе си. — Изглеждаш изумително!

— Благодаря, шериф Камерън. — Тя възприе комплимента му с лекотата на харесвана от всички жена.

Истинска съблазнителка, помисли си мрачно Джаред. От онези, за които мъжете никога не са сигурни дали са само техни. Това предизвикателство събуди неговите първични инстинкти за собственост и той леко се подразни, че като останалите представители на силния пол не можеше да остане безразличен към сексапила й.

Но все пак по-рано тя бе казала на Милър, че е „ангажирана“ и никой не я беше карал да прави това признание. На този етап Дарси беше негова. И само той можеше да реши дали да я задържи, и ако го направи, да предприеме необходимите стъпки.

— Нещо ми се виждаш навъсен — отбеляза тя и посочи бръчката между веждите му.

— Съжалявам.

— Какво не е наред?

Джаред поклати глава.

— Ти си съвършена, Дарси. Не усложняваш нещата, не строиш въздушни кули — винаги съм мечтал да прекарам известно време с такава жена. И сега, когато се случи, ми се струва, че ще полудея.

— В това няма абсолютно никакъв смисъл — каза тя сухо.

— Не думай. Целуни ме.

— Разбира се. Не мърдай.

Той се насили да застине неподвижен.

— Давай.

Дарси долепи устни до неговите. Целувката беше ефирна като пърхане на пеперудени крила. Тя включи нежно и езика си и Джаред простена от желание да я стисне силно в прегръдките си. Искаше да получи всичко, което тя решеше да му даде, каквото и да е то.

Ръцете й се издигнаха до раменете му, едната го прегърна през врата, докато другата продължаваше да държи малката дамска чанта. Дарси наклони глава, целувката й стана по-страстна, по-жадна, по-дълбока. Той не можеше да си обясни защо се чувства толкова завладян и обсебен от тази жена, с която се бе запознал едва двайсет и четири часа по-рано. Бяха се чукали до пълно изтощение, което означаваше, че би трябвало вече да е позагубил интереса си към нея. Във физическо отношение беше напълно задоволен. И въпреки всичко не можеше да успокои дъха си заради една обикновена целувка. Гърдите му бурно се издигаха и спадаха, а сърцето му блъскаше силно.

Челата им се притиснаха, горещият сладък дъх на Дарси се сля с неговия.

— Искам да ме докосваш.

Той долови тръпнещата нотка в гласа й и я притисна към себе си, ръцете му се изкачваха и слизаха по гърба й. Зачуди се дали някога тя бе искала нещо — каквото и да е — от някой мъж. Какъв бе този странен каприз на съдбата, направил възможна срещата на невъздържаната му страст с нейната подсъзнателна необходимост да се отдаде на някого?

— Какво сме всъщност ние? — измърмори Джаред.

— Ние сме нещо специално.

— Да. — Той я погали по тила. — Ние сме нещо специално.

 

 

Застанал на отсрещния тротоар, Джаред снимаше с камерата си от различни ъгли телефонната кабина.

— Пространството изглежда много открито — каза Дарси. — Къде мислиш да продължиш разследването?

Той свали камерата.

— Ще опитам да разбера дали местните фирми наоколо нямат някаква връзка с жителите на Лъвския залив. Ще проверя маршрутите на такситата в този район преди обаждането. Вероятно е бил със собствена кола, но може да е проявил предпазливост, хващайки такси от някоя пиаца и да е слязъл наблизо. Разбира се, ако е толкова внимателен, сигурно е платил в брой, но трябва да проверим и тази възможност.

Тя го изгледа мрачно.

— Не си ли създаваш излишна работа, докато той подготвя следващия си удар?

— Това са неща, които трябва да се проверят, оттук може да изскочи какво ли не. — Той върна капачето върху обектива и пусна камерата в чантата си. — Приключих. Ще хапнем ли?

— Тука наблизо зад ъгъла има едно чудесно малко заведение, но е възможно да почакаме, докато се освободи място.

— Тогава да тръгваме.

Пред ресторанта имаше опашка. Отвътре излезе униформена жена с делови вид, която веднага забеляза Джаред и му се усмихна.

— Идваш точно навреме. Масата ти е готова — обърна се тя към него.

Ръката на Дарси стисна неговата и той разбра, че е доловила скритата интимност в тона й. Разбира се, че нямаше резервация, но Тифани винаги успяваше да намери за него някое местенце в ъгъла… и време, за да се срещнат след работа, когато бяха в настроение за нещо повече.

— За двама. — Той издърпа Дарси до себе си.

— Естествено. — Тифани вдигна вежди и се усмихна още по-широко.

— Приятелка, която не строи въздушни кули? — попита тихо Дарси, докато го следваше към масата.

— Да.

А освен това — далеч по-малко привлекателна, помисли си той. Не че не оценяваше красотата на Тифани, но тя просто не задържа вниманието му. Затова пък откри, че се дразни от погледите, втренчени в Дарси. Тя изглеждаше като холивудска звезда. И се държеше като такава.

Господи, тази жена беше невероятна.

А той нямаше да донесе нищо добро в живота й.

Джаред издърпа стола й и се настани до нея, вместо да седне от другата страна на масата. Тя го дари с топла усмивка, която остана на лицето й, докато Тифани й подаваше менюто.

— Знам точно какво ще поръчам — заяви Дарси, когато останаха сами.

— Често ли идваш тук?

— Била съм само няколко пъти, но с Джим веднъж ядохме едни разкошни спагети. Никъде другаде не ги приготвят така.

Джаред постави камерата на масата и се насили да заговори с нисък и спокоен глас:

— Още не мога да разбера тая работа с Джим.

Тя отмести менюто настрани.

— Всички момичета в гимназията въздишаха по Джим, аз също. Той беше по-голям от нас, освен това носеше пожарникарска униформа, която го правеше да изглежда още по-секси. Когато се върнах в Лъвския залив, установих, че още си падам по него. Оказа се, че той също ме е харесвал, обаче това, че съм била непълнолетна, го е спирало. Имахме недовършена работа, но както ти казах, не се получи нищо сериозно.

— Имала ли си изобщо някаква сериозна връзка? — Той беше наясно, че нещо бе ускорило завръщането й в Лъвския залив.

Устните й се раздвижиха, докато обмисляше въпроса.

— С някои гаджета съм ходила доста дълго, но никоя от тези връзки не може да се нарече сериозна. А ти имал ли си?

Той се отпусна на стола си и поклати глава.

— Аз съм много зает човек, Дарси. Освен че работя в целия район, съм и заместник-шеф на Групата за специални операции към окръжното шерифство — което означава, че съм винаги в пълна готовност да потегля по най-бързия начин към мястото, което ми посочат. Никога не съм имал сериозни връзки. Най-продължителното ми приятелство с момиче беше в гимназията и то не продължи дори и година. Мога да бъда отговорен и верен, нямам проблем с това, но просто не съм срещал жена, която да си струва усилията да бъда постоянно с нея. — Той си пое дълбоко и бавно дъх. — До този момент.

Сервитьорката се приближи и Дарси даде поръчката, после разгъна салфетката, в скута си.

Джаред не каза нищо, когато отново останаха сами, беше й прехвърлил топката, тя можеше или да я задържи, или да му я върне. Може би връзката им щеше да приключи с решаването на случая. Чудеше се дали ако остане извън леглото й ще е по-лесно, или напротив — ще направи раздялата им още по-трудна. Не беше изпадал в такава ситуация, но може би тя, изхождайки от опита си с другите мъже, знаеше отговора.

— Ами ако спрем да правим секс… няма ли това да успокои страстите? — попита той с нисък, равен глас.

Дарси го погледна изненадано.

— Не съм сигурна какво ми предлагаш, Джаред. Още от това ли? — Тя махна с ръка към вътрешността на ресторанта. — Още срещи? Или просто споразумение, че ще се чукаме всеки път, когато имаме настроение и сме близо един до друг? Всъщност не са ли това единствените възможни варианти, когато връзката е прекалено бурна, за да бъде достатъчно стабилна?

— Опитвам се да намеря решение, по дяволите. Но първо трябва да разбера какво точно се случва с нас. — Той забарабани с пръсти по масата.

— Джаред. — Произнесе името му бавно и внимателно, като човек, който трябва да съобщи лоша вест. — Не мисля, че връзката ни може да остане просто така, между другото. Привличането между нас е… прекалено силно.

— Разбрах това още първия път, когато те видях и все едно ме удари гръм. Слушай… нямам намерение да се меся по какъвто и да е начин в живота ти. Мисля си по-скоро… да се напасвам към него.

— Да ме превърнеш в свой приоритет?

— Да. — Той издържа погледа й. — Като очаквам, че и ти ще положиш същите усилия.

— Не трябва ли да изчакаме малко? След няколко дни може да решиш, че съм загубила сексапила си.

— Не започвай с тия глупави игрички. Така оскърбяваш и двама ни.

— Извинявай. Не съм на себе си. А най-страшното е, че не ми пука. Желанието да съм с теб е по-силно от всичко.

— Добре. — Заля го вълна на облекчение. — Значи стигнахме до решение.

— Надявам се да проработи. Но ще се наложи да положим доста усилия. Прекалено сме напрегнати. Прекалено… алчни.

— Като жажда, която не можеш да утолиш — съгласи се тихо той. — Но, от друга страна, когато отпиеш глътка, установяваш, че никога не си опитвал по-хубаво нещо. Ако за него не си струва да положиш усилия, за кое друго тогава?

Устните на Дарси потрепериха, но на лицето й се появи усмивка.

— Да. Предполагам, че си прав.

Останалата част от обяда им премина спокойно и приятно. Джаред й разказа за Групата за специални операции — „сенчестите преследвачи“, както сами се наричаха — и някои от преживелиците си, които можеше да сподели. После я забавлява с истории за сестра си Кейси, която се влюбвала през ден и била неспособна да запази тайна дори и животът й да зависи от това.

От своя страна Дарси говори за детските си години в Лъвския залив, като в по-голямата част от тях главната героиня беше сестра й Даниел. Той бързо разбра, че бе преценил правилно сестрите, още когато видя снимката им. Дарси се бе оказала палавницата, а Даниел — доброто момиче.

Джаред съжаляваше, когато приключиха обяда, искаше му се работният ден вече да е приключил, за да я отведе у дома й да се любят. Това желание не угасваше нито за миг откакто я бе срещнал, но много по-важно беше усещането, че когато правеха любов, той наистина се сливаше с нея. Тя беше умна, хладнокръвна и сдържана във всяко отношение… освен когато беше в леглото с него. Тогава я притежаваше напълно. Всеки очарователен сантиметър от тялото й.

— Ще отида да се освежа малко, преди да тръгнем — каза Дарси, когато дойде сметката.

— Ще те чакам отпред.

— Добре.

Едва бе успял да мине покрай намаляващата опашка отпред, когато мобилният му телефон звънна. Номерът беше непознат.

— Камерън, слуша.

— Шериф Камерън, обажда се специален агент Мишел Кели. Шериф Моралес е оставила съобщение, че имате някакви въпроси към мен.

— Здравейте, агент Кели. Благодаря ви, че се обадихте толкова бързо. Искам да поговорим за един стар случай, по който сте работили. Става въпрос за убийството на жена в Лъвския залив. Какви са впечатленията ви от жителите на града, някой от тях да ви се е сторил странен?

Тя изсумтя.

— Това е малко градче, шериф. Всеки един от неговите жители е странен по някакъв начин.

— Точно така, малко градче е. Разбрах, че престъплението е било извършено с почерка на убиец, когото сте търсели.

— Така е — отвърна директно Кели. — Но приликата беше само на пръв поглед. Детайлите се различаваха до недопустима степен. Извършителят не е разполагал с подробна информация, сведенията му са били само от медиите. Най-вероятна беше версията, че убиецът е мистериозният приятел на жертвата, но така и не се добрахме до него, не можахме да стигнем до име. На това място, където всички се познават, никой не знаеше, че в живота на убитата е имало мъж. Единствено сестра й подозираше, но и тя не можа да ни помогне. И още нещо — когато е била убита, жертвата е била бременна от шест седмици.

— Господи!

— Да, и аз бях изумена. Не виждам каква връзка има това със случая, който разследвате сега.

— Може би няма. — Джаред помълча няколко секунди, после продължи. — Подпалвачът е добре запознат с района, това е всичко, което имаме засега. Мислех си, че е възможно двата случая да имат нещо общо.

— Съжалявам, шериф Камерън. Иска ми се да ви дам някаква следа, но не можахме да изкопчим нищо от жителите на Лъвския залив. Това дело още не ни дава покой. Жертвата е била млада и красива, целият живот е бил пред нея. Работила е като ветеринарен лекар, за Бога. В градчето е…

— Ветеринарен лекар? — Звуците на уличното движение и разговорите около него изчезнаха. Наоколо се възцари мъртвешка тишина. — Майкълс? — едва успя да попита той.

— Да. Доктор Даниел Майкълс.