Силвия Дей
Жега (10)

Десета глава

Джаред завърши списъците с необичайни доставки в града, предоставени от куриерските фирми, и започна да събира вещите, които трябваше да вземе със себе си в мотела. Чу игривия тон на звънеца и тръгна към входната врата, като махна с ръка на Дарси да се върне, когато тя също се запъти натам.

— Три години съм успяла да оживея без тебе — напомни му сухо тя, но въпреки това спря и го остави да отвори вратата.

Фигурата на Джим Ралстън, застанал на прага с опаковка от шест бири в ръка, моментално изнерви Джаред. Никога не бе проявявал собственическо чувство към жените и определено не му пукаше с кого се бяха чукали любовниците му, преди той да се появи. Но сега Дарси беше с него и не му беше никак приятно някой да се мотае в краката му. Най-малко Ралстън.

— Здрасти — поздрави той сухо.

— Здравей, шерифе. — Очите на главния инспектор проблясваха весело. Беше с черни дънки и риза с навити ръкави и отворена яка, цивилните дрехи го караха да изглежда по-млад.

Дарси заобиколи Джаред и се усмихна.

— Влизай, Джим. А, носиш подаръци. Шериф Камерън излиза да хапне пица с партньорката си. Дали и ние да не си поръчаме?

Ралстън пристъпи в къщата, затваряйки вратата след себе си.

— Наложи се да променя програмата си. Отивах на среща със застрахователката, която направи оглед на щетите в магазина на Надин. Обаче по пътя тя се обади, че изникнало нещо спешно, така че вместо да се връщам вкъщи, реших, че мога да се отбия тук, докато чакам да ми звънне отново.

— Аха, пицата пропада заради любовна среща.

Джаред се върна до масичката за кафе и набързо си събра нещата заедно с ключовете от беемвето.

— Ще отсъствам не повече от два-три часа. Ако се наложи да закъснея, ще се обадя.

Дарси го приближи; с късите си панталони и изрязана тениска изглеждаше толкова съблазнително, колкото и с червената рокля.

— Знаеш къде да ме намериш.

— Изпрати ме до колата. — Той хвърли поглед на Ралстън. Усещаше някакво слабо облекчение, че този тип има среща с жена довечера. — Бих искал да се видим утре сутринта, инспекторе. Трябва да обсъдим някои неща.

— Разбира се. — Ралстън кимна леко. — Само ми звънни и ще уточним часа.

Когато стигнаха до беемвето, Джаред хвърли багажа си отзад през отворения покрив, после се извърна към Дарси, лекичко я целуна по устните и тихо промърмори:

— Когато Ралстън си тръгне, заключи къщата.

Тя бе на косъм да му възрази, но после размисли.

— Окей.

— Благодаря ти. За всичко.

— Удоволствието беше мое, шерифе.

— Ще се върна по най-бързия начин. — Той постави ръце на задника й и я стисна игриво, повдигайки я на пръсти. — Да не забравиш да сложиш интимен гел върху масичката до леглото. И една бутилка минерална вода.

— Ти си истинска машина.

Поруменяла, с подпухнали от целувки устни, тя имаше вид на напълно задоволена жена. Джаред си помисли, че ако Бог е решил да остане с него, от сега нататък винаги ще изглежда така.

Сякаш прочела мислите му, Дарси се подсмихна.

— За твой късмет мога да го понеса.

Той притисна слепоочието си до нейното. Надяваше се още дълго да се радва на близостта й. С времето връзката им — физическа и духовна — щеше да се развива, да става още по-силна и интригуваща. За негов късмет, наистина.

Дарси му махна с ръка и проследи с поглед как беемвето се отдалечава. Колата представляваше последното късче от предишния й живот, затова не можеше да си представи да се раздели с нея. За щастие къщата беше собственост на родителите й и не се налагаше да плаща наем. В противен случай едва ли щеше да е по възможностите й да я задържи със заплатата, която получаваше.

— Гледам, че нещата между вас се движат доста бързо. — Джим приближаваше с отворена бира във всяка ръка.

Тя пое подадената бутилка и се усмихна.

— Това е слабо казано.

Двамата се върнаха на верандата и седнаха върху монтираната там люлееща се пейка. Дарси подгъна единия крак под себе си, а с другия, стъпил на земята, леко я засили.

— Той го оприличава на удар от гръмотевица — каза тя. — Трябва да ти кажа, че, когато го видях за пръв път и аз се почувствах така.

— Чувам, че жените в града оживено го обсъждат. Доколкото разбирам, го смятат за много привлекателен.

— И това също. Но то не е всичко.

— Така е. — Ралстън надигна бутилката и отпи дълга глътка.

Тя извърна поглед. Небето се обагряше в оттенъци на розово, пурпурно и морскосиньо. Нахлуваше хладен бриз, носещ със себе си дъха на солта от близкия океан.

— Скоро сигурно ще имаме нов пожар, а?

— Да — отвърна той. — А ние просто си седим тук. Направо полудявам, като знам, че тоя гад е някъде наблизо и не можем да направим нищо, за да го спрем.

— Камерън смята, че убийството на Дани и пожарите са свързани.

Джим застина, зелените му очи се разшириха.

— Как така? Защо?

— Той може да го обясни по-добре от мен и предполагам, че точно заради това иска утре да се видите.

— Брей, да му се не види. — Ралстън поклати глава. — Направо нямам думи. Изобщо не ми беше идвало на ума.

— Нали и аз това казвам. — Тя отпи от бирата. — Просто не е за вярване.

Той сложи ръка върху сгънатото й коляно.

— Съжалявам. Не ти е никак леко.

Дарси погледна към мястото, където допреди малко бе паркирана колата й, и се замисли за Джаред. Фактът, че той работеше по случая с убийството на Дани, я караше да чувства сигурна опора под краката си, за пръв път от много време насам изпитваше оптимизъм. Тя положи ръката си върху дланта на Джим и я стисна.

— Добре съм, наистина. Отдавна не съм го казвала искрено.

Усмивката й изчезна, когато видя джипа на полицейския началник да спира пред къщата. Крис Милър излезе, сложи шапката върху главата си, а докато приближаваше, погледът му не се откъсваше от нея.

— Здравейте.

Джим отвърна на поздрава, но тя изчака Крис да се присъедини към тях на верандата. Тежките му стъпки върху дървените дъски отекваха глухо, а коженият кобур на кръста му проскърцваше.

— Какво те води насам? — запита Дарси.

— Трябва да говоря с Камерън.

— Не е тук.

Крис изруга тихо.

— Къде е?

— Отиде при партньорката си.

— По дяволите. Знаеш ли, че според него убийството на Дани е свързано с палежите?

— Да.

— Значи за четирийсет и осем часа откакто е тук, е на път да разреши и двата случая наведнъж. Пълни глупости!

Дарси не бе изненадана от раздразнението на полицейския началник. Милър не понасяше други да се ровят в работата му. Не можеше да го обвинява за това, знаеше как би се чувствала на негово място.

— Това е само една от хипотезите — кротко каза тя.

В този момент Джим Ралстън се приведе напред и подпря лакти върху коленете си, стиснал бутилката с бира с две ръце.

— Крис — изръмжа глухо той.

Тонът му накара Дарси да се намръщи.

— Какво има? — сопна се полицейският началник и впери очи в другия мъж. — Не ме зяпай така, Ралстън. Ти не знаеш нищо.

Погледът на Дарси се стрелкаше напред-назад между двамата.

— Какво не знае той, Крис?

— Нищо. Абсолютно нищичко.

Тя стъпи на пода на верандата и се изправи.

— Дани ми каза — рече Джим и също стана от люлката.

— Дрън-дрън! — вбесен, Крис рязко смъкна шапката от главата си. — Това са абсолютни простотии.

— Какво ти е казала Дани?! — Дарси губеше самообладание, гласът й потрепери.

Джим не отделяше поглед от полицейския началник.

— Разследването ще се добере до лицето с мотива.

— Да ти го начукам, Ралстън — изстреля Крис в отговор, обърна се и тръгна бързо към джипа си.

— Джим, ще ми обясниш ли?…

Звънът на телефона му я прекъсна.

— Мамка му стара. Изчакай малко, Дарси. — Ралстън се отдалечи към другия край на верандата.

Тя постави бутилката с бира върху малката стъклена масичка до люлеещата се пейка и тръгна след Крис.

— Какво става тук, по дяволите?

И тогава изведнъж й проблесна. Лицето с мотив…

— Това си бил ти, нали, Крис? Ти си бил човекът, с когото Дани се е срещала.

— Не! По дяволите. — Той се извъртя и се върна обратно до началото на алеята пред къщата с пламнало лице и ярост в очите. — Не беше така.

Сърцето на Дарси препускаше бясно.

— А как беше, Крис?

Той се втренчи в нея, красивото му лице се бе опънало от напрежение.

— След като ти напусна Лъвския залив, тя се промени много… Започна да се държи по друг начин, да се облича различно, взе да си прави нови прически.

— Привличала те е.

— Не е вярно. — Той кръстоса отбранително ръце. — Ти си единствената, която желая. Няма друга жена като теб, Дарси. Помниш ли колко ни беше добре заедно? Не ми казвай, че не мислиш за това. Не можехме да се наситим един на друг.

— Господи, Крис! — Тя въздъхна нервно. — Та ние бяхме почти деца. Тийнейджъри, за Бога! У нас бушуваха хормоните… Какво друго можехме да правим в това градче?

— Само като се сетя за нещата, които вършехме заедно! С тебе прекарах най-хубавите моменти в живота си.

— Но какво общо има това с Дани, дявол да те вземе?

Двете бяха толкова различни — Дарси винаги бе търсила единствено насладата от секса, докато сестра й го бе приемала като лично и интимно преживяване, свързано задължително с емоционално обвързване.

— Тя се отби у дома една нощ. Облечена точно като теб, с твоя парфюм. Връхлетя ме като товарен влак. Все едно беше ти.

— О, Господи… — Дарси се извърна настрани, усети, че й призлява.

— Знам, че не ми вярваш. Мислиш си, че Дани не е била такава. Да, тя беше скромното, добро момиче. Но след като ти замина, нещата се промениха. Дани започна да се държи така, сякаш искаше да се превърне в теб.

Тя се изсмя насила.

— Моля те. Сестра ми беше напълно щастлива да бъде себе си.

Изведнъж Крис я сграбчи за рамото. Пръстите му се впиха в плътта, причинявайки й силна болка. Лицето му бе на сантиметри от нейното, изкривено от ярост. Дарси се дръпна и успя да се изтръгне от хватката му.

— Хей! — изрева Джим откъм верандата. — Какви ги вършиш, бе!

— Не бях единственият, който я чукаше — рече Крис пресипнало. — Защото не аз й надух корема.

Дарси го зашлеви, без напълно да осъзнава какво върши.

— Не го прави втори път — предупреди я той с нисък, глух глас, вперил в нея мрачен поглед. Отпечатъкът от ръката й върху бузата руменееше, което още повече усилваше гневното му изражение.

Стомахът на Дарси се сви от страх.

— Имало е и друг — каза настойчиво той. — Онази нощ го направихме. И после още няколко пъти. Това беше всичко. Тя нямаше нищо общо с тебе, не можеше да стъпи дори на малкия ти пръст. Забременяла е шест седмици преди смъртта си, нещата между нас бяха приключили много преди това.

— Ти си нещастник. Абсолютен задник.

— Защото не отказах на сестра ти онова, което искаше? По-добре ли ти става, когато се самозаблуждаваш?

Тя се отдръпна назад.

— Не ме гледай така. — Крис отново пристъпи към нея. — Познаваш ме. Знаеш, че не бих могъл да причиня нищо лошо на Дани.

Джим застана до нея и стисна леко лакътя й.

— Трябва да си тръгваш, началник — каза мрачно. — Иди намери шериф Камерън и му дай новата информация.

— Дарси… — Крис остана втренчен в нея дълго, след това изруга. — Ще говорим пак за това. Трябва да говорим.

Тя му обърна гръб и закрачи към къщата.

 

 

— Това е най-налудничавата теория, която някога съм чувала — заяви открито Триш. — Опитваш се да лепнеш убийство първа степен и палежи на едно и също лице, с толкова време между престъпленията. Вероятността за това е нищожна.

Джаред посрещна погледа й и кимна мрачно.

— Знам. Но връзките съществуват. В бележките на Кели открих, че кабинетът на гинеколога на Даниел се намира на ъгъла по диагонал срещу телефонната будка, откъдето е дошло обаждането за палежа в приюта за животни.

— Може да е случайност. — Тя се отпусна на стола до малката масичка в мотелската й стая и разтри врата си. Тъмните й очи гледаха Джаред напрегнато. — Забележи предварителното обмисляне, което е необходимо, за да се копират начините на действие на Пророка и Меркерсън.

— Поисках от библиотечните регистри справка за хората, взимали да четат документалните книги за престъпленията и на двамата. Оттам може да изскочи някое име. — Той погледна на екрана на лаптопа си файловете по делото, които Кели му бе изпратила. — От зародиша е бил извлечен ДНК материал, но нито един мъж от града, без значение на възрастта, не се е съгласил доброволно да даде проба. Никой! И няма никаква причина да бъде издадена заповед за вземане на проба от когото и да било, защото няма заподозрян. В Лъвския залив се знае всичко, но не и кой е бил в интимни връзки с ветеринарната лекарка, прекарала целия си живот тук?

— Хората не вярват, че е възможно да е бил някой местен жител, тоест виновният не може да бъде сред тях. — Тя въздъхна и взе поредното парче пица от кутията, оставена на леглото. — Малки градчета. Когато всеки знае с какво се занимава другият, те просто не могат да допуснат, че има нещо, което не им е известно.

— Говориш така, сякаш имаш личен опит.

— Самата аз съм израснала в малко градче. Някои неща никога не се променят.

— Триш, нашият човек не притежава въображение. Той не е мислил за убийство и палежи в продължение на години, както може да се очаква, защото така би изградил своя схема, свой собствен стил. Вместо това му се е наложило да се ползва от опита на някой друг, да го копира в подробности. И след като извършва планираното, постига покой. Отново се връща в предишното си аз. Забравя за това. Защото е луд, но явно лудостта не го измъчва всеки ден. Съществува нещо, което сякаш включва механизма у него.

— Значи трябва да открием кое го включва. Възможно е първият път това да е било бебето. Може би е семеен, затова и е крил в най-дълбока тайна връзката си. Ще проверя мъжете в градчето, които са били женени по онова време.

Той вдигна поглед към нея.

— Също така трябва да анализираме по периоди случилото се тук през последната година, за да открием какво евентуално би могло да е задействало извършителя на палежите, като имаме предвид, че му е било необходимо време да се научи да изработва запалителните устройства. След това можем да се опитаме да свържем това с убийството. Вече започнах да се ровя в архивите на местния вестник, които са качени в интернет.

— Хвърляме много широка мрежа. — Триш избърса устата си със салфетка.

— Инспектор Майкълс съставя списък на местни хора, които са имали някаква специална връзка или значение в живота на сестра й. — Джаред затвори лаптопа.

— Ще се наложи да помолим Милър да осигури наблюдение на най-съмнителните обекти.

Тя изсумтя.

— Струва ми се, че ще поискаме прекалено много от нашия дружелюбен полицейски началник. Не се отнесе добре, когато му споменах теорията ти.

— Нищо, ще му се наложи да свикне с нея. — Той се дръпна от масата и се изправи. — Ще се срещна с него утре, за да видя какво знае.

— Ще се връщаш ли при инспекторката?

Джаред й хвърли недоволен поглед.

— Хей — тя се ухили и вдигна ръце, — просто съм изненадана. Откакто се събра с нея, си по-различен. Отразява ти се много добре. Искрено се надявам нещата ви да потръгнат.

Той щеше да направи всичко, което зависи от него, това беше сигурно.

Тъкмо пъхаше лаптопа в едно от отделенията на работната си чанта, когато чу някакво слабо съскане. Той застина, космите на врата му настръхнаха. Подуши въздуха, погледът му се стрелна към вратата, после към вентилационната решетка на стената близо до тавана. Оттам подобно на призрачни пръсти на скелет се просмукваха тънки ивици дим. Той със замах издърпа завивката от леглото и я хвърли към Триш, кутията от пицата излетя в ъгъла на стаята.

— Какво става, Камерън? — извика партньорката му, когато от противопожарните пръскачки на тавана изведнъж заструи вода. Тя вдигна вълнената завивка над главите им, докато той трескаво хвърляше нещата си в отворената чанта.

Джаред едва бе успял да отвори вратата, когато стаята избухна.