Пътуване от Унгария покрай Дунава за Крим
След дългото „пътуване“ в Унгария, Германия и Холандия, Евлия Челеби се връща обратно. Пътува през Унгария покрай Дунава, като се движи по влашкия бряг: Кладово, Северин и стига до Калафат. Из том VII на оригинала.
Там оставихме конете си, качихме се на една гемия и преминахме във Видинската крепост на другата страна на Дунава.
По-преди, когато през 1070 година отивахме с никополския паша покойния Кадъ-заде Ибрахим паша на поход срещу Уйвар, описахме в подробности този град и крепостта на Видин, виж т. …[1]. Поради това няма нужда да го описваме втори път. Сега, като си взехме от султанския пазар някои стоки и се видяхме с някои стари приятели, тръгнахме оттам и пак с лодката отидохме в Калафат на влашката страна, където спахме. На сутринта си взехме придружители от болярите и тръгнахме на изток по тази неверническа страна и стигнахме в село Бояна[2]…
Продължава пътя си по влашкия бряг, преминава през много села и стига на устието на р. Жиу.
Като оставихме конете в това село на доверие на болярина, аз, беднякът, и няколко мои слуги се качихме на една гемия и отидохме на отсрещната страна.
Във вилаета Кюрдистан близо до крепостта Битлис в края на полето Рахова има една малка разрушена крепост с името Рахова, в която живеят пастири. Обаче тукашната Рахова на брега на Дунава е извънредно оживена. Изградена била от сръбския крал, а била покорена през… година от Баязид Илдъръм хан. При завладяването тя им създала трудности, поради което след завземането й някои места от крепостта били разрушени. И понастоящем кулите на крепостта са красиви, изградени от камък. Крепостта има петоъгълна форма, разположена е на един хълм от жълта пръст, на издадената част от една планина, стигаща чак до дунавските брегове. Понеже останала във вътрешната област и не е надеждна, с течение на времето все повече се разрушава. В нея има едва 5 къщи, една джамия и една порутена баня. Други значителни постройки няма.
По времето на султан Ахмед[4] била извънредно оживена. Влашкият бей, неверникът Коджа Михал[5], вдигнал въстание. Когато реката била замръзнала, той се прехвърлил със сто хиляди души невернишка войска на османския бряг на Дунава, като разрушил и оплячкосал 170 крепости и градове. И тази крепост той завзема, окупира и разрушава, и от това време насам във вътрешността на крепостта не се строи нищо. Понеже е разположена на най-високия връх на една планина и народът като влезе вътре, не може да бъде изкаран, тя не бива възобновявана.
Долният град е на сто крачки под крепостта на брега на Дунава при устието на една рекичка. Всичките му къщи са разположени една над друга до хребета на един хълм; те са каменни постройки, покрити с тънки дъски. Това е оживен град с четиристотин къщи, обаче има само една джамия, която един търговец на име Хаджи Мустафа още строи. Има един параклис, едно медресе, едно теке, около 15 дюкянчета и един хан-магазия. Понастоящем е войводалък в територията на Никополския санджак. Той има една приятна каза със седемдесет села и със степен 150 акчета. Целият е в лозя и градини. Възвишенията зад града са покрити от край до край с лозя. Климатът му е много приятен. Жителите му са бедни, освен тези, които се занимават с търговия.
След като се разходихме тук, отново се качихме на една гемия и минахме на отсрещната влашка страна. Оттам взехме придружител от довереника на болярина и тръгнахме в източна посока…
Пътешественикът продължава по румънския бряг. След като минава с лодка реката Олт при устието й, продължава на изток и стига в крепостта Чул.
След като през 745 година[6] султан Баязид хан Светкавицата завладял крепостта Никопол, влашките неверници се разбунтували. Когато Влахия била наново завладяна, веднага било наредено да се изгради тази крепост на влашката страна срещу Никопол. Понеже мястото било извънредно блатисто и мочурливо, от цялата правоверна и невернишка рая и от всички войски били събрани няколкостотин хиляди козиняви торби и чували. Тези торби и чували се пълнели с камъни и отломъци, сваляли се на това тинесто място и го запълвали. Понеже после крепостта била построена на това място, на езика на влашкото племе тя била наречена Чул[7]. Нейната обиколка възлиза на 300 крачки. Понеже е малка крепостчица, казват й още Кулата.
След това вън от нея султан Челеби Мехмед хан, син на Светкавицата, построил един малък град. Около него той изградил здрава градска стена с две врати: една към сушата и друга към реката Дунав. Крепостта Чул остава в нея като вътрешна крепост. Подобно на кулата в Галата[8], тя е изкусно направена кръгла кула, горната й част прилича на заострено кубе и е покрита с дъски. Вътре в нея освен диздар, склад за храни и склад за боеприпаси, няма нищо друго. На източната й страна пред една малка желязна врата има дървен подвижен окачващ се мост. Външният град има триста къщи, в които живеят раи. Той е хас на Айше султан и е даден под аренда срещу десет товара акчета. Макар че е на влашка земя, той е под управлението на съдебния наместник на Никополския санджак[9]. Във влашката област му е придадена просторна хубава земя, която да се обработва.
След това, от тази крепост пак се качихме на едно корабче с конете си и преминахме на отсрещната страна на Дунава.
Тя била завладяна през 740 година от Гази Баязид хан Светкавицата. Описахме я подробно по-горе в том…[10], когато описвахме седалището на санджак-бея й. Сега обаче е [резиденцията] на Челеби Хасан паша.
След като три дни и три нощи водихме разговори у Черкез Омер ага, взехме от него и от никополския мютеселим Мехмед ага приятелски писмени послания до влашкия бей, подаръци и придружители, простихме се с всички приятели, качихме се пак на едно корабче и отново минахме отсреща в крепостта Чул. Взехме и от диздаря на тази крепост придружители, след което отпътувахме за столицата на Влахия градът Букурещ.
