Биография
По-долу е показана статията за Евлия_Челеби от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Евлия Челеби اوليا چلبي | |
| османски пътешественик | |
_in_Eger,_2016_Hungary.jpg) Паметник на Евлия Челеби в Егер, Унгария | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1682 г.
|
| Религия | ислям |
| Литература | |
| Известни творби | „Пътепис“ |
| Евлия Челеби в Общомедия | |
Евлия Челеби (на османски турски: اوليا چلبي; на турски: Evliya Çelebi) е османски пътешественик, пътеписец, поет и историк, който е пропътувал земите на Османската империя за около 40 години.
Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са ценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.[1]
Биография
Евлия Челеби е роден на 25 февруари 1611 година в Истанбул и е син на придворния златар от абхазки произход Дервиш Мехмед Зилли. Като такъв той получава отлично образование. Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година Челеби за първи път пътува извън града. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме („Книга на пътешествията“ или „Пътепис“). Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17 век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково, Стара Загора и множество села. Неговите „Пътешествия“ все още не са цялостно преведени и издадени на български.
Според някои историци Евлия Челеби умира през 1682 година в Истанбул, а според други – в Кайро.
Памет
На Евлия Челеби е наречена улица в кварталите „Овча купел“ и „Карпузица“ в София (Карта).
Литература
- Шопов, Ат. Евлия Челеби: Пътуването му из Македония, Сърбия и България. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 6, 1902, 161 – 199
- Гаджанов, Д. Пътуването на Евлия Челеби из българските земи пред средата на XVII век. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 70, 1909, 639 – 724
- Евлия Челеби. Пътепис (прев. Стр. Димитров). София, 1972.
- Христосков, Радослав. Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието // „Македонски преглед“ XLІI (1). София, МНИ, 2019. с. 39 – 56.
- Δημητριάδης, Βασίλης. Η Κεντρική και Δυτική Μακεδονία κατά τον Εβλιγιά Τσελεμπή [Централна и Западна Македония според Евлия Челеби]. Θεσσαλονίκη, 1973.
Бележки
- ↑ Евлия Челеби. Пътепис. Превод от османотурски, съставителство и редакция на Страшимир Димитров. Институт за Балканистика при БАН. (pdf) // София. Издателство на Отечествения фронт, 1972 г. с. 319.