Керстин Гир
Смарагдовозелено (29)

Благодарности

Да, знам — закъснявам с предаването на ръкописа, при това много. Но за благодарностите трябва да се намери време. Има толкова много хора, които през изминалите месеци ме възпираха да скоча от някой мост, че е невъзможно да ги спомена поединично.

Моята специална благодарност е за:

Кристиане Дюринг, която роди заедно с мен тази книга и изтърпя същите болки (и липса на сън) като мен. По-добра акушерка ’псолютно никъде не може да се намери. Благодаря, че по време на писането този път не трябваше да се чувствам самотна.

Петра Херманс, моята скала в бурното море.

Ева Фьолер, другата ми скала в бурното море.

Даниела Керн, която трябва да получи медал за разпространяването на добро настроение.

Лина и Мелиса от: www.die-edelstein-trilogie.blogspot.com, които поддържат този прекрасен блог с толкова много очарование, остроумие и стил, че щях да завиждам, ако не ставаше дума за моите собствени книги.

Леони, която сне от плещите ми толкова много работа.

Леони, Лота и особено Хайди за творческата „мозъчна атака“, най-вече относно проклетите бални сцени.

Харалд, който ме спаси от заблудата ми за бликаща на фонтани кръв при раняване с шпага и съвсем точно ми обясни откъде минава аортата и откъде изтича животът на Гуендолин.

Моята майка, която винаги беше до нас.

И разбира се, Франк. Благодаря за всичко.

Най-добрата Мони Кремер от книжарница „Кремер“ в Харен, трите ненадминати Форайер — момичетата Клаудия, Силвия и Диана; Коси, Камелии, Юлиане, Тине, Ричи, Хенрике и всички останали приятели, чудесни колеги, очарователни блогъри за книги, скъпите книжни кукумявки и абсолютно непознати хора: БЛАГОДАРЯ! За многото Не скачай! имейли, изненадващи постове и окуражаващи думи, картички и писма — те винаги идваха точно в подходящия момент.

Никога през живота си не съм получавала толкова много подаръци: от саморъчно ушити стойки — възглавнички за книги, развеселяващи чаши, вдъхновяващи книги, музика, шоколади, сладкиши и шампанско, та чак до чудно хубави рисунки — при всеки един пакет съм плакала от умиление. А шампанското винаги веднага го изпивах.

Накрая искам да благодаря на всички онези момичета (и Ник), които толкова дълго чакаха „Смарагдовозелено“ — вашето въодушевление, интерес, нетърпение и любов към Гуендолин и Гидиън са поразителни.

Много съжалявам за това, че все пак Гидиън не получи плесница, въпреки че ви бях обещала една, но когато дойде времето за нея, Гуендолин просто не можа да го направи, а аз не можах да я заставя.