Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скъпоценни камъни (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Smaragdgrün, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Керстин Гир

Заглавие: Смарагдовозелено

Преводач: Стефана Моллова

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: немски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Издателство Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман (не е указано)

Националност: немска

Печатница: Печатница „Симолини“

Излязла от печат: 13.12.2013

Редактор: Елена Георгиева

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Steve Gardner

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-047-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15017

История

  1. — Добавяне

Едно пътуване във времето с помощта на хронографа може да продължи между 120 секунди и 240 минути. При Опал, Аквамарин, Цитрин, Нефрит, Сапфир и Рубин минималната настройка е 121 секунди, а максималната — 239 минути. За да се предотвратят неконтролируеми скокове във времето, носителите на гена дневно трябва да елапсират по 180 минути. В случай че не се отдели толкова време, в рамките на 24 часа може да се стигне до неконтролируемо пътуване във времето (вж. „Протоколи за пътуване във времето“, 6 януари 1902, 17 февруари 1902 — Тимоти де Вилърс).

Според емпиричните изследвания на граф Сен Жермен, в годините от 1720 до 1738, един носител на гена може да елапсира с помощта на хронографа общо до пет часа и половина дневно, тоест 330 минути. Ако това време се превиши, се появяват главоболие, виене на свят и чувство на слабост, както и силно нарушаване на чувството за възприятие и координация. Това можаха да установят и близнаците Де Вилърс в три подобно проведени опита върху себе си през 1902 година.

Из Хрониките на Пазителите, Том 3

Глава 1: Мистериите на Хронографа