Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (27) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Полята с ягоди

Има ли нещо по-вкусно в горещ летен ден от месеста, сочна, огряна от слънцето ягода? Слюнки да ти потекат само от описанието, а за всички тях важи приказката, че без една мога, но само с една — не.

За щастие обаче, тук, в Лагера на нечистокръвните, ягодите неизменно присъстват в менюто, както и в камиона за доставки.

Избери си

от Миранда Гардинър

Ако не сте дете на Деметра или Дионис, вероятно ще пропуснете Полята с ягоди, докато сте в Лагера на нечистокръвните. Разбирам ви. За разлика от бойната арена, стената за катерене, Хълма на нечистокръвните и другите по-познати мета, полята са обикновени. Ако не броим страхотните ягоди, които растат цяла година.

Ще е жалко обаче, ако подминете мястото, тъй като ягодите играят важна роля в Лагера. С тях изкарваме пари, с които плащаме доста полезни неща в Лагера на нечистокръвните. Нали не смятате, че безплатните оранжеви тениски са се появили от нищото с магия? Съвсем не е така.

Може би ви е интересно да научите откъде идва идеята да отглеждаме ягоди, а може би — не. Ако ви е скучно, преминете към следващата глава. Знайте само, че пропускате наистина вкусна информация за Лагера.

Още ли сте с мен? Добре, ето я историята.

В древни времена Лагерът на нечистокръвните се изхранвал с това, което отглеждал — добитък и пернати. Когато обаче Лагерът се преместил в Лонг Айлънд, нямало как да се вземат посевите и стадата. Известно време лагерниците живеели като пещерните хора — ловели риба, ходели на лов и берели диви плодове. Когато това било невъзможно, разменяли стоки с местните фермери, което вършело работа, докато Лонг Айлънд бил слабонаселен.

Тогава обаче Ню Йорк се превърнал в мегаполис и градът плъзнал по целия остров. Сякаш за една нощ се появили много нови общности. След третия път, когато смъртни забелязали как герои притичват с лъкове и стрели между кварталите, Хирон решил, че е време за промени.

Той събрал водачите на деветте населени хижи, за да обсъди въпроса. (Децата на Хефест търсели божествен бронз, а хижата на Зевс била празна, понеже той бил понамалил хойкането, за да умилостиви Хера. Ловджийките обаче били наминали, затова Хижа номер осем се оказала населена.)

— Трябва да намерим начин да снабдим хижата с храна — подел Хирон. — Някакви идеи?

— Да! Ще вземем каквото ни трябва от тях със сила! — изревал водачът на хижата на Арес.

— Може и просто да го откраднем — предложил представителят на Хермес.

— Не, не! — извадил лирата си синът на Аполон. — Налага се с песни да си заслужим вечерята, подобно на минестрелите от миналото!

— Като кое? — попитал дъщерята на Дионис.

— Какво кое?

— Какви са тези министри? — додало нетърпеливо момичето. — Министри на какво?

Представителка на посетителките Ловджийки се намесила:

— Не министри, а минестрели.

— Ясно — казала дъщерята на Дионис, без въобще нищо да й е ясно.

— Така доникъде няма да стигнем — изправила се дъщерята на Атина. — Хироне, Лагерът има нужда от сигурен доход.

— Съгласен съм — рекъл Хирон. — Имаш ли предложения?

— Едно — тя поставила пръст върху масата и огледала сериозно останалите. — Трябва да продаваме нещо, което хората ще си купуват в големи количества.

— Вино! — извикала дъщерята на Дионис.

— Оръжия! — извисил глас синът на Арес.

— Вокални аранжименти — изпял водачът от хижата на Аполон.

— Храна.

Всички се взрели в сина на Деметра, който предложил последното. Той свил рамене.

— Хората винаги имат потребност от храна. В голям град като Ню Йорк ще се изредят доста клиенти.

— Това ми хареса — погладил брада Хирон, — но каква храна да им продаваме?

Не се оказало лесен въпрос. Децата от хижите на Атина и Дионис настоявали да продават храни, свързани с родителите им — маслини и зехтин в чест на Атина, грозде, гроздов сок, сладко от грозде и все пак вино в чест на Дионис. Децата на Хермес, Артемида и Арес предложили да използват уменията си в лова и кълцането, за да отварят месарница. Дъщерята на Посейдон провела шумна кампания, агитирайки за закусвалня с морска храна, която да предлага риба както на Манхатън, така и на Нова Англия. Синът на Аполон, който държал на своето, опитал да смае съветничката на Афродита, изтъквайки, че музиката е храната на любовта. Тя обаче никак не се хванала на това и му заявила в очите, че никой клиент нямало да се излъже.

Дискусията ставала все по-ожесточена, когато водачът на хижата на Деметра отправил последното си предложение.

— Какво ще кажете за това? — и той извадил малък червен предмет.

— Миниатюрен експлозив! — изревал синът на Арес. — Залегнете!

— Не е експлозив — обяснил синът на Деметра. — Можеш да останеш прав. Това е плод, който расте по тези земи. Навсякъде е.

— Извинявай, но звучи ужасно — сбърчило нос момичето на Афродита. — Тези бурени са навсякъде по хълмовете. Въобще не са примамливи и цветът им е прекалено ярък.

— Да, но са вкусни — заявил водачът на хижата на Деметра. — Наричам този плод ягода.

— Защо? — поинтересувало се момичето на Атина.

— Защото не е боровинка, малина или къпина. Хайде, пробвайте!

Той изсипал шепа ягоди на масата.

Хирон и другите съветници ги опитали.

— Сладко! — обадил се водачът от хижата на Дионис. Дори момичето на Афродита се съгласило, макар първо да оскубало листенцата.

Хирон помолил момчето на Деметра да се изправи.

— Изглежда, вече се сдобихме с нашия продукт — казал той. — Ще успеете ли с братята и сестрите си да наглеждате посевите, така че да избуят обилно?

Момчето на Деметра изпънало рамене и повдигнало брадичка.

— Това ще бъде наш свещен дълг — рекло то. — Макар че ще помолим сатирите да ни помогнат с бурените, както и от време на време и децата на Дионис да се включват в начинанието.

Водачът от хижата на Дионис вдигнал палци нагоре в знак на съгласие.

Момчето на Аполон дръпнало струните на лирата, за да привлече вниманието на останалите.

— Мили приятели, чуйте клетвата ми. Мой свещен дълг ще бъде да дам име и да намеря пазар за новата ни дейност.

Изсвирило още един тон, настроило струните и пак засвирило.

— Възнамерявам да композирам запомняща се песен, за да рекламирам стоката ни из прекрасните улици на Ню Йорк. Тази песен ще зарази като вирус умовете на всички, които я чуят. Скоро целият свят ще пее за начинанието ни. Песента ще звучи така…

За щастие, другите лагерници го убедили да се откаже, преди да създаде незабравимата си сладникава песен. Лагерниците на Аполон обаче наистина рекламирали продукта, като очевидно скрили факта, че новата божествена храна се отглеждала всъщност от полубогове.

И така, скъпи новопристигнали герои, се появил Делфийският магазин за ягоди.

Ехо? Четете ли още? Ехо?

Хм, знаех си, че трябва да включа бойна сцена.