Рик Риърдън
Поверително от Лагера на нечистокръвните (18) (Вашият истински наръчник за обучаване на герои от Пърси Джаксън)

Бойната арена и стрелбището

Повече геройска кръв се е проляла на тази кръгла бойна зона, отколкото където и да е било другаде в Лагера. Какво чакате тогава? Сложете доспехите си и се подгответе да се изпотите, понеже никога не сте се напрягали така. Ще раздвижите всички мускули, докато размахвате меча, мушкате с копието, удряте с щита или нападате с кинжала! А това е само за загрявка! След като сте се раздвижили и може би пуснали кръв, време е да изпитате уменията си срещу сламена кукла или ако ви стиска, срещу жив съперник. Ала не забравяйте — ударите са истински, такава е и кръвта, затова не сваляйте гарда!

Предпочитате да атакувате отдалеч? Ще ви го осигурим! На разстояние, равняващо се на един хвърлей с копие от бойната арена, е стрелбището, където има пъстри мишени, чиито центрове ще изпитат способностите ви със стрелите! Само се оглеждайте за погрешни изстрели, за да не се превърнете в мишена вие самият!

Мирното предизвикателство на Арес

от Елис Уейкфилд

За да бъдете добър водач на хижа, не стига да сте просто най-възрастният в нея. Трябва да сте лидер — умен, силен, решителен и храбър, а също и безстрашен боец. Клариса ла Рю, предишният ни водач, притежаваше всички тези качества и не само. Шермън Иънг? За него не съм толкова сигурен.

Шермън пое нещата, след като Клариса напусна Лагера на нечистокръвните, за да иде в колежа. Той бе типичното хлапе на Арес, свирепа, мускулеста машина за битки, която жадува кървави сражения и презира мира. Но колкото и впечатляващи да са тези качества, се питах дали стигат, за да оглави хижата. По-важното — достатъчни ли бяха, за да ни поведат към победа срещу другите хижи. Ако ли не… хм, нека кажем, че тайно изучавах ахилесовата му пета.

Малко след като Шермън наследи контрола, хижата на Арес се представи зле при дневната инспекция на Лагера. Една от сестрите ми бе зарязала чиния с лепкаво, вкусничко месо под кревата си и мравките го бяха налазили. Да, не бяха гигантските мирмеки, защото те предпочитаха лъскавите неща пред пушените меса. Даже нямаше и да е проблем, ако мирмеките ни бяха нападнали. Нещата вървяха толкова спокойно напоследък, че нямах нищо против да изкарам няколко рунда с тях — моят меч срещу техните ЩИПЦИ.

Така или иначе, работата ни за деня бе бойната арена и подготовката за стрелба. Обожавам тренировките в бойните зони, но да подреждам после и да подготвям останалите за следващата среща? По-скоро бих се борил с Немейския лъв, а от погледите на братята и сестрите ми в хижата съдех, че те се чувстваха по същия начин.

Вместо това излязохме на арените. За мое учудване, няколко лагерници от другите хижи също бяха там. Както и Шермън, което ме изненада, понеже обикновено не откликваше пръв за вършене на работа.

— Хижа на Арес! — излая той. — Коленичете!

Недоумявах какво става. Трябваше да се подготвяме. И защо другите лагерници бяха тук? Независимо от това ние, децата на Арес, коленичихме вкупом и изчакахме да видим какво ще последва.

— Днес организирам кратко състезание, нещо като щафета — обяви Шермън на всички. — Кой иска да участва?

Естествено, децата на Арес до едно вдигнаха ръце. Все още не схващах защо Шермън организира състезание, вместо да ни постави задачи, но не смятах да споря.

Той махна нетърпеливо към нас.

— Не, не вие, лагерници на Арес. Вие тук сте само във функцията на наблюдатели. Състезанието е на арената и на стрелбището, а вие познавате тези места твърде добре. Няма да е честно спрямо другите състезатели.

Честно? Как можеше този тип да е начело на хижата ни? Почти побягнах от отвращение. Ала сетне забелязах подлия блясък в погледа му. Намислил бе нещо. Нямах представа какво, но исках да разбера.

— Какво печелим? — попита Сесил Марковиц. Това хлапе винаги ламтеше за възнаграждението.

— Който финишира пръв, ще стреля с оръдието за тениски довечера — усмихна се хитро Шермън.

Изявлението му предизвика вълнение. В Лагера не обичахме много пушки и пистолети, повечето лагерници предпочитаха традиционните оръжия от Древна Гърция. Но оръдието от хижата на Арес за изстрелване на тениски беше едно от изключенията. То беше в състояние да изстреля прилежно навитите тениски на нечистокръвните на петнайсет метра във въздуха. Нещо, което действително радваше тълпата по време на лагерните песни и волейболните мачове.

След известни спорове и препирни петима състезатели заявиха желание да участват: Уил Солас, Миранда Гардинър, Били Енг, Сесил Марковиц и Деймиън Уайт. Готов бях да се обзаложа, че Уил или Деймиън ще спечелят онова, което Шермън бе подготвил като предизвикателство. Уил, понеже бе умен и бърз. А Деймиън, защото беше коварен.

— Състезатели! — вдигна ръка Шермън и разпери пръсти. — Надпреварата се състои от пет задачи, които са както следват: всеки от вас трябва да наточи остриетата на два тренировъчни меча. Сетне трябва да замените четирите използвани мишени с нови. След това да полирате щит, а после да смените върховете на три копия. Накрая, закачете наново крайниците и главата на тренировъчната кукла. За финал се върнете при мен. — Шермън сви пръсти в юмрук. — Въпроси?

Хапех вътрешността на бузата си, за да скрия усмивката си. Трябваше да му се признае — измисляше страхотни планове, за да накара другите лагерници да ни свършат работата. Само да обещаеш на хората, че ще стрелят с масивно оръдие, и те мигом забравят да разсъждават.

Шермън нареди състезателите в линия и изрева:

— Бягайте!

И те хукнаха да се състезават. Миранда първа пресече финалната права. Задъхана, тя вдигна триумфално юмрук във въздуха. Шермън я прегърна, а после я пусна, зачервен и глупашки ухилен. Всички хлапета на Арес започнахме да аплодираме победителя за работата, която вече не се налагаше да вършим… ала ръкоплясканията ни бяха най-вече за Шермън, нашия водач.