Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Desig de Xocolata, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Любка Славова, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Каре Сантос
Заглавие: Барселона гореща като шоколад
Преводач: Любка Славова
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: испански
Издание: първо
Издател: „Смарт букс“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: испанска
Редактор: Мария Панчева
ISBN: 978-619-7120-55-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2534
История
- — Добавяне
Списък на действащите лица
Аделаид, мадам (1732–1800) — действителна личност. Шесто дете (четвърта дъщеря) на краля на Франция Луи XV и Мария Лешчинска, правнучка на Мария Тереза Австрийска, леля на Луи XVI, на когото е и кръстница. Културна, будна, активно участваща в политиката на своето време, тя остава неомъжена през целия си живот, протекъл в двореца Версай, където със сестрите й са познати като „Дамите“. Мадам Аделаид твърдо се противопоставя на връзката на баща си с кралската фаворитка мадам дьо Помпадур. След революцията, която довежда до смърт на гилотината на нейния осиновен племенник, на голяма част от семейството й и на кралския двор, тя е принудена да избяга и да се скита из Европа, като най-сетне се установява в Триест, където умира на 67 години.
Аурора — прислужница в дома на семейство Турул. (II)
Бомарше, Пиер Огюст Карон дьо (1732–1799) — действителна личност. Придворен, политик, стратег, шпионин и автор на известни театрални произведения като „Сватбата на Фигаро“ и „Севилският бръснар“. Активно участва във войната за независимост на Америка на страната на въстаниците със собствено финансиране и от името на френския крал. (III)
Бомонт, Шарл Женевиев Луи Огюст Андре Тимоти д’Еон (кавалер/мадмоазел Д’Еон) (1728–1810) — действителна личност, френски шпионин на служба при крал Луи XV. Полът му представлява загадка през целия му живот, тъй като съчетава личността на мъж и на жена. Авантюристът Джакомо Казанова твърди, че Д’Еон бил жена, която той прелъстил през 1771 година. Група лекари, изпратени от френския крал, се произнася в същия смисъл. В продължение на тридесет и три години се подвизава като жена в дворцовите среди на Лондон. След смъртта му се разкрива, че е имал мъжки сексуални атрибути, въпреки че не му растяла брада. С оглед на съвременната наука се счита, че това е възможен случай на хермафродизъм.
Бултерини, Аугусто (1835–1923) — италиански лиричен тенор, специализиран в изпълнението на опери на Верди. (II)
Карлос III, крал на Испания (1716–1788) — действителна личност. Трети син на Филип V, първи от брака му с Изабел Фарнези. Крал е също на Неапол и Сицилия. Управлява Испания от 1759 година до смъртта си. Сред типично просвещенските му възгледи се открояват икономическата реформа, важността на урбанизацията и интересът му към културата. През 1771 година му се ражда наследник, неговият внук Карлос Клементе Антонио (1771–1774), първороден син на бъдещия крал Карлос IV, който не доживява да седне на трона. Вместо него крал става брат му, Фернандо VII. Това събитие е отбелязано с учредяване на публичен конкурс за почтени девойки от град Барселона, което е от особена важност в сюжета на романа.
Делон, Анри (1741–1805) — шоколатиер от Байон (Франция). Участва в делегацията, посетила Барселона през 1777 година. (III)
Енрикета — прислужница в дома на Сампонс. (II)
Фернандес (?-?) — действителна личност. Барселонски шоколатиер, член на гилдията на шоколатиерите и доставчик на двора във Версай. Създава машина за производство на шоколад, събудила възхищението на гилдията на парижките шоколатиери. По тази причина през 1777 една френска делегация решава да го посети. Машината, за която не се знае почти нищо, е била изложена в сградата на гилдията на барселонските шоколатиери на улица „Сант Силвестре“. Не са известни други данни, включително и за начина й на приложение. (III)
Фидео, Падре (1715–1791) — енорийски свещеник на църквата „Санта Мария дел Мар“, покровител на Марияна. (III)
Фонт, Роса Каталина — действителна личност. Живяла е в Барселона през XVIII век. Нейният невероятен случай на дълголетие е публикуван в „Ла гасета де Барселона“. (III)
Фрей, Макс (1971) — химик, съпруг на Сара. (I)
Фрей Ровира, Айна (1998) — дъщеря на Макс Фрей и Сара Ровира.
Фрей Ровира, Пол (2001) — син на Макс Фрей и Сара Ровира.
Голоронс, Мария дел Росер (1866–1932) — съпруга на индустриалеца Родолфо Лакс, наскоро настанила се на „Пасео де Грасия“. Приятелка на доктор Волпи.(Н)
Гонсалес де Базекурт, Франсиско (маркиз дьо Грини и първи граф на Асалто) (1726–1793) — действителна личност. Роден е в Ируня (Памплона), но е от фламандски произход. Сражава се срещу англичаните в Хавана, бил е адмирал на Каталония от 1777 до 1789 година. Дейността му се характеризира с благоустройство на градовете и подкрепа на изкуствата, главно на театъра.
Гийот, Виктор Филиберт (1759–1832) — секретар (и шпионин) на мадам Аделаид от Франция, член на делегацията, посетила Барселона през 1777 година. Живее във Версай, където се стреми към поста на кралски библиотекар. (III)
Ортенсия, сеньора — съпруга на изобретателя Станислао Турул и майка на Кандида. (II)
Лабе — действителна личност, шоколатиер първоначално на Луи XV, а после и на внука му Луи XVI. Живее в двореца Версай и участва в делегацията, която посещава Барселона през 1777 година. (III)
Луи XV, крал на Франция (1710–1774) — действителна личност. Наречен е от народа „многообичният Луи“ и е запомнен с многобройните си авантюри и скандали. Две от фаворитките му са сред най-прочутите и влиятелни личности в историята на Франция — мадам дю Бари и маркиза дьо Помпадур. Женен е за полякинята Мария Лешчинска, от която има десет деца, между които френския дофин Луи, баща на Луи XVI, починал, без да управлява. Сред дъщерите му, повечето от които умират неомъжени, се открояват мадам Аделаид и мадам Виктория.
Луи XVI, крал на Франция (1754–1793) — действителна личност. Управлява от 1774 до 1789 година. Прекарва целият си живот във Версай. Умира на гилотината на 21 януари 1793 година.
Мадрона — икономка в дома на Сампонс. (II)
Малезерб — френски шоколатиер, началник на парижката гилдия. (III)
Марияна (1754–1824) — търговка и производител на шоколад, съпруга на шоколатиера Фернандес. Сама управлява магазин на улица „Трес Волтес“ в Барселона, към който всички проявяват интерес. (III)
Мимо — барселонски шоколатиер, член на градската гилдия. (III)
Ортега, Хесус — шоколатиер, учител на Ориол Пайрот.
Пайрот, Ориол (1970) — самоук шоколатиер, приятел на Макс Фрей и съпругата му. (I)
Помпадур, мадам дьо (Жан-Антоанет Поасон) (1721–1764) — действителна личност. Прочута любовница на Луи XVI, покровителка на културата и изкуствата през периода на влиянието си. Основава фабриката за порцелан в Севър.
Ровира, Сара (1969) — съпруга на Макс Фрей, дъщеря на сладкари. Има магазин на улица „Архентерия“. (I)
Сампонс, Габриел (1806–1870) — майстор шоколатиер от старата школа. Има магазин на улица „Манреса“ в Барселона. Баща на Антонио Сампонс. (II)
Сампонс, Антонио (1851–1910) — син на дон Габриел Сампонс, шоколатиер от квартал „Борн“ в Барселона, собственик на шоколадова империя. (II)
Сампонс, Антониета (или Антония) (1873–1965) — единствена дъщеря на Антонио Сампонс и Кандида Турул. (II)
Турул, Станислао (1799–1873) — барселонски изобретател, проектант на машинно оборудване в периода на индустриализацията през XIX век. (II)
Турул, Кандида (1885–1951) — единствената дъщеря на Станислао Турул и на сеньора Ортенсия. Омъжена за Антонио Сампонс. (ІІ)
Виктория, мадам (1733–1799) — действителна личност. Дъщеря на краля на Франция Луи XV и на Мария Лешчинска.
Волпи, Орасио (или Доктора) (1820–1911) — лекар, приятел на сеньора Ортенсия, почитател на операта и редовен посетител на театър „Лисео“ в Барселона. (II)