Николай Лесков
Левакът (12)

Дванайста глава

Извадили иззад печката ковчежето, свалили от него сукнената покривка, отворили златната табакерка и брилянтовия орех, а в него стои бълхата, както си била и стояла по-рано.

Царят погледнал и рекъл:

— Каква дяволия! — Но вярата му в руските майстори не отслабнала и той поръчал да повикат любимата му дъщеря Александра Николаевна и й заповядал: — Ти имаш тънки пръсти на ръцете — вземи малкото ключе и навий по-скоро коремната машинка на тая нимфозория.

Принцесата взела да върти ключето и бълхата тозчас размърдала мустачки, но не шава с крачката си. Александра Николаевна опънала цялата пружина, а нимфозорията все пак не танцува дансе и не прави ни една верояция, както по-рано.

Платов позеленял целият и се развикал:

— Ах, тия кучешки шарлатани! Сега разбирам защо не искаха да ми кажат там нищо. Добре поне че единия от тия глупци помъкнах със себе си.

С тези думи той изтичал на входа, сграбчил левака за косите и захванал да го дърпа насам-натам така, че полетели кичури от тях. А левакът, когато Платов престанал да го бие, се пооправил и казва:

— Всичките ми коси и без това са изскубани при учението и аз не знам сега за какво е нужно това повторение.

— За това — казва Платов — защото се надявах и поръчителствах за вас, а вие развалихте рядката вещ.

Левакът отговорил:

— Ние сме много доволни, че си поръчителствал за нас, а колкото за развалянето, ние нищо не сме развалили — вземете и вижте с най-силния малкоскоп.

Платов хукнал назад да каже за малкоскопа и само се заканил на левака:

— Аз тебе — казва, — такъв-онакъв-всякакъв, аз ще ти дам да се разбереш.

И заповядал на песовойците още по-силно да извият назад лактите на левака, а сам възлиза по стъпалата и запъхтян чете молитва: „Благого царя, благая мати, пречистая и чистая“ и по-нататък, както му е редът. А всички царедворци, застанали по стъпалата, се извръщат от него, мислят си: хвана се Платов в капана и ей сега ще го натирят вън от двореца — защото не могли да го търпят за неговата храброст.