Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Левакът
Повест за тулския кривоглед (левак) и за стоманената бълха - Оригинално заглавие
- Левша, 1881 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Атанас Далчев, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2021 г.)
Издание:
Автор: Н. С. Лесков
Заглавие: Левакът
Преводач: Атанас Далчев
Година на превод: 1962
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1962
Тип: повест
Националност: руска (не е указано)
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Излязла от печат: 30.XI.1962 година
Главен редактор: Георги Константинов
Редактор: Надежда Чекарлиева
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Борис Димовски
Коректор: Маргарита Енгьозова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15882
История
- — Добавяне
Първа глава
Когато император Александър Павлович свършил Виенския конгрес, поискал да се поразходи из Европа и да види чудесата на разните държави. Той обиколил всички страни и навсякъде със своята приветливост винаги имал най-междуособни разговори с всякакви хора и всички го зачудвали с нещо и искали да го склонят на своя страна, но с него бил донският казак Платов, който не обичал това склоняване и тъй като му било домъчняло за стопанството, все теглел царя към къщи. И щом Платов забележи, че царят се интересува много от нещо чуждестранно, всички съпровождани мълчат, а Платов тозчас ще каже: така и така, и у нас вкъщи си имаме не по-лошо — и ще го отклони.
Англичаните знаели това и когато пристигнал царят, измисляли разни хитрини, за да го пленят с чуждестранното и го отвлекат от руснаците, и в много случаи постигали това, особено на големите събрания, дето Платов не можел напълно да говори френски; но той не се интересувал много от това, защото бил човек женен и всички френски разговори смятал за глупости, за които не си струва мислене. А когато англичаните взели да канят царя в разни военни складове, оръжейни и сапун-чугун заводи, за да покажат преимуществото си пред нас във всички неща и с това да се хвалят, Платов си рекъл:
— А, стига вече. Досега търпях, но по-нататък не бива. Ще съумея или няма да съумея да говоря, но няма да си предам хората.
И тъкмо си рекъл тия думи, царят му казва:
— Така и така, утре отиваме с тебе да видим една тяхна оръжейна сбирка. Там — казва — има такива природни съвършенства, че още щом ги видиш, ще признаеш, че нас, руснаците, с нашето значение, не ни бива за нищо.
Платов не отговорил нищо на царя, само гърбавия си нос спуснал в рошавата си гуня, а щом дошъл в квартирата си, заповядал на ординареца да му донесе от избата павурче кавказка водка, чиста дренковица, гаврътнал цяла чаша, помолил се богу пред походната икона, покрил се с гунята и захъркал така, че никой от англичаните в цялата къща не можел да спи.
Мислил си — утрото е по-мъдро от вечерта.