Николай Лесков
Левакът (11)

Единайста глава

Платов се страхувал да се покаже пред очите на царя, защото Николай Павлович бил ужасно зорък и паметлив — нищо не забравял. Платов знаел, че той бездруго ще го попита за бълхата. И ето, макар да не се страхувал от никакъв неприятел на света, сега се уплашил: влязъл в двореца с ковчежето и тихичко го поставил в залата зад печката. Сега като скрил ковчежето, Платов се явил пред царя в кабинета му и почнал набързо да докладва какви междуособни разговори си водят казаците на тихия Дон. Мислел си така: ще залиса с това царя и ако царят сам си спомни и заприказва за бълхата, тогава ще му я подаде и ще отговаря, а ако не заприказва, ще премълчи; ще заповяда на кабинетния камердинер да скрие ковчежето, а тулския левак да хвърли в крепостния затвор безсрочно, за да поседи там някое време, дордето потрябва.

Но царят Николай Павлович не забравял нищо и тъкмо Платов свършил за междуособните разговори, той веднага го пита:

— А какво, оправдаха ли надеждата ми моите тулски майстори наспроти ингилизката нимфозория?

Платов отговорил така, както му се струвала работата.

— Нимфозорията — казва, — ваше величество, е все в същото пространство и аз я докарах назад, ама тулсните майстори не можаха да направят нищо по-чудно.

Царят отговорил:

— Ти си мъжествен старик, но това, което ми докладваш, не може да го бъде.

Платов взел да го уверява и му разказал как била цялата работа и като достигнал до това, как тулчани го молили да покаже на царя бълхата, Николай Павлович го тупнал по рамото и казва:

— Давай насам. Аз зная, че моите хора не могат да ме лъжат. Тук е направено нещо свръхчовешкото разбиране.