Сергей Лукяненко
Геном (4)

Глава 4

Те го чакаха при кораба.

Джанет с подправено равнодушие разглеждаше издутината на бойния пост на левия борд. Алекс веднага разбра, че корабът й харесва.

Пак и Пол разговаряха за нещо. Съдейки по смутеното лице на енергетика, върху него току-що се беше стоварила новината за биологическата природа на навигатора. Впрочем, младежът не изглеждаше чак толкова шокиран.

При вида на Алекс — Ким вървеше след него, леко изоставайки, и с любопитство разглеждаше пистата на космодрума — Пол се изпъна. Генералов се огледа и също демонстрира стойка мирно. Беше измил шарките от бузите си и това се хареса на Алекс. Само Джанет се ограничи с кимане — тя още не беше част от екипажа, но на рамото й висеше натъпкано сакче, съвсем подходящо за минимума необходими лични вещи, и това беше обнадеждаващо.

— Това е Ким Охара — представи Алекс девойката. — Нашият… по всяка вероятност нашият боец-спец.

Пол беше явно учуден и в същото време зарадван. По лицето на Пак не можеше да се разчете нищо. Джанет премълча.

— Пол Лурие, нашият енергетик. Пак Генералов, нашият навигатор. Джанет Руело… по всяка вероятност — нашият лекар.

— Проблемът с втория пилот остава ли си? — учтиво се поинтересува Джанет.

Алекс кимна.

— Да. Смятам днес да го разреша. Някой от членовете на екипажа има ли възражения против кандидатурите на Джанет или Ким?

Генералов се изкашля. Погледна под око Пол, сякаш търсеше подкрепата му, после решително попита:

— Капитане, доколкото знам, наличието на боец-спец в екипажа предполага опасни курсове?

— Вероятно. Опасни курсове или известна параноя у работодателя. — Алекс сухо се усмихна. Винаги трябва да се дистанцираш от собствениците на компанията.

— Доколко е добра подготовката на госпожа Ким?

— По отношение на боеца-спец думата „подготовка“ е абсолютно неуместна. — Още преди да довърши фразата, Алекс вече беше осъзнал, че е сгрешил. Така сякаш бе намекнал на натурала за неговата непълноценност. Пак можеше да се развива колкото си иска, парадирайки с натуралността си, да доказва майсторството си, да изумява околните… но не можеше да не се терзае заради своята непълноценност.

Ала Генералов остана невъзмутим.

— Съгласен съм, капитане. Но в случай на реална опасност бих предпочел да видя в екипажа мъж боец. И това по никакъв начин не е свързано със сексуалните ми предпочитания.

Алекс погледна към Ким. Девойката се усмихваше. Усмихваше се мило и радостно на навигатора, като си играеше с бялата си дантелена якичка.

— Пак, представете си външен човек, който се приближава към нашата група. От кого не би очаквал никаква опасност?

— Съгласен съм — кимна Генералов. Той изобщо не поглеждаше към Ким. — Но боецът-спец трябва да бъде не толкова незабележим убиец, колкото сплашващ фактор.

— Аз имам друго мнение по този въпрос. Боецът трябва да осигурява безопасност.

— А тя може ли да я осигури?

Алекс се обърна към Ким, улови въпросителния й поглед и леко кимна.

В следващия миг девойката вече стоеше до Генералов и с дясната си ръка стискаше гърлото му, а с лявата, през плата на униформата — гениталиите му.

— Какво предпочиташ, смърт или болка? — попита тя с леденостуден глас. — Избирай.

Пак опита да помръдне и това явно се оказа лошо решение. Лицето му се изкриви от болка и той застина.

— Избирай — повтори Ким.

Не беше необходимо по-ярко доказателство за способностите на боеца-спец. Нито един натурал не би могъл да преодолее разстоянието толкова бързо, недоловимо за очите. Движението в ускорено време беше възможно само при пълно реорганизиране на нервномускулната система. Алекс тихо помоли:

— Ким, пусни навигатора ни.

Този път успя да види сянката на движението и да усети раздвижването на въздуха. Опита се да прецени скоростта на Ким, но числото излезе доста приблизително. Някъде около сто и петдесет километра в час.

Разбира се, никой спец не би могъл да поддържа подобно темпо повече от минута. Но нямаше и нужда от това. Те всички вече щяха да са мъртви, ако Ким си беше поставила тази цел.

— Пак, продължавате ли да смятате подготовката й за недостатъчна?

Колко лошо… Що за начало на съвместната им работа — неприязън между двама от членовете на екипажа!

Пак се изкашля, потърка гърлото си и рече:

— Взимам думите си обратно, капитане.

Той най-накрая погледна към Ким и леко сведе глава.

Девойката отговори със същия учтив и официален поклон. Бузите й бяха поруменели, косата й беше разрошена — външните и най-безобидните признаци на случилото се. Сега нямаше да е зле да изпие нещо сладко. Кафе с изсипана в него захарница, например. И да хапне месо — клетките й се нуждаеха от възстановяване.

— Малката си я бива — отбеляза неочаквано Джанет. — Е, какво, ще огледаме ли кораба, капитане?

 

 

Като че ли най-голям интерес корабът предизвика у Ким. Навярно никога не й се беше случвало да лети на дискови яхти. Още в шлюза тя задържа поглед върху прозрачните пластмасови цилиндри с двуметрова височина, после се обърна към Алекс с недоумение.

— Това са скафандрови блокове — тихо поясни той.

Недостатъчно тихо — Генералов го чу и обърна глава. Ето великолепен повод да предяви претенции. Боец-спец, който не знае елементарни неща на борда на кораба!

— Капитане, ще разрешите ли да проверя работата на гардеробите?

— Проверявайте — съгласи се Алекс. Какво ли беше намислил този хитър натурал…

Пак пристъпи към един от цилиндрите, хлопна с длан сензора и го накара да се отвори. В пластмасата се показа тънък процеп, който се разшири. Навигаторът влезе вътре и крилата се затвориха.

— Проверка по пълна програма — каза подигравателно Джанет. — Позьор…

Впрочем, тонът й беше напълно добродушен.

Пластмасата леко помътня, когато костюмният гел изпълни цилиндъра. После се отвориха дребни дюзи и в цилиндъра се закълби сива мъгла. Невидимите игли на силовите полета ушиха от мъглата плътни платнища, обгръщащи Пак от краката до главата — само пред лицето му остана празно пространство.

Блокът работеше бързо. Когато въздухът в цилиндъра се пречисти, Пак вече беше окован в сребрист костюм. На гърба, под брадичката, на кръста — навсякъде, където молекулите на гела се бяха събрали не просто в еластична и здрава броня, а в системи за поддръжка на жизнените функции — скафандърът леко се издуваше. Последна се надипли лицевата пластина на шлема.

Цилиндърът се отвори и Пак излезе в шлюза. Смигна едва забележимо на Ким и Алекс усети неясно тревожно смущение. Какво беше това — проява на уважение? Или заиграване въпреки декларираните вкусове?

— Капитане, шлюзовата система е наред. Време за създаване на скафандъра — петнайсет секунди.

— Благодаря, навигаторе. Ще свалите ли костюма?

Генералов с явно удоволствие разгледа облеклото си.

— Ако разрешите, не.

Алекс сви рамене. Да се любуваш на себе си не е порок.

Те излязоха от шлюза в централния коридор на кораба. Пак вървеше последен, а сребристата му броня тихо хрущеше, окончателно приспособявайки се към фигурата.

— Всичко е стандартно — каза Алекс и спря. — Шестте каюти са наши.

— И разпределението ни ли ще е стандартното? — поинтересува се Джанет.

Алекс кимна. Макар че… какво разпределение смяташе тя за стандартно? Те имаха малко необичаен подбор на екипажа.

— Десният борд — капитанът, боецът и навигаторът; левият борд — вторият пилот, лекарят, енергетикът. Има ли възражения?

— Разумно е — реши Джанет. — При поражения на някой от бордовете екипажът ще продължи да функционира… Ще разрешите ли да заема каютата си?

— Това да го разбирам ли като съгласие да влезете в екипажа?

— Да.

Алекс безмълвно извади бланката с договора и я подаде на Джанет. Тъмнокожата жена се усмихна, бегло прегледа редовете, наплюнчи пръста си и силно го притисна към точката на опознаване. Върна на Алекс неговото копие на договора.

— Радвам се — каза Алекс. Можеше да намери по-проникновени думи, но едва ли имаше нужда от това. Джанет беше от Абанос и не беше особено склонна към сантименталност.

Следващите думи на Джанет потвърдиха мнението му:

— Капитане, къде е разположен медицинският отсек?

— Момент. — Алекс погледна към Пак. Той можеше да е колкото си иска самовлюбен и скандален… но сега Алекс го измъчваше една-единствена мисъл. Може би именно навигаторите бяха най-близо до пилотите по отношение родството с кораба. — Пак, вие ще намерите ли навигационния отсек?

— Да, разбира се. Запознат съм с дисковите яхти.

Генералов погледна напред по коридора. Вратата в края му водеше към командната каюта, но до нея имаше още една.

— Можете да се запознаете с местоработата си.

— Слушам, капитане…

Навигаторът тръгна бързо по коридора. Скафандърът му окончателно се беше приспособил към собственика си и сега той се движеше абсолютно безшумно.

— Малко му завиждам — каза изведнъж Джанет.

— Защо? — попита Алекс.

— Вие владеете ли навигацията, капитане?

— Умерено. Задължителният минимум в училище, две опреснявания.

— Съгласете се, че това са доста интересни усещания, капитане.

Вратата на навигационния отсек се отвори пред Генералов. Той погледна към колегите си, после пристъпи напред.

— Да се надяваме, че не съм сгрешил — каза Алекс. Препоръките са си препоръки, но леката тревога си оставаше.

— Ако се наложи, мога да начертая курс от всяка точка на пространството — добави Джанет.

— Не се съмнявам. Но не ми се иска да се срамувам пред работодателите… — Алекс замълча. Не биваше да споделя съмненията си с екипажа. Капитанът може да се държи отчуждено, а може и да е по-близък с екипажа. При по-малките кораби вторият вариант даже беше за предпочитане.

Но капитанът не може да проявява слабост. Няма такова право.

— Добре, всеки трябва да получи своя шанс — завърши Алекс. — Пол?

— Да, капитане?

Младият енергетик явно не беше от бъбривите. Или пък беше възпитан в духа на строго спазване на субординацията.

— Къде на този кораб е разположен отсекът на енергетика?

— На кърмата, капитане.

Алекс се усмихна.

— А двигателите? Сигурен ли сте, че на кърмата на „Огледало“ ще се намери място за глуонен реактор?

— Отсекът на енергетика е разположен на кърмата на този кораб, капитане. — Пол смутено му върна усмивката. — Именно между букета на двигателите. Там е тандемният глуонен реактор „Ниагара“, най-съвременната разработка от достъпните за гражданските кораби. Екранирането се осъществява чрез силово поле, никаква материална броня. Много е красиво, капитане, дори в достъпния за неспециалистите спектър!

— Пол, възхитен съм от вашата подготовка и вашите преподаватели.

— Благодаря, капитане. Аз също съм признателен на своето училище, но това не е сериен кораб. Работата е там, че вече съм летял на него.

— Пол?

— Само че той се казваше „Безстрашният“. Не разбирам защо трябва да се сменя името на един кораб, дори и да е поначало неудачно.

— Сигурен ли сте, Пол?

Енергетикът се изчерви.

— Капитане, бях във втората каюта на левия борд. Разбирате ли, има такава традиция…

Алекс бързо се приближи към каютата, която трябваше да заеме Джанет, и положи длан върху ключалката.

— Отвори. Заповед на капитана.

Правото на неприкосновеност на личното пространство се признаваше дори на военните кораби. Индикаторът под ключалката потрепна, потвърждавайки особените пълномощия на Алекс.

Вратата се плъзна встрани.

Алекс влезе в каютата — всичко беше обичайно, удобно и функционално като в единична затворническа килия. Само дето информационният терминал беше твърде голям за затвор.

Санитарният отсек беше съвсем малък. Алекс седна на капака на тоалетната чиния и се обърна към стената.

Надписът, гравиран върху пластмасата с тънък резец, не се отличаваше с особена оригиналност.

„Сдадено за експлоатация. Пол Лурие, енергетик-спец“.

Алекс вдигна глава. Джанет, Пол и Ким стояха в каютата и го зяпаха. Пол беше смутен, Джанет едва забележимо се усмихваше. Ким нищо не разбираше. Навярно, ако сега Алекс си свалеше панталона и се заемеше с обичайните за тоалетната дейности, тя щеше да го сметне за заплетен космически ритуал.

— За тези надписи се полага наказание, енергетик.

— Да, капитане. Вече е получено. Традиция, капитане.

Но защо най-големите поддръжници на традицията са неопитните младоци?

Алекс стана и проклетата тоалетна чиния зад гърба му тихо зашуртя, започвайки за всеки случай да се самопочиства. Дявол да я вземе тази проста автоматика!

Ким се изкикоти.

— Джанет, нали няма да имате нищо против, ако Пол заеме тази каюта, а вие — третата на левия борд? Предполагам, че това е единственият начин да се избегне повторно наказание.

— Както кажете, капитане.

Алекс прехвърли поглед към енергетика.

— Пол Лурие, вечерта ви очаквам в моята каюта. Имам някои въпроси към вас.

— Слушам, капитане.

— Можете да се настаните в тази каюта… или да проверите работното си място.

— Добре, капитане. Ще проверя реактора.

— Джанет. — Алекс кимна на лекарката. — За вас ще имам особено поръчение. Знаете ли къде е медицинският отсек?

— Не.

— Е, слава богу. Според схемата — веднага преди каюткомпанията. — Той погледна към Ким. — Ти също идваш с нас.

 

 

Докато Джанет оглеждаше медицинския отсек, Алекс и Ким седяха на леглото. Лекарят-спец не се нуждаеше от помощ, макар че Алекс донякъде познаваше апаратурата наоколо. Универсален регенерационен блок, прибрана операционна маса, анабиозни капсули — вдигнати към стената, но какво значение има за умиращите дали спят легнали, или изправени? Помещението беше издържано в меки зелено-сини тонове, светлината се лееше от целия таван — жълта, слънчева, умиротворяваща.

— Правилно ли постъпих с навигатора? — попита тихо Ким.

— Да — кимна Алекс. — Колкото и да е странно, напълно правилно.

— А какво странно има тук?

— Ти все пак го унизи. Пред останалите от екипажа. След такова нещо всичко можеше да се очаква.

— Но той не…

— Да. Престана да се съмнява в твоите способности и това е прекрасно. Ти очакваше ли точно такава реакция?

— Разбира се.

— Защо?

— Той е свикнал да парадира със своята непълноценност. — Ким смръщи чело. — Даже се гордее с нея. И ако спецът демонстрира нещо, което е недостижимо за натурала, това изобщо не е оскърбително за Генералов. Напротив, после ще покаже как владее навигацията и ще се чувства доволен. Като равен, разбираш ли?

— Интересно. — Алекс сви рамене. — Мога да повярвам в това. Но ти имаше твърде малко данни за подобен извод. Казал съм ти буквално няколко думи за навигатора…

— Според мен е напълно достатъчно.

— Това е забележително — съгласи се Алекс.

Джанет приключи с огледа на реанимационния блок и се приближи към тях.

— Капитане, аз съм повече от доволна. Хубав кораб, прекрасен медицински отсек. Апаратурата не е най-съвременната, но затова пък е абсолютно надеждна.

Тя наистина изглеждаше доволна, явно опасенията за „медицински отсек, делящ едно помещение с кухнята“ не я бяха напуснали до последния момент.

— Надявам се, че тази техника няма да потрябва.

— Разбира се, капитане. Ще разрешите ли да огледам останалите помещения на кораба?

— Почакайте, Джанет. Имам към вас една… лична молба.

Джанет погледна замислено първо него, после Ким.

— Говорете, капитане.

— Можете ли да извършите генен анализ на девойката?

— Зависи каква… — В очите на лекарката се мярна учудване. — На взаимната ви съвместимост?

Ким изсумтя.

— Не. — Алекс с усилие запази невъзмутим вид. Идеята, че възнамерява да се заеме със създаване на потомство с едно четиринайсетгодишно момиче, беше повече от оригинална. Впрочем това, за което възнамеряваше да помоли Джанет, изглеждаше не по-малко странно. — Джанет, бих искал да се уверя, че Ким е боец-спец.

— Капитане?

Той въздъхна.

— Джанет, ситуацията е доста странна…

— Да, започвам да се досещам. — Тя говореше на него, но цялото й внимание беше съсредоточено върху Ким.

— Ким премина през метаморфозата предишната нощ.

— Виж ти…

Джанет приседна до Ким, хвана я властно за брадичката, обърна лицето й към себе си и се вгледа. Алекс не знаеше какво е видяла, но лекото недоверие изчезна от погледа й.

— Това не е в традициите на Империята — да се взимат в екипажи спецове веднага след трансформацията.

— Разбира се — съгласи се Алекс. — Но няма и пряка забрана.

— Вярвам ви. А какво общо има тук генният анализ?

Самата Ким засега мълчеше, позволявайки им да обсъждат съдбата й. Но Алекс подозираше, че тази покорност няма да продължи дълго.

— Девойката няма удостоверение за боец-спец.

— Мога да го напиша и без никакви анализи — отговори Джанет спокойно. — Удостоверението за самоличност съдържа и цялата медицинска информация. Типът специализация, изменените гени, вероятностният соматичен профил.

— Тя няма удостоверение за самоличност… Загубила го е.

Джанет помълча. После каза твърдо:

— Капитане, всеки човек, спец или натурал, който си е загубил удостоверението за самоличност, трябва да се яви в най-близката клиника. След анализа на генотипа от централната база данни ще постъпи информация за неговата самоличност…

— Джанет, ние не можем да направим това.

Краткият поглед на девойката беше награда за това „ние“.

— Защо?

— Ким е скъсала със своето минало. Тя не иска семейството й да узнае къде се намира. А ако в базата данни постъпи такова запитване, това не може да се избегне.

— Защо? — искрено се учуди лекарката. — Познавам достатъчно добре законите на Империята. Всеки спец, преминал през метаморфоза, става абсолютно самостоятелна личност. Той има право да работи, да поддържа отношения с когото смята за нужно, да сключва и разтрогва родствени връзки, да живее или да приключи живота си чрез самоубийство…

Алекс въздъхна и погледна въпросително към Ким. Не можеше да възрази, защото думите на Джанет бяха абсолютната истина.

— Аз съм от Едем — каза девойката.

— Леко патриархална, но мила планета — кимна ободряващо Джанет. — Ким, от какво се боиш? Ти си боец-спец и си способна да се защитиш от незаконни посегателства. Нека отидем заедно в клиниката на космопорта…

— Не!

Ким скочи и отстъпи от тях. Джанет и Алекс се спогледаха.

— Така само си губим времето — каза Алекс. — Джанет, може би е по-добре да поговорите с Ким насаме.

— Няма да говоря с нея насаме! — извика Ким. — Няма!

— Защо? — гласът на Джанет си оставаше все така доброжелателен. — Ким, ти си ми симпатична, нека не се караме, а?

Ким леко омекна.

— Работата не е във вас…

— Значи е в него? — Джанет кимна към Алекс. — Той нарани ли те е някак?

Изглежда, това развесели Ким.

— Трудно е някой да ме нарани.

— Съгласна съм. Тогава нека обсъдим нашия проблем и да изработим решение? — Джанет й подаде ръка.

Ким се поколеба за миг, после вяло тупна лекарката по дланта и отново седна между двамата. Джанет мълчеше и я гледаше.

— Ще ме убият, ако ме намерят — рече рязко Ким.

— Трудно е да се убие боец-спец — отговори Джанет, сякаш не подлагаше на съмнение самото заявление.

— Трудно, но е възможно. Ще изпратят друг спец. Или няколко.

— Защо? Това са много сериозни проблеми със закона, мила. Още повече, че сега ти си под двойна защита — и на самата Империя, и на профсъюза на космическия флот.

Ким се усмихна накриво.

— Знаете ли, вие сте доста по-възрастна, но честна дума, аз разбирам повече от вас проблемите със закона!

— Може би си от влиятелно консервативно семейство и кланът ти е оскърбен от твоето бягство?

Според Алекс версията на Джанет беше доста правдоподобна, но Ким поклати глава:

— Не. Но аз знам за какво говоря. Достатъчно е да се разкрия… и край. Ще ме убият, а вас ще изложа на опасност.

Алекс очакваше укорителен, ако не и възмутен поглед от Джанет. Да доведе на кораба девойка боец, която представлява по-скоро опасност, отколкото защита…

Но явно Ким наистина беше симпатична на Джанет.

— Разсъди сама, с какво мога да ти помогна аз? — Лекарката разпери ръце. — Не е трудно да се издаде удостоверение за спец. Ти си боец-спец, сигурна съм в това. Но съм длъжна първо да установя твоята самоличност, мила. А ти нямаш удостоверение за самоличност.

Ким мълчеше.

— Джанет, има един изход — рече Алекс предпазливо. Гласът му потрепна. Стъпваше на несигурната почва на мошеничествата — нещо, което никога не беше обичал.

— И какъв е той, капитане?

— Вие ще направите на Ким сертификат за боец-спец. После…

Джанет се намръщи и поклати глава, но Алекс продължи:

— После ние с Ким ще отидем в най-близкия регистрационен център и ще сключим временен брак — със сертификатите си за спецове. За тях това е достатъчно.

— Разбирам, че е достатъчно, но аз няма да направя фалшив сертификат.

— Почакайте, Джанет! След сключването на брака Ким получава нови документи, вече на Ким Романова… ще приемеш ли моята фамилия, Ким?

Ким го гледаше с широко отворени очи, все още нищо не разбираше.

— Никакви запитвания в базите данни. Там ще отиде нова информация, но какво от това? Малко ли момичета на име Ким има в Галактиката?

— Но аз не мога да наруша закона! — Дори невъзмутимостта на Джанет си имаше граници.

— Вие няма да го нарушавате. Незабавно ще се върнем на кораба и ще впишете в документите данните от новото й удостоверение за самоличност. Да допуснем, че съм ви помолил да издадете спешно сертификат и съм ви обещал да предоставя удостоверението по-късно. Нали бихте могли да направите едно дребно нарушение на реда?

— Нито един компютър не би пропуснал такова нарушение. Как може да се напише, че сертификатът за спец е издаден въз основа на документ, който още не е получен? Или вие умеете да пътувате в миналото, капитане?

— Умея.

Джанет замълча.

— Времето, по което живее корабът, се определя от капитана. Аз мога да наглася часовниците по Гринуич. По Велики Пекин. По времето на космодрума. По времето на планетата на пребиваване. Разбирате ли? Какво време се посочва във вашите документи?

— Времето на кораба…

— Ето, виждате ли? От страна на всеки проверяващ това ще изглежда, сякаш… — Алекс задържа дъха си. — Капитанът на кораба е сключил брачен съюз с член на своя екипаж, след което й е била проведена генетична експертиза, статусът на боец-спец е бил потвърден…

— Почакайте! — махна с ръка Джанет. — Капитане, вие сериозно ли? Това теоретични разсъждения ли са, или…

— Или. Всички капитани използват този трик. Общо взето, той е добре известен в професията, но пред него си затварят очите.

— Използват го? За да вкарат в екипажа девойка без документи?

— Не. За да докарат на екипажа допълнителни премии, за да прокарат незаконен договор, за да прикрият самоотлъчки… за множество закононарушения. Това е невъзможно да се контролира, Джанет. Планетите живеят по свое време, корабите — по тяхно.

По лицето на Джанет премина сянка.

— Капитане, отдавна съм се примирила с факта, че Империята е безумен и анархичен свят. Но не съм очаквала подобно безумие.

— Ще ни помогнете ли, Джанет?

— Но нали аз ще знам, че законът е нарушен? — каза тъжно жената.

— Да, ще знаете, но аз вярвам на Ким. Тя няма друг път за легализиране в обществото. Ако откажете, фактически ще я убиете. А вие сте лекар.

Джанет въздъхна. Погледна Ким — напрегната, застинала в очакване на отговора й.

— Събличай се. Можеш да оставиш бельото.

— Благодаря, Джанет — каза Алекс.

— Вие сте безумец, капитане. И въвличате и мен в своето безумие. Забележете, нарушавам дълга си не лично заради вас и дори не по заповед!

Алекс кимна.

Ким вече беше свалила костюма си и стоеше в очакване.

— Ето тук — махна с ръка Джанет. — Ще застанеш в белия кръг и ще постоиш за минута. Това е компютърно сканиране, нищо страшно.

— Нима е необходимо? Генен анализ и… — започна Алекс. Джанет го погледна яростно:

— Слушайте, капитане! Вие ме въвлякохте в авантюра! Но позволете ми да мина и без вашите съвети! Длъжна съм да направя томография!

Тя се обърна и тръгна към централния пулт на медицинския отсек. Ким погледна крадешком към нея и пъхна ръка под потничето си. След миг в ръката на Алекс легна тежкият кристал.

Разбира се, Джанет имаше сериозни причини да негодува срещу капитана, но в сравнение със степента, в която той самият се беше забъркал в закононарушения, тя си оставаше чиста като ангел.

Ким стоеше с невинен вид в кръга на томографа, а Джанет правеше магиите си на пулта. Алекс сведе очи и погледна преливащия се конус, лежащ в дланта му.

Той изобщо не беше длъжен да докладва на някого за личните дела на членовете на екипажа. Та нали кристалът не се издирваше? А може би дори не беше истински гел-кристал с цената на десет кораба като „Огледало“, а изкусна имитация?

Да, да се позоваваш на това, че си глупак, е най-безотказното оправдание.

— Готово, обличай се — подхвърли Джанет. — Макар че не, почакай.

Тя извади от шкафчето спринцовка и я разопакова.

— Боиш ли се от кръв?

— От кръвта — не, но от инжекции — да.

— Тогава бой си се — отвърна Джанет без особено съчувствие. Хвана девойката за ръката и поднесе спринцовката към свивката на лакътя. Замириса на дезинфекциращ разтвор и прозрачното цилиндърче се напълни с кръв.

— Не можеше ли просто да се изчегърта малко кожа! — протестира със закъснение Ким. Отстъпи към Алекс и настойчиво протегна длан към него, възползвайки се от това, че Джанет отново се бе извърнала. Алекс безмълвно й подаде кристала.

— Не може. Нямам клиника с пълен комплект апаратура, имам експресна лаборатория. Това е. Обличай се и се връщай в каютата си.

Изглежда, Ким разбра, че не си струва да спори с Джанет, още по-малко пък да злоупотребява с търпението й. Облече се бързо, хвърли на Алекс изпълнен с негодувание поглед и излезе.

— Защо трябваше да я отпращате? — попита Алекс.

Джанет замислено разглеждаше спринцовката. Въздъхна:

— За всеки случай. Капитане, вие знаете ли за опитите на расата цзигу да изпраща свои шпиони в човешкото общество?

Алекс задържа дъха си и бавно преброи до десет.

— Това е параноя, Джанет. Всеки цзигу може да бъде разкрит от десет метра. Със завързани очи. Само по миризмата.

— Те са намерили средства да неутрализират миризмата, а образът на млада девойка е най-отработената им трансформация — махна с ръка Джанет. — Това може да е причината и за отсъствието на документи, и за нежеланието да се подложи на генен анализ… Момент, капитане.

Алекс чакаше, докато тя разливаше кръвта из десетина епруветки и вадеше реактиви от шкафчетата. Безполезно беше да спори. Както и да й се подиграва и да я призовава към разум. Джанет бе от Абанос, той не биваше да забравя това. Онова, което за него беше абсолютна параноя, за нея бе обикновена предпазна мярка, като да измие плодовете преди ядене.

— Това е нашата полева експресна методика — поясни Джанет, капвайки реактив в една от епруветките. — Тя може да даде лъжливи резултати, но като цяло е надеждна. Няма да чакаме резултатите от серумните тестове, още повече, че те могат да се подправят, като предварително се вкарат в кръвта необходимите антигени… Така.

Тя замълча, гледайки епруветката.

— Какво трябва да стане? — попита Алекс. Параноята е заразителна — той се напрегна.

— Вече стана, кръвта се пресече. — Джанет изтръска от епруветката върху дланта си буца червено желе. — Виждате ли?

— И какво означава това?

— Че Ким е човек, разбира се. — Тя се приближи към умивалника и грижливо си изми ръцете.

— Джанет, това можех да ви го кажа веднага! Без никакви безумни тестове!

— Затова пък получих гаранция.

Тя е от Абанос… Алекс затвори очи. Да можеше сега да погледне Бес — как ли беше той? Потиснат, ядосан или извън себе си от ярост?

— Джанет, нека направим анализа по спецификацията.

— Ей сега.

Джанет отново започна манипулациите си с епруветките. Отвори пластмасов планшет, в чиято вътрешност имаше куп мънички ампули. Тя извади от всяка по капка от някакво вещество и ги разпредели из епруветките с кръвта.

— А аз мислех, че ще направите генен анализ.

— Точно това правя. В ампулите има идентификатори на редица специфични гени. Ако се осъществи реакция, значи въпросният ген присъства в Ким.

Джанет остави епруветките на масата, приближи се към Алекс и седна до него.

— Да ви се намира цигара, капитане?

— Да, заповядайте.

Джанет запали, тръсна пепелта на пода и кимна одобрително, когато от ъгъла с шумолене изпълзя бръмбарче чистач.

— Капитане, аз си имам своите странности… проявете търпение към тях.

— Разбирам… — Алекс сам не разбра как от него се изтръгна отчаяно признание: — По дяволите, целият ми екипаж е със странности!

— Това първият ви полет като капитан ли е?

Алекс прехапа устни. Беше прекалил с откровенията.

— Да.

— Нищо, бързо се свиква. Аз бях капитан на миноносец… в предишния си живот. Двеста души под мое командване. Мислите ли, че сред тях имаше хора без странности?

— Не знам.

— Имаше. Пет-шест души. Явно техните странности бяха много добре скрити. О! Първата епруветка се обезцвети.

Алекс погледна към масата и попита:

— И какво означава това?

— Гепард-генът, както го наричат. Отговаря за реорганизацията на мускулатурата, дава способност за кратковременно свръхнатоварване. Впрочем наскоро вече го видяхме в действие. Та така, Алекс… ако ви потрябва помощ… съвет от бивш капитан… винаги можете да се обърнете към мен.

Алекс потърси на лицето й поне сянка на ирония или насмешка. Не, Джанет беше сериозна.

— Благодаря. Ще го запомня.

— Втората и третата епруветка — отбеляза Джанет. — Това е реорганизация на невроните, праговите ограничители на болката и ускоряване на синаптичните реакции.

— Боец ли е Ким?

— Разбира се, капитане. Аз изобщо не съм се съмнявала в резултатите от проверката. Ето и четвъртата епруветка… това е реорганизацията на ретината и очната ябълка… Между другото, вие също трябва да имате положителна реакция на този реактив. Знаете ли какво означава това?

— Възможност за наследяване?

— Именно. Ако някога решите да имате потомство с Ким… Капитане, какво ви тревожи?

Преди да отговори, Алекс също запали цигара. Лекарката търпеливо чакаше. Още три епруветки се обезцветиха и кръвта се превърна в бледорозова течност, но Джанет не коментира.

— Добре ли сте запозната със спецификацията на бойците, Джанет?

— Умерено добре. Аз не съм генетик, разбира се, но…

— А етикетът влиза ли в подготовката на боеца-спец?

Джанет се намръщи.

— Извинете?

— Вчера с Ким отидохме на ресторант. Много приличен ресторант, между другото. Та значи… девойката се държа като млада дама от висшите кръгове на обществото. В училище сме имали занятия по етикет, но до нея се чувствах като недодялан натурал.

— А откъде знаете в колко ресторанта е била? Капитане, ако тя е от влиятелен клан на Едем, значи е имала много скъпи и квалифицирани възпитатели.

— Възможно е — промърмори Алекс. И наистина. Защо не беше помислил за тази естествена възможност? Защото беше свикнал да мери хората със своя аршин — на провинциален младеж, получил първите си уроци по етикет в училище?

— Така… не се е провеждала модификация на кожата — съобщи Джанет, гледайки епруветките. — Е, това си се вижда и така.

— Какво означава?

— Нищо. Модификацията на кожата, онзи неин характерен сивкав цвят и голямата еластичност не са задължителни признаци на боеца. А всички основни вече се появиха, така че мога да напиша сертификата.

— Още една подробност, Джанет. По време на метаморфозата Ким спомена поети, художници, политици.

Джанет се намръщи.

— Да, това е странно, капитане. Искате да кажете, че са й вкарани някакви знания по история?

— Да.

— И то не по военна история, а именно в сферата на културата?

— Именно. Тя не спомена нито Александър Велики, нито Кутузов, нито Моше Даян, нито Ли Дън Хуан, нито Мбану.

— Вие го смятате за велик пълководец? — Джанет горчиво се усмихна. — Всъщност неговата слава е донякъде преувеличена, основните решения не ги е взимал той, а неговият флаг-адютант… Добре, това няма значение в случая. Вие ме изумихте, капитане. Това е наистина странен комплект от знания за спец.

— Още една подробност, Джанет… колко сексуални са бойците?

— В същата степен като обикновените хора. Това не са хетери-спецове.

— Ами вижте, Ким… как да го кажа… е малко хиперсексуална.

— Капитане, доколкото разбирам, вие сте спасили девойката от неприятности, помогнали сте й в метаморфозата… сега я уреждате на кораба. Може би това е естествена реакция? Влюбване в героичен пилот-спец, стремеж да бъде завладян, да се предизвика ответна любов… Смесица от пресметливост и благодарност…

— Джанет, не прилича на това. Вчера вечерта девойката ми се предложи. Аз, общо взето, не бях против…

— И още как — изсумтя Джанет. — Извинявайте, слушам ви.

— Предложих й да изчакаме малко. След метаморфозата организмът трябва да си отпочине.

— Така е. Разумно.

— Отидохме на ресторант. Всичко беше крайно мило. Ким се държеше, сякаш принадлежи към висшата аристокрация… леко кокетничеше с мен, но нищо повече. Когато обаче се върнахме в хотела, започна втори кръг. Превърна преобличането си в пижамата в стриптийз. Насочи разговора за времето към еротична история от небогатия си опит. После ми предложи няколко забавни развлечения.

Джанет помълча. Погледна епруветките, стана и започна да рови в планшета.

— Няколко пъти съм си имал работа с хетери-спецове — каза Алекс. — Скъпо развлечение, но нали понякога човек трябва да си позволява малко лукс…

— Така, и какво? — Джанет изля в чиста епруветка остатъците от кръвта в спринцовката и хвърли вътре няколко кристала от една ампула.

— Готов съм да се закълна, че девойката е специфицирана като хетера. Освен боец-спец е и куртизанка-спец. Това възможно ли е от медицинска гледна точка?

— Трудно е, макар и възможно… Много трудно, капитане. Реорганизацията на тялото у хетерите е незначително, но психологията се променя напълно. Боецът трябва да убива — без колебания, без съмнения, всеки, който попада под определението враг. Хетерата трябва да обича. Именно да обича, истински, самоотвержено, предано и чисто… да се отдава докрай. И в същото време мигновено да отстъпва, да забравя любовта веднага след като вече няма необходимост от услугите й. Много е трудно да се съвместят тези спецификации, капитане. — Джанет разклати епруветката във въздуха. — По-логично е да се предположи, че след метаморфозата й се е нарушил хормоналният баланс…

— Е, ако си спомним историята… по-рано, когато всички хора са били натурали, са успявали да съвместяват двете неща. Да речем, Наполеон, той е бил велик пълководец, нали? И в същото време доста успешен женкар.

— Глупости, капитане. Извинявайте, но това не е така. В миналото е имало хора, които фактически се покриват с описанието на спеца. И военачалници, и женкари, и учени, и творци. Но всеки спец е резултат от сложна работа на генетици. Всичко излишно е ампутирано. Ето вие, например, не умеете да обичате, нали?

— Да.

— Е, а боецът може и да е способен на любов, но по обикновен, човешки начин… Така! — Джанет вдигна епруветката с няколко капки розова течност. — Виждате ли?

— Какво означава това?

— Модифицирани феромони. Един от признаците на хетерите. За да сме сигурни, е добре да се проведе тест и на ВШ-оперона, отговарящ за хиперсексуалността, но нямам нужния серум… — Джанет остави епруветката и потърка чело. — Вие сте прав. А аз — не. Ким е и боец, и хетера. Изключително сложна работа!

— На кого може да е потрябвало това?

— Има варианти. Например телохранителка, която изпълнява и сексуални услуги. Много скъпо, много сложно, почти безсмислено… но възможно. Колко лошо, капитане… — Тя го погледна мрачно. — Разбирате ли какво се е случило? И до какви опасности може да доведе?

— Още не.

— Та Ким се е влюбила във вас!

— Така изглежда, но…

— Хетерата е длъжна да постигне взаимност! Разбирате ли? Това е нейната спецификация. Смисълът на съществуването й!

— Аз не възнамерявам да й отказвам постоянно, Джанет! Ако за Ким е толкова важно…

Лекарката въздъхна.

— Капитане, на нея й е нужен не секс, по-точно — не само секс. Тя иска да я обикнете!

— Но аз не умея това — разпери ръце Алекс. — Което не може — не може. Разбирам, че любовта е велико, приятно, свято чувство…

— Приятно — изсумтя Джанет. — Ох, капитане… понякога завиждам на пилотите, които не умеят да обичат…

— Може би Ким ще успее да се влюби в някой друг? — предпазливо предположи Алекс. — Пак отпада, за съжаление, но нашият млад енергетик?

— Добре би било. Да се надяваме, че спецификацията на боец ще я отвлича от специализацията на хетера. Но вие сте направили много опасна и болезнена за всички крачка, като сте взели девойката под опека.

— Разбрах го вече.

— Да пиша ли сертификата? — попита направо Джанет. — Или не си струва? Все още можете да й дадете малко пари и да я оставите да се оправя сама.

— Вече не мога. Напишете го.

Джанет кимна, сякаш не беше и очаквала друг отговор.

— Пилот…

Алекс така и не разбра какво е вложено в тази дума в по-голяма степен — подигравка, съчувствие или просто констатиране на факт.

Навярно последното. Та нали той нямаше право на избор — никога. Изборът го бяха направили родителите му, два месеца преди раждането му.

И той им беше благодарен за този избор.